И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

[alexandrit]

о Дружеска закачка между Атанас П. Славов (с костюма) и Юрий Илков



Атанас П. СЛАВОВ

Р А З М И Ш Л И З М И

Глобусът е чучело на Земята.
Прицелът също е нечия гледна точка.
Последен се смее този, който стреля пръв!
Механизмът на диктатурата се смазва с кръв.
В някои глави мислите идват само за да умрат там.
Генерал-демократ, това е все едно евреин – хамалин.
Не вярвате на Дарвин? Ами погледнете се в огледалото!
Семената на враждата се сеят най-добре на нервна почва.
Мястото на лидера е отзад. Това ще ви го обясни всеки пастир.
Свободният човек говори винаги каквото мисли. Но не на всеки.
Нямало било свобода на човека?! Ти човек ли си, бе?! Свободен си!!!
Когато в ръцете си имаш чук, всички наоколо ти изглеждат пирони.

Не казвайте на някого истината в очите –
това не са слуховите му органи.
Политикът е субект, чиято съвест се намира
в противозачатъчно състояние.
Клонирането е единственият начин да предадеш
наследството сам на себе си.
Всички хора имат право на глупост. Само че някои
злоупотребяват с правото си.
Трудно е да намериш истински приятел, но още
по-трудно е да загубиш истински враг!
Има хора, които веднага се превръщат в говеда,
щом започнеш да се отнасяш с тях по човешки.
Когато бог направил човека, пропуснал да го патентова
и сега всеки глупак може да прави същото…

Американците работят добре, когато им плащат добре.
Българите работят. Ако нещо им платят – пак добре!

о Първа публикация в: алманаха „ФантАstika 2017“. – София: Дружество
на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2018 г.

[alexandrit]

Джани Родари – СТАРИТЕ ПОГОВОРКИ

В един град, за чиято история, нрави и обичаи ще разкажа някой ден, има самотна сграда, малко отдалечена. Това е хоспис, където се оттеглят на почивка Старите поговорки. Някога те навярно са били млади и истински, но сега вече никой не иска да ги слуша. Да си почиват? Нека се изразя по-точно: да разговарят и да спорят безкрай.
– Който се ражда магаре, магаре умира – отсъжда една Стара поговорка.
– Я стига – прекъсват я другите, – ами ако се изучи? Ако се старае и заляга? Всеки може да работи над себе си и да се усъвършенства.
– Който се задоволява, печели – намесва се друга Стара поговорка.
– Представете си! – срязват я веднага. – Ако хората се задоволяваха с онова, което имат, щяха още да живеят по дърветата, като маймуните.
– Който работи за себе си, работи за трима! – чува се вик.
Минава лекарката (също поговорка, но млада) и казва своята дума:
– Не, който работи за себе си, работи само за един. Обаче „Съединението прави силата“.

о Илюстрация към шедьовъра на Джани Родари
„Приключенията на Лукчо“. Х у д о ж н и к: Раул Вердини



Старите поговорки се смълчават. След малко най-старата подема отново:
– Който иска мир, да се готви за война!
Санитарите я чуват и ѝ дават да пие отвара от лайка, за да се успокои, после внимателно ѝ обясняват, че който иска мир, трябва да подготви мир, а не бомби.
Друга Стара поговорка идва, заявявайки:
– Всеки е цар в собствения си дом.
– Ами тогава – питам я аз, – ако е цар, защо трябва да плаща данъци? И за електрическа енергия? Че и за газ? Хубав цар, няма що!
Както виждате, Старите поговорки, разговаряйки помежду си, казват и смислени неща, но само когато се критикуват взаимно. Тяхната специалност е всяка да изрича противното на другата.
– Dulcis in fundo! * – казва някоя.
Друга веднага я контрира:
– Отровата е накрая!
Понякога ми домиляват. Те не забелязват, че светът се променя, че Старите поговорки вече не стигат, за да го тласкат напред; че са нужни нови хора, храбри, уверени в силите и в умовете си. Такива като вас.

* Dulcis in fundo! (лат.) – Сладостта е на дъното! – Б. пр.

Преведе от италиански: Велимира Костова-Върлакова

От източника: https://chitanka.info/book/9871-prikazki-kolkoto-usmivka

[alexandrit]

Неотдавна ми попадна книгата на Пламен Анакиев „У нас“.
Тя съдържа остри, дори злободневни, изобретателни, худо-
жествено излети епиграми и доказва, че това изкуство на
кратките форми продължава да е на голяма висота в Бълга-
рия. Достоен колега на автора е и художникът илюстратор
Калин Николов, който му партнира чудесно и със замах.





Д У М - Д У М К И от Пламен Анакиев

Юнашко племе

Природата ни открай устоява
на всяка стърга жестока.
Пълзим и служим – хибриди на смока,
кръстосан с дойна крава.


Първоаприлска

Прославеният ни риболовен флот
предлага вече и кашкавал от кашалот.


Европояснение за уърк шоп творение

Съобразно Истанбулския протокол
и мартеницата добива трети пол.

Наред с Пижа и Пендо
ще има вече и Джендо.


Атавизъм

Най-често си служат с ножа
животни в човешка кожа.


Ген BG

От такова сме потекло,
че с клюки преяждаме.
А наднорменото ни тегло
е от самоизяждане.


Душеспасително

На художника П.

Като тих минималист
живее със мечта една –
да направи стенопис
върху Китайската стена.


Горката Вяра

Търси
сълза
под клепачите
на палачите.


Скромно мебелиране

Искаше да седне
зад
Политбюро.


Новопосветени

Събраха ги голи-боси
на Кръгла маса
да бистрят остри въпроси.
Корифеи вече от класа –
развързаха стомаси
за сто маси.


Александър Геров

Как да няма към него интерес,
като е писал от утре за днес?


■ Следват още дум-думки!

* * *

Злободневно. Художник: Калин НИКОЛОВ

[alexandrit]

След като (съвсем заслужено!) похвалих автора и худож-
ника на книгата с епиграми „У нас“, искам да изтъкна и
нейните впечатляващи полиграфически достойнства. От-
печатана е на плътен, красив офсет, а пък рисУМките на
Калин Николов са излезли много отчетливо и графично.
Явно основната заслуга тук е на печатницата „АртГраф“
.

Пламен Анакиев

Д У М - Д У М К И (2)


Научна хроника

С големи успехи радват ни пак
нашите БАН-ски академици.
Дирите откриха на ланския сняг,
тъкмят вече и очила за къртици.


Нова надежда

Триумф постигнаха демонстрантите –
тиранинът си смени тирантите.


Тъжно

Хора за смях – под път и над път,
с чувство за хумор – все по-кът.


У нас

Дали робството ни пречи
да видим космоса?
Или космосът –
да видим робството?


Ох, че късмет!

След като толкова ни клати мафията –
как да не станем държава на манафията?


О, Боже, спасение би било...

Поне за женската част на човечеството!
Ако,
вместо астероид –
Земята ударил би...
тестостероид.


Януарски копнеж

По-добър би бил Божият ред,
а щяхме да сме си и по-близки,
ако студът освен голия лед
създал бе и малко уиски...


Криза отвсякъде

В нашия свят на куртоазии,
разврат,
неудържими промени –
и в девическите гимназии
отдавна има глад
за химени.


И сцената е живот

Подмятаха, че дилетантка
била играещата куртизанка.
Но тя от роклята си щом излезе,
триумфално в ролята навлезе.


Stop

Из компютъра май дявол шава.
Ново поколение създава –
и представите му генитални
се превръщат в дигитални.


■ От източника: Пламен Анакиев. У нас. –
Сатиричен дневник. – РисУМки Калин Николов.
– София: Издателска къща „О г л е д а л о“, 2020 година

* * *

Оше по-злободневно. Художник: Калин НИКОЛОВ

[alexandrit]

Тези дни получих от моя съсед поета Кирил КАДИЙСКИ,
с когото от дъжд на вятър си споделяме литературни но-
вини, пастиши и преводи, следната правоверна информация:

БОРБА С ПОГОЛОВНАТА СЕЧ

(Д о п и с к а)

В изпълнение на директива от страна на СОПАТА (Световна организация на поезията, асоциирала талантливите автори) в българската поетическа гора, намираща се под контрола на СОПАТА, беше извършена санитарна сеч с оглед озонирането на атмосферата в гората, от десетилетия оставена да се развива на самотек.

Под ръководството на старшия горски надзирател Марин Георгиев, прочул се с борбата си с Черната пиринска мура, от рода на Байкушевата, смятащ я за вредна за нашия ареал и пледиращ за един малко познат у нас вид – Pseudotsuga menziesii douglasii (псевддодъгласка ела), екип от ентусиазирани литературни критици прочисти огромни терени от увивни и пълзящи поетически видове на Марин Бодаков, Силвия Чолева, Амелия Личева, както и от някои отдавна повалени нискостеблени дървесни екземпляри на Пламен Дойнов и Георги Господинов, затрудняващи придвижването в гората, а също така и обгрижването на младите таланти.

Това предизвика гневната реакция на почетния проф. Михаил Неделчев: отнемало се правото на разнообразие в природата на поезията и се посягало на либералните ценности. Но Мадлин Олбрайт на българската поезия щяла отново да се появи и новата ѝ брошка щяла да бъде безкомпромисно послание...



о Илюстрация по асоциативен път: подводна гора в Казахстан

Разбира се, не мина и без корупционен сканадал – някогашният млад критик Йордан Ефтимов, поради нерегламентирани контакти с Марин Георгиев, си е позволявал бракониерска сеч и то в район, който се очаква да бъде обгрижван от него самия. Литературната прокуратура се е самосезирала за момента, но скептици са на мнение, че и този скандал ще се потули.

Липсата на тежка техника – багери, влекачи и огромни самосвали, попречи за момента да се извърши прочистване на набелязаните терени от стари, отдавна загнили пънове и повалени дървета, принадлежали на Петър Андасаров, Владо Попов и още няколко имена, които вече не се разчитат, издълбани по дървесната кора. Има ги все още в тефтерчето на СБП. Особено внимателно бяха почистени пръснатите навсякъде сухаци на Иван Сухиванов, грозящи да се самозапалят и да предизвикат масивни пожари в гъстата, обрасла с излишна растителност гора на родната поезия. На което много остро реагирала литераторката Силвиана Недкова от „Плацдарм Славейков“: откъде щяла да събира съчки за поредната клада, край която държала да бъде забелязана – ако не от друг, поне от тоя, който е качен на кладата; щяло ѝ се да чуе за пореден път: „О, свещена простот(и)а!“.

Дискусия, макар и плаха, предизвика дървото на Цанев рид, обявено от местни ентусиасти за рядък вид и дарено със статут, подобен на този на „Дъбът на Пенчо“ на Курубаглар, без санкцията на СОПАТА. Противниците и хулителите на въпросното дърво като по-мъдри се съгласиха със соломоновското решение, предложено от Владимир Янев от Пловдивския университет, ученик на Хайтов и отговорен лесничей за южните склонове на българската поезия, а именно – въпросът да бъде оставен на Времето. Още повече че по него вече били налице признаците на дегенеративни процеси – потайните червейчета на явните завистници разяждали тъй нежната му плът и ръсели тревата с фосфоресциращи стърготини, които предани почитатели вземали за нощни очи.

Яка глоба с последно предупреждение за изхвърляне от литературата отнесе Иван Гранитски, който повече от едно десетилетие извършва планово залесяване с видове с неясен произход и които, въпреки вложения огромен материален ресурс, не дават никакви признаци за идейно израстване...

Кампанията продължава.

■ Собствена кореспонденция на СОПАТА

[alexandrit]

Л о в д ж и и

■ Автор: Ценка БАКЪРДЖИЕВА

– Искам строго да следвате протокола – каза ръководителят на операцията. – Никакви отклонения! Хващаме четири женски. Робомедикал ги обработва. На място се отърваваме от телата и бързо отлитаме.
– Слушам, шефе! – в хор отвърнаха останалите петима от групата за доставка на генетичен материал.
Те внимателно излязоха от машината. Бяха с леки скафандри и апарати за дишане. Естествено въздухът беше годен, но не се знае в тия крайдунавски гори какви вируси и бактерии дебнат. Тук не бяха ловували и очакваха най-после да има генетично съвпадение с еволюиралите, така че да могат да произведат нови граждани на Европейската федерация.

* /* /*

– Ей, Гошо, какво ще ядем за вечеря? – провикна се дядо Слави, докато сваляше серкметата, кошовете и въдиците от лодката.
Дай, Боже, всеки ден да е така! Не бяха оставали гладни, ама все риба, риба… Вече изсушиха достатъчно за цялото село. Имаше за размяна с Вълчовци от равнината и с Мечковци от Балкана.
– Абе… дядо Слави, от село Мечковци не бяха ли споменали за големи, черни, двукраки скакалци? – попита младокът.
– Така е. Даже, като идваха за платно, ми дадоха да опитам опушена мръвка от бут. Крехко, да не повярваш! По-вкусно не бях ял! – поглади се по брадата старият.
– Групата на Ристо сгащила шестима, докато се присламчвали към момите на потока. От Мечковци така казали, че ги ловели на моми. Благой, нали го знаеш, видял бръмчилото да каца в гората и отърчал до селото да предупреди ловците. Те веднага хукнали и се заложили на пусия.
– Браво на момчетата! – зарадва се дядото. – Значи ще ядем скакалци.
– Виж… – колебливо се замисли Гошо. – Според теб не приличат ли на хора? Бяха махнали черупката на единия.
– Какви хора, Гоше? Виждал съм като млад, но не знаех, че стават за ядене. Обелиш ли ги, отвътре са меки, пухкави, безкосмести. Нямат мускули. Ако не са черупките, не могат да ходят. С големи глави и слаби очи. Половината зъби липсват. Не можеш да разбереш мъжко ли е, или женско. Не са хора, Гоше, а са храна. Мисли: зима иде!

■ Първа публикация в:
е-списание „Сборище на трубадури“ от 24.XII.2020 г.

Този брой може да се изтегли безплатно оттук – https://store.ergobooks.eu/product/sborishte-na-trubaduri-god-11-br-12/.