евристика, прогностика, отличено с приза „Еврокон ’89“
и с първо място в категорията „Любимо списание – за
цялостен принос“ в НФН 2016 *
ssssssssssssооооооооооооооoooоооооооооооssssssssssssss
Д у П к А т А
Н а п и с а: Яцек САВАШКЕВИЧ
Вече никой не си спомня при какви обстоятелства се появи Дупката. Беше направена за броени дни, най-вероятно някоя нощ. Когато първите минувачи я забелязаха, тя зееше бездънно с двуметровия си диаметър – насред платното.
Дупката привличаше и мамеше с тайнствената си екзотика. Чудехме се колко ли е дълбока и за да проверим, хвърляхме камъчета и разни други предмети, като засичахме времето, очаквайки да долети тупване или плясък. Но Дупката поглъщаше всичко мълчешком.
Погълна и един поет, който искаше да пише балада за нея. Виковете му се чуваха чак на другия ден до вечерта. Толкова дълбока беше тази Дупка.
След около месец пристигнаха някакви специалисти, снабдени с най-модерна апаратура. Един подир друг те се спуснаха вътре. Никой не излезе оттам.
След още няколко месеца се взе решение Дупката да бъде затрупана. Изсипваха последователно камъни, пясък, чакъл, смет, сгурия; наливаха вода, вар, цимент. Но Дупката си оставаше Дупка, която продължава да прави сензации. От тъмно до тъмно около нея се тълпеше народ и надничаше вътре с религиозна съсредоточеност и респект. Щом някой пропаднеше, надигаха се гласове, че с тази Дупка повече така не може да продължава.
Чак когато хлътна в нея и синчето на началника, положиха отгоре ѝ бетонни плочи. Не след дълго плочите рухнаха. После сложиха други, армирани със стомана – те издържаха малко повече. Всичко, с което закриваха Дупката, изчезваше безследно.
Във връзка с произхода ѝ хората започнаха да правят все по-невероятни предположения с фантастично, мистично и дори с противодържавно съдържание. Стремително нарастваше и броят на вярващите в нейната мисия.
Една сутрин край Дупката се появи табела с надпис: „Тук няма никаква дупка!“. За да се докаже достоверността на написаното, над нея беше прокарана пешеходна пътека. Тя не се използваше почти от никого, но интересът към Дупката малко понамаля. Съгласете се, глупаво е ни в клин, ни в ръкав да спреш насред платното и да забиеш поглед в краката си там, където няма нищо особено за гледане – както твърди официалната табела. Освен това за подобна немарливост службите на реда глобяваха.
Периодично по някой гражданин наистина изчезваше безследно, но малко ли хора изчезват при тайнствени обстоятелства?
След известно време Дупката започна да дими. Няколко дни по-късно, в предварително насрочен час, неколцина от нас се отправиха натам. Всеки мъкнеше табела, на която отдалеч се четеше решителен надпис: „Тук нищо не дими!“, и я поставяше на определеното място край Дупката.
Наистина през табелите димът почти не се вижда. Само дето мирише на изгоряло.
Ще трябва да се правят нови табели.
От полски език: Майя НАЧКОВА
Първа публикация в: списание „Ф а н т а с т и к а“ **, брой 2 // 1991 г.
______________________
* Повече подробности – на това място: http://nfnagradi.net/results-2016/.
** Така е преименуван -Ф Е П- след „избухването“ на т.нар. демокрация. Същата „демокрация“, която безпардонно му прекърши крилете към края на ’91 година – със съвсем конкретното участие на БДМ (Българска демократична младеж), краткотраен наследник на всесилния преди Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС)... Б. ред.