Фантастична поезия (2)

[alexandrit]

Васил СИВОВ

● „Под краката му като миди хрущят плахите звезди...“

Junto a las aguas quietas
Sueño y pienso que vivo...
Luis Cernuda, 1924 *

В ЖИВОТА СИ СРЕД КРАЙНИТЕ НЕЩА
ще можем ли да разберем безкрайността?
Загадката на шеметния звездопад –
неизброимите слънца, които виждаме,
а те отдавна са изтлели.
Невидими планети и разум,
който ни следи и чака знак,
за да отвори голямата врата
към друго съществуване или небитие?

ТВОРЕНИЯ НА НЕЧИЙ СЪН,
сънуваме ли своите творения?
И край течащите води на времето
докосваме видения от свят,
който сме приели за реален.

ЗАСПИВАМЕ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОБИЧАТ.
ЩЕ СЕ ПРОБУДИМ ЛИ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОЧАКВАТ?

o o o

МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Нощта писна уплашено.
Някой протегна към нея лоша ръка.
Чистата луна обгърна похотлива сянка.
Звездите потрепериха безмълвно.

В секундата, в която царува вечността,
идва той – нощният вампир.
Чува се смехът му,
когато сграбчи в прегръдките си
гъвкавото тяло на нощта.

Хората не бива да са будни в този час,
толкова ужасно е сладострастието му.
После си отива
и стъпките му кънтят по небесния свод.
Под краката му като миди хрущят плахите звезди,
които той тъпче като ненужни украшения.

Той е ограбил нощта,
взел ѝ е всичко хубаво
и тя умира.
Стопява се като споменът.

o o o

АГОНИЯ НА ГНОМОВЕТЕ

Сиво небе. Черни планини.
По бетонния сив похлупак
капка по капка топи се
розова локвичка нежност.

Оголели дървета махат клони
като сакати ръце.
Къде са очите ти? Искам само очите ти!
Неми зеят празните орбити,
сляп е денят.
Моят живот – шепица прах от видения,
духат стоманени вихри.
Нямал съм никога.
Няма да имам.

o o o

РЕКАТА,
реката от приказките,
която къпеше тебе и мен,
всички нас,
смени водите си.
В книжна лодка пуснах моето детство в нея.
То отплува.
И ВОДИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА ТЕКАТ ЗЛАТНИ.
Само на другия бряг
остана едно усмихнато детско лице. **

И з т о ч н и к : авторски файлове

________________________

* Край спокойните води/ сънувам и мисля, че живея... Луис Сернуда, 1924.
** Васил СИВОВ се изявява активно и като преводач на проза и поезия от руски, немски и английски език. Тук ви насочваме към една знаменита поема на Рей Бредбъри, която може и да сте пропуснали – http://notabene-bg.org/read.php?id=190. Б. ред.

[alexandrit]

Когато Животът размишлява за Смъртта...

Майсторски нарисуваните корици на библиотека „Г а л а к т и к а“ отдавна са направили особено популярна художничката им Текла Алексиева. Тя има и други интересни прояви в изобразителното изкуство, както и най-престижната бг награда за фантастика – Гравитон (1991), връчена ѝ от Любен Дилов. Съвсем наскоро Текла изненадващо публикува... стихосбирка. От нея сме подбрали няколко творби и много ни се иска да сме прави,
когато тълкуваме нейния стих „Ела при мен“ като „Ела при мен, при Живота“.

● Текла АЛЕКСИЕВА

Погребение

Някоя сутрин навън ще погледна
И няма да видя небето,
А само черния цвят на Всемира
Без луна, звезди и планети!

Къде е изчезнал синият въздух
И вятър не вее пердето?
Къде е отишла земята зелена,
Защо ли зората не свети?

А пък леглото някак ще стяга,
Ще бъде тясно и душно.
Сънливостта ми в миг ще избяга,
Но ще ми бъде тъжно и скучно.

Някой странно отвън ще затропа,
Макар да е рано за гости!
О, колко ще искам да стана отново
И този капак да отлостя!


* * *

С боси ангелски крачета
влизаме в живота.
С твърди дяволски копита
стигаме в смъртта.




Приказка за гората

Сред гората има локва –
черна и студена.
Сред гората, до водата
аз стоя смутена.

Във водата светва блясък,
но не е от слънце.
Зад гърба си чувам крясък –
някой ще ме блъсне!

Ще ме блъсне в тази локва
черна и студена,
ще лежа във нея мокра,
сама, вцепенена.

Но в гората няма никой,
феите са мъртви –
крясъка си го измислих
и сама се хвърлих.


Палеонтология

Мой саблезъби тигре
Защо си толкова уплашен
Та тя е само бабичка
С угаснали зеници
Със зъби от пластмаса
И слухов апарат
Сложи лапа на сърцето ѝ
Та то едвам мъждука
Дори не става за ядене
Просто я прескочи с тигров скок
Дълъг като един живот
Къс като една смърт
Тъжен като древно изкопаемо
Ела при мен


От източника: Текла Алексиева. Н е у с е т н о. – Стихотворения. – Художник на корицата и илюстрациите*: също Текла Алексиева. – София: издателство „Захарий Стоянов“, 2018.

* Те са 22 на брой и разположени на по цяла страница. Представляват изобретателно и изящно нарисувани аркани от картите таро и несъмнено обогатяват цялостното излъчване на книгата.** Б. ред.

** За допълнително запознанство с авторката ви предлагаме две интервюта с нея: едно отпреди години – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40366&rb_v=viewtopic#p40366, и друго отпреди месеци – https://bgsever.info/prepress/?p=38377. Б. ред.