Александър КАРАПАНЧЕВ В белия стихолет,
или Късоредия за фантасти ________________________________________
... Стените в стихолета са метаморфни, снежнобели,
обрасли със златистожълти фантастични рисунки... Най
в дъното проблясва и енергично се движи голяма бутилка с
лавандулово вино от Марс ХХI, която е донесъл мистър Рей
Бредбъри и която сега обикаля от ръка на ръка... Ето че от нея
отпива хер Вилхелм Хауф, безпогрешно разпознаваем
по огромните хвърковати чехли на Малкия Мук... После
от гърлото ѝ сръбва бай Йордан Радичков, до чиито крака
любопитно наднича миниатюрен питомен верблюд с кукест
нос... Но я гледай: на синьор Итало Калвино му е трудно
да се почерпи с лавандулова порция, защото седи тук
в специални климатични доспехи, които много наподобяват
тези на несъществуващия рицар Аджилулфо... Затова пък панът
Станислав Лем няма никакви проблеми с движенията си и леката му
риза всъщност е жив екран, върху който преливат вълните на
Соларис – ту стъкленозелени, ту заканително тъмносиви...
Зает със своя черен картон и бяла като каймак креда, йогата
Васил Иванов обаче правоверно отказва да уважи виното
на компанията... Напротив, до него мосю Шарл Перо – само да му
имахме изобилната перука! – приглажда с амурьозен жест дългата си
синя брада и сетне се справя с няколко приказно-дълбоки глътки
от марсианската бутилка... Време е: пилотът изсвирва дузина
вълшебни ноти а ла Вивалди и потегля на път. Златистите орнаменти
по снежните стени на стихолета започват фантазно да се променят
и да рисуват, преплитайки се без умора, нови след нови картини...
●●●
Хм, да, още е малък,
още е слаб и блед писател
човечеството наше на Земята.
Виж: не е сложило досега
нито една своя звезда
във яркочерната библиотека на Космоса…
■
*■
Без дори да подозира,
че е клонинг, старият дракон
сладко-сладко закусва със поредната
клонирана девица, оригва се и сяда да пише
том седем/четири от „Голямото драконово фентъзе“.
●●●
И рече един ден вундеркиндът:
– Аз пък ще направя такава масичка,
компютърна масичка, че като ѝ кажеш:
„Масичке, я сложи!“, тя ще ти сервира не
за стомаха, а нови приказки от Братя Грим.
■
*■
Тъжен като разгримиран клоун,
писателят трепна изведнъж – по погледа ми
беше разбрал, че отдавна-отдавна пътува
в моята читателска машина на времето,
и ми надписа: „Фор Александър. Робърт Шекли“.
●●●
Самолет – лазурносин, вертолет – зелен,
гравилет – сив, жълт пък – хронолетът,
планетолет – ален, звездолет – виолетов,
а космолетът задълбал – черен като ахат.
Но всички те се побират в бял стихолет!
■
*■
Тя се моли в църквата,
а Той навън, под явора златист,
гълта любимия си жанр – дебело фентъзи...
●●●
Строга, сиволика и скучна
е сега дюлевата фиданка, но във нея
се спотайва магия като в землеморски жезъл...
■
*■
– Какво ли гори там, в далечните квазари,
та да бъдат те най-силните космически огньове?
– Горят навярно няколко стихотворения, изваяни
от другозвезден поет и изчистени от тлен.
●●●
Есенната кора на глога златее досущ рецина,
есенната кора на глога ми е времелет до Елада,
есенната кора на глога е слънчев сноп от Аполон,
когото древните овчари измислят и си пийват рецина.
■
*■
Вярно, живея тъй, както умея,
но съм частен ученик на смъртта.
Напрегнах се и минах много въпроси
от конспекта предълъг на безсмъртието,
ала кой ли ще ми се падне накрая?
●●●
А има ли още селенити?
Ще почукам на луннобялата врата
и ще чакам мистър Уелс пак да я отвори...
■
*■
Ти какво искаш,
хидра на компютърните термини –
да запокитя срещу тебe думичките на Радичков ли?
●●●
Итало Калвино, Итало Калвино
– правя-струвам, ала все се навъртам
край твоите бъчви със земно и извънземно вино!
■
*■
Нощ, черна мъгла
и отзад фосфоресцира градът –
все едно съм се потопил във умния Соларис.
●●●
Нима и във нашия затлъстял котарак,
подобен на ръкав от шинел пепеляво-снежен,
пулсират котараците на Хофман, Перо и Булгаков?
■
*■
Мартенският черен купол
на синагогата е рехаво оснежен –
сякаш и тук Васил Иванов е рисувал Космоса.
●●●
Перуниките сълзят под дъжда
– тълпа чаровни растителни роботки,
които не са и чували за законите на Азимов.
■
*■
Отново съм млад геонавт
и пътувам във изумрудени хълмове,
щедро озарени от късове самородно злато...
●●●
Татко Жул, животът направи от мене
джудже – я вземи този зрял снаряд на пъпеш
и ме изстреляй по-бързо към твоята луна, става ли?
■
*■
Саксията със алени чушлета е медиум
– най-напред извиква джуджето Дългоноско,
а сетне и баща му Хауф, който пише нова приказка.
●●●
Пак пирувах със златооките марсианци
и лятноглавите глухарчета на Рей Великолепни
– да, перото на фантаста прави ново вино от живота!
■
*■
И човекоподобен, и чудноват
като пришълец на Клиф Саймък
ми се струва днеска зеленият фасул,
покатерил се по своите пръти в двора.
И изведнъж от тъмнозеления мрак,
където шепнат листата му като сърца,
прихващам една все по-близка мислевълна:
„Човеко, хей, човеко, и ти отговаряш
за кипежа огнелик на фантазията
из дебрите на необятната ни Вселена!“.
И з т о ч н и к : авторски файл
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
