Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

Върви ли човечеството към регрес?

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

Върви ли човечеството към регрес?

Мнениеот Zvezdichko » Пон Окт 13, 2014 1:10 am

Моята фантастична повест "Сред пясъците на Саркания":
https://sandsofsarkania.wordpress.com/
Zvezdichko
 
Мнения: 352
Регистриран на: Пон Юни 23, 2008 3:03 pm

Re: Върви ли човечеството към регрес?

Мнениеот Кал » Пон Окт 13, 2014 12:38 pm

Светльо, покани автора да прочете:

13 Things That Don't Make Sense: The Most Baffling Scientific Mysteries of Our Time

и

Incognito: The Secret Lives of the Brain

Понапреднали сме... в разбирането си колко по-сложни са системите, които съставят средата ни, отколкото се е искало на визионерите оптимисти преди две поколения.

Ама и това не ни спира. ;)
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Върви ли човечеството към регрес?

Мнениеот ivanushka » Чет Окт 16, 2014 4:25 pm

Естествено че ще е така! Деградация!
Според мен най страшното е радикалната промяна към по-лошо в начина по който се натрупват знания.
Какво имам в пред вид:
С престоя пред Интернет и Гугъл сложността на задача която може да се реши благодарение на Интернет нараства линейно с времето. 1 час в Интернет - една задача, 2 часа в Интернет- 2 пъти по трудна задача, 3 часа в Интернет- 3 пъти по трудна задача, 4 часа - 4 пъти по трудна. А това даже е твърде оптимистично! 3 часа в Интернет да се занимава човек с решаване на някаква си задача вместо да си чати във "фейса"? Абсурд! И така линейно нарастване на възможностите, но не повече. Няма нужда да натрупваме "излишни" знания, понеже Гугъл "знае" "всичко". Минималистично мързеливо отношение към знанието.
Как е било преди Интернет: сложността на задачата която можем да решаваме е нараствала експоненциално в зависимост от времето прекарано в учене. 1 час пред книгата - 1 (1/2 задача) задача , 2 часа пред книгата - 4 (2) пъти по сложна задача, 3 часа пред книгата 8 (4) пъти по сложна задача, 4 часа - 16 (8) пъти по трудна. Дори първоначалната задача която можем да решим с книга да е на половина по-проста от интернетската, още на втория час се изравняваме с интенетската, а на 3 тия час вече превъзхождаме интернетските възможности. На четвъртия час вече два пъти превъзхождаме интернетския подход. При всички положения в дългосрочен план линейността губи пред експоненциалността.
Всяка частичка знание е ценна защото се добива с труд, и за да е ефективен трудът е необходимо всяка частичка знание да се съхрани и свърже с другите частички. Така се оказва че много по ценни са връзките между частичките знания а не самите частички. А Интернет не дава връзки! Ние си ги правим! И колкото повече сме направили - толкова по лесно и повече нови връзки правим - също експоненциално. Това е отношение на хора които се трудят и ценят труда. И ценят способностите и личността на човека а не имуществото му. Както пише в една книга: "животът на човека не се състои в това да преумножава изобилието на имотите си."
Тази промяна има много причини. Една от многото е Интернет, но не е единствена.
Според мен основната причина е в обществото. В последните 50-тина години най силно (но и неусетно) се е изменило обществото и най вече обществената ценностна система. А именно пролазило е консуматорското общество.
Само дето консуматорското общество не цени труда, то цени ... Какво цени?
Изяденото и изпитото. Колкото се може повече изядено с колкото се може по малки усилия...
Консуматора консумира, а не създава.
Но консуматора по лесно се управлява и съответно бива ограбван.
Приходите от грабеж са по лесни от съзиданието.
Освен това да дадеш възможност и знания на някого да създава, означава да допуснеш той да постигне превъзходство над теб. Това в свят мотивиран от алчност и егоизъм е недопустимо. Докато имаш превъзходство трябва да попречиш на другите да го придобият.
Очевидно е че ако няма да си помагаме а ще си пречим да придобиваме способности в крайна сметка ще достигнем до упадък. Но как да си помагаме ако сме алчни егоисти загрижени само за себе си? Умиращи от ужас някой да не ни отнеме "My precious" (който е гледал "Властелина на пръстена" ще се сети).

Какво да очакваме от това общество, което цени експоненциалното нарастване на имота а не експоненциалното нарастване на способностите?
Което оценява способностите по имота, макар че имота нараства заради способностите само до едно точка (и то не особено висока) от там нататък нараства не заради способностите а заради придобития вече имот?
Какво искаме от общество което се задоволява с (под)линейно нарастване на способностите, но не му стига експоненциално нарастване на консумацията?
Обществото - това е моралните му ценности.
Моралните ценности преди са създавани от литературата и изкуството, от хора в преобладаващата си част не егоисти и не алчни, но загрижени за хората.
Сегашните морални ценности се създават от медиите. Колкото и да твърдят собствениците на медии че медиите само забавляват а не възпитават, това е лъжа. Ако медиите не можеха да оказват влияние (да възпитават) то нямаше да има такава могъща рекламна индустрия. И така медиите лъжейки че не възпитават а само забавляват, всъщност възпитават точно такова общество и точно такива хора каквито виждаме че са се завтекли към упадък. И то голям.
И така медиите собственост на имащите/превъзхождащите щамповат малоумни но лесни за управление и за ограбване низхождащи същества.

Да жертвите на медийното въздействие имат някаква отговорност, съзнание, свободна воля... Но за това пък рекламната индустрия полага толкова големи усилия за да ги преодолее точно тези отговорност, съзнание, свободна воля ... И интересното е че успехите в тази насока също нарастват експоненциално! Поради това че малките промени от медиите се събират с вече постигнатите в обществото промени и предизвикват все по големи и по големи промени. В посоката полека и тихомълком зададена от... медиите. Медиите собственост на... Обществото? И работещи в обществена полза?

А има според ме и една друга причина, може би малко смешна, а може би и сериозна.
Това че хората вече не мечтаят за звездите и за космоса. Мечтаят за незначителни консуматорски дреболийки. Ето някой си беше продал орган от тялото за да си купи мобилен телефон последен модел. Масово се взимат заеми, с което се губи не само финансова свобода, само и само да се придобият безполезни глупости в този а не в по късен момент. Но никой не е направил някаква жертва за да издигне или да облагодетелства хората по някакъв начин.
Ползата от наистина големите неща не може да не е за всички. А от друга страна усилията за наистина големите неща не могат да не са от всички.
А кой го е грижа за всички? Консуматора?

Ето от къде идва деградацията!
И тя ще става все по-тежка и по-тежка! Точно заради моралния, духовен, ценностен и социален упадък. И заради свойството на света в който живеем, промените да нарастват експоненциално, така че малки неща накрая да предизвикват големи катастрофи.

И пак: наистина големите неща започват най първо от съвсем малкото - от мечтите. И нарастват експоненциално - такъв е света в който живеем.
Ако не мечтаем за наистина големи неща, които няма как, са от полза за всички, как ще ги постигнем?
ivanushka
 
Мнения: 93
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm


Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта