Литература и други изкуства

Станислав Лем: визия ХХІ

Всичко за изкуството

Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Сеп 04, 2011 10:13 am

Трурл постави шест противографомански филтъра, но те изгаряха като кибритени клечки – наложи се да ги изработи от стомана с примес на корунд. Нататък нещата потръгнаха... (Из „Кибериада”, София, 1998)

На хоризонта се задава един особено интересен юбилей – 90 години от рождението на Станислав Лем. Син на Самуил Лем и Сабина Волер, този поляк едва ли се нуждае от някакво специално представяне, особено пък в нашия форум за фантастика и прогностика. И все пак...

И все пак ето три изречения от кратката бележка, с която пан Станислав беше представен в брой 2/1989 г. на списание „ФЕП” – там под заглавие „Институт за бъдевидни машини” излезе откъс от негов (и досега непечатан у нас) роман:

„Могъщо въображение, смели и парадоксални идеи, неповторим стил – всичко това блика в изобилие у СТАНИСЛАВ ЛЕМ. Той пише белетристика и пиеси, създава стихове, критически изследвания и философски трактати. Неговите зрителни ъгли са толкова много, ту скептични или хумористично-пародийни, ту бароково пищни или утопични, че според една епиграма ЛЕМ чисто и просто не съществува, а зад името му се крие Литературна Електронна Машина.”

В тази нова тема ни се иска да отдадем разнообразна почит на великия славянски фантаст, футуролог и философ – днес, през нашите очи, в началото на ХХІ век. На практика Лем не е никаква машина, ами, казано без заобикалки!, изключително оригинален представител на Бледните Плодници, Хлебници и Размекнати (както ни наричат нас, хората, някои високоинтелигентни лемовски роботи).

По-долу поместваме един неизлизал в България текст от цикъла „Приказки на роботите”. Въпросният кратък и весел текст се е появил за първи път в полската версия на списание „Плейбой”. И така:


СТАНИСЛАВ ЛЕМ

Загадка

Отец Цинконий, доктор Магнетикус, си седеше в килията и скърцайки, тъй като нарочно не се гресираше в името на умъртвяването на металната си плът, изучаваше тълковника на Хлорентий Всеянски и най-вече знаменитото Шесто разсъждение – „За Сътворението на Роботите”. Тъкмо бе стигнал до края на раздела за програмирането на Битието и сега съсредоточено местеше поглед по изпъстрените с разноцветни буквички страници, които разказваха за това как Господ измежду всички метали възлюбил желязото и му вдъхнал животворния дух, когато в килията му тихичко влезе отец Хлориан и скромно застана до прозореца, за да не смути размишленията на прославения богослов.

– Е, как е, любезни ми Хлориане? Има ли нещо ново? – попита го малко по-късно отец Цинконий, откъсвайки непомътнелите си очни кристали от фолианта.

– Отче – промълви другият, – донесох ти книга, написана чрез подстрекаване от Дявола и току-що прокълната от Светейшата колегия – съчинението на богопротивния мармагедонец Лапидор, наричан още Халогенен. В нея са изложени гнусни експерименти, с които той се стреми да опровергае Истинската вяра.

И гостът положи пред отец Цинконий тънко книжле, върху което вече личеше съответният печат на Светейшата колегия.

Старецът избърса челото си и парченца ръжда се посипаха по страниците на брошурата. След това я взе пъргаво и каза:

– Не богопротивен, Хлориане, не богопротивен, а най-вече нещастен поради своите заблуди!

С тези думи той прелисти книжката и виждайки заглавията на различните й глави: „За Бледните Плодници, Хлебници и Размекнати”, „За Мислещата извара”, „За произхода на Разума от неразумната Машина”, леко, но впрочем напълно равнодушно се усмихна и най-накрая изрече:

– Ти, Хлориане, заедно с цялата Светейша колегия, която почитам от все сърце, съдите твърде прибързано. Какво толкова има в тая книжка? Всякакви изсмукани от гайката бълнувания, страхотни глупости, небивалици и легенди, които ни се пробутват вече не помня за кой пореден път: че, видите ли, някакви си мекотели или пелтета, или съгласно други апокрифи люлеещи се (наричани още тресящи се, тресавци) в незапомнени времена са ни сътворили от винтчета и проводници...

– Вместо Всевишния!!! – изсъска с лек трепет отец Хлориан.

– Проклятията ни най-малко няма да помогнат – добродушно отбеляза отец Цинконий. – И щом отворихме дума, то не е ли по-разумен погледът върху тези неща на отец Етерик от Фазотроните, който още преди трийсет години каза, че тоя проблем не е богословски, ами естественонаучен?

– Но, отче – едва не се задави отец Хлориан, – да се разгласява това учение е ex cathedra [официално (лат.)] забранено, пък и ние не сме го осъдили единствено от уважение към светостта на автора, който...

– Успокой се, любезни мой Хлориане – промълви отец Цирконий. – Много добре е, че не го осъдихте, защото учението съвсем не е толкова нелепо. Етерик твърдеше, че дори и някога да са съществували Размекнати, които да са ни създали в техните работилници и после да са се погубили сами, това никак не противоречи на божествения произход на всяка разумна твар. Господ е всемогъщ и по своя воля би могъл да възложи на неуките бледняци да направят стоманения народ, който да Го славослави во веки веков, чак до Всеобщото възкресение от Ръждата. Нещо повече – според мен е ужасна ерес да се мисли другояче, тоест въобще да се изключва такава възможност, и може ли в разрез с Писанието да се отрича Божието всемогъщество? Какво ще кажеш?

– Докторът по свещена теология Киберакс доказа, че „Пелтеуката” на бледнолога Турмалин, чийто последовател е патер Етерник, съдържа не само тезиси, които са противни на разума, а са и кощунство против вярата. Там се твърди, че желетата или пачите едва ли не са правили потомството си – малките пачи – не по типови проекти, под надзора на инженери плодотворители и по единствения разумен начин, тоест чрез сглобяване от полуфабрикати, ами напротив – без да имат каквото и да било образование, без никаква документация, занаятчийската и напълно безразсъдно. Е, в края на краищата може да се разбере съществуването на някакъв нелегален потомък, създаден по неутвърден в департамента по демографската промишленост проект, но пък без никаква документация?!!

– Съгласен съм, че това е странно, ала какво кощунствено виждаш тук?

– Прости ми, преподобни отче, но странното е, че ти не виждаш кощунството... Ако при тях се е получавало sante pede, ex abrupto, expromptu [направо, без подготовка, импровизирано (лат.)] онова, което при нас изисква завършено висше образование, конструкторска работа, теоретично-разчетна експертиза, то излиза, че с дететворните си умения всеки от тях би сложил в малкия си джоб нашите кибернетици, докторите по информатика и дори докторизираните доценти! Как е възможно такова нещо? Че той откъде ще знае какво да прави? Да създаваш деца без диплома, без каквито и да е знания, с едно махване, по-точно – напъхване (да ме прости Господ за тези думи), това предполага потенциал за creationis ex nihilo, да сътворяваш от нищото, тоест способност да твориш чудеса, която е присъща само на Всевишния!

– Следователно според теб те са или гении на дететворенето, или чудотворци? – попита отец Цинконий. – Но бледнологът Диализий е писал, че са произвеждали потомството си без научни съвети и комитети, обаче не самостоятелно, а по двойки. Което е признак за техническа специализация! За същото се говори и в стигналите до нас термини от библиотечните картони: „красавец”, „красавица” (разбира се, правилните думи са „тресавец”, „тресавица”). И наистина – duo facient collegium multiplicacionis [двама заедно образуват колегия (лат.)], нали така? Те са търсили усамотение, за да се консултират взаимно, да обсъдят чертежите, да направят необходимите изчисления... Без обсъждане е невъзможно детераждането – това е безспорно и тук съм съгласен с теб, Хлориане. Разбира се, те са проектирали някои неща, преди да започнат сглобяването на микроелементите, че как иначе! Туй не е шега работа – да сътвориш разумно същество, било то меко или твърдо!

– Ще ти кажа, отче, до какво аз не бих желал да доживея – с треперещ глас произнесе отец Хлориан. – Твоята мисъл, преподобний отче, е стъпила на опасен път! Още малко остава и ще чуя от теб, че потомството може да се разпложда не зад чертожната дъска, опирайки се на лабораторни изпитания и велика концентрация на духа, а направо в леглото, без каквито и да било модели и изследвания, слепешката, чрез проби и грешки и даже случайно... Умолявам те и те предупреждавам – това са просто нелепости, това са интриги на Дявола! Опомни се, отче...
.
– Според теб Дяволът няма ли си друга работа? – отвърна му упоритият старец. – Но да оставим на спокойствие науката за правенето на деца. Я ела по-близо. Ще ти разкрия една тайна, която може би ще те успокои... Вчера научих, че трима химиканти от Калоидния институт са приготвили от желатин, вода и още нещо (струва ми се, че сирене) белезникаво желе, което нарекли Мозък-пача. Защото той не само решавал задачи от висшата алгебра, но и се научил да играе шах и матирал директора на института. Както сам виждаш, да се доказва, че в желе не може да се задържи никаква мисъл, е безнадеждна работа, а пък Светейшата колегия твърдо стои на такава позиция!

Преведе: Георги Недялков
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пет Сеп 09, 2011 8:55 am

В началото на този хубав месец Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ издаде специално списание по случай 90-годишния юбилей на Станислав Лем. Списанието се нарича „ЛЕМТЕРНЕТ“ и излезе с любезното съдействие на Полския институт в София.

Малко ТТ данни за това издание. То е с формат А4, с четири четирицветни корици и 64 разнообразни страници на 100-грамов офсет. Вътре е богато илюстрирано с графиките на седмина художници на въображението (между които присъства и самият маестро Лем).

Някъде в знаменитите си „Звездни дневници“ Ийон Тихи пише следното: „Щеше ми се да опозная пинтийците разностранно и затова се стараех да следя културния им живот. Когато пристигнах на планетата, в печата се водеше оживена дискусия относно бълбукането. Специалистите определяха като най-перспективно приглушеното бълбукане...“

Е, да се надяваме, че ние, българите, ще почетем юбилея на Лем не само с медийна тишина или приглушено бълбукане. Ето впрочем краткия предговор към списание „ЛЕМТЕРНЕТ“:


НЯКОЛКО ДУМИ ОТ СЪСТАВИТЕЛИТЕ

Лвов, родният град на Станислав Лем, преди се е наричал Лемберг. Каква игривост на Нейно величество Реалността! Берг се превежда като планина и в резултат се получава – планината Лем. Можел ли е някой да предположи, че писателят с тази фамилия един ден ще се издигне като интелектуална планина върху географията на световната фантастика?

Защото ако Мери Шели подари на света темата „отговорността на учения“, Жул Верн – темата „научни пътешествия и открития“, Хърбърт Уелс – машината на времето и социалната фантастика, Карел Чапек – робота и психологическата фантастика, Иван Ефремов – художествената утопия и позитивното моделиране на бъдещето, а пък Джон Р. Р. Толкин – модерното фентъзи, то Станислав Лем несъмнено формира и узакони ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ФАНТАСТИКА. Литературата за могъществото на творящия Разум, за неговите постижения, отговорности и безумия…

В уникалния си труд „Summa Technologiae“ още през 1964 година полякът описа глобалната мрежа от интелектуални машини, обвързваща човечеството, и породената от тях виртуална реалност: нещо, което днес се случва с Интернет. Затова сме кръстили юбилейното си списание „Лемтернет“ – на практика ценителите на Станислав Лем отдавна представляват интернетско общество от посветени.

А ако се запитате защо именно Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ е инициатор за настоящото издание, отговорът е съвсем прост: „Това е нашето обяснeние в любов към полския Учител!“

Атанас П. Славов, Александър Карапанчев
Последна промяна alexandrit на Съб Сеп 10, 2011 3:15 pm, променена общо 3 пъти
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Goa » Пет Сеп 09, 2011 4:22 pm

Ето корицата на "Лемтернета". Той представлява невероятно качествено изработено издание във формат А4 и е истинско удоволствие да се държи в ръка.

PARVA_KORIZA_35%.jpg
PARVA_KORIZA_35%.jpg (118.23 KiB) Прегледано 13900 пъти
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Нед Сеп 11, 2011 6:26 pm

Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Сеп 12, 2011 9:17 am

Една от добрините, които човек може да направи сам на себе си, е да препрочита своите любими книги. Стига все още да го влече към тях и стига Негово величество Животът да му разрешава това.

От фантастиките такава книга за мен е „Звездни дневници” на Станислав Лем. Ето ги, пъстреят на рафта елегантните рожби на черноморското ни издателство, за които някога имаше и опашки (!) по книжарниците. Изваждам томчето с нарисуваната отгоре му бутилка-ракета, която се рее сред осеян с разни шарени обекти космос. На трета страница отново виждам автографа: „На Сашо – едно другарче от гилдията на звездните пътешественици. Лина. 7.10. 96 г.”

Ами да, мило и свежо. Писала го е Лина Василева – нашата изтъкната преводачка от полски език, включително и на автора-океан Лем. За своите преводи навремето тя получи най-престижната ни награда за фантастика „Гравитон”, връчвана от бате Любен Дилов. Мисля, че и Полският институт в София я почете тогава я с грамота, я с медал по същия хубав повод...

След тези абзаци днес – на 90-ия рожден ден на маестрото! – ви предлагам предговора към „Звездни дневници”, защото той е написан от бележито българско перо и защото същите тия „Звездни дневници” са едно ПРЕКРАСНО НАЧАЛО за онези почитатели на жанра, които тепърва ще се запознават с гения на Лем.


АГОП МЕЛКОНЯН

Една самотна книга

Този предговор няма амбицията да представи Станислав Лем – това библиотека „Галактика” вече направи с пространното въведение на Огнян Сапарев към „Завръщане от звездите” („Галактика” № 3). Пък и световноизвестният полски писател отдавна е любимец на българските приятели на фантастиката – „Соларис”, „Едем”, „Кибериада”, „Астронавти”, „Облакът на Магелан”, „Приключенията на звездния навигатор Пиркс”, „Сенна хрема” са сред любимите ни четива. Затова моята задача е много по-скромна – да кажа няколко думи за книгата, която държите в ръцете си.

Трудно е да се определи кога е писана тя; първото пътешествие на чудака Ийон Тихи е публикувано през 1953 година, но авторът непрекъснато добавя нови глави и с всяко преиздаване „Звездни дневници” става все по-дебела. Защото в структурно отношение книгата е отворена и може да бъде дописвана до безкрайност, както е безкраен космосът и както безкрайни могат да бъдат приключенията на въображението. И наистина „Звездни дневници” е експериментален полигон на неуморимото, шокиращо и възхищаващо по мащабите си въображение на Лем. Ще заявя категорично: тук има всичко, което е хрумвало и не е хрумвало на фантастите от всички времена – космически пътешествия до странни планети, чудати същества и роботи, какви ли не хроноклазми (трансформации на времето) и игри на причинно-следствените връзки, наука, квазинаука и антинаука, невъзможни изобретения, съвсем парадоксални решения, необичайни ходове на мисълта и събитията. Накратко много въображение и много хумор.

Да, в този смисъл „Звездни дневници” е експериментална книга. И като всеки experimentum crucis [решаващ, етапен експеримент, лат.] ликвидира предишните заблуждения и предубеждения, прокарвайки пътека към нови и непознати зони. Не познавам обаче автор, който да е поемал по тази пътека – може би поради страха да премерва възможностите си с Лем, а може би защото Станислав Лем е от фантастите, които не само дръзват да тръгват от алфата, но и могат да изведат делото си до „точката омега”.

В този смисъл „Звездни дневници” е една самотна книга. Навярно някъде около нея е серията „Кибериада” – весели и парадоксални разкази за роботи, обаче те са някак по-олекотени и неконцентрирани. Разбира се, и в приключенията на Ийон Тихи няма събитийна последователност и цялостност, но те сякаш са много по-добре вътрешно организирани и споени от парадоксалната логика на автора.

Отрицанието е условие за развитието – всички знаем това. Отрицавайки каноните на фантастиката, Лем я тласна напред. Той открито иронизира, разкъсва и трансформира; той умишлено търси парадокса, та да може после бързо да го преобрази в абсурд; той буквално играе пред очите ни с финеса и сръчността на илюзионист, превръщайки шапките в зайци, а зайците в дим. И в тази игра има нещо прелестно, иска ти се да й се отдадеш цялостно, да освободиш въображението си от всички възможни окови, да подадеш ръка на писателя, за да те поведе подир небивалиците на Ийон Тихи, повтаряйки сегиз-тогиз: „Не се сърди, човече!”

Но нека се разберем – Лем не е хомо луденс, а хомо сапиенс, затова неговата игра е игра на разума. Авторът на „Сума технология”, „Философия на случайността”, „Фантастика и футурология”, преподавателят по философия и евристика не иска просто да забавлява. Или поне забавите му са по-различни. Даже тук – в царството на смеха и абсурда – Станислав Лем демонстрира своята всестранна подготовка и огромна научна ерудиция. А често можем да го уловим и в „грях” – да се самоопиянява от възможностите на интелигентното си въображение и да генерира в уморително темпо, понякога дори самоцелно, всевъзможни „закачки”.

Като цяло „Звездни дневници” е космически епос. Огромните пространствено-времеви характеристики на изобразеното и богатата галерия от образи дават основание за подобна класификация. И като всеки епос книгата носи своя смислово-емоционален товар и богати философски обобщения. Това доуточнение е необходимо, за да не натежи излишно игровият компонент.

Сред функциите на всеки предговор е да отключва някои здраво залостени врати към книгата, затова авторите им често прибягват до една или друга форма на преразказ. Но като прочетете „Звездни дневници”, ще се убедите, че приключенията на Ийон Тихи не могат да бъдат преразказани. Или по-точно, могат да бъдат преразказани по един-единствен начин – както са разказани. Безчет герои и безчет събития, събрани и оплетени по „безчет на квадрат” начини, всичко това гарнирано с още толкова приумици и хрумвания – нима е възможно да се разкаже по втори начин? Пък и едва ли е необходимо, просто защото Лем не е залостил вратите и всеки би могъл да възприеме „Дневниците” според собственото си въображение, собствените си познания и собственото чувство за хумор.

„Качеството в литературата е сума от различия” – казва Станислав Лем в едно интервю. В този смисъл „Звездни дневници” е качествена литература, понеже е различна както вътрешно, тъй и спрямо цялостното му творчество. Тази книга не може да бъде сравнявана с нищо друго освен със самата себе си. Тя е самотна както в творчеството на своя автор, така и в световната научна фантастика.


Из „Звездни дневници” – библиотека „Галактика” № 57, Варна, 1984.
В по-пълен вид книгата е издадена от „Колибри” през 2009 година.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Сеп 12, 2011 3:12 pm

Копие до форума на клуб „Иван Ефремов“


До госпожа Анна Пахла,
директор на Полски институт – София


Многоуважаема госпожо Пахла, имаме една приятна новина, свързана със световноизвестния полски писател Станислав Лем, роден на днешния ден преди 90 години.

На 6 септември т.г. в Балчик приключи дванадесетият Конгрес на българските фантасти (Булгакон). Между наградените на него е и нашият „ЛЕМТЕРНЕТ“ – списание, което излезе с любезното съдействие на ръководения от Вас институт. Формулировката на журито е: „За уникален проект“.

С поздрави: Атанас П. Славов, председател на Дружеството
на българските фантасти „Тера Фантазия“,
и Александър Карапанчев, секретар на същото дружество

София, 12 септември 2011
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Чет Сеп 15, 2011 9:47 am

А ето и отговора от Полския институт в столицата ни, получен вчера по електронната поща:

IP-5-259-11 София, 2011-09-14

Уважаеми г-н Славов,
Уважаеми г-н Карапанчев,


Благодаря Ви за любезното писмо, с което ме информирате за наградата, с която специалният брой на списанието „ЛЕМТЕРНЕТ” е бил награден по време на дванадесетия конгрес на българските фантасти „Булгакон”. Моля да предадете моите поздравления на целия екип, работил върху броя, който с труда и фантазията си допринесе за спечелването на престижното отличие от такъв авторитетен форум като конгреса.

Изданието има интересна корица, която веднага привлича вниманието на любителите на фантастиката, а публикуваните в него материали са изключително интересни и разнообразни. Лемоизмите ни карат да се посмеем, а библиографията улеснява почитателите на Лем в търсенето на негови творби, излезли в България. Любопитни са и поместените преводни и коментарни материали. Благодаря още веднъж за хубавата изненада и се надявам, че с този брой ще зарадваме всички, които обичат творчеството на Станислав Лем.

Искрено вярвам, че с представянето на това издание на 22 ноември т.г. в Полския институт в София достойно ще отбележим 90-годишнината от рождението на великия писател фантаст Станислав Лем.

С уважение,

Anna Pachla
Dyrektor Instytutu Polskiego w Sofii
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Йордан Янков » Чет Сеп 15, 2011 10:21 pm

В Лемтернет е публикуван един разказ на Георги Малинов - "Конкурсът". Това е нещо зашеметяващо!!! Не знам дали е първа публикация, аз за първи път го прочетох и съм впечатлен, възхитен и ентусиазиран! :) Толкова съвършена импровизация в стила и най-вече в нивото на мислене на Станислав Лем не бях срещал. Спокойно може да присъства в Кибериада и никой да не забележи, че това не е творение на самия Лем! Браво Жоро, шапка ти свалям!
Метаморфи от всички Вселени - обединявайте се!
Аватар
Йордан Янков
 
Мнения: 1320
Регистриран на: Нед Яну 05, 2003 12:51 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Нед Окт 09, 2011 10:27 am

Тъй като напоследък се наблюдава (поне в този форум!) един съживен интерес към пан Лем, надали ще е грешка да публикуваме отново библиографията на неговите книги, излезли в татковината ни.

Две пояснения. А/ За пръв път тоя списък се появи през септември 2011 в юбилейното хартиено издание „Лемтернет”. Б/ За съставянето на същия списък е използвана информация от сайта SFBG – чисто и точно направен (от Мандор) каталог на фантастичните книги, публикувани в България.

Приятно и ползотворно пътуване с библиографската машина! :)


БЪЛГАРСКИ ИЗДАНИЯ НА СТАНИСЛАВ ЛЕМ


1. АСТРОНАВТИ. Роман. Народна младеж, София, 1958.

2. СОЛАРИС. Роман. Народна култура, София, 1965.

3. ОБЛАКЪТ НА МАГЕЛАН. Роман. Народна култура, София, 1966.

4. КИБЕРИАДА. Сборник. Народна младеж, София, 1969.

5. НЕПОБЕДИМИЯТ. Повест. Народна култура, София, 1969.

6. ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЗВЕЗДНИЯ НАВИГАТОР ПИРКС. Сборник. Народна младеж, София, 1974.

7. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ ЗВЕЗДИТЕ. Роман. Георги Бакалов, Варна, 1979.

8. СЕННА ХРЕМА. Роман. Отечество, София, 1979.

9 & 10. СОЛАРИС. Роман. Второ и трето издание. Отечество, София, 1980.

11. ЕДЕМ. Роман. Христо Г. Данов, Пловдив, 1981.

12. ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЗВЕЗДНИЯ НАВИГАТОР ПИРКС. Сборник. Народна младеж, София, 1981.

13. ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ. Сборник. Георги Бакалов, Варна, 1984.

14. ВИСОКИЯТ ЗАМЪК. Автобиография (наричана от някои роман). Отечество, София, 1985.

15. ИЗБРАНИ ФАНТАСТИЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, том 1. Сборник. Народна младеж, София, 1988.

16. ИЗБРАНИ ФАНТАСТИЧНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, том 2. Сборник. Народна младеж, София, 1988.

17. ФИАСКО. Роман. Георги Бакалов, Варна, 1991.

18. КОНГРЕС ПО ФУТУРОЛОГИЯ. Сборник. Аргус, София, 1994.

19. СЪБРАНИ РАЗКАЗИ, том 1 (Кибериада). Сборник. Мириам Паблишинг, София, 1998.

20. СОЛАРИС. Роман. Колибри, София, 2007.

21. ЗВЕЗДНИ ДНЕВНИЦИ. Сборник (пълно издание). Колибри, София, 2009.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пон Окт 10, 2011 4:50 pm

Менюто на „Лемарис”

Нека споделя с вас една информация, която получих наскоро от видния библиограф и преводач Владимир Борисов (БВИ) от град Абакан, Русия.

От 17 часа на 11 октомври т.г. в Минск се открива международният мултипроект „ЛЕМАРИС”, чийто организатор е Виктор Язневич, изследовател и преводач на Станислав Лем. Поводът, разбира се, е 90-годишнината от рождението на краковския пан фантаст и философ. Както е известно, негови творби са преведени на над 30 езика по света.

„ЛЕМАРИС” включва няколко отделни проекта, а именно:
☼ изложба от книги на Лем от фондовете на Националната библиотека на Беларус;
☼ изложба от книжовната колекция на Виктор Язневич;
☼ изложба от изданията на едно лемовско заглавие („Соларис”);
☼ изложба от илюстрации към Лем на полския график Даниел Мроз;
☼ изложба от илюстрации към Лем на художника Алексей Андреев от Санкт Петербург;
☼ изложба от авторски рисунки на самия Станислав Лем;
☼ изложба от произведения на беларуски художници, посветени на юбиляря (живопис, фотография, скулптура, компютърна графика и др.).

Този многожанров проект ще бъде показан в галерия „Лабиринт” до 4 ноември... Ех, да можеше човек да влезе в някоя кабина за нула-транспорт и без помайване да се озове там, в Минск, в тая лемовска компания! :)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Malinov » Чет Окт 20, 2011 4:00 pm

Едно от последните интервюта на Лем дадено за в. Известия.


Известия: През 1989 г. вие спряхте да пишете фантастика. Защо се случи това?

Станислав Лем: Едно време ми трябваше да освободя въображението си на воля, а сега не е така.
Бъдещето предизвиква у мен по-скоро страх и тъга, отколкото желание да творя. Темпото на промените е толкова голямо, че ние отдавна вече не го контролираме.
Книжният пазар също не успя да избегне това безумно ускорение. Книгата сега живее два или три месеца – и това е всичко. Кой ще държи в магазина си книга, публикувана миналата година? Това е боклук.
Новото безмилостно подменя старото. Чудесни произведения (дори ако се появят) се давят в морето от публикации, пробива добре рекламираната халтура.
Вече не искам да се блъскам в тази тълпа от материални съображения, а да се морализаторства сред техния тътен и грохот, вероятно е безполезно. Твърде много, и книги и автори.

И: Вие сега много неласкаво говорите за научната фантастика. Тогава как може да опишете това, което сам сте писало до края на 1980?

Лем: Аз ще бъда честен: Не мога да понасям научната фантастика, считам я за второстепенен жанр, инфантилен и лишен от всякаква интелектуална стойност. Особено в САЩ, в чисто комерсиален вариант (за моята критична статия, озаглавена „Научна фантастика: случай почти безнадежден“, аз бях дори лишен от почетното членство в Обществото на научните фантасти в Америка).
За мен, дори и най-слабото криминале е по-добро от галактическите празнодумства.
Вярвам, че някои части на моята „Кибериада“ или „Приказки за роботи“ са по-близо до философската притча на Просвещението, отколкото до научната фантастика.
Този камък трябва да се изхвърли веднъж завинаги от градината ми, защото той се е озовал там по погрешка.
В младостта си написах няколко „научно- фантастични“ наивни съчинения, и, за съжаление, този етикет започнаха да ми лепят постоянно.

„Бих искал да всичките ми прогнози да не бяха се потвърдили.“

И: В книгата „Молох“ вие се връщате обратно към „Summa Technologiae“. Може ли това да се нарече опит да се коригира прогнозата?

Лем: Това, което се случи с моите футурулогични конструкции при срещата с реалността, е нещо като автомобилна катастрофа.
Ние имаме сега съвсем не това, за което някога се е мечтало. От редицата възможности, които ни дават знанията и технологиите, ние винаги избираме за използване само една малка част, и това решение предопределя спектъра на нашите решения в бъдеще.
А критериите за подбор, прилагани в последните петдесет години, и особено сега, скоро, не са такива, какъвто съм си ги представял.
От това, което очаквах да видя, се осъществи само онова, което се оказа доходно, това което се продава възможно най- добре. Ние взехме от бъдещето не най-красивото, не най-възвишеното, не това, което можеше да направи всеки от нас по-добър, а това, което на хората с много пари изглежда най-обещаващо в комерсиален план, това , с което са свързани най-добрите маркетингови планове на младите специалисти в големите рекламни агенции.

И: Доколко переспективна е въобще футурологията? Всъщност, прогнозите може и да не се сбъднат

Лем: Много удачно и много смешно описание на постиженията на футурология даде Уди Алън , когато писа за известно предсказание, според което „два народа ще се борят помежду си, но само един може да спечели.“
Съвсем наскоро един от водещите футуролози (и по-специално – Херман Кан), заяви, че тавана на цената на барел петрол е дванадесет долара! И не може да е повече!
Не мога да си представя какво ще се случи със света и с Европа. Аз подчертавам много пъти, че не вярвам във възможността за такава категорична прогноза.
Нашите опити да се предскаже бъдещето напомнят опитите да се предвиди развитието на сложна игра шах. При това шахът, с който си имаме работа, е такъв, че играчът може по всяко време – вместо да направи следващия ход -да извади нож, бухалка и да удари с нещо тежко партньора си по главата, ако реши, че това му харесва.
Когато аз се обърнах към най-известните футурологични творби за последните 30 години, се оказа, че нещата не са такива, както са си ги представяли най-добрите умове на 60-те.
Сбъркал е в прогнозите си и Кан, и Хъдсън институт и Комисията Бел. Нищо в техните творби не бе потвърдено.
Прав е само Антон Голубев, който обичаше да казва, че същността на бъдещето се крие във факта, че „всичко останало“ е по- различно, отколкото си мислим. Така е наистина.
Това означава нито много по-хубаво, нито много по-зле. Просто по-различно.
По принцип, историята прави от нашите мечти и нашите страхове някакъв тюрлюгювеч, където попадат хубави парчета месо, малко вътрешности и шкембе, но най-вече – смляно зеле.
Беше предвидено и клонирането и производството на изкуствени органи, и сглобяване на хората от различни части, но тези прогнози се сбъднаха, малко по-различно.

И: Какво мислите за феномена предвиждания в научната фантастика? Вярно ли е, че сте прогнозирали последните цунами?

Лем: Аз не правя конкретни прогнози. Не мога да предскажа какво ще се случи в определен ден в даден момент. Аз не съм Нострадамус.
Аз съм по-заинтересовани от някои общи тенденции, в откриването на универсални закони.
Неведнъж съм обръщал внимание на факта, че ние подценяваме последиците от резките климатични промени.
Повишаващата се температура в Световния океан предизвиква урагани с безпрецедентната сила, резки промени в налягането, каквито не е имало преди, или поне се се случвали много по-рядко.

Тарковски твърде много заземи „Соларис“

И: Преди вие с Тарковски така и не стигнахте до единна концепция за екранизацията на „Соларис. Тогава останахте в продължение на шест седмици в Москва, докато спорихте за това как да се направи филма, след това нарекохте Тарковски глупак и се прибрахте у дома си.
Как мислите, защо тогава не бяхте в състояние да се споразумеете?

Лем: Веднъж аз сравних нас двамата с Тарковски с впряг от два коня, всеки от които дърпа каруцата в своята посока.
Тарковски е един гениален творец и изключителен човек и, може би, затова не успяхме да стигнем до компромис.
На мен не ми харесваше нито психологическото решение на филма като цяло, нито моралните съмнения, които измъчваха главния герой на екрана.
„Соларис“ трябваше да бъде въпрос за границите на човешкото познание, а не психологическа драма от типа „Престъпление и наказание“ в космоса.
В допълнение, Тарковски, твърде много „заземи“ моята книга: вкара в картината родители и близки на Калвин. В края се появява и някаква хижа на остров.
Когато слушам за това винаги ме обхваща чудовищен гняв.

И: Тогава дори недогледахте филма на Тарковски до края. Не се ли опитвахте след това да го догледате?

Лем : Не, аз нямам сили да гледам филма докрай. Лекарите ми казаха да избягвам силните емоции…

И: Ако не ви харесва филма на Тарковски, който доста точно следва текста на романа, след това какво впечатление трябваше да ви направи филма на Стивън Содърбърг, който превърна „Соларис“ едва ли не в любовен роман?

Лем: Филмът на Содърбърг, въпреки че е правен с много усилия и пари, е тотално недоразумение.
Имам впечатлението, че този по принцип много талантлив режисьор до края не е бил напълно наясно какво иска.
Веднъж той каза, че ще опита да се свърже „Космическа одисея“ с „Последно танго в Париж“. Но това е като да се подготви тюрлюгювеч с ягоди и да се сервира студено.
За щастие, аз не участвах в това и не ми се налага да гледам какво се е получило.

И: Знам, че не сте имали кой знае какъв афинитет към медицината,
когато се постъпили в Лвовския медицински институт, но все пак – какво накара еидн млад лекар да смени професията си и да напише фантастичния роман ‘Човекът от Марс“?

Лем : През 1949 г. тези, които завършваха с диплома на лекар, биваха изпращани на безсрочна военна служба.
Така че, след като изкарах целия курс успешно, аз не бързах да взема всички изпити – перспективата да стана военен лекар въобще не ме привличаше.
А „Човекът от Марс“ аз написах само за да се издържам: моето семейство, което бе изгонено от Лвов, изгуби по време на войната цялото си имущество.

И: Вие веднъж казахте, че никога не сте поддържали комунизма. Как тогава да се обясни романа „Магелановия облак“?

Лем: „Магелановия облак“ – е изключително слаба книга: постна като съдържание и прекалено вископарна стилово.
Разбира се, тя до голяма степен изпълнява принципите на социалистическия реализъм (не бива да се забравя, че тя се появява в разгара на ерата на Сталин.)
Но критиците- комунистите на тази книга далеч не бяха във възторг от тази книга, тя имаше сериозни проблеми с цензурата, и появата и бе забавена в продължение на половин година.
Между другото, аз бях обвиняван в буржоазно мислене, а един от критиците просто пише, че „текстът е изпълнена с много идеалистични съждения, които трудно да се съгласуват със здравото диалектическо-материалистично възприемане на света, характерен за членовете на комунистическото общество „.

„Аз не вярвам в колонизирането на космоса“
И: Какво мислите за съвременните изследвания на Марс? Следите ли информацията която предава марсохода „Opportunity“?

Лем: Аз не вярвам в бързото усвояване междупланетното пространство и колонизация на Космоса.
Досега използвахме безпилотни летателни апарати и успешно приключваше в най-добрия случай един от четири опита да се достигне до Марс и да се кацне на неговата повърхност.
Полет с хора ще бъде рискован и скъп.
Сега имаме само един двигател за космическите летателни апарати - двигател, основан на химически реакции, а оттам и
ограничение на скоростта от 7-8 километра в секунда. До Луната са близо четиристотин хиляди километра, до Марс – четиристотин пъти повече.

Ние дори не можем да си представим колко тежки последици, както за отделния човек, така и за целия екипаж, дебнат в дългото пътуване няколко астронавти в ограничено пространство. Аз не говоря за това, че по време на полета – и за връщането- на тях ще им се налага да поддържат всичко необходимо за живота им. Според мен, това титанична задача, която няма да е по силите на човечеството поне още няколко десетилетия. Марс е пустинна планета, съвсем без въздух и без вода;неговата повърхност сякаш е изгорена. За мен е непонятно, какво марасианската програма може да даде на Америка и на света в икономическо отношение, и ако хората се интересуват от усвояване на крайно негостоприемни области, то е по-добре да се заемат със Сахара или Антарктида. Но на човечеството му харесват зрелищата и поради това кацането на астронавти на Марс през това столетие е много вероятно.

И: За много читатели има две личности Лем- фантастът, авторът на Соларси и разказите за пилота Пиркс, и философът, есеистът, автор на „Summa Technologiae“. Сега е по-близък втория, а как се отнасяте към първия.

Лем: Такова разграничение ми се струва малко изкуствено. Няма двама Лем- единият който освобождава въображението си и пише научна фантастика, и другия – който се занивама със задълбочена философия. Мисля, че в моята белетристика също се съдържа определена философска компонента: в „Соларис“ аз разсъждавам за мястото на човека в Космоса, а за „Кибериада“ „Ню Йорк таймс“ написа: Станислав Лем- това е Хорхе Луис Борхес епохата в Космоса, напълно сериозно игрещ си с всички понятоя на съвременната философия и физика, от свободата на волята до теорията на вероятностите.

И: Можете ли накрая да разкажете, какво пишете за компютърните игри и що за игри са това?

Лем: Неотдавна представителите на японската фирма „Конами“ ме помолиха да напиша встъпителна статия за поредната част на компютърната игра „Metal Gear Solid“, имайки предвид моите спомени от за времето от „Студената война“. Аз им приготвих текст от около 15 страници, посветен преди всички на моите пътувания в СССР през 60-тте години. Тогава се запознах с много необикновени хора ( в това число и със съветски лауреати на Нобелова награда и космонавти) и станах участник в няколко невероятни приключения, напълно достойни да се превърнат в сюжети за шпионски филми.
Malinov
 
Мнения: 31
Регистриран на: Нед Сеп 12, 2010 1:45 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот robinofloksli » Пет Окт 21, 2011 1:03 am

Интересно интервю. Доста интересно, даже! Обяснява много неща. Мисля, че вече не ми останаха неизвесни за Соларис...
Да не се взема насериозно...
Аватар
robinofloksli
Модератор
 
Мнения: 1695
Регистриран на: Сря Яну 08, 2003 2:15 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Чет Ное 03, 2011 10:49 am

Станислав Лем: Книги, които няма да напиша

♦ „СВЕТЛО БЪДЕЩЕ, ИЛИ ИЗОГРАФИСАЙ СИ ГО И ГО ИЗХВЪРЛИ”
Става дума за реализацията на такива проекти, които обединеното човечество би могло да претвори за всепланетно благо. Но понеже е разделено на нации (де факто мразещи се една друга заради традиции, вяра, цвят на кожата), човечеството не е в състояние да се обедини и тези проекти ще си останат на хартия. Прекрасен пример тук е управлението на климата чрез огледални екрани на стационарна орбита. Направлявани от Земята, те биха могли да разсейват циклонални вихри, да затоплят заледени територии, да съкращават месечните полярни нощи и така нататък. Онова, което технически е напълно възможно и полезно, е нереално поради безумната разпокъсаност на вида homo. В този смисъл той далеч не е sapiens – така че няма смисъл да пишем за това.


Изображение

Корица на романа „Оглед на място”


♦ „ЧОВЕК – ТОВА ЗВУЧИ СТРАШНО”
Не е нужно да се обяснява заглавието, нали? Ясно виждам пред себе си дебел том с приложения, които могат да се напишат за наистина възможния разумен вид, а не за самонареклия се единствен homо – вида, който всемогъщият Творец би могъл да извае от първозданната плазма, обаче не го е изваял, защото не Го е имало. Несъществуващ том с кожени корици. В приложенията му са дадени характеристиките на „четвъртата маймуна” (намек за прочутите три будистки маймуни „не чувам, не виждам, не говоря” – впрочем четвъртата е равнодушна към първите три).

♦ „БЪДЕЩЕТО КАТО УПАДЪК”
И така се разбира, какво да говорим повече...

♦ „ПОСТКАПИТАЛИЗЪМ”
Идеята, че капитализмът е вечен, защото без сигурната мисъл за печалба никой не би си мръднал задника, в този труд ще бъде опровергана веднъж завинаги. Въпреки че никога няма да го напиша, фрагменти от него ще бъдат изографисани със златни букви по стените на бъдещите пост-Содом и пост-Гомор (или поне би трябвало).

♦ „КЪДЕ ДА БЯГАМЕ?”
Малко ръководство по бягство от света, понеже скоро в него няма да може да се живее.

Из „Силвически размишления XLIII”, януари 1996 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Вто Ное 08, 2011 11:35 am

[Не по БТА] Интервюто, което следва по-долу, беше прочетено пред отбрана публика на 29 октомври т.г. в рамките на поредния витошки Теракон. Преди това група членове на клуба „Иван Ефремов” се превъплътиха в пиесата на Станислав Лем „Низкопоклонство” – тя е писана някъде около 1950 и отпечатана за първи път през 2008 година. Сиреч юбилеят на славянския фантаст е все така актуален и навярно (съвсем скоро) през многоцветната му призма ще могат да се видят още интересни картини...


В ОРБИТА ОКОЛО ЛЕМ

☼ Интервю на Александър Карапанчев & компания

„За нас, поляците, една Полша, простряна от едно море до друго, е може би
утопичен политически постулат; но царство на една духовна Полша – да бъде
то разпространено от единия полюс на мировата душа до другия – това е
нашата мисия.” Станислав Пшибишевски

През един чудно отворен ден от септември м.г. – ден синеок и златокож – неколцина фенове изтеглихме от печатницата още топлия юбилеен сборник „Непознатите Стругацки”. Взели по екземпляр от новата рожба, ние се отбихме в капанчето на съседния плувен басейн. Посетители почти нямаше, а басейнът синееше досами нас в ликуващо, сякаш извънземно сапфирено. Притихнали в благия следобед, отпивахме по глътка мастика (която е сред любимите питиета на Аркадий Натанович!) и полека вкусвахме съдържанието на току-що излязлата книга.

Казано по-конкретно, тогава бяхме четирима – Георги Малинов с колата си плюс тримата съставители на сборника: Юрий Илков-Генерала, моя милост и руснакът Владимир Борисов, пристигнал за Булгакон 2010, след като е преодолял цели шест хиляди (!) километра по трасето Абакан–София. Яркосиня тишина... анасонов парлив аромат... и радост. Радостта да съчетаеш своя всекидневен малък свят с излъчването, тъй богато струящо от световете на братя Стругацки...

Обаче аз се отклоних като някой стар византийски хронист, оплел се в собствените си изречения. По-късно разбрах, че Владимир Иванович Борисов е не само голям специалист по тандема АБС, ами и преводач, библиограф и изследовател на Негово полско височество пан Станислав Лем. И още нещо. Заради впечатляващата му ерудиция феновете в Русия ненапразно го наричат БВИ – по инициалите му, а и като недвусмислена аналогия с Большой Всепланетный Информаторий (който пък е праобраз на Интернет в творчеството на братята)... Ето на: такъв човек реших да поканя за интервю на лемовска тематика, допълвайки своите въпроси с няколко от наши изявени почитатели на въображението.

▪ Първа част

– Владимир Иванович, вие сте гостували у Станислав Лем в Краков. С какви впечатления останахте от неговия дом, от обстановката, в която ви приеха, от външния (и, разбира се, от вътрешния!) вид на индивида Лем?

– На портичката, водеща към двора на Станислав Лем, забелязах следната табелка: „Внимание, зло куче”. Натиснах звънеца и един женски глас (на пани Барбара, съпругата на писателя) извика: „Влизайте!” Аз влязох предпазливо, оглеждайки се за това зло животно. Някъде иззад къщата изскочи малко кученце, радостно размахало опашка, и се втурна към мен. Разбрах, че съм попаднал на нужното място.

Честно казано, не успях да запомня обстановката в този дом. Без помайване пани Барбара ме заведе в стаичката, където Лем обикновено посреща гостите си, и там ние останахме час и половина. Аз не виждах и не чувах нищо освен самия домакин. А пък що се отнася до „индивида Лем”... Най-напред да ви обрисувам неговия маниер да поддържа разговор. Той веднага взе инициативата в свои ръце и започна да разказва за онова, което според него би могло да ме заинтригува. (Както после ми споделиха полски колеги и хора, идвали тук от Русия, точно такъв е стандартният му метод за събеседване. Помислих си, че това може да се дължи на факта, че през ония години той чуваше лошо, а слуховият апарат не му помагаше кой знае колко. Впрочем Лем периодично задаваше въпроси, задоволяваше се с кратки отговори на тях и продължаваше да разказва.) Бе интересен разказвач – времето летеше съвсем неусетно, ала едно чувство все пак не ме напускаше.

Аз го гледах и ясно усещах, че зад високото чело на този невисок човек постоянно върви някаква вътрешна работа, че паралелно той обмисля нещо и въпреки туй говори с мен. Знаете ли как компютър в многопрограмен режим разпределя оперативната си памет и мощността на процесора за различни задачи? Ето, аз бях просто уверен, че лъвският дял от мощността на Лемовия разум е насочен към вътрешни занимания. Забележителното е, че това не беше в ущърб на нашето събеседване!

– Какво от обширното творчество на пан Станислав ще прескочи успешно в ХХІ век? А какво от него със сигурност ще потъне назад, в аналите на отминалото столетие?

– Убеден съм, че още доста дълго ще се търсят практически всички истории на Ийон Тихи (и звездните му дневници, и спомените), както и голяма част от „Кибериада”; актуални ще останат „Summa tehnologiae” и множество апокрифи, особено „Голем ХІV”. И, разбира се, класическите романи на маестрото – „Соларис”, „Едем”, „Завръщане от звездите”, „Гласът на Бога”...

Ех, навярно все пак ще остареят „Астронавти” и някои от ранните му разкази. Но, знаете ли, неотдавна двамата с Виктор Язневич предадохме за печат преводи на най-ранния Лем – негови произведения от 40-те години на миналия век. Даже сред тях има твърде пронизителни епизоди, например във втората част от трилогията „Незагубеното време”, където се разказва за окупацията на Полша и преследването на евреите.


Изображение

Живият класик празнува своя рожден ден № 80


– Как смятате: могат ли днес вампирите, вещерите и другите конвейерни фентъзи персонажи „да видят сметката” на Лемовите книги? (В случая имам предвид младите и най-младите читатели на фантастика.)

– Колкото и да е тъжно, да, могат. Най-вече защото болшинството конвейерни герои от конвейерните книги не изискват никакви умствени усилия от страна на читателя. Ала така е било винаги. Картонените персонажи с картонени мечове са обикновени и непретенциозни. Но ако човек расте от книга на книга, ако си изработва вкус и поумнява, той задължително ще стигне до такива произведения, които наистина ще го накарат да мисли и да съпреживява. И... и тогава опусите на Лем ще му допаднат.

– Георги Малинов: Има ли при новите руски фантасти нещо, което да е близо до Станислав Лем? И още един въпрос: Владимир Иванович, ако някоя фея ви предложи спонсорство, какво от творчеството на Лем бихте филмирали?

– За съжаление Станислав Лем си остава на практика недосегаем връх. На нашите нови фантасти не им достигат ерудицията, широтата на мисленето, логическата последователност и мащабът на въпросите, с които си служеше полякът. Аз смятам, че сега човечеството стои пред прага на нови технологични пробиви, способни да променят из основи целия ни живот. Ще се видоизменят обществените отношения; ще възникнат и по-други проблеми, каквито днес ние просто не можем да си представим...

На мен много ми се иска да прочета книги, чиито автори поне се опитват да отбележат тези изменения. Най-интересни в това отношение са произведенията на сибиряка Генадий Прашкевич – говоря за неговите повести и романи „Божествена комедия”, „Книга на кормчията”, „Златният милиард” и „Руски стрълдбръг”. [Описани най-напред в Суифтовите „Пътешествия на Гъливер”, стрълдбръзите са безсмъртни хора. Уви, макар и безсмъртни, те остаряват и погрозняват. – Б. ред.]

Що се отнася до екранизациите по Лем, аз бих се захванал с моите любими истории за Ийон Тихи: „Конгрес по футурология” и „Професор А. Донда”. Ах, какви интерференции мога да покажа там! Също на драго сърце бих се заел с документалния филм „Соларис” – лента само и единствено за образуванията на Океана, разбира се, във формат 3D.

– Георги Недялков: „Понеже всесилието е най-всесилно само тогава, когато абсолютно нищо не прави!... На върха може да се изкачиш, но всички пътища от върха водят надолу!” Това научава роботът Добрица от съществото, достигнало най-висшата фаза на развитие (в разказа Алтруизин). Съгласни ли сте, че тази – волно или неволно формулирана от Лем – теза се декларира под една или друга форма в повечето му произведения, и то като нещо, което не се нуждае от доказателства? Ако отговорът ви е „Не”, би било интересно да узнаем накъде според вас ще сочи пътят на такава цивилизация?

– Аз ще се съглася с вас, че за споменатата теза не са нужни доказателства и че тая тема присъства в редица произведения на маестро Лем. Но, честно казано, не съм убеден, че да се размишлява над въпроса с какво ще се занимават всемогъщите, е интересно. По-скоро те биха свили пространството и биха се превърнали в пашкул, без да вършат нищо.

Много по-важен за мен е един друг проблем, на който краковският пан също е посветил доста свои книги: как да се ощастливи разумната цивилизация? Според него излиза, че това надали е възможно по принцип. Практическата фелицитология (тоест науката за щастието) е онази задача без решение, с която всъщност има смисъл да се занимава човек!

(Продължението следва...)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот bogdanov » Сря Ное 09, 2011 1:07 am

Благодаря за материалите за Лем, които пускаш.
bogdanov
 
Мнения: 797
Регистриран на: Пон Мар 01, 2010 9:21 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Сря Ное 16, 2011 12:16 pm

На фантастична киновълна

През септември т.г. полският късометражен филм „Маска” (по едноименното произведение на Станислав Лем) получи ГРАН ПРИ на VІІ световен фестивал на анимационните филми във Варна.

Гран при включва авторска статуетка от проф. Георги Чапкънов плюс 5000 евро. Наградената лента е произведена през 2010 година и трае 24 минути. Режисьори & сценаристи: Братя Куей. Музика: Кшищоф Пендерецки. Продуцент: Збигнев Змудски.

Според световната критика филмът до голяма степен отговаря на стила на братята, обаче краят му е доста по-изненадващ и стряскащ в сравнение с техните предходни творби. Ето и нещо повече от нашия периодичен печат:

„… Голямата награда малко неочаквано може би получи филмът „Маска” на уникалните майстори на кукления филм братята близнаци Стивън и Тимъти Куей (1947). Те са тотално неизвестни на масовата публика, а даже и много от специалистите в анимацията едва ли ги познават. Филмите им са тайнствени и обезпокоителни „фантомни музеи”, авторски във висша степен. Най-известният е „Улица Крокодилска”, който Тери Гилиъм нарежда сред 10-те най-добри анимационни филма на всички времена.


Изображение

Кадър от наградения филм „Маска”


По рождение американци, братята отиват да учат в Кралския колеж по изкуствата в Лондон. Започват да се интересуват специално от културата на Източна Европа, затова и „Маска” е направен в Полша по новела на Станислав Лем и със завладяваща музика на Пендерецки. На пръв поглед филмът е неразбираем, обаче поразява като визия. Става дума за раздвоението между дълга и любовта (вечен проблем) на една придворна дама, а действието се разгръща в „технологично развит, но феодален свят”. Публиката е хипнотизирана от страстта към детайла, от оригиналната трактовка на цвета и материите, от странното използване на оптиката, осветлението и движенията на камерата. Навлизането в света на подсъзнанието със средствата на кукления филм и компютъра, разбира се, е радикално предизвикателство за обикновения зрител. Метафизичната атмосфера на тези изображения вцепенява и без да ги разбираш.

С избора на този филм, отхвърлен от много други фестивали, журито демонстрира авангарден подход и естетическа безкомпромисност. Може би ще ни помогне мнението на Теодор Ушев, един от големите губещи на фестивала, автор на изключителния филм „Дневниците на Липсет”, за своите „конкуренти”: „Филмите на Братя Куей са по принцип неразбираеми. Те са на границата. Не са наративни. И е абсурд да се търси добър разказ и разбираемо послание. Просто се втурваш вътре и се оставяш да бъдеш потопен в светлините, сенките и звуците…Това е единственият начин да се четат техните филми. Поне аз така ги чета... Естествено, знам, че от критическа гледна точка веднага ще тръгнете да търсите идея, концепция и т.н., но аз не съм критик. Аз съм визуалист и на мен ми стига само една картинка…”

Боряна Матеева (вестник „Култура”, брой 31/23 септември 2011)

P. S. Внимание! Полският институт в София обеща да покаже този филм еднократно и безплатно. Това ще стане на 22 ноември т.г. в неговия салон, когато ще бъде представено юбилейното ни издание „ЛЕМТЕРНЕТ”. Начало на събитието – 18 часа.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Съб Ное 19, 2011 5:21 pm

Станислав ЛЕМ

☼ Да напуснеш омагьосания кръг...
______________________

Този текст на краковския майстор всъщност се явява откъс от интервю, което той е дал на вестник „Советская Россия” към края на 80-те години. Въпреки че оттогава е изтекъл почти четвърт век, размислите на Лем все още представляват интерес за писателите и за феновете на супержанра. А до каква степен тия размисли са актуални и днес, най-добре ще прецени Негово величество Читателят/Изпитателят.
______________________

Фантастичното дърво така се е разраснало, че някои негови клони – имам предвид поджанровете във фантастиката – започват да съхнат. Впечатленията напоследък говорят за задънена улица, може би това е свързано с огромното количество фантастични произведения, които са се откъснали от истинския корен на жанра – научността.

Мнозина мислят, че на фантаста не са необходими справочници за съвременните постижения на науката, че може да се пише фантастика въобще, без тя да се опира върху реалността на нашето време. Това е велико заблуждение. Ако е вярна поговорката, че „Няма дърво без корен”, то и фантастът – без опората на научните теории и идеи на съвременността – никога не би могъл сам да създаде нов свят в своето въображение. Днес, както никога досега, човечеството трябва да разбере едно: главната цел не е идеята. Главното са нейните технологични и социални последствия.

И въпреки всичко не може да се избяга от очевидното – фантастиката се търси навсякъде. Всички искат да се опитат да погледнат в бъдещето. Но трябва да кажа нещо важно: макар че в социалистическите страни пазарът не е наситен с фантастика както на Запад и всяка книга тук се купува веднага, не бива да злоупотребяваме с книжния глад и да тиражираме всяко попаднало ни произведение.


Изображение


На Запад има велики майстори на фантастиката. Обаче, след като живях там шест години, разбрах, че те са като сияещи върхове, извисяващи се над океана от кич, океан не просто от лоша, а от отвратителна антилитература.

Живеем в интересно време, което е в същата степен и опасно. Но все пак съм убеден в невъзможността за атомна война между държавите, обладали ядрената енергия. И въпреки това ще отбележа, че самото съществуване на атомните бомби като че ли е парализирало мислителните способности на някои фантасти и те обикалят по омагьосания кръг, като безкрайно варират на тема ядрен апокалипсис. Според мен черната научна фантастика е напълно лишена от смисъл. Бъдещето на човечеството ще бъде друго. Хората ще трябва да се научат да използват постиженията на цивилизацията, която, правейки живота по-лек и разкошен, не прави човека по-човечен.

Както всеки на моята възраст, аз също си спомням младостта. И своите първи романи, написани в миниатюрната стая с размери два на два и половина метра, където нямаше дори и печка, но там живееше Станислав Лем – студент от Медицинския факултет на Краковския университет. За щастие липсата на разкош не влияе върху творчеството...
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Goa » Сря Ное 23, 2011 9:02 am

И тук да го напиша: днес влезте в http://www.google.bg/ и кликнете върху логото на Google! :problem:
Аватар
Goa
Модератор
 
Мнения: 8273
Регистриран на: Сря Яну 15, 2003 1:01 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот alexandrit » Пет Ное 25, 2011 4:40 pm

◙ Копие до форума на клуб „Иван Ефремов“


До госпожа АННА ПАХЛА,
директор на Полския институт в София


Уважаема госпожо Пахла,
благодарим Ви най-сърдечно за организацията и гостоприемството на специалната Лемова вечер, състояла се на 22 ноември т.г. в поверения Ви институт.

Нейното съдържание беше наистина впечатляващо: представяне на юбилейното ни издание „Лемтернет“ (излязло с подкрепата на Полския институт), моноспектакъл по пиесата „Миш-маш“ на Станислав Лем, изнесен от известния актьор Богдан Глишев, и накрая – премиерна прожекция на късометражния „Маска“, който е отличен с Гран при на VІІ световен фестивал на анимационните филми във Варна 2011 и показва под много необичаен ъгъл едноименната новела на маестро Лем.

Благодарим Ви още веднъж – на Вас и на Вашите сътрудници – за това, че салонът на института беше пълен и че в неговата топла атмосфера хората се почувстваха обединени от любовта си към световния полски фантаст и философ Станислав Лем.

С поздрави: Атанас П. Славов, председател на Дружеството
на българските фантасти „Тера Фантазия“,
и Александър Карапанчев, секретар на същото дружество

София, 25 ноември 2011


* * *

◙ Едно съобщение: от 28 ноември т.г. директор на Полския институт в София ще бъде госпожа Агнешка Кошчушко.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 932
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Станислав Лем: визия ХХІ

Мнениеот Nasko » Пон Ное 28, 2011 11:06 pm

Представяне на "Лемтернет" в сайта "ЛираБГ" http://lirabg.com/index.php?t=1525
Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Следваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта