Литература и други изкуства

Фантастична поезия (2)

Всичко за изкуството

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Яну 26, 2019 10:18 am

Изображение


Васил СИВОВ

„Под краката му като миди хрущят плахите звезди...“

Junto a las aguas quietas
Sueño y pienso que vivo...
Luis Cernuda, 1924 *

В ЖИВОТА СИ СРЕД КРАЙНИТЕ НЕЩА
ще можем ли да разберем безкрайността?
Загадката на шеметния звездопад –
неизброимите слънца, които виждаме,
а те отдавна са изтлели.
Невидими планети и разум,
който ни следи и чака знак,
за да отвори голямата врата
към друго съществуване или небитие?

ТВОРЕНИЯ НА НЕЧИЙ СЪН,
сънуваме ли своите творения?
И край течащите води на времето
докосваме видения от свят,
който сме приели за реален.

ЗАСПИВАМЕ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОБИЧАТ.
ЩЕ СЕ ПРОБУДИМ ЛИ ЗА ТЕЗИ,
КОИТО НИ ОЧАКВАТ?

o o o

МАЛКА НОЩНА ПРИКАЗКА

Нощта писна уплашено.
Някой протегна към нея лоша ръка.
Чистата луна обгърна похотлива сянка.
Звездите потрепериха безмълвно.

В секундата, в която царува вечността,
идва той – нощният вампир.
Чува се смехът му,
когато сграбчи в прегръдките си
гъвкавото тяло на нощта.

Хората не бива да са будни в този час,
толкова ужасно е сладострастието му.
После си отива
и стъпките му кънтят по небесния свод.
Под краката му като миди хрущят плахите звезди,
които той тъпче като ненужни украшения.

Той е ограбил нощта,
взел ѝ е всичко хубаво
и тя умира.
Стопява се като споменът.

o o o

АГОНИЯ НА ГНОМОВЕТЕ

Сиво небе. Черни планини.
По бетонния сив похлупак
капка по капка топи се
розова локвичка нежност.

Оголели дървета махат клони
като сакати ръце.
Къде са очите ти? Искам само очите ти!
Неми зеят празните орбити,
сляп е денят.
Моят живот – шепица прах от видения,
духат стоманени вихри.
Нямал съм никога.
Няма да имам.

o o o

РЕКАТА,
реката от приказките,
която къпеше тебе и мен,
всички нас,
смени водите си.
В книжна лодка пуснах моето детство в нея.
То отплува.
И ВОДИТЕ ПРЕСТАНАХА ДА ТЕКАТ ЗЛАТНИ.
Само на другия бряг
остана едно усмихнато детско лице. **

И з т о ч н и к : авторски файлове

________________________

* Край спокойните води/ сънувам и мисля, че живея... Луис Сернуда, 1924.
** Васил СИВОВ се изявява активно и като преводач на проза и поезия от руски, немски и английски език. Тук ви насочваме към една знаменита поема на Рей Бредбъри, която може и да сте пропуснали – http://notabene-bg.org/read.php?id=190. Б. ред.

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 893
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Пет Мар 01, 2019 1:26 pm

Когато Животът размишлява за Смъртта...

Майсторски нарисуваните корици на библиотека „Г а л а к т и к а“ отдавна са направили особено популярна художничката им Текла Алексиева. Тя има и други интересни прояви в изобразителното изкуство, както и най-престижната бг награда за фантастика – Гравитон (1991), връчена ѝ от Любен Дилов. Съвсем наскоро Текла изненадващо публикува... стихосбирка. От нея сме подбрали няколко творби и много ни се иска да сме прави,
когато тълкуваме нейния стих „Ела при мен“ като „Ела при мен, при Живота“.

● Текла АЛЕКСИЕВА

Погребение

Някоя сутрин навън ще погледна
И няма да видя небето,
А само черния цвят на Всемира
Без луна, звезди и планети!

Къде е изчезнал синият въздух
И вятър не вее пердето?
Къде е отишла земята зелена,
Защо ли зората не свети?

А пък леглото някак ще стяга,
Ще бъде тясно и душно.
Сънливостта ми в миг ще избяга,
Но ще ми бъде тъжно и скучно.

Някой странно отвън ще затропа,
Макар да е рано за гости!
О, колко ще искам да стана отново
И този капак да отлостя!


* * *

С боси ангелски крачета
влизаме в живота.
С твърди дяволски копита
стигаме в смъртта.


Изображение

Приказка за гората

Сред гората има локва –
черна и студена.
Сред гората, до водата
аз стоя смутена.

Във водата светва блясък,
но не е от слънце.
Зад гърба си чувам крясък –
някой ще ме блъсне!

Ще ме блъсне в тази локва
черна и студена,
ще лежа във нея мокра,
сама, вцепенена.

Но в гората няма никой,
феите са мъртви –
крясъка си го измислих
и сама се хвърлих.


Палеонтология

Мой саблезъби тигре
Защо си толкова уплашен
Та тя е само бабичка
С угаснали зеници
Със зъби от пластмаса
И слухов апарат
Сложи лапа на сърцето ѝ
Та то едвам мъждука
Дори не става за ядене
Просто я прескочи с тигров скок
Дълъг като един живот
Къс като една смърт
Тъжен като древно изкопаемо
Ела при мен


От източника: Текла Алексиева. Н е у с е т н о. – Стихотворения. – Художник на корицата и илюстрациите*: също Текла Алексиева. – София: издателство „Захарий Стоянов“, 2018.

* Те са 22 на брой и разположени на по цяла страница. Представляват изобретателно и изящно нарисувани аркани от картите таро и несъмнено обогатяват цялостното излъчване на книгата.** Б. ред.

** За допълнително запознанство с авторката ви предлагаме две интервюта с нея: едно отпреди години – http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=40366&rb_v=viewtopic#p40366, и друго отпреди месеци – https://bgsever.info/prepress/?p=38377. Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 893
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Съб Апр 06, 2019 10:52 am

■ Из един разговор в столичния Дом на културата Средец:

– А в далечното и наистина светло бъдеще – да речем, това в романа „Мъглявината
Андромеда“ – жанрът хорър няма ли да е отмрял?
– Не знам... Впрочем тук имам поне три отговора: да, ще е отмрял; може би; и... едва ли.
Да не забравяме, че и в тази „Мъглявина...“ на Ефремов също се срещат horror сцени...

____________________________________________

С ВКУС НА ХОРЪР
(Поезия от разни времена и езици)



Изображение

Кирил КАДИЙСКИ
Птеродактил

Крилата исполински му пречат да върви...
Шарл Бодлер

Какъв ужасен сън: птеродактил;
чудовище с криле, от мании обзето,
политне ли – и вече на парцали е небето,
слети ли, тинята оре то – бивол тежкокрил.

Земята рай е за безкрилите! Но не видя ли ти:
небето пак е тук и Бог в реките сне го
и с перки рибите хвърчат из него,
тъй както и човек – насън макар! – лети.

Но стига вече в пясъка глава сме крили!
Което можеше да литне – отлетя,
което не – кълват го същества безкрили...

Не е Поезията твар проскубана и не от рана
кърви... По-страшното, най-страшното е тя –
душата на поета, приживе одрана! *



Ханс Хайнц ЕВЕРС
Орхидеи

Когда стал женщиною Дьявол,
и Лилит
скрутила чёрны косы в тяжкий узел,
и бледная глава
кудрявой мыслью Боттичелли
обвивалась;
когда она устало улыбнулась
изящным пальцам тем
в златых перстнях с бесценными камнями;
когда она любила Гюисманса,
Вилье читала
и безмолвию внимала Метерлинка,
и душу окунала в многоцветье
стихов д’Аннунцио,
– она смеялась вновь.

Когда смеялась –
юная царевна
змеиная вдруг вырвалась из уст.
Тогда она, прекрасная чертовка,
ту змейку окольцованным перстом
ударила – и поразила вмиг
царицу змей.
Та корчится, шипит,
шипит, шипит,
слюною брызжа!
Но Лилит смешала капли
в тяжёлой медной чаше
с сырой землёй –
землёй холодной, чёрной,
рассыпанной круго́м.
Чуть обвились её большие руки
вокруг
тяжёлой этой медной чаши,
чуть напевали древнее проклятье
её смертельно-бледные уста –
как детский стих, её звенела брань,
нежна и томна, словно поцелуй,
что пил из уст её
сырую землю.
Но семя жизни зарождалось в чаше –
и соблазнялось томным поцелуем,
и соблазнялось нежным звуком песни:
ползли из чёрной почвы
Орхидеи –

Когда любимой
бледные черты в зеркальной глади
обвиты змеями маэстро Боттичелли,
из медной чаши выползают
Орхидеи –
Цвет Дьявола; в них древняя земля,
змеиный яд, Лилитовы проклятья,
смешавшись, породили их на свет.
О Орхидеи
– Дьявола цветы!

Превел от немски: Елиас ОТИС **



Българска народна песен
Назад, назад, моме Калино

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има гора голема,
не можеш я премина.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има трева висока,
не можеш я премина.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази има вода длибока,
не можеш я преплива.

Ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не мой да одиш подир мен,
че у нази имам убава жена
и две, три дребни дечица.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умора, дечица ке гледам,
вечно твоя ке бида. ***

Изображение
________________________________

* Включено в сборника на Кирил Кадийски „Поезия 2014-2018“ – София, Нов Златорог, 2018.
** Преди 9.IX.1944 г. у нас излизат няколко книги на Х. Х. Еверс, а после, след тази „велика дата“ и след 10.XI.1989 – нито една. В други държави интересът към него е голям и творчеството на Еверс се възприема най-вече през призмата на хоръра (например разказът му от 1905 г. Доматеният сос се смята за предтеча на т.нар. сплетър). Стихотворението за орхидеите е взето от http://apokrif93.com/apokrif/132.pdf.
*** Досега тази жестока песен беше някак минавала и заминавала покрай ушите ми, докато наскоро писателят Стефан Кръстев не ми обърна внимание върху богатото ѝ съдържание на хорър-трилър елементи. – Бeл. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 893
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: Фантастична поезия (2)

Мнениеот alexandrit » Чет Май 02, 2019 11:02 am

Лорд ДЪНСЕЙНИ (1878–1957)

ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

Тази нощ мрак прихлупва Луната
на отвъдната нейна страна,
гдето никой не вижда Земята
и клисурите спят в тъмнина.

Утре там почва новият ден
и свирепото слънце ще жари
като златен порой нажежен
над пустини и диви чукари.

Ала земната прелест и слава
никой няма оттам да съзре
като сребърен хълм да изгрява
над пресъхнало древно море.

Изображение

Със омайна и призрачна хубост,
с континенти и син океан
като блясъка чист на сапфира
от далечния див Хиндустан.

С черни сенки сред грейнали степи
и с такъв ненадминат разкош,
който никога няма да зърнем,
съзерцавайки земната нощ.

Те не виждат Земята да плува
на всемира сред мрака потаен
и не знаят защо съществува,
както впрочем и ние не знаем.

От английски: Любомир Николов-Нарви

И з т о ч н и к :
https://www.goodreads.com/author/show/4675954._/blog
от 20 септември 2015, където преводачът разказва
как е стигнал до това стихотворение. – Бел. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 893
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Предишна

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта

cron
Общо на линия са 2 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 2 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта