Начало форум Хумор

Хумор

И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Вицове, клипове, случки - всичко, което носи хумора в себе си.

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Чет Юли 18, 2019 8:58 am

Изображение

● Мариян ПЕТРОВ

ПАДНАЛ ОТ МАРС

– Ти да не си паднал от Марс? – попита събеседника си Иван.
Петър, когото чакаше, закъсняваше порядъчно – както винаги, разбира се – и за да не скучае, той бе приел да се поразговори със случайния си сътрапезник. Кожата на човека бе с определено зеленикав цвят, но Иван не мислеше за себе си като за arbiter elegantiarum*, така че не си позволяваше да отправя забележки относно модните тенденции. Харесваше ли му на човека да е зелен, нека си бъде зелен.
– Чак пък „паднал“ – прозвуча нещо като уморена обида в гласа на зеленикавия. – По принцип обаче си прав. Оттам съм.
– От... къде „оттам“? – едва не се задави с блъди мерито си Иван.
– От Марс – отговори невъзмутимо събеседникът му.
– Да, бе?!? – измери го с невярващ поглед Иван. И добави баналното, за да спази принципа „на абсурда – с абсурд“: – Аз пък съм от Венера.
– Така ли?!? – зарадва се учуден зеленикавият. – Много ми е приятно.
И премина незабавно на въпроса, който изглежда най-много го тормозеше:
– Как се справяш с тукашната бюрокрация?
– А-а – проточи Иван. – Справям се някак си.
И веднага се изруга наум, че лъже толкова безскрупулно, защото, на практика, въобще не се справяше. С едно нищо и никакво разрешително за отваряне на някакво си незначително магазинче вече два месеца го мотаеха от общината. „Ама ще видят те!“ – закани се пак наум Иван, без да уточнява какво точно щяха да видят и кои са онези „те“, понеже второто и без това бе ясно.
– Ще имаш ли нещо против да ми помогнеш тогава и на мен? – запита го плахо случайният му сътрапезник.
Иван тутакси застана нащрек. Не обичаше никак този въпрос, защото в повечето случаи бе свързан с разходи от негова страна, а финансовото му състояние не бе от цветущите.
– Зависи за какво – отговори предпазливо той.
– Да се справя с тукашната бюрокрация – поясни зеленикавият.
– Хм... – придаде си замислен вид Иван и проклинайки се отново наум, този път за любопитството си, попита: – Какъв ти е проблемът?
– Ами аз, виждаш ли... – започна непознатият – съм посланик на Марс на Земята. Така и не мога обаче да пробия през тукашната администрация и да си уредя среща с по-издигнат представител на властта. Което, както разбираш...
– А стига, бе! – прекъсна го Иван. – Ти сериозно ли?
А пък наум си каза: „Само с луди си бях нямал работа“.
– Съвсем сериозно – отговори зеленикавият. – Опитах най-напред с държавата, в която се приземих... Тази, която според вашите представи се намира на два континента...
„Русия“ – помисли си Иван.
– ... Стигнах до някакъв отговорен фактор на средно ниво в правителството, който така се разсмя, че щеше да падне от тежкарския си стол зад бюрото, и ме отпрати с думите: „Ха, ха, ха. Много смешно. Ама наистина, много смешно. Благодарете на американския президент от името на нашия за шегата! Ха, ха, ха“. След което дори достъпът ми до това правителствено ниво бе прекъснат – завърши с тъжен вид случайният му събеседник.
– И? – пленен от разказа, че някой друг също може да има проблеми с бюрокрацията, Иван даже забрави да се наругае пак за любопитството си.
– След това посетих страната, заемаща почти един континент...
„САЩ“ – рече си Иван.
– ... Правителственото ниво, до което стигнах там, бе почти същото – продължаваше зеленикавият, – но реакцията бе малко по-различна, макар и резултатът да бе почти същият. Някакъв сухар ме прие, изслуша ме внимателно, след което ми каза: „Вижте какво, господине! Ние тук се занимаваме с много по-сериозни неща, като това да спасяваме света, а вие ни разправяте някакви смешки. За тези работи си има определени места. Наричат се театри и клубове. Така че – ако обичате – ги пробутвайте там, а не при нас“. И ме отпрати.
______________________
* Съдник на изящния вкус (лат.). – Б. авт.

-ПРОДЪЛЖЕНИЕТО СЛЕДВА!-
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Чет Юли 18, 2019 9:21 am

● Мариян ПЕТРОВ

ПАДНАЛ ОТ МАРС (2)

– Ами в ООН-то не опита ли? – продължи пак с любопитството си Иван.
– Ако имаш предвид организацията ви, самоопределила се като нещо подобно на планетарно правителство, опитах и още как – отвърна събеседникът му. – Там първо се засмяха, после станаха сериозни, после отново се засмяха и... ме отпратиха...
– Без каквото и да е обяснение ли? – попита Иван и едва не си прехапа езика, усещайки се изведнъж, че води някакъв абсурден разговор. След това обаче веднага се поотпусна, сетил се, че абсурдните разговори на чашка не са чак толкова неприемлива ситуация.
– А, обясниха нещо, ама толкоз засукано, че съм сигурен, че на специалистите ни по междувидови комуникации ще им отнеме цял век, за да го разгадаят. Единственото, което разбрах от цялото им словоизлияние, беше: „Абе, ти да не си паднал от Марс?“.
– М-да... – почеса се по главата, въпреки че въобще не го сърбеше, Иван. – Проблемът ти наистина е сложен... Просто не знам какво да те посъветвам... Освен да... Точно така... Опитай в някоя от големите мултинационални компании, осигуряващи части, логистика и каквото още е необходимо там за космическите ни програми! Те са прагматични хора и би трябвало да те разберат.
– О-о... – възкликна зеленикавият. – Въобще не се бях сетил. Много благодаря за съвета! Веднага се заемам...
И се изниза иззад масата, като не забрави да хвърли на нея банкнота, която, както установи впоследствие Иван, многократно надхвърляше стойността на изконсумираното от тях двамата, плюс това, което щяха да изядат и изпият с Петър, който в този момент се настаняваше на масата.
– Какъв беше тоя? – запита Петър.
– А, някакъв паднал от Марс – махна с ръка Иван и започна да излага проблема с общината пред приятеля си, имащ връзки в нея.

* * *

Маститият бизнесмен, който по същество се явяваше президент на борда на директорите в компанията, слушаше внимателно зеленикавия и дори си водеше бележки със златния си „Паркър“ в бележник с позлатени корици. Освен това благоволяваше да кима в съгласие от време на време. След като посетителят му приключи, той остана замислен за няколко мига. После позвъни на своята секретарка и се надигна зад огромното бюро.
– Много ви благодаря, че се обърнахте към нас – избоботи той, подавайки масивната си лапа на зеленикавия. – Ще обсъдим в борда на директорите как да ви помогнем и ще се свържем с вас. Мис Престън – обърна се към секретарката си той, която стоеше чинно до вратата. – Изпратете господина и си запишете данни за връзка!
Още преди да се затвори вратата зад гърбовете на секретарката и посетителя му, отляво на бюрото се отмести една секция от масивната библиотека и от нея излезе неугледно сиво човече с контрастиращ на вида му скъп марков костюм.
– Какво мислиш? – попита го президентът на борда на директорите.
– Поредният ненормалник с поредната си фикс идея – измърмори презрително човечето и се доближи до барчето в ъгъла на кабинета, където си сипа два пръста и половина уиски в искряща кристална чаша.
– Хм... – изхъмка бизнесменът. – Смяташ ли?
– Убеден съм – отсече сивото човече, допълвайки в чашата си сода и лед.
– Аз пък мисля, че трябва да сме малко по-предпазливи – също втвърди тона си президентът на борда на директорите. – Евентуални дипломатически отношения с някакво правителство на Марс, колкото и абсурдно да звучи, могат сериозно да навредят на печалбите ни от космическите проучвателни програми.
И натисна отново бутона на интеркома върху бюрото си.
– Мис Престън, бихте ли извикали шефа на охраната? – полупопита, полунареди той.
– Веднага, шефе! – прозвуча гласът ѝ от малката решетка на интеркома.

* * *

– Джонс – обърна се президентът на борда на директорите към влезлия строен и як мъж в скъп спортен костюм, – видяхте ли току-що напусналия ни посетител?
– Лично не, шефе, но със сигурност физиономията му е записана от охранителните камери – отговори запитаният.
– Чудесно! – зарадва се някак лениво президентът на компанията. – Вземете данните му от мис Престън и до утре...
И той прекара красноречиво длан пред гърлото си.
– Разбрано, шефе – отвърна шефът на охраната и напусна кабинета.

От източника: http://marssociety.bg/ (2012 г.)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Нед Авг 11, 2019 12:04 pm

● Получено по хрономейла

Оказа се, че въпреки горещините – климатични,
социални и политически – Дядо Вазов не само следи
какво става по света и у нас, ами и съвсем не е изтървал
патриаршеското си перо. По-долу привеждаме (бяло на черно)
доказателство за това:


А Г И Т П У Н К Т

Поэтом можешь ты не быть,
но гражданином быть объязан!...
Кирилла Николаевич Некрасов-Капийский

Май че, май че
ще спечели нашето (вашето) Майче!

– Кой? Майчето?
– Да, бе, май че то!

Дядко, бабче, татко, майче,
гласувайте за нашето (вашето) Майче!

– Ох, главата ми се замая!
За кого да гласувам? – За Мая!

– За Мая ли?
Направо сме се замаяли!

Проста главо, за Мая ли?
Да не сте се главозамаяли?

Дайте гласа си – тая скъпа дан, че то
инак ни чака пак Данчето!

Иначе с тоя подъл Боко
ще затъваме все по-дълбоко!

Всеки сам се в калта натиква,
щом вярва сляпо на тиква.

Даже някой да те подтиква,
недей се намърдва на топло... под тиква!

– Тъй съм от герберска страст обладан, че
и по тебе си падам, макар обла, Данче!...

Поетът греши и май
животът няма да бъде Май!

Но София ще спечели май че,
ако спечели нашето (вашето) Майче!

О, Мая, ти така ме омая,
че ще гласувам за теб, о, Мая!

– И аз, и аз! Ела ме омай, че
по-дивна от Данчето ти си, о, Майче!

И викам: – Към изборна победа с Мая,
че тя и младо, и старо смая!

– Прав си, и аз се питам: не с Мая ли
и ние всички тук сме се смаяли!

Българино, недей се мая,
ами тичай и гласувай за Мая.

Това е обет, от мене поет,
понеже аз съм народен поет!

Иван ВАЗОВ

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Авг 26, 2019 9:53 am

Макар да сa минали доста годинки, добре помня този кратък USA опус и много ми се искаше пак да го прочета. Желанието ми се сбъдна наскоро благодарение на проекта „ФАНТАСТИЧНО ЧИТАЛИЩЕ“. Тоя проект има прекрасното отварящо го мото: ... където фантастичните разкази мечтаят..., включва (до момента) над 70 периодични издания и постоянно се разширява откъм съдържание... Поканени сте най-любезно тук – http://sf-sofia.com/forum/index.php?f=6&t=27232&rb_v=viewtopic, за да се насладите на качествена проза на въображението от разни години и нации и може би да направите още свои открития... :razz:


1,98 – разказ от Артър ПОРДЖЕС

Уил Хоуърд почувства, че някой лекичко го подръпва за крачола. Той погледна в краката си и видя, че в маншета му отчаяно се е вкопчила дребна полска мишка. Отворил уста, Уил се втренчи в трептящото зверче, поразен от така странното поведение на иначе страхливия гризач. Изведнъж на пътечката се появи ловка, бърза невестулка, толкова увлечена в лова си, че не се побоя даже от човека.
Уил бързо вдигна изплашеното мишле с ръка. Невестулката спря, зацвърча отвратително, по триъгълната ѝ муцуна, прилична на свирепа карнавална маска, злобно светнаха червени очи. Като врещеше от ярост, тя се мушна в гъсталака.
– Ех, ти, бедничката! – обърна се Уил към пухестата купчинка, която лежеше на дланта му, и се усмихна: – Малки ти бяха шансовете, точно каквито са моите против Харли Томпсън!
Той се наведе и внимателно постави мишката в храста. И в този момент челюстта му увисна от изумление. На мястото на полската мишка той видя дебелобузесто човече, напомнящо на Буда, но високо не повече от два дюйма.

Изображение

С удивително звучен, макар и слаб глас човечето произнесе:
– Приеми, о, добри смъртни човеко, горещата благодарност на бога Иип. Как бих могъл да ти се отплатя за това, че ме спаси от кръвожадния звяр?
Уил потръпна конвулсивно, но бързо се съвзе.
– Така значи… ти си бог? – прошепна той.
— Да, наистина съм бог – потвърди благодушно странното същество. – За наказание, че шмекерувах на шах, всеки сто години аз трябва да се превръщам за известно време в мишка… Но ти, предполагам, си чел и за други подобни истории и сигурно отдавна са ти омръзнали. Достатъчно е да ти кажа, че се намеси тъкмо навреме. Сега в продължение на сто години не ме заплашва никаква опасност, ако, разбира се, не се поддам отново на изкушението да подменя пешката с кон.
Уил си спомни за Харли Томпсън. Май че най-сетне му се отдаваше случай да изпревари съперника си.
– Ти спомена нещо… за награда – свенливо започна Уил.
– Безусловно – увери го богът. – Но, уви, наградата няма да бъде голяма. Аз, така да се каже, съм твърде дребно божество.
– Аха… А бих ли могъл да те помоля за един малък капиталец?
– Разбира се. Обаче той ще бъде извънредно малък. Аз не мога да надвишавам сумата от един долар и деветдесет и осем цента.
– И това е всичко?
– Боя се, че е така. На нас, дребните божества, постоянно ни орязват средствата...
– Слушай, слушай – прекъсна го Уил. – А как стои въпросът с брилянтите? В края на краищата един брилянт с големина на гръцки орех е малък предмет, нали?
– Извинявай – със съжаление каза богът, – обаче той ще бъде съвсем миниатюрен. Неговата стойност не може да надхвърля един долар и деветдесет и осем цента.
– Проклятие! – простена Уил. – Може би нещо друго такова…
– Естествено – съгласи се добродушно богът. – Всичко, което струва до един долар и деветдесет и осем цента, е по силите ми. Ти само кажи!

Продължението следва...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Авг 26, 2019 11:17 am

1,98 – разказ от Артър ПОРДЖЕС (II)

– Тогава съм пас – рече Уил. Иип явно се разстрои, затова той добави с по-любезен тон: – Ти не се смущавай. Аз зная, че би искал от цялата си душа да ми помогнеш. Не е твоя вината, че средствата ти са тъй ограничени. Може би все пак ще измислиш нещо? Аз съм ангажиран с търговско посредничество. Във всеки случай опитвам се да бъда такъв, макар да съм от най-дребните. Но ако ти ми организираш някоя изгода сделка…
– Тя ще ти донесе един долар и деветдесет и осем цента чиста печалба.
– Това не е толкова просто – усмихна се кисело Уил. – Сега аз се занимавам с дизелови локомотиви, необитаеми помещения и изоставени рудници. Освен това съм вицепрезидент на компания за експлоатация на пресъхнали петролни кладенци.
– Е, и как вървят нещата? – попита богчето и подритна някакъв скакалец, който веднага подскочи от негодувание.
– Почти успях да продам на един богат калифорниец изоставен меден рудник за противоатомно скривалище, но Харли Томпсън, както винаги, ми сложи динена кора. Той убеди купувача, че един друг рудник може да се преустрои в най-дългия и най-безопасния в света бар. Ех, този Харли! Аз нямам нищо против, че той стана началник вместо мен: така или иначе аз съм слаб ръководител. Или това, че ми отмъква най-изгодните клиенти. Даже бих простил и вечните му подли номера. Обаче когато работата стигна до Рита… А тя току-що започна да забелязва съществуванието ми! – добави горчиво той.
– Рита? – попита богът.
– Рита Хенри… Работи при нас в кантората. Изключителна девойка!
– Ясно – рече Иип и се изплези на щуреца, който се навърташе наблизо.
– Виж, тук ако можеш да уредиш нещичко. Направи каквото е по силите ти, нали те бяха в размер…
– Един долар и деветдесет и осем цента – подхвана богът. – Добре. Аз ще прекарам тука, в тази гора, целия ден и цялата нощ, съзерцавайки онова място, където би се намирал моят пъп, ако се бях появил на тоя свят като простосмъртен. Довери се на великия, макар и дребен, бог Иип. Прощавай.
И той се скри в тревата.
Като се върна късно вечерта от разходка, Уил тъжно легна в леглото, убеден, че помощ в размер на един долар и деветдесет и осем цента вероятно няма да реши вълнуващите го проблеми, пък даже и ако произхожда от бог.
Независимо от мрачните мисли, той беше толкова изморен и изнервен, че заспа веднага, но след половин час се събуди от звънеца. Още съвсем сънен, наметна върху пижамата си халат и отвори вратата.
На прага стоеше девойка.
– Рита! – прошепна Уил. – Най-после!
Тя го улови за ръката.
– Някаква непозната сила ме подтикна… Не можех да не дойда. Ние сме създадени един за друг…
На сутринта Уил вдигна от пода къс хартия. Това беше вестникарска изрезка. На бялото ѝ поле с бисерен почерк беше написано: „От благодарния (в пределите на 1,98 долара) бог Иип“.
А кратката рекламна бележка гласеше: „При съвременните цени всички химически съединения, от които се състои човешкият организъм, могат да бъдат купени само за 1 долар и 98 цента“.

Превод на Емил ЗИДАРОВ

Първа публикация у нас: списание „Наука и техника за младежта“, брой 3 // 1971 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пет Сеп 20, 2019 9:37 am

Завещанието на оптимиста

Изображение

Автор: Славомир МРОЖЕК (на снимката)

Веднъж, когато бях излязъл да се поразходя между дърветата, вятърът довя пред краката ми лист хартия, изписан с неравен почерк, сякаш някой беше редил буквите на тъмно или най-малко по здрач.
Оказа се, че това е дневник на оптимист, на човек, който забелязва не само неприятните страни на живота, но се старае да го осветли от всички страни. Понякога си служи с буквени съкращения – в интимните дневници това е нещо обикновено. Ще цитирам съдържанието на листа:

Всичко върви добре. Вчера Виктор им върна парите. От хремата вече няма и следа. Кракът на Геня зарасна почти идеално. Времето също се оправи, след упоритите дъждове най-сетне изгря слънце, настъпиха лазурни, светли дни. Е, вярно, М. ме заплашваше, но В. казва, че това са само празни думи без покритие, аргументи без основания. Най-важното е, че вуйчо вчера се завърна от Татрите и рече, че такива красиви гледки отдавна не бил виждал, въпреки че като бивш жуав (полски въстаник от 1863 година – б. пр.) е видял какво ли не. Бодър е и загорял, ще открива работилница. Ще пием само вино, и то умерено. Римляните и гърците са дали голяма култура, без да познават затъпяващото действие на спирта, така че – край на ракията. Покривът ще се поправи, всичко вече е уговорено. Сабча става все по-висока, скоро ще стигне до рамото на леля, плитката ѝ е дебела. Някакво куче ухапало Кавуша, но съвсем не било бясно и Кавуша се смее. Мисля, че този Ц. през зимата също може да се уреди, ех, че живот ще си поживея!
Безпокои ме малко положението у А. Татар, обаче такива неща са се случвали и друг път и самият той, като ме срещна, каза да не се отчайвам, впрочем Р. беше там, сподели, че вече е значително по-добре и всъщност скоро ще изнасят...
Весело, честна дума!
Само едно нещо не мога добре да разбера: защо четирима мъже ме носят легнал в дървена кутия с капак, закован плътно и здраво...

Толкова за ръкописа. Много здраве!

Преведе от полски: Иван ВЪЛЕВ

Взето от източника: Славомир Мрожек. Слон. – Избрани разкази. – Пловдив: Христо Г. Данов, 1980.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 929
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Хумор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта