Електронната книга - развенчаване на митовете.

[robinofloksli]

Понеже, и вчера, и в съседната тема се появиха много неверни констатации относно някои ключови моменти, ще ги обединя в нова тема, пък нека опонентите ми отговарят по параграфи, мен ме мързи да водя дискусии които да се разводняват на километри във възможно най невероятни посоки. Затова ще кажа какво мисля по въпроса, всички да се чувства свободен да не се съгласява:

1. Какво е електронна книга?
Единственото правилно съдържание на понятието е - всяко възможно материално интерпретиране на съдържанието на дадено литературно произведение от електронен носител (файл!). Дали ще е посветено устройство, дали ще е специален екран, дали ще е електронна хартия + електронно мастило, дали ще е мултимедиен проектор, прожектиращ Под игото на бяла варосана стена - няма никакво значение. Електронната книга не конкретна форма, тя е ЛИПСА на конкретна форма. Тя е чистото съдържание на една книга, без хартията, но с възможности да запази всички останали атрибути на една хартиена книга - цена, авторски права, илюстрации, регистрационен номер, коментари тн и тн.
Електронната книга спрямо хартиената книга е това което е електронното писмо за хартиеното писмо.
(Нима е-майла е носител? Нима едно писмо не може да се прочете на телефон, на четец, на екран, на принтер и обикновена хартия дори?)

2. Предимства на електронната книга.
Те са ужасно много. Ще изброя най-очевидните, макар че те не са най-важните.

-Електронната книга е много компактна. Човек няма смисъл да събира книги с хиляди, достатъчни са му 1 до 5 начина да чете електронни книги. За всеки човек тези начини са различни, всеки си има изисквания към екран, резолюция, тип на изобразяване и тн. Но за отделния човек конкретните форми са една, най много 3-4. Съдържанието което тези форми интерпретират е колосално като обем и човек не може събере такова съдържание на хартиен носител в къщата си, нито пък да спечели толкова пари че да го купи. Говоря само за хартията, не за авторската част. Тя е еднаква и при двата вида книги

-ЕК е винаги до читателя си.
Колко от хората имат поне една книга в задния си джоб? А две книги? А ако не ми се чете Лукяненко в трамвая, а нещо друго? Колко книги може да носи човек със себе си, че да удовлетвори нуждата си от четене?
(Преди време във ФЕП имаше такъв въпрос - ако тръгнете на космическо пътешествие и трябва да вземете само 10 книги, кои бихте взели на борда... Е, не е ли чудесно че човек може да вземе буквално ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ книги?)

-ЕК е по-компактна.
ФИзически. Класическата книга е от две разгърнати страници, които изискват определено положение на тялото и ръката за да се чете. Можеш да четеш лежейки, можеш да четеш в тоалетната, но можеш ли да четеш правостоящ в трамвая? На мен ми е неудобно, опитвал съм много пъти. Докато джобния компютър се събира в дланта ми и е много удобен.

-ЕК може да се чете на тъмно.
Звучи като съмнително предимство, но всъщност ред ситуации предполагащи четене са именно "тъмни" ситуации. Пътуване в автобус и автомобил. Четене в леглото, на недостатъчна или никаква светлина (за да не събудим жената...), четене на спирката докато чакаш трамвая.

-ЕК е по-евтина
Нормалната себестойност на една хартиена книга включва - хонорар на автора, хонорар на издателя, производствена цена и търговска отстъпка. ЕК може да си спести всяко едно от тези пера (макар че може и да не го прави!). Авторските права важат 75 години, произведенията на автори издадени преди този срок са практически безплатни. ЕК е гратисен достъп до почти цялото културно наследство на човечеството.
Оформление, набор и редакция една Е-книга може да има, може и да няма. Производствена цена - няма. Търговска отстъпка - таксата за интернет, или цената на специализиран информационен носител (информационните носители в днешно време са много ефтини, с 10 лв човек може да зареди около 10 000 книги. Обемът е пренебрежимо малък. И това е тенденция чийто край изобщо не се вижда...)

-ЕК е по-бърз и по-лесен път на автора към читателите. Защо? Защото хората така или инак имат интернет. Някои казват, че не всички имали интернет, но това не е вярно. Всеки може да отиде на място където ИМА интернет, да си плати някаква минимална цена и да си зареди колкото иска електронни книги. Може би в Лапландия има места където това е невъзможно, но аз съм сигурен, че и книжарниците там са рядкост.

-ЕК има множество допълнителни функционалности.
Може да прозвучи тъпо, но ако човек има устройство което така или инак чете И книги, то е възможно процента на хората които четат да се повиши, в следствие на това че такива устройства стават все по-популярни. Четенето и слушането на музика едновременно (обикновено) не си пречат. И много хора го правят.
В добавка, електронната книга може да има куп цветни илюстрации, коментари, речник, хипертекстове и др. неща за които традиционната книга може само да си мечтае.

3. Недостатъци.
Всъщност, такива няма, ще коментирам някои изтъквани "недостатъци" от опозицията:
-ЕК е енергозависима. Да и? Стационарния телефон е "енергонезависим", т.е. - няма батерия която човек да се грижи да зарежда. Ако това беше съображение, сега щяхме да водим дискусия - джиесема vs на-баба-ти-телефона-с-шайба.
Идеята е, че хората така или инак използват енергозависими устройства, съвместяването на много типове медии в един интерпретатор е естествена и логична еволюция. Да не говорим, че ЕК иска много по-малко ток от една МРЗ, но нима МРЗ не изрита СДРома в историята?
Да не говорим, че въпросната енергозависимост съвсем скоро няма да е задължителна. Работи се И В тази насока.

-ЕК не е трайна...
Преди време, звукозаписните студия имаха норма - 3г. трайност на един запис. Като мине този срок се прави ново копие, по график. На кутиите на ролките имаше едно картонче - кога е презаписана последно, с какъв биас и колко записа има на конкретната ролка. 50 години това беше добра практика, после се оказа че дори това не е нужно, защото (о, слава богу) - измислиха дигиталното копие.
Кому е нужна трайност? Имам предвид, трайност, която превишава един човешки живот? Защото един СДром, или един НДД имат приблизително ТАКАВА трайност. А когато изтече и този срок, презаписването е лесно и просто. Нещо повече - то така или иначе се случва. Сървърите се подменят систематично, информацията от старите носители се копира на новите без загуби, за какво е целия врясък?

-ЕК може лесно да се унищожи.
Да, с един бутон. Но може и лесно да се създаде. С два бутона (ctrl+v). А колкото до това - дали трябва да се пази един архив, на специален носител (пластмаса, алуминий...) на всяка една книга, откъдето да се правят копия при нужда... Ами да, естествено. На времето на всеки изпълнител/издател, който продаде 100 000 винилови копия му се връчва и един златен, в рамка. Не че в този акт няма дебела доза снобизъм, но при нужда, от това златно копие могат да се направят още безброй винилови. защо тази практика да не се приложи и към книгите?
Всъщност, това вече се прави, при това не само с книгите, но и с произведенията на Леонардо, Пикасо и тн. Имате си Гугъл/вики, търсете и четете.

-ЕК не е вещ, тя не се притежава реално, не можеш да го подариш, наследиш и тн, не можеш да кажеш - това си е мое!
Да, това е така. И не е недостатък, а предимство. Защото от една класическа книга, човек ПРИТЕЖАВА само хартията, произведението е собственост на автора, или ничие, ако са минали 75 г. Но не е собственост на читателя.
Който го кефи да колекционира хартия, не съм против, има и далеч по идиотски мании (например - да се колекционира бельото на мадона, майкъл джексън и тн, последния да затвори вратата...). Но който живее с илюзията, че притежава Война и мир, имам лоша новина за него. Но това ясно показва истинските мотиви на защитниците на Хартиената книга - вещомания и фетишизъм. На времето и аз обичах да събирам картинки от Звездни войни. И това продължи чак докато си записах Звездни войни на VHS, т.е. - събрах всички възможни кадри от сагата...

-Хартиената книга е произведение на изкуството, електронната книга е само някакъв си текст.
Абсолютно невярно. С ЕК човек може да си направи втори слой произведение на изкуството. Може да си добави илюстрации. Може да добави музика за настроение. Например - аз много обичам да чета Времето на дъжда на Стругацки на музиката на ДДТ. Примерно.
Може да се направи различно оформление. Различен шрифт. Да се добавят снимки на автора. Както и оригиналната корица, което не може да се каже за преводни издания у нас... И прочие и прочие.

-ЕК няма специфична миризма и усещане от докосването, разгръщането и т.н.
Това пък е най смешното в цялата история. Аргументи от рода - "абе друго си е да я хванеш в ръка, да я докоснеш и тя да ти говори..."
Моята баба обичаше миризмата на свещи и на газ. Била израснала с тях, цялото и детство го свързваше с тези миризми и когато 80-те години взеха да спират тока, газените лампи я връщаха назад в миналото.
Разбираемо е. Електрическите крушки не миришат. Може пък някой да направи бизнес от това - парфюм с миризма на целулоза и химикали. Ще го продават заедно с електронните четци, белким подобни аргументи по бързо се отправят към миналото за което апелират.

Е, да не се разливаме много много, като начало мисля, че е достатъчно.
А да - отсега предупреждавам, че няма да споря за термини. Наричайте книга и електронна книга каквото искате. Същността на нещата е ясна - има ли нужда писменото слово (благодарим на Ани за добрата дефиниция!) от хартиен носител или не. Това е.

[BlackHeart]

Естествено, започвам да не се съгласявам:

1. Вярно, електронната книга е компактна - на един четец могат да се съберат 1500 книги, примерно (за хард на комп да не говорим, но да вземем четеца). Е, при положение, че четеш примерно 2 книги на месец, или ориентировъчно 24 (от мен да мине, 25) книги на година, след 60 години ще си ги прочел всичките. На оптимистите, които ще доживеят заветната възраст, честито.
2. ЕК може да се чете на тъмно - а на ярка светлина дали ще можеш да я четеш? Силно се съмнявам. Докато хартиената може.
3. Електронната била по-евтина? Я стига. Електронните издания на Кинг примерно в Амазон вървят на същите пари като книжните. Благодаря, че ме караш да си моря очите на електронен екран, вместо да изпитвам удоволствие.

Не ми се изброяват още недостатъци на ЕК - снощи изброявах достатъчно, уморен съм. Само да ти кажа, че спора ни може да е безкраен поради простата причина, че и двамата няма да отстъпим от тезите си.

[Хем грозен, хем нахален]

Обаче електронната книга има още един сериозен недостатък, поради който печатната книга няма да изчезне.
Печатни книги могат да се купуват на метър, да се слагат на рафтове и да демонстрират на всички колко си умен, та чак образован. Могат да се подреждат по цвят и рисунък на корицата и да създадат неповторим дизайн на твоето жилище. Я как се изкупуваха навремето многотомниците на Маркс, Енгелс, Ленин, че и Тодор Живков! Хем красиво, хем съответствува на партийната линия. И показва, че не си еснаф някакъв, а човек начетен и, както отбелязахме по-горе, един вид умен.
Става ли същото с електронните книги? Колкото и да са, все ще се съберат на една карта памет. Да си купиш много-много устройства за четене - за смях ще станеш.
Проблем...
Така че сигурно към всяко електронно копие ще се прилага и хартиена книга - с бели страници (все едно, кой ще я чете?), но пък с хубави корици и дизайниран гръб.

[BlackHeart]

Е, погледни тези две снимки като за начало:

http://2.bp.blogspot.com/_Q-m_4GGYhYQ/SttIqJUALlI/AAAAAAAAAaw/Q8tOsjgpODc/s1600-h/0001.JPG

http://thesamerowdycrowd.files.wordpress.com/2009/01/kindle.jpg

Съжалявам, ако на първата снимка не откриваш нещо от партийната линия, но мисля, че и така е достатъчно красиво. Ако по някаква причина втората снимка ти харесва повече, оставам безмълвен пред фетиша ти към електронните устройства - честито, вече си в Матрицата, ръгай кабела в главата и вече можеш да четеш (:P)

Интересното в случая е следното: електронната книга е прагматичния избор, гласът на разума, докато печатната е естетичния избор, гласът на сърцето. Ние хората обаче в своите действия се водим от емоциите си, а не от здравия разум - доказано е от специалистите. В което няма лошо, чувствата, емоциите са това, което ни прави хора, за добро или лошо. А човек в крайна сметка избира със сърцето си (tu)

[Хем грозен, хем нахален]

А на мен и двете ми харесват :) И лично за себе си проблем не виждам - имам принтер и умея да подвързвам. Ако ми се прииска печатна книга - печатам си я сам.

[BlackHeart]

Поздравления (tu)

[Ендър]

Кой кавто и да разбира под термина "електронна книга", това не я прави КНИГА (термин, който според мен дори няма нужда от дефиниция - всички го знаят).

Но да, така е. Мога да се съглася с (почти) всички доводи за плюсовете на ЕК. И не отричам, че (може би) поколението след нас или още по-следващото ще се възползва от тези плюсове. Но БИЗНЕСА с писменото слово няма да позволи хартиената книга да изчезне - не и преди да има такъв заместител, който да гарантира контрола върху разпространението и съответно - върху приходите.

Конкретно към Робин - това, че аз и ти се движим в технократични среди и имаме достъп до благините на дигиталния свят съвсем не означава, че целокупното население на България (че и на света) има достъп до подобни технологии. Само един, според мен фрапантен, пример - Арена Младост и Арена Велико Търново бяха построени със сигурност СЛЕД 2004 г. (по време на Пловдивския Еврокон Арена Младост беше все още в проект). Кой луд наля един ТИР с пари в строеж на кино, ако тенденцията е сваляне (дори и да си плащаш) от Нета? Явно хората са си направили проучванията, ни мислиш ли?

Същото е и с книгите - плахи опити да се допълнят начините за прибиране на пари от читателите. Бранко много добре го каза - в момента продажбите на електронни ТЕКСТОВЕ представляват ПРОМИЛИ спрямо продажбите на печатни КНИГИ. За да спечели авторът и/или издателят достатъчно при тези мижави продажби, цените ще бъдат едни други цени - в пъти по-високи.
По тази тема има и допълнение - книгите и свързаните с тях дейности (оформление, илюстроване и т.н.) като правило хранят хората, които се занимават с това. Тъй че слагане (примерно) на цветни илюстрации към ЕК би оскъпило продукта. Слагането на хипертекст и речник също би оскъпило продукта - някой трябва да го направи. А както казах в основното изложение, комунизма го изтървахме.
Нали?

[Ивайло Иванов]

Робин с такова зашеметяващо упоение защитава тезата за електронната книга, че всеки би си помислил че въпросът за бъдещето на книгата ужасно, ама ужасно вълнува, че прави заради някакви свои много дълбоки убеждения. Само че както и в живота – работата не винаги са въпрос на убеждения. Има още един фактор, който на пръв поглед няма нищо обшо с темата.
Интересът.
Интереса клати феса. В случая – феса на Робин. И не само неговия.
Чували сте за бръснача на Окам. Хайде сега да обръснем Робин с него!
Нека приемем, че всички тези пламенни тиради на Робин са израз на убеждения. Някакъв човечец си говори, защитава някаква теза, в която искрено вярва, носи от девет кладенеца доводи и т. н.
Да го приемем, а?
ОК – приемаме го.
Да потърсим обаче някакви потвърждения!
Защото Робин е не просто „някакъв човечец”, а автор на десетки разкази, всеки от които изразява някаква визия за бъдещето.
А в творчеството си авторите изразяват собствените си убеждения. Че чии други?
Добре, почваме да прехвърляме т. нар. му „творчество”:
Робин (като Ивайло П. Иванов) разсъждава по въпроса за изкуствения интелект („Мисия Команч”), за отношенията човек – изкуствен интелект(„Мисия Команч”, „Subject: I love you”) и човека на бъдещето („Сънувах човешко лице”, „Хвърчило за делфин”) – парадоксално, но въпреки антинаучните си знания по човешка физиология и изобщо по биология, пише по тези въпроси. Нека си пише – за радост на хората с чувство за хумор!
Но има ли в неговото творчество поне един разказ, посветен специално на този въпрос? Не! Първи път.
Ами като не е в основната тематика – дай да видим в подтемите!
Среща ли се в неговото творчество поне веднъж по какъвто и да било начин застъпен въпросът за електронното бъдеше на книгата? Не! Втори път.
Има ли в неговото творчество поне веднъж застъпен въпросът за електронното бъдеше на художественото слово изобщо. Не! Трети път.
А за електронното бъдеще на изкуството въобще? Ами... Не!
А, бе... има ли в неговото творчество поне една описана сцена, в която герой чете електронна книга? Не. Пак.
Е, да ама за да разберем дали става дума за убеждения или интерес, трябва ни поне едно „Да” на подобни въпроси!
Горните „Не” обаче станаха твърде много.
Затова правим извода: Робин се изказва като убеден апологет, че електронната книга ще измести печатната, но в творчеството му не намираме нито едно потвърждение, че този въпрос го вълнува!
Дай сега да видим как стои въпроса с интереса на Робин:
Има ли намерение Робин или някой негов близък личен приятел в обозримо бъдеще да издаде електронна книга? Не знам. Не разполагам с такава информация.
А в обозримо минало Робин или негов близък личен приятел да са издавали електронна книга? Да. Един много близък личен приятел на Робин го е направил. Факт.
Имаме първото „Да”!
Но това може и да е случайно, нали?
Дали ще има още едно „Да”, че да си направим извода въз основа на два факта!
Във въпросната електронна книга, издадена от негов близък личен приятел, Робин да има някакво съавторство? Да! Има! „Семеен занаят”.
Ами... мисля, че изводът е ясен: Робин може колкото иска да си държи напоителни речи какви му били убежденията. Вятър и мъгла – работата опира до личен интерес. Защото само там намерихме потвърждения.

Също като в стария виц: Скандирали: „Всичко в името на Човека, всичко за благото на Човека!” А един се провикнал: „Ами нека му кажем и името на тоя човек!”.

Та и Робин сега: „Електронната книга!... Електронната книга!... Електронната книга!...”
Ами, Робинчо, защо най-сетне не кажеш и заглавието на тая електронна книга, че да приключваме?!
>:D<

[Малинов]

....
— Говорете, уважаеми чужденецо — задоволи се да отговори Чичо Прюдънт, който се сдържаше не без мъка.

И Робюр продължи, както преди, без да го е грижа за слушателите:

— Да, зная! След цяло столетие опити, които не доведоха до нищо, експерименти, които не дадоха никакъв резултат, все още съществуват неуравновесени умове, които упорито вярват, че балоните могат да се управляват. Въобразяват си, че е възможно някакъв двигател —
електрически или друг — да бъде прикрепен към техните превзети мехури, които толкова лесно стават играчка на въздушните течения. Представят си, че ще бъдат господари на един аеростат, както сме господари на корабите по морската повърхност. Нима е възможно само защото неколцина изобретатели в тихо или в почти тихо време са успели да изхитрят вятъра или да надвият лекия бриз, управлението на въздушните апарати, по-леки от въздуха, да бъде
прието на практика? Хайде де! Вие тук сте стотина души и вярвате в осъществяването на мечтите си, като хвърляте не във водата, а във въздуха хиляди долари. Е, добре, това значи да се бориш срещу невъзможното!

Много странно, но членовете на института „Уелдън“ дори не помръднаха след това изявление.

Дали не бяха оглушали, както бяха станали търпеливи? Или се въздържаха, желаейки да видят докъде ще се осмели да стигне този дързък противник?

Робюр продължи:

— Какво, балон ли? След като, за да получите подемна сила от един килограм, е необходим един кубически метър газ! Балон, с претенциите да устои на вятъра с помощта на своя механизъм, след като напорът на силен вятър върху платното на един кораб не е по-малко от четиристотин конски сили и след като видяхме как при злополуката на моста на река Тей ураганът произведе налягане от четиристотин и четиридесет килограма на квадратен метър!
Балон, след като природата никога не е създала по тази система нито едно летящо същество, способно да лети с крила като птиците, или с летателни перки като някои риби и някои млекопитаещи…

— Млекопитаещи ли?… — възкликна един от членовете на клуба.

— Да! Прилепът например, който лети, ако не се лъжа! Нима моят опонент не е чувал, че това хвъркато животинче е млекопитаещо, или е виждал някога да се прави омлет от яйца на прилеп?

При това положение опонентът преглътна бъдещите си реплики, а Робюр продължи със същия плам:

— Но означава ли това, че човек трябва да се откаже от мисълта да покори въздуха и да преобрази гражданските и политическите нрави на Стария свят, използувайки удивителните въздушни пътища? Не, никога! Както е станал владетел на моретата с кораба, управлявайки го с весла, платна, колела и витла, така трябва да стане владетел и на въздушния океан с апарати,
по-тежки от въздуха, защото само когато си по-тежък от въздуха, можеш да бъдеш и по-силен от него!

Този път събранието кипна. Взрив от крясъци се изтръгна от всички уста, зинали срещу Робюр като цеви на пушки или дула на топове! Не беше ли това отговор на един явен призив за война, запратен в лагера на балонистите? Не се ли разгаряше отново борбата между привържениците на „по-лек“ и „по-тежък от въздуха“.

......
— Вън!

— Изхвърлете го!

— Да го разкъсаме на парчета!

— Да го линчуваме!

— Да го извием като витло!…

Яростта на балонистите беше достигнала връхната си точка. Те наскачаха. Заобиколиха трибуната, Робюр изчезна сред гората от ръце, които се размахваха като клони по време на буря. Напразно парната свирка на председателя призоваваше звънко към ред! Тази вечер Филаделфия имаше пълно право да си помисли, че се е подпалил някой от нейните квартали и че всичката вода на реката Скуайлкил не би била достатъчна да го изгаси.

[Ивайло Иванов]

О, не, Малинов – това не е спорът дали новото ще измести старото.
Преди години, когато на едно от изложенията „Хемус” за пръв път бе представен картечният пистолет „Шипка”, някаква журналистка бе написала, че това все едно не е нищо. Забележи обаче защо: защото се основавал на техническо решение от края на 70-те години. Един вид: „Леле, колко сме назад!”. Тая заспала патка би трябвало да оплаче и армията на САЩ, защото основното им стрелково оръжие се основава на техническо решение от края на 50-те. Също и руската армия, че и нашата – ами техническото решение, въз основа на което работи Калашникът е от 30-те. Да не говорим за Макаров, чиито принцип на действие е достижение на ХІХ в.
Разбира се, че вече има и оръжия, основани на решения и след 2000 година – но по-простата система винаги е по-надеждна. Затова и никога няма да бъде напълно изместена от по-сложната, па макар и по-съвършена.
Ти местил ли голям камък, който ти пречи за нещо си, с лост? Защо – не знаеш ли, че принципът на лоста е още от Архимед! Защо не използваш булдозер? И с динамит можеш да го разбиеш. Все далеч по-съвременни решения.
Копал ли си с мотика? Защо? Ами че това е изостаналост! Мотиките са достижение на медната епоха – използвай трактор!
Въпросът дали новото ще измести старото е абсолютно безсмислен. Новото много рядко е алтернатива на старото. По-скоро е негово допълнение. Убеден, че електронните книги ще изместят печатните, може да бъде само човек, който е изхвърлил от дома си печатните книги до една и чете само електронни.
Има ли поне един такъв?
Ако да – микрофона е негов!

[Bogdanov]

Хубави слова редиш Иво Варненски, добре пасващи си, като дялани камъни и ще звучат като мед в ушите на собствениците на вестници, които се чудят какво да правят с падащите си тиражи. Та хубави думи, но по-скоро пожелателни, отколкото верни.
Уваженията ми към всички, но 4/5 от писалите по темата нямат никаква представа от книгоиздаване във всичките му форми - нито на хартия, нито в електронен вид.
Единствено Ендър, с опита който има, улови нещата.
Електронната книга няма нищо общо със самиздата. Да си напечата 20 книжки на принтера може все автор.
Тук говорим за индустрия, която издава книги на различен носител, а не за организирано книгоиздаване срещу самиздат.
Сега по същество. За разлика от вестниците и другите новинарски медии, които намериха точното си място в нета, електронната книга е още в пелени. Няма единен стандарт, все още си го мерят големите фирми една с друга, няма и много ясна визия сред големите издателства за начина на промоциране, който по аналогия се прави както на хартиените издания. Все пак и четеца на Амазон и тоя на Гугъл са едва на 2 години.
Това са неща, които ще се решат следващите години. Не чак толкова много, припомнете си какво представляваха гсм-ите през 2000-та година да речем.
Бранко хубаво даде данни за промила продажби в момента, но е интересно да покаже тенденцията на нарастване на продажбите от 2000-та година досега.
Ръстът е сериозно впечатляваш.
Тенденциите: Адаша е прав, поне през следващите 20 години, поне на нашите ширини /където електронната търговия упорито не иска да навлезе/ хартиените книги ще са основния пазар. Това, което ще се промени много скоро /тая криза накара издателстват да се замислят/ е начина на рекламиране на книги, който все повече се мести основно в нета и се рекламира чрез електронните им варианти.
Нета продава! Това го установи дори Металика след толкова години дела срещу Напстер. Много хора гледат клипове, теглят музика, теглят филми и което си струва отиват да го гледат на голям екран, купуват. При книгите започва същата тенденция.
Електронните книги спечелиха съревнованието вече при научната и техническата литература. Много красивия хартиен вариант на енциклопедия "Британика" остана само за ценителите/бутиковото книгоиздаване на добре оформени книги никога няма да умре, както не умря и винила/, другите си ползват он-лайн варианта.
Ta темата е дълга и е сложно да се спори с хора, които не са в час с последните тенденции в нета /не че са задължителни, но дават сериозен материал за размисъл. Примерно всички тук проспахте скока на Фейсбук това лято. С тия, които не го проспаха си пишем там/. Ще цитирам изказване на шефа на Франкфурктския панаир /те там идиоти и нищо не разбират/.
---------
За нас главното е темата за електронните книги да е основна тема, за да може бизнесмените в този отрасъл да се замислят какво могат да печелят от производството на електронни книги.Това явление се роди в Америка, но вече присъства и в много други страни. Именно тази е основната тема на панаира сега.
Юрген Бос – директор на панаира във Франкфурт
-----------

П.С. Глупостите за мирис на мастило, хартия и прочие ги оставям на страна. Произвеждам и продавам основно книги печатани на дигиталки /във всичките им варианти/ и си вървят много добре. Не ухаят на нито едно от изброеното.
И забележка към адаша - точно хората, които "достъп до благините на дигиталния свят". Останалите, изключвайки пенсионерите просто не четат книги.
Бранко - излагаш се с тия 2 книги месечно. Или всъщност може би си добър показател...
А и нещо друго - не ми се правят снимки на скромната колекция от около 1000 книги, които се мотат из нас /квартира пусто, другото е в Шумен/, но последно време се улавям, че като ми се чете нещо вместо да си ровя купа в нас къде беше това, си тегля копието от читанката. Ей така си прехвърлих тия дни серията за Бараяр. Това дава отговор на Иво.
Четенето на хартиени книги е част от традицията - както повечето не могат да пият кафе без цигара, така сме свикнали част от добрата почивка да е изтягането в леглото с книгата. За тия, на които им липсват "третите осем часа" /8 часа работа, 8 сън, 8 почивка/ четат основно на ПС-то.

А и последно - за тия които, може би, не са виждали е-книга - спретнах нещо съвсем на бързо преди малко - част от книгата на един автор любим на Гоа. Има още какво да се желае по оформлението, но нямам време.

http://www.bukvite.bg/e-book/swf/chezal.swf

[Ивайло Иванов]

E-e-e-e-e, Богданов, хубаво си казваш, че тиражите на вестниците падат, но това не е заради конкуренцията на електронните такива.
Просто бройката на четящите в световен план пада прогресивно. Четящи каквото и да е - без значение от носителя.
Цитираш ми адаша? Ами нека го цитирам и аз:
"акулите имат подкожна мазнина"
"плавателният мехур на китовата акула е грамаден"
Защо е написал такива глупости?
Много просто - защото не е чел. Сещаш ли се за друга причина?
'Ми той да не е читател, нали - той е писател!
За сравнение Жул Верн не е биолог по образование, никога не се отправял на пътешествия, но я виж "Капитан Немо" - какви описания е накъдрил за различните видове риби и птици! Даже с латински наименования на видовете. Откъде ли ги знае - ами от книгите. Защото е чел.
А ето на - Робин не е.
Виждаш ли - вече се чете по-малко. И Робин е едно от доказателствата.
Щото преди да напише нещо не е потърсил литература. Не е потърсил КНИГА - па макар и електронна.
Ако тенденцията четенето да намалява важи за пишещите, какво ли е при непишещите, а?

[Ани Илиева]

Подобни спорове в миналото са се случвали при изобретяването на фотографията: ще измести ли фотографската снимка рисуваната картина?
Отговора го знаем днес. Нещо повече - можем да поразсъждаваме над това какво точно е отнела фотографията на рисуването, как съществуването й е повлияло на изобразителното изкуство и как в крайна сметка самата фотография се е превърнала в изкуство.
Да се има предвид само технологичната страна на проблема, без да се взема под внимание съдържателната, води до непълнота и оттам до некоректност на изводите. Повечето от нас проявяват склонност да смесват собствените си, лични предпочитания с общовалидни тенденции. Миризмата на мастилото, допира до книгата, нейното разлистване са усещания, които имат значение само за човек, който е свикнал с тях. Има хора, които предпочитат да пишат ръкописно, защото това е начинът, по който са свикнали да се изразяват - движението на китката и потокът на мисълта са дълбоко свързани. Аз отвикнах. Едно десетилетие пред клавиатурата ми беше достатъчно, за да се превърне тя в естествената ми технология на изразяване.
Факт е, че писмеността никога не е успяла да отнеме силата на гласа - устното и писменото творчество са съжителствали безпроблемно хилядолетия. Изобретяването на радиото и звукозаписа върна силата на гласа, върна му властта, способността да бъде нещо повече от писмен текст. Визуалните медии пък възкресиха цялата мултимедиалност на общуването. Те също отнеха на печатната книга част от властта й, част от функциите й, но не я унищожиха, нали?
Фотографията отне на изобразителното изкуство способността да възпроизвежда точно обекти, но същевременно превърна самото него в технически възпроизводимо - вече всеки може да си има на стената нещо, нарисувано от Ван Гог. Ще има изображението, но не и картината - да, различно е. Написах го нарочно, за да напомня пак въпроса си - книгата предмет ли е, или съдържание?
Електронната книга е медия на печатното слово. На неговата безкрайна възпроизводимост и флуидност. На неговата нетрайност, ако щете, но и абсолютна достъпност. Това, че в световен мащаб се четяло все по-малко е... ами не е вярно. Това са данни, валидни за книгоиздатели и книжари - да, в световен мащаб (говорим за развитите стрени, разбира се) се печатат и продават по-малко книги, много по-малко от преди, закриват се книжарници и прочие. Но изследванията върху четенето и читателските аудитории показват точно обратното - чете се много повече от преди! Именно благодарение на по-добрата достъпност на печатните текстове. Затова още преди дискусията повдигнах въпроса дали от гледна точка на издателите ще си говорим, или от гледна точка на читателите и четенето...

П.П. Моля ви, нека не позволяваме на несимпатичното човече да опорочи и тази дискусия и да я превърне в арена на лични разправии и заяжданици, предварително ви благодаря за това.

[Ивайло Иванов]

Това, че съм несимпатичен на теб, на Робин, на един лумпен и на един конформист, все още не значи, че съм написал нещо порочно или съм се позовал на неверен факт.
Ако все пак мислиш, че е така - би ли го посочила?
Пример:
Ето тези думи на Ивайло Иванов са порочни или голословни - и ги сочиш.
Или:
Ето този факт на който се е позовал Ивайло Иванов е неверен - и ги сочиш, като сочиш и верния.

Или... не - не съм написал нещо порочно или невярно, а просто - както казва Алвин - истината хваща за гърлото.
И ти е много, много несимпатична.
А?
Кажи си го направо!

Ти превръщаш дискусията в арена на лични разправии. Останалите се стараем да гледаме обективно.

[robinofloksli]

BlackHeart Написал:
-------------------------------------------------------
> Естествено, започвам да не се съгласявам:
>
> 1. Вярно, електронната книга е компактна - на един
> четец могат да се съберат 1500 книги, примерно (за
> хард на комп да не говорим, но да вземем четеца).
> Е, при положение, че четеш примерно 2 книги на
> месец, или ориентировъчно 24 (от мен да мине, 25)
> книги на година, след 60 години ще си ги прочел
> всичките. На оптимистите, които ще доживеят
> заветната възраст, честито.

ти явно си ползваш само сърцето за мислене, щом за 60г не допускаш вероятността да презаредиш четеца нито веднъж.

> 2. ЕК може да се чете на тъмно - а на ярка
> светлина дали ще можеш да я четеш? Силно се
> съмнявам. Докато хартиената може.

На колко ярка? Впрочем, на много ярка светлина аз и хартиена книга не мога да чета. Докато на електронната книга мога да сменям фона с черен и да контролирам яркостта. Това ти съображение говори само едно - никога не си държал подходящо за четене устройство в ръка

> 3. Електронната била по-евтина? Я стига.
> Електронните издания на Кинг примерно в Амазон
> вървят на същите пари като книжните.

О, какъв пример! Исках да ти го обясня икономически, но понеже учените са доказали, че мислим със сърдечния си мускул ще трябва да ахкам и се кикотя мислено, понеже други емоции подобно изявление не предизвиква.
Малко по-сериозно - нали осъзнаваш, че през цялото време говорим за БЪДЕЩЕТО на нещо което ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪЩЕСТВУВА? Че истински пазар за тези неща няма, че професионалните писатели си гледат хляба а за да има хляб, трябва да има монопол и НУЛЕВА конкуренция за даден продукт? Че ЕК е само един потенциал, който може да се случи не догодина, а слез 20, 30, 100 години, в зависимост от това как ще се наговорят големите риби? За световната конспирация ли искаш да спорим, или за предимствата на носителя? Аз за едното и дума не съм отварял.

@ender
Иване бе, засрами се!
Спомняш ли си онзи разказ на Шекли, за учения който предсказвал точната дължина на човешкия живот? Застрахователите се събрали да го съдят, защото това, видиш ли! им убивало клиентелата. Примера с крушката и газените лампи е от там.
В БГ няма бизнес начинание (особено пък по мръсничките...) което да има период на възвращаемост на инвестициите повече от 2 до 4 години, даже това е дълъг период. Спомняш ли си през 2004 г. кой вид монитори бяха доминиращи? А абривиатурата HD кога я научи? И кога двуядрените процесори паднаха под 300 дорала? Почеши се зад ухото и като се сетиш ми кажи, че кино Арена е било реално заплашено от пиратията на Замунда и Аренабг
Да не говорим че при киното, нито медията е една и съща, нито пък си дал на домашното кино достатъчно време да се пребори със старите навици.
Ти си от хората дето се "движат в тези среди", защо ходиш на кино?
"Усешането е различно!". Напълно вярно. Но бих добавил и - защото цял живот си ходил на кино. И ще ходиш, дори заради едната носталгия, заради кефа някой друг да ти направи пуканки и заради самата тържественост на ритуала, че си отишъл да гледаш нещо (без която тържественост много филми биха ти се сторили абсолютно посредствени и тъпи). А да задам ли провокативния въпрос - колко (като количество) филми си изгледал на екран и колко на бял чаршаф? И колко бяха пълни залите в Арена през 2004 и колко са пълни сега? А след 10 години? Наистина ли смяташ киното за добър пример в този спор? Защото ако в киното има децибели, пуканки, мацки на тъмно, бира преди/след филма, то с книгата има един гол текст между две посредствени корици и единствено този текст е от значение за четящия. Подчертавам - четящия, а не колекционерът, не вещоманът. Има хора които колекционират древни монети. Това прави ли ги банкери?

Да, комунизмът го изтървахме. Всъщност, никога не сме се и запътвали към него. Освен сега, когато упорито вървим към капитализъм. Иронично, нали?

[HACKO]

Романът на бъдещето е недовършеният роман. След като в последно време всичко се
изтърка до непоносимост, единственият интерес може да се поддържа чрез гонзо
жанра. Но и там вече не можем да си позволим само да пътуваме с опасни мотористи
из Америка или да експериментираме с наркотици. Хората искат шоу, емоции,
адреналин, експерименти. Малка доза лудост, голяма доза пари и самочувствие и
имаме гонзо роман, който по средата свършва, тъй като авторът решава да се
замрази за 100 години и след размразяването си да продължи своя роман,
споделяйки ледените си спомени. В България, поради закъснялото развитие и
по-масовия вкус, ще се наложат риалити романите от сериите на вестник "Труд" -
"Животът ми като 13-годишна проститутка в подлеза на НДК и издигането ми до
министър на образованието" ще спечели всички литературни награди в страната и
така ще постави началото на тенденцията.
В същото време в САЩ ще бъдат разработени така наречените моментни романи.
Хубавото ретро чувство да прочетеш книга, но без да губиш време. Роман за бързо
ползване, опакован в МР3 формат, който се инжектира в мозака ти през слушалките
на iPod-a за няколко секунди. Паулу Коелю сключва първият ексклузивен договор с
Apple и става милиардер благодарение на задълбочените теми и малкия обем на
романите си.

Сигурно романтиците сега ще наскачат и ще ме обявят за еретик, махайки с пръст и
скандирайки, че книгите не могат да се заменят толкова лесно от технологията. Не
ме разбирайте погрешно. И аз предпочитам да седна на фотьойла с чаша уиски и да
се насладя на мириса на книгата, усещането в ръката, допира с хартията. Но нека
бъдем реалисти - в свят, в който времето е най-дефицитната стока и хората четат
повече, докато пътуват към работното си място, отколкото по домовете си,
адаптацията към обстоятествата ще каже своята дума. Дигитализацията на всичко
вече е фактор, с който трябва да се съобрази всяка индустрия. Не искам да си
представям какъв е броят на младите хора, които посещават библиотеки. Там дори
не можеш да си направиш профил и всичко е толкова ретро! За съжаление обаче ме
съмнява, че ще има завръщане към него, както циклично става с ретро музиката или
ретро модата. По-скоро скоро ще имаме много материал за палене на камини.
Последният хартиен роман ще описва смъртта на книгите и ще бъде поставен в
музей. Светът на "451 градуса по Фаренхайт" е по-близо, отколкото си мислим.

Последният удар върху романа на бъдещето, който и без това вече се гърчи на
земята под железния крак на технологията, е нанесен върху характеристиката му да
бъде средство за комуникация. Както много от нас знаят, а други подозират -
писането е занимание самотно. Според Чък Поланик, ако начинаещият писател и без
това е единак, той е обречен. Затова, преди да пробие, той организира седмични
кръжоци, по време на които всеки прочита своето произведение. Социализиране в
класическия му вид. В друго свое изказване той твърди, че във всичките му книги
главните герои са аутсайдери, които се стремят да станат част от някакво
общество. И винаги го постигат, което дава надежда на читателите му, защото да,
досещате се – в днешно време да четеш значи да си аутсайдер. За мен романът
винаги е бил най-вече начин да достигнеш до максимален брой хора, които разбират
света така, както ти го правиш.

Книгите са били начин да станеш част от нещо, от дадена група, да се приспособиш
към странния свят около теб, да разбереш, че не си сам, че има и други, които
усещат нещата като теб. Затова и обикновено започваме да четем в младите си
години, когато всичко ни удивява и плаши. Дотук добре, но само дотук. Романът
няма място в бъдещето. Не съм сигурен дали има място и в настоящето. Днес,
когато имаш интернет и какви ли не технологии, вече нямаш нужда от книгите.
Вкарваш footfetish в Google и вече имаш място, където да ъпдейтваш онлайн
приятелите си за най-новите техники на близане на крака. Нужна ти е само една
машина, която да те свърже с хора като теб. И това ако не е шибано противоречие.
Но въпреки това трябва да признаем – двубоят Роман срещу Технология завърши.
Гейм-сет-мач, честито, имаме победител и това със сигурност не е Книгата!

Борис Борисов
на 26 години

Как пък на никой не му мина през ума, че истиският въпрос е не дали книгата ще загине, а какво ще се случи с четенето!!!

[Ани Илиева]

Ех, Наско... :)
Просто темата беше за книгата, а не за четенето.
Но знаеш ли, това би било чудесна тема :)
Да я гласуваме следващия път?

[Ивайло Иванов]

Е, как пък не - на никой не му било хрумнало!
Даже пример съм посочил: случай, в който четенето е било наложително - но е било пренебрегнато от Робин.

[Bogdanov]

Аз го казах това на сбирката, но се пропусна между другото. Цялата култура около книгата, изградила се 20 век /от към 1880-та/ вече отмира. Основно като ненужна за новите времена.
Няма да отмре нито книгата, нито писането, но нещата ще се върнат на положението от 17-18 век, където нужда от книги и изкуства има по-ограничена категория хора.
Бранко цяла вечер обяснява, че книгпечатането е на 400 години, но пропуса да спомене кога започва масовото книгопечатане.

[Ивайло Иванов]

Bogdanov Написал:
-------------------------------------------------------
Цялата култура около книгата, вече отмира.

Така е - писал съм го и в статии. Нещо обаче ми подсказва, че започне ли да се повтаря историята, ще се повтори докрай - с всичките му революции от онова време, после световни войни и... ядрени бомби.:?