Фантастична поезия

[Мартин]

Запитвали ли сте се някога - какво кара един автор на фантастика да се обърне към поезията?

Кое е това, което не може да бъде изказано във фантастичен роман, повест или разказ, а се нуждае (ако щете вярвайте) от така наречената мерена реч?

Дали отново не опираме до онези "вечни" въпроси за формата и съдържанието?
Или казано с други думи за необходимостта да предадем една фантастична идея не чрез диалози и описания, а в стихове.

Да, знам че за мнозина поезията често попада в графата "вогонска".
И въпреки това, оказва се, че има нещичко, което подтиква много от пишещите фантастика да обърнат поглед към стиховете.

Затова е и тази тема. В нея ще може да се каже, а и да се покаже не малко от тази екзотична симбиоза между фантастика и поезия.
Самият аз съм направо отсъстващ от този жанр. Участието ми е и ще бъде повече от символично. Но за моя изненада, оказа се, че има мнозина други (българи и чужденци), които са показали, че за фантастичната поезия има място под слънцето. Или по-скоро - между звездите

[Мартин]

А ето и нещо, стигнало до мен от съставителите на първия по рода си сборник, наречен "Фантастихия":


☼ ☼ ☼

Почитатели на поезията и въображението!

Към вас пътува сборникът „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” – първият по рода си наш опит да събере на едно място поети фантасти от няколко поколения и от няколко държави, но предимно от България!
Съставена от Атанас П. Славов и Александър Карапанчев и украсена с картини на художника Юрий Зельони, тази своеобразна антология ще ви достави несравнимо удоволствие!
На нейните страници ще намерите много автори, между които Пейо Яворов, Георги Мицков и Анибал Радичев, Владимир Башев, Комата и Калин Ненов, Теодор Стърджън и Рей Бредбъри...

След допира до „Ф А Н Т А С Т И Х И Я” вашето настроение вече определено ще бъде с други градуси!


☼ ☼ ☼


А сега ето две стихотворения от предстоящата антология, които нашепват за любовта през призмата на фантастиката – нима ще оставим най-красивото човешко чувство само в ръцете на реалистите ?

Теодор Стърджън (1918–1985)
ГРЪМ И РОЗИ

Ти ми даде сърцето си,
ти ми даде света.
И гръм, и рози, избуяла трева,
море и топла плът.

В златна чаша отпих от зората,
в сребърнa – от тъмнината.
И яздих жребеца на дивия вятър,
и пях със звъна на водата.

С гръм поразих всяко зло на земята,
а правото с рози посрещнах.
С моретата мих, с плътта аз строих
и светът беше светъл и ласкав.

Превод: Васил Сивов

-------------------------------------


Агоп Мелконян (1949–2006)

НА ЛЮСИ

И в лудостта на световните подлости –
един ангел видях.
В света на невъзможни възможности –
един ангел видях.

В суетата световна и в безумния страх –
един ангел видях.
Господи Боже, камък бях, станах прах –
своя ангел видях.

--------------------------------------------

[Шаркан]

трудно си представям "фантастична поезия", просто защото за мен почти всяка поезия е фантастична, самото й изразно средство е такова, независимо от тематиката.

[Генерала]

Глядитесь в свое отраженье,
В неведомых дней водоем, -
Фантастика - лишь продолженье
Того, что мы явью зовем.

На сердце планеты - тревога,
Проносятся войны, трубя, -
И сложные функции бога
Фантасты берут на себя.

Из глины сегодняшней лепят
Адама грядущих денниц,
И мира безгрешного лепет
Доносится с вещих страниц.

Вадим Шефнер

[Nasko]

А ето я антологията "ФАНТАСТИХИЯ" която ние двамата със Сашо Карапанчев имаме честта да сме съставили: (само авторите, произведенията нека са изненада)

1. Уолт Уитман:
2. Емили Дикинсън:
3. Пейо Яворов
4. Николай Лилиев:
5. Дора Габе
6. Атанас Далчев
7. Александър Геров
8. Веселин Ханчев
9. Георги Мицков
10. Иван Давидков
11. Велимир Хлебников
12. Дилън Томас
13. Владимир Башев
14. Иван Пунчев
15. Анибал Радичев
16. Борис Христов
17. Веселин Маринов
18. Васил Сивов
19. Иван Методиев
20. Атанас П. Славов
21. Теодор Стърджън
22. Рей Бредбъри
23. Александър Бурмов
24. Красимир Георгиев
25. Агоп Мелконян
26. Любомир Николов-Нарви
27. Александър Карапанчев
28. Иван Н. Хаджиев
29. Миглена Николчина
30. Георги Кацаров
31. Станислав Лем
32. Урсула Ле Гуин
33. Емил Иванов
34. Росица Панайотова
35. Ценка Бакърджиева
36. Ирина Александрова
37. Данила Стоянова
38. Валери Иванов
39. Атанас П. Стоянов
40. Светлана Комогорова - Комата
41. Юрий Зелeный
42. Евгений Харитонов
43. Елена Павлова
44. Пламен Глогов
45. Мартин Петков
46. Калин Ненов

Решихме да я отпечатаме като малотиражна книга - толкова бройки, колкото си платят желаещите, което значи, че всеки ще притежава уникат:-)
Примеме тук заявки, във вид на мейл за обратна връзка.

[Nasko]

Приблизителна цена - 10 лв. с мека корица, 14 - с твърда.

[Nasko]

А ето и една извадка от бюлетин за световни НФ новини:
4 января 2004 – в возрасте 70 лет умер Джеф Нутталл (1933-2004), на деньги которого была выпущена антология НФ-поэзии «Поддерживая твоими восемью руками» (Holding Your Eight Hands).
Някога Клаузевиц е казал: "Дипломацията е продължение на войната с други средства", ние със Сашо обичаме перифразата:
"ФАНТАСТИКА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ПОЕЗИЯТА С ДРУГИ СРЕДСТВА"

[Sephiroth]

Това е чудесна инициатива, поздравления!

Апропо, участник номер 17. Веселин Маринов ОНЗИ Веселин Маринов ли е, за който си мисля, или съм в грешка пак...

[Ивайло Иванов]

... участник номер 17. Веселин Маринов ОНЗИ Веселин Маринов ли е, за който си мисля, или съм в грешка пак...

Зависи за кого си мислиш.
Когато например аз чуя това име - мисля си за писателя и добрия си приятел Веселин Маринов от Варна.

[Sephiroth]

... участник номер 17. Веселин Маринов ОНЗИ Веселин Маринов ли е, за който си мисля, или съм в грешка пак...

Зависи за кого си мислиш.
Когато например аз чуя това име - мисля си за писателя и добрия си приятел Веселин Маринов от Варна.

Така е, защото си ощастливен да познаваш въпросния писател. Аз като нямам честта, и се сещам за един общоизвестен прославител на винарските изби, олиото, полицията, че и за една бройка на тункваните вафли

[Nasko]

Веселин Маринов е въпросния писател, преводач, поет и журналист от Варна. Човек с добра и лирична душа. (Нищо общо с певача.) Преди години беше в София членуваше и в нашия клуб. Издавал е НФ разкази в антологии на Аргус.

[Mandor]

Веселин Маринов е въпросния писател, преводач, поет и журналист от Варна. Човек с добра и лирична душа. (Нищо общо с певача.) Преди години беше в София членуваше и в нашия клуб. Издавал е НФ разкази в антологии на Аргус.

Също и в „Български фантастични ваяния“ 2005 и 2006.

[Генерала]

ГЛАСНОСТЬ

Эгоиста эгоист
обвиняет в эгоизме,
обвиняет в карьеризме
карьериста карьерист,
педераста педераст
обзывает педерастом,
и цепляется к блохастым
кто воистину блохаст,
лилипута лилипут
обвиняет в лилипутстве,
обвиняет в проститутстве
проститута проститут,
а который никого
никогда не обвиняет -
пусть отсюдова линяет!
Чтобы не было его!


x x x
Пока демократию эту оттащат от пульта,
она наворочает трупов до уровня культа.

ВОЛЬНЫЙ ПЕРЕВОД
(из Генри Лонгфелло)

С мандариновых предгорий
отдаленного Эльбруса,
от платанов и плантаций
черноморских побережий,
субтропической Колхиды
и зеленой Ленкорани
с тарой, яблоками полной,
в боевых мохнатых кепках
через реки и равнины
к волгоградскому базару
шли грузины и армяне,
шли чечены и ингуши,
отличаясь от команчей
только методом разбоя...

ЕВАНГЕЛИЧЕСКОЕ

Апостол Петр, спасаясь от креста,
три раза отрекался от Христа.
И все же ты Петра не презирай -
иначе он тебя не пустит в рай.

x x x
Нам демократия дала
свободу матерного слова.
Да и не надобно другого,
чтобы воспеть ее дела.

x x x
Не пойму я что-то схем
битвы двух систем:
почему я стал никем,
если не был всем?

ОБЪЯСНИТЕЛЬНАЯ ЗАПИСКА
художника Волгоградского планетария Виктора К.

Когда он выполз - клянусь вам честью:
меняю облик, роняю челюсть,
хватаю камень и молча целюсь,
не будь я Витей!
Встречал я в наших проулках многое,
однажды видел живого йога я,
но шестиногое членистоногое
еще не видел.
И что досадно: близ места адского -
ни А.Стругацкого, ни Б.Стругацкого.
Никто не даст мне совета братского,
а это значит:
все растолкую (мол, так и так-то),
постигну сущность любого факта,
плюс бездна такта -
все для контакта,
а не контачит!
Кричу: "Здорово!" - не понимает.
Кладу червонец- не поднимает.
Беру обратно - не отнимает
(такие факты).
Другой бы плюнул, другой ушел бы,
другой давно уже вырвал кол бы...
Я хлопнул по лбу
и вынул колбу
(промыть контакты).
В момент промыли и повторили,
про их планету поговорили,
еще купили, еще открыли -
контакт налажен.
Они гуманны - и мы гуманны,
они гурманы - и мы гурманы,
у них стаканы -
у нас стаканы
(не из горла же!).
Общались сутки, а утром ранним
облобызались при расставаньи.
Не наше пили, не "ративани",
а их двуокись!
И понял я, когда принял сотую,
что невзначай прогулял работу я.
Но отработаю.
С большой охотою.
Число и подпись.

ЕВГЕНИЙ ЛУКИН

http://www.youtube.com/watch?v=hLyVB-kQ_xg - поздрав за мръшляците

[bogdanov]

Изгубени в жанровете
Мислех, че съм твоят роман.
Оказах се
кратък разказ.

Току що изчетох една, не фантастична, но доста добра поезия.
Най-вече - доста оптимистична, което ме изненада, знаейки разказите на Мартин (не Идън).

Успех на книгата.

[robinofloksli]

Аз лично, като стане дума за поезия се сещам за Дан Симънс. Тоя човек от една гола поезия направи такава фантастика, не е истина. Шапка му свалям и три пъти машала! Но кой знае какви коментари по въпроса не ми хрумват точно сега.
За мен поезията е преди всичко естетика. Нещо което кореспондира с дълбоко заложени в човешкия мозък механизми. Като в солфежа - има интервали между определени тонове които се харесват на мозъка (хармонични) и интервали които дразнят (клаксони, рев на малко дете...).
Когато естетиката се намеси в писмената реч има един интересен ефект - това което не е задължително вярно изглежда някак си по-вярно. Тоест, естетиката прави призив към чувството за красиво у човека и чрез тоя свой вътрешен човек кара субекта да приеме на доверие дадено послание.
Примери колкото искаш, но не мога да се сдържа да не спомена някои по-мили за мен:
-Моля, нарисувайте ми една овца... (МП)
-Щастие за всички даром и нека никой не бъде пренебрегнат (на какво отгоре това трябва да е вярно, за бога! обаче е вярно, нали? )
-Стояли звери, около двери І
в них стреляли, они умирали...
(без тези простички строфи, не съм сигурен, че ЛА щеше да е добрия, а РС - лошият. Лошият не съчинявя поезия и не си тананика)
-Всички хора са добри... (М и М)

Всички тези примери показват как нещо много естетично може да те накара да повярваш в какво ли не. Или поне за момент, докато четеш книгата.
Така че, ролята на поезията във фантастиката е колосална. За съжаление, много автор я добавят като мерудия на и без друго постна манджа, надявайки се да постигнат някакво ниво на художественост, което е доста съмнително и ефтино, а после ти се обиждат ако им го кажеш...

[Ивайло Иванов]

Колкото до стихосбирката - лично аз не бих си я купил. Като гледам съдържанвието - мисля, че тя би била предназначена за продажба само на онези, които поставят Атанас П. Славов някъде между Уолт Уитман и Рей Бредбъри.

[bogdanov]

…Това беше много отдавна
Тогава не бях какъвто съм сега
Плътта ми бе нежна
И уязвима за теб
А силата ми се пречупваше и падах
На някое от твоите извратени стъпала

Но вече го няма смисълът
Да ти се подчинявам
Сега аз имам дарбата да взимам
От всеки всичко
Аз съм Ирелевантът
И в мене свършват пътищата
Като паднали звезди
Аз строя от тях
Мъртвите си замъци

Виж как танцувам като саламандър
В твоя огън
Виж как жилата ти потъват във плътта ми
И с болката си
Стават част от мен
Не се опитвай…СПРИ!
И ти си мой

Макар да не те искам.

4.

Още някой се блъска сляп
Из пустотата в мен
Като ехото на предсмъртен вопъл
Ти ли си това, Ним?
Какво търсиш- сърцето ми?
Или път да избягаш?
Обречен си!

Аз те усетих…Пуснах те
Докато Дрома издъхваше
За да търсиш спомените ми
Като неизгорели писма
В пепелта на отдавна изтляло огнище

Намери ли нещо, Ним?
Откри ли нещо скъпо
Което да заразиш със скръб
Мислиш ли
Че това би те спасило?…

Аз разбивам с чукове сълзите.

Помня как най-първа погубих майка си
Помня как децата ми спяха,когато
Смъртта влезе при тях
Заедно с мен
Помня греховете на цялото човечество
Защото накарах всеки един
Да ми се изповяда
Преди да го убия.

Помня, но не ме интересува
Хората ги няма
И светът стана някак плосък
Слънцето е златен паяк
Размазан на стената му

Чуваш ли ме, Ним?
Сега от двама ни
Само ти си тъжен

Ним…
И ти си вече спомен.

Из "Ирелевантът", Пламен Глогов
фантастичен роман в стихове /може би единствен в нашата литература/
Издание на Фондация "Буквите"
Пълният текст - тук.

[Goa]

Така ли сте го пуснали - нередактиран?

[bogdanov]

Ще перефразирам оня виц за палача - Кликни де, кликни.
Всъщност не, не сме го пуснали така, но ми беше по-лесно да копирам от сайта.

[Мартин]

НЯКОЙ ДЕН

На Г.Г.

Някой ден ний ще станем безсмъртни
и ще идем на Млечния път.
А селцето със къщите смътни
ще загуби и смисъл и плът.
Ще потънат тополите вечни
като сламки във черната нощ,
и долът с шумовете далечни
ще се слее с космичната мощ...

Някой ден с теб ще станем безсмъртни,
ще се срещнем на Млечния път.
Ще протегна аз пръсти безплътни
да докосна пак твоята гръд.
И разтваряйки звездната риза
ще ти шепна беззвучни слова,
както месец във облака влиза,
тъй ще вляза във теб след това...

Ще се слеят душите ни нежни,
както Млечният път се е слял,
както сливат се тъмните бездни
във всемирна и дива печал,
и селцето със къщите смътни,
и тополите дето трептят...
Непременно ще бъдем безсмъртни.
Само ти ме обичай до смърт...

Владо Любенов