Начало форум Хумор

Хумор

Писма и записки

Вицове, клипове, случки - всичко, което носи хумора в себе си.

Писма и записки

Мнениеот Ивайло Иванов » Чет Яну 20, 2011 9:20 pm

Скъпа мамо!

Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото. Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди, и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука!
Твоя дъщеря Ани

P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата.
С любов, Ани

*****************

--- Из дневника на емигранта ---

15 август. Ето че съм в Канада! Очарован съм от тази страна. Прекрасно е. С нетърпение очаквам тези очарователни планини да се покрият със сняг.

14 октомври. Канада е най-прекрасното място на света! Вчера пътувахме извън града. Видяхме лосове! Толкова са чаровни и красиви! Тук наистина е раят на земята!

11 ноември. Утре се открива ловният сезон за лосове. Това е ужасно. Просто не мога да си представя, че някой може да вдигне ръка срещу тези мили, безобидни създания. Чакаме да завали снегът. Харесва ни тук.

2 декември. Най-сетне заваля сняг. Ура! Всичко е покрито с пухкаво бяло покривало. Сякаш сме в коледна картичка! Замеряхме се със снежни топки. Внезапно снегоринът мина покрай нас и зарина целия паркинг със сняг, но аз набързо го изчистих. Колко е хубаво тук! Обичам тази страна!

12 декември. Пак валя сняг. Снегоринът пак ми зарина целия паркинг.

19 декември. Цяла нощ валя. Не можах да почистя паркинга и закъснях за работа. Тук наистина е прекрасно, но вече нямам сили да чистя паркинга. Само да не беше този кретен със снегорина!

22 декември. Тази бяла гадост пак се сипа цяла нощ! Вече имам кървави пришки по ръцете и кръстът ме боли! Оставам с впечатлението, че този изрод със снегорина ме дебне иззад ъгъла и само чака да изхвърля снега от паркинга: Мръсно копеле!

25 декември. Merry Fuckin’ Christmas! Пак този скапан сняг! Само да се докопам до гърлото на този кучи син със снегорина! Местните тъпаци изобщо не сипват сол по пътищата, човек може да се убие някъде!

27 декември. И пак валя цяла нощ! Трети ден не излизам от къщата, ако не броим всяко изскачане след снегорина. Не мога да мръдна никъде. Колата е някъде под снега, а някакъв идиот по телевизора обещава още 20 сантиметра тази нощ. Кретен! Ти знаеш ли колко лопати сняг са тия 20 сантиметра?!

28 декември. Онова кречетало от телевизора сбърка. Наваля 50 сантиметра. Този шибан сняг няма да се стопи до лятото! Снегоринът заседна пред нашата къща и говедото, което го кара, дотърча да ми иска лопата! Казах му, че съм счупил вече шест лопати, разчиствайки след него, и сега ще счупя седмата в овчата му глава!

4 януари. Най-сетне измъкнах колата от снега и от паркинга!!! Отидох до супермаркета да напазарувам. На връщане някакъв проклет лос изскочи пред колата и ми разби цялата предница! Защо тия лaйнари ловците не избиха всичките лосове още миналата година??! По пътищата гъмжи от тези твари! Сега има да плащам 3000 долара за ремонт!

10 май. Край, заминавам за Флорида. Не мога да повярвам, че нормален човек ще се съгласи да живее в шибаната им Канада!
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Писма и записки

Мнениеот Ивайло Иванов » Пон Яну 24, 2011 2:40 pm

Дневникът на един американски ученик
Намерен от китайски археолози през 2813 година в развалините на Вашингтон.


3 април 2008 година
Казвам се Майкъл Даун. Аз живея в САЩ. Това е страната, около която се въртят земята и слънцето. Наскоро даже написах реферат на тази тема, и учителят ми писа шестица.
Днес станах рано. Сутринта първо се претеглих. Ура! Отслабнал съм с още 200 грама. И сега съм само 145 кг.А само преди месец бях 146! Но татко каза, че ако не отслабна, момичетата няма да искат да се срещат с мен. Аз всъщност предпочитам момчетата – да се срещаш с момичета е толкова старомодно!
След това закусих. Закуската ми беше диетична, овесени ядки с обезмаслено мляко и две препечени филийки с конфитюр. Завърших с лек десерт от 4 двойни хамбургера. На закуска беше весело. С баща ми се съревновавахме кой ще пръдне по-силно. Аз победих. Сега дъртия ми дължи 5 кинта. Ако не ми ги даде до довечера — ще го осъдя.
Училището ми е много далеч от къщи — на цели 500 метра. Добре, че имам кола. Затова успях да стигна само за час, задръстването беше за кратко. Уроците бяха скучни. Например, по история учителят разправяше някакви глупости, че Америка я бил открил някой си Колумб. Как въобще такива ги взимат за учители!? Нали елементарната логика говори, че Америка сме я открили ние, американците. Затова и се нарича Америка.
По интересно беше по география. Колко много интересни неща стават по света!
Например, учителат разказа, че има такава страна Африка. В столицата и — Египет — има триъгълни небостъргачи, в които живеят зли руски мумии. И защо тези руснаци никъде не ни оставят на мира ..?
Вечерта бях на купон в Лесли. Събрахме се към 40 човека. Приятелят ми Джим сви от баща си 2 бутилки бира.Всички така се изпонапихме, че оповръщахме басейна.

7 април.
Днес е почивен ден. Искаше ми се да поспя повече, но баща ми ме накара да
играем бейзбол на поляната пред къщи. Отначало беше скучно, но после влязох в ритъм. Толкова е увлекателно — три часа поред да си подхвърляте топка от разстояние 3 метра. Забележителен спорт и много интелектуален!
След обяд баща ми ме накара да гледаме по телевизията обръщението на президента Буш. Изкарахме страхотно: ядохме пуканки и слушахме президента. Той говори за това, колко е важно за Америка да бомбардира всички, защото иначе всички тези примитивни народи не разбират какво щастие им носи нашата страна. Никога не съм можел да разбера, защо тези глупаци се възмущават, когато ги бомбардираме. Нали без това те никога няма да научат вкуса на кока-колата и хамбургера, а, значи, няма да построят демокрацията.
Боже, пази Америка — страната, готова да ощастливи всеки. А ако някой не иска да бъде щастлив — ние винаги можем да го накараме.
След обръщението на Буш ние цялото семейство дълго пяхме американския химн и плакахме от осъзнаването на своето величие и от разбирането на божествената мисия, дадена ни от Господ.
На вечеря с баща ми пак правихме състезание за най-шумна пръдня. Победи кучето. Беше толкова силно, че уплашените съседи с викове «Руснаците идват!» се скриха в мазето. Уговаряхме ги да излязат чак до тъмно. Добре че накрая се сетих да им кажа, че утре в най-близкия супермаркет има разпродажба и ще могат да си купят електрически пъпочистачки с 10 процента по-евтино от обичайното. Веднага изскочиха …
Край, аз реших — обезателно ще стана географ. Искам също като тях да изучавам тази прекрасна наука — геометрията.
Днес учителят ни проведе забележително занятие! Разказа ни за далечната страна, наречена Русия. Аз и по-рано много знаех за тази дива държава. Например, на всички е добре известно, че руснаците — те са кръстоска на мечка с човек, хранят се със спирт и брезови клонки, живеят в тайгата в дълбоки дупки, а по празниците запалват Кремъл и танцуват казачок около него. След разказа на учителя аз знам за Русия сигурно повече отколкото нейните жители. Например, в тази страна има американски резерви от нефт и газ. Когато ни дотрябват, ще отидем да си ги вземем. Освен това в Русия има месторождения на червен и черен хайвер, а също залежи на водка и пелмени. Руснаците варварски хабят тези богатства: изяждат ги и ги изпиват, за сметка на бъдещите поколения американци. Истинска империя на злото!
След училище отидох при психоаналитика си. Посещавам го два пъти седмично. Той ми дава съвети и ме учи как да живея. Днес ме научи да пускам водата в тоалетната. А аз винаги съм се чудил защо така ни вони в тоалетната. Трябва да разкажа на нашите — колко ще се изненадат, като научат …
Вечерта играх на тетрис. Убийствен екшън! Обаче на трето ниво ми разказаха играта … След това се порових из порносайтовете www. pentagon.com и www. whitehouse.org. Стана ми направо като за световно!
Удовлетворен от изминалия ден и от дясната си ръка, легнах да спя …

24 април.
Днес по математиха се учихме да броим до десет. Много е трудно. Сега разбирам, защо учим това чак в горните класове. Успях да стигна до седем. Учителят ме похвали. Аз него също.
След това имахме физическо. Докато приятелите ми шпионираха момичетата под душовете, аз шпионирах учителя по физическо. Така се увлякох, че не съм забелязал как всички са се измили и са започнали да шпионират мен.
Голямото междучасие Боб домъкна пистолета на баща си и почна да стреля по момичетата. Голям купон беше! Момичетата пищяха и се опитваха да избягат, но Боб ги настигаше и ги довършваше с контролен изстрел в главата. После дойде полиция и незнайно защо прибраха Боб. А той само се забавляваше. Нас веднага нипуснаха в къщи.

8 май.
Днес имахме необичаен урок по история. Учителят ни разказа как точно преди 28 години американските войски са превзели Берлин и са победили Германия. Оказва се, че през 1958-ма кървавият диктатор Садам Хюсеин, който тогава управлявал Германия, нападнал Лондон и бомбардирал столицата му Варшава.
Немците на танкове и велосипеди превзели Париж, Брюксел, Киев и Биробиджан. След окупирането на Биробиджан. Съединените Щати изгубили търпение, и те се включили във войната. Отначало бомбардирали немците в Афганистан, след това в Сирия, и след това в Дисниленд. Немците започнали да отстъпват. След това американските войски обкръжили Германия и с точкови удари разрушили целия Берлин, развявайки звездно-раираното знаме над Айфеловата кула. Саддам Хюсеин го заловили в едно берлинско предградие, където се криел в мазето на един супермаркет. Кървавият диктатор бил осъден и изпратен на каторга на остров Света Елена. А всички народи по света в общ порив аплодирали храбрите войници на САЩ и ги засипвали с цветя, плодове и зеленчуци.
Така завършила втората световна война, след която на всички кървави диктатори им станало ясно: от демокрацията още никой не е избягал … жив…

11 май.
Днес след училище ни водиха на картинна галерия. Намерили с какво да ме впечатляват: мацаници някакви, голи жени. Аз в интернет и по-готини съм виждал. Джим залепи дъвка на някаква картина на стената, а Лесли успя да отчупи пръст на едната скулптура.
Когато автобусът ни вече тръгваше, в галерията започна паника. Някаква стара баба тичаше и крещеше: „Тя струва милион и половина долара!“ Ние с Джим и Лесли си намигнахме, това е нашият принос в световната култура. Постъпихме като истински американци.
Вечерта с баща ми ходихме на хокей. Тъкмо започна първото полувреме и една шайба ме нацели право в десятката. Свестих се в болницата. Докторите учудено клатиха глави: даже и сътресение на мозъка нямах!
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Писма и записки

Мнениеот Sephiroth » Пон Яну 24, 2011 4:16 pm

Знам го това, култово е :problem:
Аватар
Sephiroth
 
Мнения: 622
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 4:59 pm

Re: Писма и записки

Мнениеот Ивайло Иванов » Вто Фев 01, 2011 9:14 pm

Писъмце.
:problem:
На оня, който определи всички родствени връзки в него, пиша отличен по семейно право! :problem:
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Писма и записки

Мнениеот Sephiroth » Вто Фев 01, 2011 11:22 pm

ооо, тая история е размазваща, градски фолклор, чак Черно Фередже имат песен по нея :problem: Ама това оригиналът ли е? :silent:
Аватар
Sephiroth
 
Мнения: 622
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 4:59 pm

Re: Писма и записки

Мнениеот Ивайло Иванов » Сря Фев 02, 2011 12:45 am

А-а-а-а-а, не е е градски фоклор, а съвсем истинска жалба до Чирпанска районна прокуратура. :wtf:
Сигурно я държат в рамка! :wtf:
— Ого! А пистолет-то не мой! Номер не такой, как у моего… Мой номер начинался с года смерти Лермонтова, а этот… с года рождения Пушкина…
Аватар
Ивайло Иванов
 
Мнения: 1393
Регистриран на: Пон Яну 13, 2003 11:16 am

Re: Писма и записки

Мнениеот Goa » Сря Фев 02, 2011 1:03 am

Виждал съм го това и се разлях по пода :))) "По този начин аз станах дядо сам на себе си, тъй като жена ми е баба, а аз съм неин мъж." :))))))))))))))))))))))))))))))

Тоя ако не е чел "Всички вие, зомбита" на Хайнлайн :))))))))))))))
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8345
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Писма и записки

Мнениеот Вихра » Пет Фев 11, 2011 1:18 am

Обяснение на пострадал при трудова злополука
(действителен случай от практиката на австралийска застрахователна компания)

Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.

В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.

Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.

Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.

Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
Вихра
 
Мнения: 25
Регистриран на: Пон Юли 19, 2010 10:51 am


Назад към Хумор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта