КАПАН ЗА ГЕНИИ
С Безумния професор се запознах случайно. Той ме хвана на улицата и ме помъкна към бараката, където беше неговата лаборатория, за да ми покаже странното си изобретение.
– Когато включа тока – строго съобщи той, – аз изключвам гравитацията в апарата и над него. Апаратът е гениално прост, даже се чудя защо никой не го е изобретил по-рано. Но сега съм наясно: работата е там, че аз съм първият гений в този глупав свят!...
Ученият тържествено пъхна щепсела в контакта и в тоя миг гравитаторът, самият Безумен професор и цялата барака отлетяха във вечерното небе. Аз останах сам долу и оттогава твърдо зная къде са се дянали гениите на миналите времена – предшественици на Безумния професор.
АНТИНИКОТИНОВО
В апартамента на Семьонов имаше черна дупка. Тя висеше над писалището и едва чуто бръмчеше – като електрическа крушка, която се кани да прегори. Макар че дупката въобще не се канеше да прегаря. Това бе качествена черна дупка, в която бе колапсирала цяла една вселена, голяма колкото нашата.

Черната дупка бе съвършено ненужна на Семьонов, ама щом висеше над писалището му, домакинът я използваше вместо пепелник – пъхаше там фасове, изтръскваше пепел, а понякога пускаше дебела струя дим и наблюдаваше как дупката го засмуква с леко съскане.
Семьонов не знаеше, че заради неговите игрички вселената от другата страна на дупката е задръстена със смачкани вонящи фасове, а пък от дима, който изпускаше, на планетите от тази вселена вече бе невъзможно да се диша и животът в нея скоро щеше да загине.
Но дори и да знаеше това, Семьонов все едно не би зарязал пушенето.
КАК ЗАГИНА АТЛАНТИДА
Никой не можел да обвини атлантите в алчност.
Те никога не ламтели за чуждото, но тяхното на всяка цена трябвало да бъде най-доброто.
– Чухте ли – говорели си един на друг атлантите – каква пирамида са построили в Египет? Хайде и ние да си направим, само че пет пъти по-голяма!
И я направили. Макар че един атлант, не такъв като всички, възразявал.
– А ето че в Галия – разказвал някой – са поставили менгири*. Десет хиляди парчета.
* Каменни стълбове с височина от 0,80 до 20 метра. – Б. пр.
– Нищо! – викнали му. – Ние ще поставим сто хиляди!
– Защо ни са на нас менгири, при това – сто хиляди? – попитал онзи, който не бил като всички, обаче никой не му обърнал внимание.
Добре живеели атлантите. Всичко си имали, и то най-хубавото.
Но един пътешественик донесъл удивителна новина: в Италия се е събудил вулканът Везувий. В цял свят говорели само за него.
– Чудо голямо – отвърнали атлантите, – ние тук ще събудим сто вулкана!
– Може би не ни трябват вулкани? – попитал онзи, който не бил като всички, ала и сега не го чули.
Събудили вулканите. Атлантида потънала. А самите атланти изплували, разселили се по света и заживели сред хората, без въобще да си променят старите навици.
Превод от руски: Джовани ПЕТРУНОВ
И з т о ч н и ц и: интернет и авторският сборник на Логинов „Страж Перевала“ – Санкт Петербург, 2015.