от robinofloksli » Пет Ное 06, 2009 5:54 pm
Понеже, и вчера, и в съседната тема се появиха много неверни констатации относно някои ключови моменти, ще ги обединя в нова тема, пък нека опонентите ми отговарят по параграфи, мен ме мързи да водя дискусии които да се разводняват на километри във възможно най невероятни посоки. Затова ще кажа какво мисля по въпроса, всички да се чувства свободен да не се съгласява:
1. Какво е електронна книга?
Единственото правилно съдържание на понятието е - всяко възможно материално интерпретиране на съдържанието на дадено литературно произведение от електронен носител (файл!). Дали ще е посветено устройство, дали ще е специален екран, дали ще е електронна хартия + електронно мастило, дали ще е мултимедиен проектор, прожектиращ Под игото на бяла варосана стена - няма никакво значение. Електронната книга не конкретна форма, тя е ЛИПСА на конкретна форма. Тя е чистото съдържание на една книга, без хартията, но с възможности да запази всички останали атрибути на една хартиена книга - цена, авторски права, илюстрации, регистрационен номер, коментари тн и тн.
Електронната книга спрямо хартиената книга е това което е електронното писмо за хартиеното писмо.
(Нима е-майла е носител? Нима едно писмо не може да се прочете на телефон, на четец, на екран, на принтер и обикновена хартия дори?)
2. Предимства на електронната книга.
Те са ужасно много. Ще изброя най-очевидните, макар че те не са най-важните.
-Електронната книга е много компактна. Човек няма смисъл да събира книги с хиляди, достатъчни са му 1 до 5 начина да чете електронни книги. За всеки човек тези начини са различни, всеки си има изисквания към екран, резолюция, тип на изобразяване и тн. Но за отделния човек конкретните форми са една, най много 3-4. Съдържанието което тези форми интерпретират е колосално като обем и човек не може събере такова съдържание на хартиен носител в къщата си, нито пък да спечели толкова пари че да го купи. Говоря само за хартията, не за авторската част. Тя е еднаква и при двата вида книги
-ЕК е винаги до читателя си.
Колко от хората имат поне една книга в задния си джоб? А две книги? А ако не ми се чете Лукяненко в трамвая, а нещо друго? Колко книги може да носи човек със себе си, че да удовлетвори нуждата си от четене?
(Преди време във ФЕП имаше такъв въпрос - ако тръгнете на космическо пътешествие и трябва да вземете само 10 книги, кои бихте взели на борда... Е, не е ли чудесно че човек може да вземе буквално ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ книги?)
-ЕК е по-компактна.
ФИзически. Класическата книга е от две разгърнати страници, които изискват определено положение на тялото и ръката за да се чете. Можеш да четеш лежейки, можеш да четеш в тоалетната, но можеш ли да четеш правостоящ в трамвая? На мен ми е неудобно, опитвал съм много пъти. Докато джобния компютър се събира в дланта ми и е много удобен.
-ЕК може да се чете на тъмно.
Звучи като съмнително предимство, но всъщност ред ситуации предполагащи четене са именно "тъмни" ситуации. Пътуване в автобус и автомобил. Четене в леглото, на недостатъчна или никаква светлина (за да не събудим жената...), четене на спирката докато чакаш трамвая.
-ЕК е по-евтина
Нормалната себестойност на една хартиена книга включва - хонорар на автора, хонорар на издателя, производствена цена и търговска отстъпка. ЕК може да си спести всяко едно от тези пера (макар че може и да не го прави!). Авторските права важат 75 години, произведенията на автори издадени преди този срок са практически безплатни. ЕК е гратисен достъп до почти цялото културно наследство на човечеството.
Оформление, набор и редакция една Е-книга може да има, може и да няма. Производствена цена - няма. Търговска отстъпка - таксата за интернет, или цената на специализиран информационен носител (информационните носители в днешно време са много ефтини, с 10 лв човек може да зареди около 10 000 книги. Обемът е пренебрежимо малък. И това е тенденция чийто край изобщо не се вижда...)
-ЕК е по-бърз и по-лесен път на автора към читателите. Защо? Защото хората така или инак имат интернет. Някои казват, че не всички имали интернет, но това не е вярно. Всеки може да отиде на място където ИМА интернет, да си плати някаква минимална цена и да си зареди колкото иска електронни книги. Може би в Лапландия има места където това е невъзможно, но аз съм сигурен, че и книжарниците там са рядкост.
-ЕК има множество допълнителни функционалности.
Може да прозвучи тъпо, но ако човек има устройство което така или инак чете И книги, то е възможно процента на хората които четат да се повиши, в следствие на това че такива устройства стават все по-популярни. Четенето и слушането на музика едновременно (обикновено) не си пречат. И много хора го правят.
В добавка, електронната книга може да има куп цветни илюстрации, коментари, речник, хипертекстове и др. неща за които традиционната книга може само да си мечтае.
3. Недостатъци.
Всъщност, такива няма, ще коментирам някои изтъквани "недостатъци" от опозицията:
-ЕК е енергозависима. Да и? Стационарния телефон е "енергонезависим", т.е. - няма батерия която човек да се грижи да зарежда. Ако това беше съображение, сега щяхме да водим дискусия - джиесема vs на-баба-ти-телефона-с-шайба.
Идеята е, че хората така или инак използват енергозависими устройства, съвместяването на много типове медии в един интерпретатор е естествена и логична еволюция. Да не говорим, че ЕК иска много по-малко ток от една МРЗ, но нима МРЗ не изрита СДРома в историята?
Да не говорим, че въпросната енергозависимост съвсем скоро няма да е задължителна. Работи се И В тази насока.
-ЕК не е трайна...
Преди време, звукозаписните студия имаха норма - 3г. трайност на един запис. Като мине този срок се прави ново копие, по график. На кутиите на ролките имаше едно картонче - кога е презаписана последно, с какъв биас и колко записа има на конкретната ролка. 50 години това беше добра практика, после се оказа че дори това не е нужно, защото (о, слава богу) - измислиха дигиталното копие.
Кому е нужна трайност? Имам предвид, трайност, която превишава един човешки живот? Защото един СДром, или един НДД имат приблизително ТАКАВА трайност. А когато изтече и този срок, презаписването е лесно и просто. Нещо повече - то така или иначе се случва. Сървърите се подменят систематично, информацията от старите носители се копира на новите без загуби, за какво е целия врясък?
-ЕК може лесно да се унищожи.
Да, с един бутон. Но може и лесно да се създаде. С два бутона (ctrl+v). А колкото до това - дали трябва да се пази един архив, на специален носител (пластмаса, алуминий...) на всяка една книга, откъдето да се правят копия при нужда... Ами да, естествено. На времето на всеки изпълнител/издател, който продаде 100 000 винилови копия му се връчва и един златен, в рамка. Не че в този акт няма дебела доза снобизъм, но при нужда, от това златно копие могат да се направят още безброй винилови. защо тази практика да не се приложи и към книгите?
Всъщност, това вече се прави, при това не само с книгите, но и с произведенията на Леонардо, Пикасо и тн. Имате си Гугъл/вики, търсете и четете.
-ЕК не е вещ, тя не се притежава реално, не можеш да го подариш, наследиш и тн, не можеш да кажеш - това си е мое!
Да, това е така. И не е недостатък, а предимство. Защото от една класическа книга, човек ПРИТЕЖАВА само хартията, произведението е собственост на автора, или ничие, ако са минали 75 г. Но не е собственост на читателя.
Който го кефи да колекционира хартия, не съм против, има и далеч по идиотски мании (например - да се колекционира бельото на мадона, майкъл джексън и тн, последния да затвори вратата...). Но който живее с илюзията, че притежава Война и мир, имам лоша новина за него. Но това ясно показва истинските мотиви на защитниците на Хартиената книга - вещомания и фетишизъм. На времето и аз обичах да събирам картинки от Звездни войни. И това продължи чак докато си записах Звездни войни на VHS, т.е. - събрах всички възможни кадри от сагата...
-Хартиената книга е произведение на изкуството, електронната книга е само някакъв си текст.
Абсолютно невярно. С ЕК човек може да си направи втори слой произведение на изкуството. Може да си добави илюстрации. Може да добави музика за настроение. Например - аз много обичам да чета Времето на дъжда на Стругацки на музиката на ДДТ. Примерно.
Може да се направи различно оформление. Различен шрифт. Да се добавят снимки на автора. Както и оригиналната корица, което не може да се каже за преводни издания у нас... И прочие и прочие.
-ЕК няма специфична миризма и усещане от докосването, разгръщането и т.н.
Това пък е най смешното в цялата история. Аргументи от рода - "абе друго си е да я хванеш в ръка, да я докоснеш и тя да ти говори..."
Моята баба обичаше миризмата на свещи и на газ. Била израснала с тях, цялото и детство го свързваше с тези миризми и когато 80-те години взеха да спират тока, газените лампи я връщаха назад в миналото.
Разбираемо е. Електрическите крушки не миришат. Може пък някой да направи бизнес от това - парфюм с миризма на целулоза и химикали. Ще го продават заедно с електронните четци, белким подобни аргументи по бързо се отправят към миналото за което апелират.
Е, да не се разливаме много много, като начало мисля, че е достатъчно.
А да - отсега предупреждавам, че няма да споря за термини. Наричайте книга и електронна книга каквото искате. Същността на нещата е ясна - има ли нужда писменото слово (благодарим на Ани за добрата дефиниция!) от хартиен носител или не. Това е.
Да не се взема насериозно...