Начало форум Хумор

Хумор

И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Вицове, клипове, случки - всичко, което носи хумора в себе си.

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Чет Авг 09, 2018 10:28 am

■ 30 години от създаването на списание ФЕП – Фантастика,
евристика, прогностика
, отличено с приза „Еврокон ’89“
и с първо място в категорията „Любимо списание – за
цялостен принос“ в НФН 2016 *
ssssssssssssооооооооооооооoooоооооооооооssssssssssssss

Изображение

Д у П к А т А

Н а п и с а: Яцек САВАШКЕВИЧ

Вече никой не си спомня при какви обстоятелства се появи Дупката. Беше направена за броени дни, най-вероятно някоя нощ. Когато първите минувачи я забелязаха, тя зееше бездънно с двуметровия си диаметър – насред платното.
Дупката привличаше и мамеше с тайнствената си екзотика. Чудехме се колко ли е дълбока и за да проверим, хвърляхме камъчета и разни други предмети, като засичахме времето, очаквайки да долети тупване или плясък. Но Дупката поглъщаше всичко мълчешком.
Погълна и един поет, който искаше да пише балада за нея. Виковете му се чуваха чак на другия ден до вечерта. Толкова дълбока беше тази Дупка.
След около месец пристигнаха някакви специалисти, снабдени с най-модерна апаратура. Един подир друг те се спуснаха вътре. Никой не излезе оттам.
След още няколко месеца се взе решение Дупката да бъде затрупана. Изсипваха последователно камъни, пясък, чакъл, смет, сгурия; наливаха вода, вар, цимент. Но Дупката си оставаше Дупка, която продължава да прави сензации. От тъмно до тъмно около нея се тълпеше народ и надничаше вътре с религиозна съсредоточеност и респект. Щом някой пропаднеше, надигаха се гласове, че с тази Дупка повече така не може да продължава.
Чак когато хлътна в нея и синчето на началника, положиха отгоре ѝ бетонни плочи. Не след дълго плочите рухнаха. После сложиха други, армирани със стомана – те издържаха малко повече. Всичко, с което закриваха Дупката, изчезваше безследно.
Във връзка с произхода ѝ хората започнаха да правят все по-невероятни предположения с фантастично, мистично и дори с противодържавно съдържание. Стремително нарастваше и броят на вярващите в нейната мисия.
Една сутрин край Дупката се появи табела с надпис: „Тук няма никаква дупка!“. За да се докаже достоверността на написаното, над нея беше прокарана пешеходна пътека. Тя не се използваше почти от никого, но интересът към Дупката малко понамаля. Съгласете се, глупаво е ни в клин, ни в ръкав да спреш насред платното и да забиеш поглед в краката си там, където няма нищо особено за гледане – както твърди официалната табела. Освен това за подобна немарливост службите на реда глобяваха.
Периодично по някой гражданин наистина изчезваше безследно, но малко ли хора изчезват при тайнствени обстоятелства?
След известно време Дупката започна да дими. Няколко дни по-късно, в предварително насрочен час, неколцина от нас се отправиха натам. Всеки мъкнеше табела, на която отдалеч се четеше решителен надпис: „Тук нищо не дими!“, и я поставяше на определеното място край Дупката.
Наистина през табелите димът почти не се вижда. Само дето мирише на изгоряло.
Ще трябва да се правят нови табели.

От полски език: Майя НАЧКОВА

Първа публикация в: списание „Ф а н т а с т и к а“ **, брой 2 // 1991 г.
______________________
* Повече подробности – на това място: http://nfnagradi.net/results-2016/.
** Така е преименуван -Ф Е П- след „избухването“ на т.нар. демокрация. Същата „демокрация“, която безпардонно му прекърши крилете към края на ’91 година – със съвсем конкретното участие на БДМ (Българска демократична младеж), краткотраен наследник на всесилния преди Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС)... Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Съб Сеп 01, 2018 9:02 am

С намигане към руския класик на въображението :razz: :)

А в т о р и: Л. Лазарев, Ст. Разсадин, Б. Сарнов

Сероводородната Афродита
(Иван Ефремов)

_______________________________________

Пер Гюнт дойде в съзнание върху инфраултраложето, омотан в кабелите на импулсните датчици. Излезе бързо от състоянието на анабиоза и премина уверено в състояние на бодрост.
– Началната фаза на извънредното спиране протече нормално – оповести Секса Пил, разменяйки поглед с Хина Члек.
– Те също спират! – възкликна Кон Блед, като стисна ръката на Тур Непс.
Пара Ноя удовлетворено впи очи в тези на Бур Леск.
Космолетът „Оза“ или „O-Z-1“, както бе обозначен в регистъра на земния космически флот, използваше принципа на необратимото поле и след като бе изминал 616 гобсека, тъкмо излезе от сферата на излъчване Глория Мунди на път към планетната система Аква Дестилата, когато се натъкна на неизвестен космически кораб.
– Готови за тържествено посрещане! Униформа: парадна! – овладян, мъжественият глас на командира Дур Шлаг прозвуча в инфраултрателефона.
Без да се бави, Пер Гюнт се освободи от хермошлема и набедрената превръзка. С грациозно движение на раменете Хина Члек се измъкна от блестящия си инфраултрамаринов на цвят хитон – в унисон с очарователните ѝ очи.
Дур Шлаг взе в ръце УИЦР (ултраинфрацигулкорояла); а Пер Гюнт и Хина Члек плавно се завъртяха във въздуха, преплитайки целомъдрено тела в сложна поредица от акробатически фигури. Дур Шлаг си акомпанираше на УИЦР и тихо напяваше старинния романс:

Искам да съм дързък, да съм смел,
искам дрехите ти да разкъсам,
от разкошното ти тяло упоен,
на ентропията аз да се изплезя.


Тази хилядолетна традиция е описана още в древните книги.* При среща в космоса астронавигаторите винаги избирали двамата най-красиви членове на екипажа – юноша и девойка, – които сваляли дрехите от дивните си тела и изпълнявали ритуалния акробатически етюд „Човек – това звучи гордо“. По този начин пратениците на различните галактики се запознавали и същевременно научавали какви причудливи нови форми приема понякога разумният живот…

о Афродита, Ерос и Пан (в кислороден вариант)

Изображение

Внезапно екранът на приемащото устройство грейна и Пер Гюнт застина във възторг. Чуждият звездолет бе решил да отговори на поздрава им: прекрасна и гола, същинска Афродита Анадиомена, девойка от някаква незнайна планета бавно кръжеше в неземно красив танц.
– Ръцете и краката им имат същия брой както при нас! – възликува Тур Непс.
– Линията на бедрото говори за висок интелект! – радостно потвърди Кон Блед.
– Но формата на гръдния кош показва, че те дишат сероводород – въздъхна Пара Ноя.
Думите ѝ пронизаха Пер Гюнт. Как! Едва-що сред множеството светове и галактики Я беше открил, Нея, Единствената Жена! Онази, за която бе мечтал през целия си живот! А се оказва, че даже не им е отредено да дишат един и същ въздух: сероводородът е гибелен за белите му дробове. Е, какво пък! Той е готов да умре за едно-единствено дихание заедно с нея!
Пер Гюнт усети топлата тежка ръка на Дур Шлаг върху рамото си. Командирът бе прозрял мислите му.
– Не тъгувай, момчето ми – каза той. – След време ще съумеем да заменим кислородния обмен на веществата със сероводороден, като въздействаме върху наследствения механизъм. Това ще ни отнеме не повече от 14 хиляди години.
– Четиринайсет хиляди години?! – проплака горестно Пер Гюнт. – Значи аз никога…
– Е, това вече е недостойно за един син на Земята! – меко, ала категорично го прекъсна Дур Шлаг. – Някога тази прословута любов се е възприемала само като нищожна близост между двойка индивиди. Сега обаче, когато всяко от съществата, населяващи необятните простори на Вселената, ни е безкрайно близко… Нима не те радва мисълта, че след някакви си 14 хиляди години твоят далечен потомък ще диша същия въздух като жителите на сероводородната планета?
В мозъка на Пер Гюнт се прокрадна мисълта, че без сероводородното момиче той може да си остане без потомство. Но ликуваща радост незабавно избута тази мерзка мисъл. Защото какво значение има съдбата на една планета редом с квинтилионите гобсеци междугалактическо братство?!

* Вж. например повестта на И. А. Ефремов Cor serpentis (в сборника „Път от сто парсека“, М., 1959 год.). – Б. авт.

Преведе от руски: Светла ЙОСИФОВА

И з т о ч н и к: https://www.e-reading.club/bookreader.php/151215/Sarnov%2C_Rassadin%2C_Lazarev_-_Serovodorodnaya_Afrodita.html
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот Кал » Съб Сеп 01, 2018 9:14 am

:DDD

Браво на преводачката!

Само да питам: има ли игра на думи в името „Хина Члек“? Понеже аз не направих никакви асоциации.
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот Mandor » Съб Сеп 01, 2018 11:01 am

Кал написа:Само да питам: има ли игра на думи в името „Хина Члек“? Понеже аз не направих никакви асоциации.
Няма; най-вероятно е препратка към Илф и Петров.
Mandor
 
Мнения: 151
Регистриран на: Сря Яну 29, 2003 12:28 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот Кал » Съб Сеп 01, 2018 11:05 am

Ааа...

Мерси!
Аватар
Кал
 
Мнения: 2052
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Съб Окт 06, 2018 3:42 pm

ГАЛЕРИЯ ОТ АВТОПОРТРЕТИ

● Александър КАРАПАНЧЕВ

Да се измъкнеш от сивата клетка на всекидневието, по чиито стени непрестанно се хлъзгат леденостудените черни капки на рутината и умората... Да излезеш на простор, на въздух и слънце, които да вдишаш с пълни гърди като в най-светла утопия... Да имаш не само едно име и не само един закован с гигантски „пирон“ гражданско-канцеларски номер... И да бъдеш не само с едно-единствено лице – о, не! – което през годините върви от розово-бяло към пергаментово жълто-кафяво... Кой може да ти помогне за всички тези промени, ако не тъй неуморното Негово величество Въображението? И ето една малка галерия, в която То е художник и многолик модел на различни възрасти, собственик и дори пазач, ако щете:

1/ „Автопортрет с вдигнато забрало“

2/ „Рамзес и Тутанкамон... като мои автопортрети“

3/ „Автопортрет без глава“

4/ „Отразен в огледало от юпитериански лед“

5/ „Автопортрет с маската на Алената смърт“

6/ „Автопортрет с нов скафандър“

7/ „Хомо космикус – ГМО автопортрет“

о Във фоайето на тази галерия

Изображение

8/ „Само уста и очи, както в един USA разказ*

9/ „След операцията: Алекс Панчева“

10/ „Александър Карапанчев, яхнал динозавър“

11/ „alexandrit** – мозаечно пано от самоцвети“

12/ „Ветеран-инвалид от Войната на галактиките“

13/ „Автовизия (до пояса) сред марсианските пясъци“

14/ „Автопортрет с шлема на Александър Велики“

15/ „В две метаморфози – като диаболист и като утопист“

16/ „Автопортрет на фона на Спика***

__________________________
* „Абсолютното оръжие“ от Робърт Шекли (има го и в Читанката).
** Рядък скъпоценен камък, който сутрин е зелен, а вечер става червен. Наречен в чест на руския император Александър II, той е eдин от псевдонимите на Ал. К.
*** Най-ярката звезда в „моето“ съзвездие Дева, 16-а по яркост в нощното небе. Тя е променлива и син гигант, намиращ се на 260 светлинни години от Земята. – Б. авт.

● Първа публикация: тук и сега
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот Nasko » Пон Окт 08, 2018 2:27 am

НЯКЪДЕ И У НАС

Някъде изграждат добра или лоша администрация, а ние – администрадания и администрасти.
Някъде за всичко вземат такса, у нас как да вземеш голтакса?
Някъде може и да са принципални, но у нас винаги са принципиалчни.
Някъде търсят нова сензация, у нас все същата – плесензация.
Накъде за вожда си позволяват лют епитет, у нас също може – но раболепитет.
Някъде изискват от дамите репутация, у нас – репутенция.
Някъде търсят в човека универсалист, ние сме доволни и на универсамец.

Общество

Някъде усъвършенстват общество, ние плодим въобщество.
Някъде се лутат между демокрация и диктатура, у нас направо – демоктатура!
Някъде политиците се делят на гении и идиоти, у нас са едно – гениоти.
Някъде правят избори, ние пък – изборичкване.
Някъде търсят подходящ Лидер, а ние винаги си избираме Лидерибей.
Някъде си избират министър, а ние без да му мислим – маймунистър.
Някъде гадаят – богатство или равенство, ние си знаем – чукундуравенство!
Някъде издигат небостъргачи, а у нас се издигат небостъргаши.
Някъде вождовете изглеждат царствено, у нас – овцарствено.
Някъде постигат дори щастие, ние се задоволяваме с обещастие.
Някъде там – урбанизация, при нас – чорбанизация.
Някъде имат икономическа политика, а ние – икономижаво политикане.
Някъде свалят некадърен държавник, ние пък издигаме некадържавник.
Някъде имат аристократи и аристократки, у нас си имаме аристокретени и аристокраставици.
Някъде детронират величия, а у нас как ще го пипнеш – брадвеличие!
Някъде избират първенец, а у нас дървенец.
Някъде избират енергичен водач, и у нас – енерговедо.
Някъде имат национална гвардия, а у нас – булегвардия.
Някъде може да свалят и крал, у нас всеки бюрокрал е вечен.
Някъде празнуват победите с пиршество, у нас прикриват липсата на победи с вампирщество.
Някъде едва постигат рентабилност, а ние отдавна си имаме олигофрентабилиост!
Някъде неохотно дават обещания, при нас пък от вожд на вожд си предават обещафета.
Някъде се борят за честа на пагона, ние пък се отдаваме на пагонанизъм.
Някъде обмислено градят енергетика, ние пък се радваме на панаиргетика.
Някъде осигуряват здравословен живот, у нас пък – сдървословен.
Някъде имат хуманна медицина – у нас – хуманоиден медицинизъм!
Някъде ползуват медицинско здравеопазване – ние пък едва се опазваме от медицинични здравеопасности.
Някъде се мъчат да променят Системата, ние пък сме претръпнали до системазохизъм.
Някъде изпитват радост, ние пък – смрадост.
Някъде плетат хитра стратегия, ние пък – безхитростна страгедия.
Някъде правят урбанизация, а ние – урбаницинизъм.
Някъде смятат че животът им е тежък – нашият пък наистина си е тежесток.
Някъде се превръщат във вълци ликантропите, у нас – политикантропите.
Някъде всеки ден пишат ценоразпис, ние – все същият ценоразпас.
Някъде питат: Храната или смисъла? При нас е просто – храносмисъла.
Някъде се военизират, у нас се занимават е военанизъм.
Някъде имат добросъседски отношения, ние пък – добросерсемски съотношения.
Някъде постигат висока ефективност, у нас пък нисока ефиктивност.
Някъде правят жертвоприношения, ние пък – жертвопрошения.
Някъде плащат данък, пък ние – занданък.
Някъде правят тежка металургия, ние пък – лека медалургия.
За някои народи – алилуя, за нашите синоди – алилутане.
Някъде водят статистика как живеят, ние пък си живеем статистиснато.

Нрави

Някъде изпитват чиста радост, ние се съгласяваме и на урадост.
Някъде може и да се усмихват жизнерадостно – нас го правят жизнегадостно.
Някъде се гледат направо и с доверие, ние – през рамо и с дозверие.
Някъде има независими стилисти, у нас зависими завистилисти.
Някъде се обичат платонично, у нас – заплатонично.
Някъде търсят разнообразие, ние си имаме празнообразие.
Някъде трябва да си озаптяват страстите, а ние бълбукаме в блатострастие.
Някъде се борят със суеверия, ние насаждаме всуеверия.
Някъде фактите предизвикват възхищение или възмущение, а у нас е просто – възхимущение!
Някъде залагат живот в гаранция, ние пък си правим с живота гаргаранция.
На всеки техен довод гръмотевичен, отвръщаме със глупотевичен.
Някъде там – гордост и верност, у нас всеотдайна далаверност.
Някъде с трепет отиват на рандеву, а ние – всеки път на осрандеву.
Някъде искат всеки да е радостен, у нас пък всеки си е парадостен.
Някъде противоборстват Персона и Блюдолизец, у нас е налице синтеза – Персонализец.
Някъде водят увлекателен разговор, а у нас най-често – празговор.
Някъде се оплакват от живуркане, ние пък – от сивуркане.
Някъде усмивки по физиономиите – у нас усмивкиснати физиомутри.
Някъде се борят за еманнципция, а ние за хареманципация.
Някъде човек се стреми да бъде целокупен, у нас пък – целоподкупен.
Някъде въртят голяма далавера, у нас – будалавера.
Някъде правят еманципация, а у нас я караме с еманципатерица.
Някъде уповават на божество, ние се оправдаваме със злобожество.
Някъде развиват потребности, ние пък – злоупотребности.
Някъде се гордеят че кравите им са млекодайни, у нас пък, че жените ни били лекодайни.
Някъде мъжът бил активен, у нас пък е мерактивен!
Някъде принципният го смятат за куражлия, а у нас го имат за кукуражлия.
Някъде се задъхват от активност, ние издъхваме от лактивност.
Някъде критикуват консуматора, а у нас всеки си е консумайстор.

Наука

Някъде издигат в култ Разума, ние пък на пък – маразума.
Някъде при тях е хипотеза, там при нас е Хипнотеза.
У тях футуролог – у нас – футуролъг.
Някъде може и да се борят за по-висок манталитет, на нас ни стига ментелитет.
Някъде спешно свикват комисия, а при нас – лакомисия.
Някъде градят комуникация, при нас всичко е омешано в комуникацата.
Някъде раждат мисъл, ние пък – компромисъл.
Някъде имат автомати, при нас – щуравтомати.
Някой се гордее че е философ, у нас се гордее ако е фалософ.
Някъде раждат нова теория, ние пък все старата търтеория.
Някъде имат повсеместна топлофикация, ние пък всеобща тьпофикация.
Някъде преборват съмнения, ние сме обладани от таласъмнения.
Някъде раздават нобелова награда, при нас не дават даже – снобелова такава.
Някъде си имат астронавтика, на нас ни стига гастронавтиката.
Някъде казват – амбицран, амбициозна, у нас – амбицирей, амбицица.
Някъде учените откриват алгоритми, у нас за учените – алгоритник.
Някъде произвеждат академици, у нас – академишки.
Някъде се сблъскват концепции, а у нас – концепеници.
Някъде на втория му викат заместник, а у нас – изместник.
Някъде откриват закономерности, у нас – закономерзости.
Някъде знаещите ги величаят като Енциклопедисти,у нас ги смятат за Енциклопедерасти.
Някъде търсят истината, у нас предимно егоистината.
Някъде жънат незаслужени успехи, у нас – заслужени гнуспехи.
При тях бурна дейност, при нас сумбурна юдейност.

Изкуство и култура

Някъде си имат интелигенция у нас – предимно антилигенция,
Някъде издигат герои-журналисти, у нас си знаят – журнализци.
Някъде издигат Литератори, а у нас ги правят Литератрупове.
Някъде правят изкуство дори от Мюзикхол, а у нас – все си е Мюзикгьол.
Някъде за филма спорят как е режисиран, у нас – дали е режисран или режисуров.
Някъде имат официална цензура, у нас неофициална рецензура.
Някъде имат благодарна аудитория, а ние благодатна ауидиотория.
Някъде измислят свежи лудории, а при нас нищо повече от блудории,
Някъде търсят висшестилие, у нас се вихри глупостилие.
Накъде дирят със свещ всяка дарба, у нас под път и над път говедарба.
Някьде в спор бистрят разногласия, ние безспорно мътим празногласия.
Някъде радиослушателят търси остро радиопредаване, у нас пък всеки радиот си намира тъпо радиопродаване.
Някъде още има словослагатели, у нас все тъй – славослагатели.
Някъде вихрят изящни танци, при нас пък – смотанци.
Някъде пишат патриотична ура-литература, у нас – утилитература.
Някъде независим репортер, у нас – сервилен репортиер.
Някъде стигат до афект, ние пък стигаме до шантафект!
Някъде гордо казват: Интелигент! У нас пък – свинтелигент!
Някъде търсят талантливи съавтори, ние пък – сълафтори.
Някъде окрилени млади правят висш пилотаж, а у нас безкрили правят нисш дебютаж.
Някъде всеки млад човек се обявава за дебютант, у нас го превръщат в дебилтант.
Някъде се борят с Рутината, ние се примиряваме с Темерутината.
Някъде има Авангард, при нас – шантавангавард.
За тях езикознание, за нас язъкознание.
Някъде постигат екстаз, ние изпадаме в дефекстаз.
Някъде се развличат с еротика, ние пък – с лицемеротика.

От Автора
(Някъде някой може да изглежда живописно, аз пък съм живописнал!)
Nasko
 
Мнения: 322
Регистриран на: Вто Яну 14, 2003 3:24 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Ное 05, 2018 5:56 pm

Изображение

Антон ДОНЕВ

СЪНЯТ Е ЗДРАВЕ

Сензационното откритие на една птицегледачка...

Под лозунга „Спете срещу пет долара месечно!“

Пътешествието трая само осемнадесет секунди, тъй като астронавтът беше поставен в състояние на ултраанахипербиоза. Всъщност излитането, трансгалактичният полет, обследването на Скорпион XII и връщането назад по земно време беше траяло 800 години и 34 секунди.
Едисон Карабаджаков плавно плесна астроракетата някъде в Атлантическия океан. Ултраконтиненталните електротрансгресори за няколко секунди разглобиха цялата ракета и водителя ѝ на леснопреносими атоми, а след това пак ги сглобиха в тържествената зала за посрещане на космонавти в Ню Йорк.
Отново сглобеният Едисон Карабаджаков излезе от омръзналата му за тези дълги осемнадесет секунди астроракета и се огледа. Наоколо нямаше никого.
– Поне един букет цветя можеха да поднесат! – промърмори той недоволно.
Но цветя нямаше. Грамадната зала, която побираше едновременно четири космични кораба и седем милиона любопитни, беше абсолютно празна. Космонавтът слезе от сто и петдесетия етаж и се озова на улицата. И тук цареше абсолютна тишина. Само от време на време откъм Харлем се дочуваше многогласно хъркане.
– Здрасти – обади се внезапно зад него един робот ваксаджия. – Дай да ти лъсна ботушите, че съвсем ръждясах от безработица.
Автоматично Едисон пъхна обувката си в електродупката на робота и едновременно започна да слуша електронна музика, да усеща вкуса на кебапчета и да възприема препоръки за следващите конни състезания.
– А, бе! – прекъсна той хетерохипнотичната програма на ваксаджията. – Какво става тук? Никого не виждам. Всички ли са заспали?
– Спят! – въздъхна роботът и мазна по обувката антимагнетичен крем „Джонсън & Ко“. – Ох, спят, братче, и от толкова време вече спят, че от скука ми идва да се саморазвинтя.
Заинтригован, Едисон Карабаджаков реши да научи повече подробности. Той предложи на робота да пийнат по едно уиски със сода, получи съгласието му, взе го под мишница и го помъкна към близкия бар. Съдържателят кротко хъркаше зад отдавна угасналата печка. Едисон наля за себе си и ваксаджията по едно двойно питие, маркира на статистичния лист, че една бройка човек е изпил две бройки уиски, чукна се с машината и каза:
– Разправи сега какво става. Аз, както знаеш, от доста време не съм бил тук...
– Разбрах – заговори машината. – Явно ти не знаеш, че се намираш в епохата на Големия сън.
И започна да разправя.
Преди около триста години видната птицегледачка Виктория Полуиванова бе открила начин да приспива кокошките така, че те да могат да бъдат използвани за ядене дори и един век след заспиването им. По този начин тя бе поставила основите на съноконсервирането. Науката, която през тогавашния тридесет и пети век бе започнала да се отърсва от бюрократичната си обвивка, веднага разбрала, че от тази работа ще излезе нещо, и предложила на В. Полуиванова да направи опит върху себе си срещу добро възнаграждение. Виктория се съгласила и... заспала.
Първи се възбунтувал срещу съноконсервирането знатният дояч Гьончо Седмохристов, за когото се знаело, че има интимни ултрателевизионни връзки с приспаната Виктория.
– Хайде де, приспахте я, хубаво. Ами нали, като се събуди след стотина години, тя ще бъде младо момиче, а пък аз ще бъда пенсионер втора категория.
Гьончо вдигал шум, крещял, протестирал, докато накрая властите се видели принудени да го приспят и него.
И след това тръгнала съноепидемията. Най-първо в Ню Йорк, Чикаго, Детройт и Вашингтон били организирани приспивателни кантори, които под лозунга „Сънят е здраве! Спете срещу пет долара месечно!“ почнали да набират кандидати за съноконсервиране. В тях нахълтали отначало длъжниците, крадците с условни присъди, болните от хронични заболявания. Те се подложили на приспиване, за да удължат живота си или докато мине давността на престъплението им, или докато открият лекарство за болестта им.
Подир това под лозунга „Хайде, бе, баш ние ли ще се минем!“ на приспиване се подложили техните наследници. Така де, има ли смисъл да чакаш наследство от консервиран вуйчо, който ще се съживи двеста години, след като ти си умрял? А както е известно, половината население на земното кълбо се състои от наследници. По-късно се подложили на приспиване седем милиона безработни със семействата си. И като тръгнало веднъж – всичко живо изпозаспало.
– Е, има и неспящи, ония зад желязната завеса. Разни там руснаци, комунисти, негри... Не искат да спят. То си е тяхна работа...
Роботът ваксаджия въздъхна, глътна още едно уиски със сода и задряма на тезгяха. Едисон Карабаджаков остана пак сам. И пред него се появи грамадната дилема: какво да прави? И той ли да се самоприспи, или пък да прескочи през желязната завеса и да си живее нормален живот? Трудна му е работата на горкия Едисон...

От източника: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=261&WorkID=9360&Level=1
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Чет Дек 06, 2018 3:55 pm

СВРАЧИ СЪНИЩА

Написа: Глигор ГЛИГОРОВ

Сврака някаква се хвалеше пред други свраки, че била сънувала невероятен сън. „Вие си нямате представа що за сън сънувах! – разказваше свраката. – Сънувах, че земното кълбо се е превърнало в свраче гнездо. Тръните на цялата Вселена бяха събрани и струпани накуп, аз лежа посред купа и мътя, а навън стърчи единствено опашката ми. И всичко е като в същинско свраче гнездо, с вход и изход, само гдето размерите му са невероятни... И докато мътя и се нося през Вселената, си представям какви гигантски сврачета ще се измътят от полога ми и как ще смаем света! Обаче докато си представям всичко това, ето че под гнездото се появи човек и гръмна с пушка. Събуди ме, обесникът му с обесник!... Да ви кажа ли, този обесник, човекът, всичко разваля!“

Преведе от македонски и нарисува: Йордан РАДИЧКОВ

Изображение

Препечатка от: вестник „ЗЗ (Зодиакален зевзек)“, брой 49 // 2018 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Пон Дек 24, 2018 6:05 pm

Петер ЮХАС

СЕКСУАЛНИЯТ ЕМИГРАНТ

Къде са онези времена, когато с Васил Цонев* бяхме седнали върху пиедестала на статуята, издигната след смъртта на Людмила Живкова, а тогава да се пие алкохол на такова място, си беше светотатство. Васил сипа в една водна чаша от кубинския ром, който носеше в чантата си, и съобщи решително: „Ще напусна България и ще замина за Австралия при брат ми. Друго не ми остава. Бащата на прелестната ми приятелка – четиридесет години по-млада от мене, – който може да ми бъде и син, заплашва, че ще се застреля, ако тя се омъжи за мене. Какво да правя? Ще напусна България завинаги. Ще бъда първият сексуален емигрант“. „Василе, по-добре се откажи от телесните наслади и се оттегли във вътрешна сексуална емиграция!“ – посъветвах отчаяния човек.

Преведе от унгарски: Светла Кьосева

От източника: Петер Юхас. Смъртта нe е алиби (Анекдоти за български писатели). – София: Огледало, 2000 г.
______________________
* Разбира се, че Васил Цонев (1925-2002) сe явява и автор фантаст – иначе защо ще го има в е-енциклопедията на българската фантастика? Б. ред.

Изображение
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Сря Яну 02, 2019 12:39 pm

Чрез хронофона

В КУХНЯТА НА ФАНТАСТИТЕ


Неотдавна вестник „Народна младеж“ получи ценна придобивка – хронофон. Той има формата на обикновен телефон, обаче преодолява безаварийно и времето, и пространството. В навечерието на Нова година използвахме хронофона, за да се свържем с десет световноизвестни фантасти. Въпросът ни към тях беше: „С какво ще обогатите празничната трапеза на нашите читатели?“. Днес поместваме отговорите, като се надяваме, че те ще стимулират кулинарната ви фантазия за десетилетия напред.

* Александър Беляев (СССР): Ало, чувам ви отлично. Трябва да ми обясните принципа на този чуден апарат. А за вашето новогодишно меню предлагам малко „вечен хляб“. Може би знаете, че съм написал повест с такова заглавие. „Вечният хляб“ се състои от едноклетъчни организми и притежава прекрасния вкус на печена ябълка. Само внимавайте да не се превърне в хлебен потоп, както става в моята творба.

* Рей Бредбъри (САЩ): Искате ли да опитате няколко марсиански специалитета? Записвайтe бързо, защото чакам връзка с Фобос Сити. И така, започвам. Сладко от винени дървета. Златни плодове, виреещи по огледалните стени на старинните смълчани къщи. Кристални кифли. Електрически пламък за пиене. Лавандулово вино, което тихо подплисва в древните канали. Толкова.

* Антон Донев (България): В Института по научна фантастика също обичат да си похапват вкусно. Ала ето че свърши кибритът и готвачката Кунка нямаше как да запали печката. Никой не можеше да ѝ помогне, понеже всички учени бяха заети с хиперсупермегапроблеми. Хубаво, че един метеорит проби защитната обвивка на института, па тупна баш в печката. Тутакси в нея лумна огън и скоро замириса на печени кокошки, пържени дробчета, гъбя чорба и други фантастични храни.

Изображение

* Сергей Другал (СССР): На читателите на вестник „Народна младеж“ препоръ... Ало, кой? Не, тук не е Пожарната... На читателите на вестник... Кой, моля? Не, тук няма цирк „Универсал“... На читателите... Уф, ама че хронофон! Приятели, препоръчвам ви дървото, което изобретих и сборника си „До гаража ще ви придружи тигър“. Това дърво ражда месни плодове и вместо кора има кожа на норка.

* Итало Калвино (Италия): Любимото ми ястие, разбира се, е юфката. Спомням си, че преди 18 милиарда години всички бяхме събрани в една-единствена точка. Вселената още не бе избухнала. Тогава синьора Финко каза: „Ех, момчета, да беше малко по-широчко пространството, каква юфка бих ви извъртяла!“. Подир тези топли и светли думи Вселената започна да се разширява.

* Луис Карол (Англия): Ало, ало? Нещо пука... Ще диктувам по-бързо. Ако искате да се свиете като далекоглед, потърсете в моята книга „Алиса в страната на чудесата“ бутилката, на чието гърло пише: „Изпий ме!“. Вътре ви очаква сироп с вкуса на черешова торта, млечник, ананас, печена пуйка, бадемов сладкиш и топъл хляб с масло. Ало? Нещо прекъс...

* Станислав Лем (Полша): Мистър Спилбърг ли е? Какво, София ли? Аха, добре. От сборника „Звездни дневници“ ви рекомендирам картофите, които се въдят на планетата Таирия. В резултат на необичайна еволюция те са станали хищни, научили са се да летят и нападат самотни ракети. В полската национална кухня има доста рецепти за картофени блюда, но нямам възможност да ви подбера, защото пиша спешен сценарий за Стивън Спилбърг.

* Джани Родари (Италия): Мой приятел посети планетата Х-213 и ми донесе едно ресторантско меню за спомен. Eто някои по-любопитни ястия на извънземните кулинари. Закуска от речни камъчета в корков сос. Бульон от рози. Сушени карамфили в мастилена заливка. Тухлено печено с керемидена салата. Особено изящно ми звучи деликатесът „Нотата до от гърлото на пуйка“.

* Ернст Теодор Амадеус Хофман (Германия): Повторете, моля, чува се съвсем слабо... Какво?... О, не знаех, че има такъв вестник... За Нова година ли?... Ще ви подаря Марципановия дворец от повестта „Лешникотрошачката“... Как да стигнете дотам ли? Тръгвате от Медената река, минавате през Бонбонения град и Розовото езеро, после пресичате Конфитюрената гора и попадате във веселия Град на сладките. Какво, какво?... Ах, да, точно в този град се намира Марципановият дворец.

* Робърт Шекли (САЩ): Твърдо вярвам, че хората трябва да усвояват кухнята и на други съзвездия. Затова днес ще кажа няколко думи за гизела – любима храна на гущеровата цивилизация от планетата Дром. Гизелът се приготвя от глина, смесена с машинно масло, и според мен човечеството само ще съжалява, ако в най-скоро време не започне да го произвежда в промишлени количества. За справка: моят разказ „Бунтът на лодката“.

Отговорите записа: Александър КАРАПАНЧЕВ

Първа публикация във: вестник „Народна младеж“, брой 276 от 31.ХII.1988 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Съб Фев 02, 2019 5:36 pm

Оскар УАЙЛД (1854-1900)

... Като силно натърти двете си колена
и ожули кокалчетата на дясната си ръка


На следващата сутрин, когато семейство Отис се събра за закуска, надълго и нашироко се говори за привидението. Министърът на Съединените щати, естествено, беше малко объркан, щом разбра, че подаръкът му е бил отхвърлен.
– Не бих желал – каза той – да нанасям лични обиди на призрака и като се има предвид колко време е живял тук, трябва да отбележа, че не е учтиво да бъде замерван с възглавници по главата – една напълно справедлива забележка, при която, за голямо съжаление, близнаците се заляха от смях. – От друга страна – продължи министърът, – ако той наистина откаже да употреби смазката „Изгряващо слънце“, ще се принудим да му отнемем веригите. Иначе става невъзможно да се спи с този шум из къщата.
До края на седмицата обаче нищо не ги обезпокои и само постоянно подновяващото се кърваво петно на пода в библиотеката привличаше внимание. Това наистина беше странно, защото вратата всяка вечер се заключваше лично от мистър Отис, а прозорците се държаха плътно затворени. Хамелеоновият цвят на петното също даваше повод за разискване. В някои сутрини то беше тъмно (индийско) червено, после пък алено, сетне наситено пурпурно, а веднъж, когато влязоха за семейна молитва съгласно простия обред на Свободната американска реформирана епископска църква, то беше ярко изумруденозелено. Естествено, тези калейдоскопични промени много забавляваха компанията и вечер се сключваха облози по тоя въпрос. Единствената личност, която не се присъединяваше към шегите, беше малката Вирджиния; по някакви необясними причини всеки път, щом зърваше петното, тя изпадаше в отчаяние и едва не се разплака онази сутрин, когато то беше изумруденозелено.

Изображение

За втори път призракът се появи в неделя през нощта. Малко след като си легнаха, всички бяха внезапно стреснати от страшен трясък в залата. Когато хукнаха към долния етаж, видяха, че едни рицарски доспехи се бяха откачили от своята стойка и паднали на плочника; в близкото старинно кресло с високо облегало седеше кентървилското привидение и разтриваше коленете си, а на лицето му беше изписано остро страдание. Близнаците носеха своите прашки и веднага изстреляха по него две камъчета с онази точност на прицела, която се постига само с дълга и упорита практика върху учителя по писане, а пък министърът на Съединените щати насочи револвера си към него и го призова, съгласно калифорнийската етикеция, да вдигне ръце! Призракът скочи с див, яростен крясък, плъзна се между тях като мъгла и на минаване угаси свещта на Уошингтън Отис, та останаха в пълен мрак. Когато достигна най-горното стъпало на стълбата, той дойде на себе си и реши да избухне в своя прочут демоничен смях. Не бяха малко случите, при които този смях беше свършвал доста работа. Говореше се, че от него перуката на лорд Рейкър побеляла за една нощ, и се знаеше, че по същата причина три от френските гувернантки на лейди Кентървил си подали оставката още преди да е изтекъл пробният им месец. Той се закиска с най-ужасяващия си смях, докато старите сводове заехтяха и закънтяха; но едва беше отзвучал страшният екот и една врата се отвори – от нея излезе мисис Отис, загърната в светлосин пеньоар.
– Боя се, че не сте добре – каза тя, – та ви нося едно шише „Доктор Дебелова тинктура“. Ако страдате от разстройство, ще оцените отличните ѝ качества.
Призракът я изгледа свирепо и начаса се приготви да се превърне в голямо черно куче – едно постижение, с което с право се беше прославил и на което семейният лекар открай време приписваше неизлечимото видиотяване на чичото на лорд Кентървил, благородния Томас Хортън. Но шумът на приближаващи се стъпки го накара да се разколебае в жестокото си намерение и той се задоволи само да излъчи бледо фосфорно сияние, а после се изпари тъкмо когато близнаците застанаха до него.
Щом се добра до своята стая, той просто рухна и се отдаде на необуздано раздразнение. Простащината на близнаците и грубият материализъм на мисис Отис бяха, разбира се, крайно досадни; ала всъщност най-много го разстрои това, че не беше в състояние да носи доспехите. Беше се надявал, че дори съвременните американци биха трепнали при вида на един призрак в доспехи, ако не заради друга, по-смислена причина, то поне от уважение към своя национален поет Лонгфелоу, с чиито изящни и обаятелни стихове самият той бе убивал дълги скучни часове, когато Кентървилови отиваха в града. На всичкото отгоре това бяха собствените му доспехи. С тях пожъна огромен успех на оръжейния турнир в Кенилуърт и не кой да е, а самата Кралица-Дева тогава се изказа с най-ласкави слова. И все пак, щом ги облече, тежестта на огромната броня и на стоманения шлем просто го повали и той се строполи на плочника, като силно натърти двете си колена и ожули кокалчетата на дясната си ръка...

Откъс от източника: https://chitanka.info/text/7744-kentyrvilskijat-prizrak.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Мар 19, 2019 12:12 pm

Бъдеще от... миналото :razz:

С М У Щ Е Н И Е

Заведоха първия униформен ученик в звездолета.
Въведоха го в модела на другопланетна класна стая. Широко помещение с три редици пластмасови чинове. Поканиха го да седне на един чин. На чина имаше малък сектор с разноцветни бутончета. Той допря бутончето, на което бе нарисувано притворено око.
Чинът изщрака и отгоре цъфна пухена възглавница. Без подканяне ученикът се просна на възглавницата – нали това упражнение бе тренирал толкова дълго в земните класни стаи! От възглавницата зашептя сладникав глас и ученикът по телепатия разбра думите: нещо като „Аз съм Сънчо, ида от горица...“.

Изображение

Стресна го равен глас: пред оранжевата дъска стоеше другопланетен учител и сякаш предаваше някакъв урок. Направиха му знак да не се безпокои.
Той продължи да изследва бутончетата. Натискане – и чинът избълва куп шарени списания. Ученикът потъна в цветовете, а учителят предаваше ли, предаваше. Бутонче с нарисувана на него семка предизвика струя семки, които ученикът започна да люпи с наслада, като люспите пъхаше под чина. Учителят вече бе зографисал дъската с черни формули и в момента се мъчеше да онагледи явлението естерификация.
Ученикът натискаше бутончетата. Ту бликваше джазова музика от нещо като транзистор, ту му даваха лазерно ножче и той дълбаеше с него чина, ту една редица чинове се дематериализираше и се ширваше трева, а отнякъде се търкулваше звездовидна кожена топка. Ученикът риташе, а пък учителят седеше като в оранжев облак и нещо говореше, нещо пишеше.
Накрая го накараха да възпроизведе преподадения урок чрез телепатора. И на него му стана телеясно, че получава двойка.
Другопланетците го върнаха на улицата. Опитът свърши. Изкуственият мозък анализираше данните.
„Учениците не могат да възпроизведат материала поради атмосферни смущения, натрупване на омега частици в заобикалящото магнитно поле, далечни електроизпразвания, които деформират траекторията на мозъчните вълнови импулси и силовото…“ – установи мозъкът, изхвърляйки чаршафи перфорирана лента.

Александър Карапанчев, уч. ХІ кл., 8 СПУ – София

● Първа публикация: в списание „Родна реч“, брой 3 от 1969 г.

От източника: Проект „Фантастично читалище“ (http://chitalishte.sf-sofia.com/index.ang.html)
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Съб Мар 30, 2019 5:25 pm

ЕКСПЕРТНА КОМИСИЯ – разказ от О. Покалчук

– Е, дечица – каза хайнлайнецът, като се протегна лениво. – Книгата – това е кристал. Даже шеклионът трябва да го разбере. Нали така, драги?
Шеклионът се залюля в креслото и единственото му око злобно се покри със ситни бръчки. Председателят почука строго с нокът по челото си:
– Да не се отклоняваме. И бездруго заседаваме едва ли не цял светлинен час…
– Протестирам! – изпищя, внезапно появявайки се, вретеновидният спрег. – Дискриминация! Защо времето се отчита в тази система? Спреговете имат друга. И освен това аз настоявам: Книгата е вълнà!
– Ето, винаги е така – замърмори от дълбините на пространството, определено за заседания, възглухият лемянин. – Ще дойде, ще нагруби и ще изчезне, без дори да изслуша доказателствата, че Книгата – това е частица…
– Уважаеми! – председателят вдигна и осемте си крайника, като мислено проклинаше спорещите според най-добрите традиции на шекловия език. – Вие сте най-способните експерти на Обединените светове! Забравете за момент разногласията. Апелирам към разума!

Изображение

о Робърт Шекли, бащата на шеклионите, шеклите и др.под. :razz:

– А да се ругае, не е хубаво – тихо каза зад гърба му малкият полупрозрачен бестър. – И Книгата впрочем съвсем не е хронодекодер, както вие тайно предполагате, и напразно ни смятате нас, бестърите, за глупаци, мислейки, че щом сме телепати, с нас няма за какво да се приказва…
– Проверка! – обяви най-накрая измъченият председател. – Някои току се появяват, изчезват… Скоро ще гласуваме. Толкин, колко сме тук?
– Двеста и трима налице, осем и половина присъстват условно, един и половина са в симбиоза с някого, но точно не разбрах с кого – виновно измънка дребничкият толкин. – Все пак аз мисля, че Книгата – това е количество.
– От какво? – изкрещя някой.
– От каквото искате. Да речем, от информация… – смути се срамежливият толкин.
Последва дружен смях (в двеста и три варианта).
– Всеки може да сгреши – бащински каза председателят. – И изобщо да ти се доплаче.
Досега представителите на цивилизациите с мъка се споразумяваха даже за най-обикновеното. Размишлявайки напрегнато за съдбата на Световете, бредбърийците, образували супермозък, успяха да съобщят, че за взаимното разбирателство е нужна Книга, а след това прегоряха. Експертната комисия трябваше да определи какво представлява Книгата.
– Кой е там, в съседното пространство? – извика председателят. – Я спрегът да дойде при мен.
Спрегът възникна, презрително извит към лемянина.
– Стига – уморено каза председателят шекл. – Не се ли вижда вече?
– Вижда се – весело отвърна спрегът. – Пълзи вашият силвърбърг. Мъкне върху себе си землянин…
Землянина го отскубваха дълго от лепкавия гръб на капналия куриер. Шеклът го потупа по бузата с крайчето на своя хобот. Човекът отвори очи. После ги затвори.
– Ама че мутри – процеди най-сетне той. – Господи, ама че…
– Брате, хей, брате по разум? – присламчи се малкият толкин. – Какво е това Книгата? Бързичко, бързичко говори, защото нямаме време.
Без да открехва очи, човекът долепи длани, разтвори ги.
– А вътре? – посипаха се въпроси. – Кристал? Вълнà? Частица?
– Всичко! – блажено каза човекът. – Всичко, каквото искате. Книгата – ех, това е хубаво!
– Разбрах! – закрещя бестърът. – Това е душевно състояние! Точно него трябва и да постигнем!
Гениалността на тази мисъл беше очевидна.
– Землянинът да се зачисли към експертите и да бъде изпратен у дома – заповяда председателят. – Хайнлайнецо, изпрати го.
– Накъде си ти, мили мой? – грижовно се обърна хайнлайнецът към човека, който даваше някакви признаци на живот.
При гледката на говорещата боа землянинът потрепери и отново омекна.
– В двадесетия век му е мястото – каза машинално бестърът.
Той все още се чувстваше герой на деня.
– Не разбрах – напрегна се хайнлайнецът. – Нали поръчвахме от тридесетия?
През това време припадъкът на човека премина в сън и той я видя – нея, заветната, спестовната… с такава многозначителна сума, каквато досега не се осмеляваше дори да сънува.
– За грешката всички да мълчите! – изсъска председателят, нервно хапейки нокти. – Иначе Световете ще останат без експерти. Това няма да ни го простят, нали разбирате? По-добре грешно решение, отколкото никакво.
Но после, вече по пътя към дома, като гладеше разсеяно гъвкавите линии на силовите си полета, председателят помисли: „Хм, душевно състояние… Може пък наистина да има нещо вярно в това?“.

Преведе от руски: Александър Карапанчев

● От източника – https://chitanka.info/text/35186-ekspertna-komisija
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Нед Апр 21, 2019 11:14 am

Скулптор: Лоренцо КУИН. Колко ли още
неизползвани заглавия се крият в тези куфари? :wtf:

Изображение

■ Янчо ЧОЛАКОВ

ОЩЕ 70 ЗАГЛАВИЯ
(които не съм използвал досега)



1. „В името на Леонардо да Винчи! Дум-дум!“
2. „Демонът на недоставената поща“
3. „Изправянето на легналия полицай“
4. „Къщата, която се повдигна на пръсти, за да види Слънцето“
5. „Вик за помощ към ВИК: Източването на потопа“

* * *
6. „Закуската на един времеглът“
7. „Американски апарат!!! Лекува, първо…“
8. „Хилядолетието на ромското включване“
9. „Звездна страст, или Сефтето на извънземната“
10. „Обсебващото безпокойство като част от задължителната ни програма“

* * *
11. „Празникът на първичната вторичност“
12. „Балада за механичната кукла, която кръцна половата жлеза на своя потребител“
13. „Маймун акъллиите на Венера, новата генерация“
14. „Човекът не е кошер“
15. „Изцъкляне по време на зацикляне“

* * *
16. „Аватарът, който изпадна в реалността (така му се пада!)“
17. „Времегубка за лентяи, първа класа“
18. „Духовните практики на един онанист“
19. „Демонтирането на смисъла“
20. „Екарисажът на хиляди слънца“

* * *
21. „Дъртофелницата, която шпрехаше юпитериански сленг“
22. „На оружје! Вавилон ќе падне! (Македонска крвава сага
од 1903 г. пред Христа)“
23. „Имало едно време един пурдот 1-
24. „Как космонавтът Първолет попадна в многократна хроноексплозия“
25. „Младежът, който освободи сексуалното си напрежение в подпространството“

* * *
26. „Отговорът на Животозастрашаващия Слим“
27. „Когато осветлението на нашата Дайсънова сфера 2- угасна…“
28. „Извънземното, което правеше „тут!“, „тут!“, „тут!“
29. „За компютъра, който не обичаше сок от дренки“
30. „Сбабичосването на безсмъртните чичковци“

* * *
31. „Ода за програматора, що сгреши датата на Сътворението и тъй положи ново начало“
32. „Онодена в перихелия 3-
33. „И оня бард… изпята му е песента!“
34. „Пародиум на Вечността“
35. „Клизмата, която реши всичко“
_____________________

1- Човешко същество, което яде повече, отколкото може да поеме (жарг.).
2- Сфера на Дайсън (на англ. Dyson sphere) е хипотетична мегаструктура, описана за първи път през 1959 г. от американския физик и футуролог Фриймън Дайсън, според който напреднала извънземна цивилизация, втора степен по скàлата на Кардашев, може да изгради около своята звезда масивна сфера и да живее в нея, което позволява използването на почти цялата енергия, излъчена от звездата, за целите на цивилизацията.
3- Перихелий – най-близката до Слънцето точка от орбитата на планета или на друго небесно тяло в Слънчевата система. – Б. авт.

Продължението следва!
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Нед Апр 21, 2019 5:42 pm

■ Янчо ЧОЛАКОВ

ОЩЕ 70 ЗАГЛАВИЯ
(които не съм използвал досега) [2]


* * *
36. „Тенекиеният век“
37. „Една луна бонус и два астероида дискаунт!“
38. „Осемстотният ми ъпгрейд, или Дебъгването невъзможно“
39. „Мацката, която оправи боговете“
40. „Занаят: първопроходец“

* * *
41. „Надбягването на галактиките“
42. „Допуск до нейната плът“
43. „Хронозмия изпълзя на припек“
44. „А улицата на нашата раздяла павирайте с пресовани сърца!“
45. „Денят, в който всички 61-годишни станаха на 16“

* * *
46. „Небето на прекършения полет“
47. „Порождения от колебаещо се сиво“
48. „疫情: жълтурите ще намалеят до вечерта“
49. „Инвазията, която прекъсна снабдяването с кефир“
50. „Как марсианският ми логопед разви дислексия“

* * *
51. „Мезозойският боец с меч от рога на трицератопс“
52. „Батман срещу Злочеста Кръстинка“
53. „800 дни без телефон“
54. „Тъжен пост за постпостмодернизма“
55. „Болните ще оздравеят, живите ще умрат“

* * *
56. „Битието като дередже“
57. „Престъпление и наказание“, преразказана от Айзък Азимов“
58. „Елементарникът е тук и вече пригепца тия измисленяци!“
59. „Ако го хвана този, дето изтри ХХ век, ще го...“
60. „Разнополовият от Меркурий, който ѝ бе хвърлил око (Една огнена любов при 405 градуса на сянка)“

* * *
61. „Чукоглавата етърва vs Четириопашатата зълва“
62. „Еготериторията на един свръхзвуков глупак“
63. „Грижите наши насъщни“
64. „Заобиколими епохи“
65. „Все още се усмихвам“

* * *
66. „Вечерно меню: смъртта идва на порции“
67. „Патлакът на Луцифер“
68. „Саламандърът със златното цигаре“
69. „Самотно матине за лунни егоисти“
70. „Те изскачат от ортогоналната матрица на вселената Нула“*
__________________________

* NB! Всъщност, в сравнение с отпечатаните в алманаха „Ф а н т А s t i k a ● 2018“, тук публикуваме малко повече от тъй изобретателните заглавия на Янчо Чолаков. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Нед Май 05, 2019 10:00 am

● Егор ВАСИЛЧУК

ДЯДО СПИРИДОН КОПАЕШЕ КАРТОФИ

(Класификатор на алтернативно-историческата фантастика)

1. Дядо Спиридон копа картофи, докато не удари камбана за обедната молитва. Той разкърши уморен гръб, избърса потни длани в протритите бричове с лампази и енергично се прекръсти. (Революция не е имало.)
2. Дядо Спиридон копаеше картофи от ранно утро и злобно плюейки през избитите зъби, грижливо подреждаше картофите в блестящо чиста цинкова кофа. (Фашистите са спечелили Втората световна война.)
3. Дядо Спиридон копаеше ряпа от ранно утро. (Алтернативна география – няма Америка и не са докарали картофи.)
4. Трезвен като стъкло, дядо Спиридон копаеше картофи. (Княз Владимир е предпочел исляма.)
5. Дядо Спиридон отиде да копае картофи, а изкопа библиотеката на Иван Грозни. (Криптоистория.)

6. Дядо Спиридон копаеше картофи с парна лопата. (Стийм-пънк.)
7. Дядо Спиридон копаеше картофи с дизелова лопата. (Дизел-пънк.)
8. Дядо Спиридон копаеше картофи и поглеждаше часовника. (Клок-пънк.)
9. Дядо Спиридон ловеше картофи с въдица. (Воден свят.)
10. Докато дядо Спиридон копаеше картофи, налетя го сатори. (Дзен като световна религия.)

11. Дядо Спиридон отиде да копае картофи, но изскачаха само зелени гоблини. (Фентъзи.)
12. Дядо Спиридон си счупи новата лопата от първия замах. „Мейд ин Чайна“ – прочете той и дълго псува. (Чист реализъм.)
13. Дядо Спиридон не копаеше картофи. Картофите сами се изкопаваха и скачаха в кофата. (Близко бъдеще. Генетични експерименти. Страшни последствия за Русия.)
14. Дядо Спиридон се преструваше, че копае картофи. Всъщност изравяше рязаната пушка, скрита от дядо му през Гражданската. Яд го беше на новия американски мениджър от окупационната администрация. (Пореден шедьовър за гадните пиндоси.)
15. Дядо Спиридон седеше на верандата с поредната чаша в ръка. На огромната нива копаеха азиатци с раирани халати и номера на челата.
– Ханс, отде ще намерим ратаи, като превземем Африка? – попита той зет си. (Съюз между СССР и Райха.)

16. Картофите с яростно ръмжене се мъчеха да изкопаят дядо Спиридон от бункера. (Светът след ядрена война.)
17. Баба Спиридоница копаеше картофи. (Свят на победилия матриархат.)
18. Дядо Спиридон копаеше картофи. Иззад оградата се чуваха коментарите на екскурзовода: „А тук виждате типична картина на човешкия труд...“. Галактите се кикотеха и сочеха с пипала дядото. А пък в неговото мазе нелегални патриоти преработваха инопланетна месомелачка в страшно оръжие за космическо поразяване. (Окупация от друга планета.)
19. В потайна нощна доба дядо Спиридон копаеше картофи. Кхе-кхе, раздаде се иззад оградата. Дядото трепна и се сви. Нарушаваме, а, рече кварталният. Какво ни учи последното постановление на партията и правителството?, попита риторично той. Да разчитаме на собствените сили, да подобрим, да усилим и тъй нататък. А на теб откъде ти остават сили да работиш в собствената градина? Постановление 7,8,2005, присъда до три години. Дали да не пийнем?, плахо попита дядо Спиридон. Още не са го регламентирали… Хубав самогон имаш, рече кварталният. Добре, за последен път. И не забравяй да метнеш едно чувалче на жена ми. Ама по тъмно, никой да не види. (Свят на запазения СССР.)

Преведе от руски eзик: Любомир Николов-Нарви

* * *

о Бай Неделчо (вляво) и негов аркадаш отиват на суши бар,
където имат среща с топлес журналистката Джени Суши


Изображение

И малко алтернативна история по... нашенски

Бай Неделчо седеше в бирхалето и пиеше шнапс, който си наливаше в халбата от бутилка, скрита под масата. (Германия печели Втората световна война.)
...
Бай Неделчо си пиеше уискито в бара. (Съюзниците отварят втория фронт на Балканския полуостров вместо в Нормандия.)
...
Бай Неделчо седеше в чайната кристално трезв и пиеше боза. (Турците печелят битката при Виена.)
...
Бай Неделчо пиеше ракия в кръчмата. След третата глътка облещи очи и се гътна. Ракията беше менте. (Чист реализъм.)

Валентин Д. ИВАНОВ


Велоцирапторът Неделчо вдигна раковината с ферментирала кръв от диплодок и сръбна с наслада. (Динозаврите не са изтрепани от метеор и са доминиращият разумен вид.)
...
– ... и да пребъде Севтополис, столицата на света! – Тракийския жрец Неделчо тържествено завърши ритуала, като отпи от делвата с пенлив кумис. (Тракийската култура е станала световна доминанта през ХХІ век.)
...
Бай Неделчо доволно огледа таблото „Нашата гордост“, където снимката му стоеше редом до тази на генералния секретар Андрей Луканов, и надигна бутилката с бира. (Социализъмът все тъй си процъфтява и прецъфтява.)
...
– Нищо че си зелен, здраво носиш на ракия – рече бай Неделчо и се чукна с пришълеца, седнал срещу него в селската кръчма. (Земята е окупирана от пришълци.)

Ананас СЛАДОВ

От източника: алманах „ФантАstika 2018“, издаден от Дружеството на българските фантасти Тера Фантазия
и Човешката библиотека през 2018 година в София.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Юни 11, 2019 9:29 am

Класическа абсурдистка проза

Изображение

■ Даниил ХАРМС

1. Синята тетрадка № 10

Живял един риж човек, който нямал очи и уши. Всъщност нямал и коси, така че само условно го наричали риж.

Той не можел да говори, защото нямал уста. И нос си нямал.

Нямал дори ръце и крака. И корем нямал, и гръб нямал, и гръбнак нямал, и никакви вътрешности нямал. Нищо си нямал! Така че изобщо не е ясно за кого става дума.

И най-добре ще е повече да не говорим за него.

1937 година

Преведе от руски: Милан АСАДУРОВ (1949-2019)

Източник: http://www.milanasadurov.com/61/Za_avtora.html
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Вто Юли 09, 2019 10:25 am

Днес, тъкмо на Вазовия рожден ден, ни гостува
електронната антология „Фантастична поезия (2)“


Изображение

В анкетата си с проф. Иван Шишманов сам авторът заявява, че това стихотворение е хумористично. Но и дошло от необятната Тера Фантазия, бихме добавили ние след почти 120 години. Явно Дядо Вазов (1850-1921) е имал
вкъщи и мастилница с неизбледняващо фантастично мастило... :smile:

РЕНТГЕНОВИТЕ ЛУЧИ

Иван ВАЗОВ

Със лучите, Рентген що откри,
чудо ново пред света представи:
тъмните тела прозрачни прави –
тайна в мрака веч не можеш скри.
Затова, щом чуя дума блага,
ил съзра усмихнати очи,
иде ми да кажа аз веднага:
дайте Рентгеновите лучи!

Ще ми се да видя зад словата
има ли от искреност следа,
колчем хубаво гълчат устата,
и душата казува ли: да!
От сърцето ли извира право
всяка дума, сладко що звучи?
Здравото навярно ли е здраво?
Дайте Рентгеновите лучи!

Ето оня строги проповедник
как върху пороците фучи,
сам чист, бял, като алпийски ледник...
Дайте Рентгеновите лучи!
А свидливата госпожа Гица?
Сè за чест, приличие гълчи –
наглед ангел, на слова светица:
дайте Рентгеновите лучи!

Ето тоя родолюбец рядък:
за народа мисли и живей,
вечно за народа сълзи лей,
за народа сън не знае сладък.
Под таз обич силна що ечи?
Сърце жежко? Искрена ли нота,
или вълча някоя охота?
Дайте Рентгеновите лучи!

Вижте оня ратник идеален!
С идеал на знамето търчи.
Мрази власт, богатство – идол кален –
дайте Рентгеновите лучи!
Там – друг рицар шумен за доброто,
за сюрмаси, като лев ричи,
тях сънува той – а не креслото:
дайте Рентгеновите лучи!

По трибуни, улици и друми –
купове на правдата жреци,
тътне въздух от високи думи
на народни ратници, борци.
А в душите? А в сърцата? Нощ е,
пълна тайна, нищо не личи...
Я светнете ми и тамо още,
дайте Рентгеновите лучи! *

Взето от източника: Иван Вазов. Събрани съчи-
нения в двадесет тома, том III. – София:
Български писател, 1955.

оооооооооооооооооооооооооооооооооооо
*
Написано и отпечатано е за пръв път през 1900 година. С това стихотворение Дядо Вазов подсилва заявката си за ПЪРВИ български фантаст. Да припомним, че под неговата ръка излизат още фентъзи поемата „В царството на самодивите“ (забележете: през 1884 г.) и НФ разказът „Последният ден на ХХ век“, публикуван за сефте
през 1899 г. **

** Подробно, аргументирано и наистина интересно за този разказ пише известният
публицист и изследовател от Варна инж. Иван АЛЕКСИЕВ, и то преди 4,5 годиниhttp://www.morskivestnik.com/mor_kolekcii/izsledwaniq/images/IvVazovIvAlex28122014.pdf. Бел. alex.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: И фАнТаСтИтЕ сЕ шЕгУвАт

Мнениеот alexandrit » Съб Юли 13, 2019 8:36 am

Силата на статистиката

Автор: Сергей ДРУГАЛ

Разузнавателният кораб бе удачно замаскиран като излязъл от строя спътник на Земята. Това бе наложило сериозно намаляване на габаритите му, поради което в командната кабина нямаше къде да помръднеш дори пипалце. За съжаление, сепанисите все още не можеха да променят собствените си размери.

– И така, на практика разбрахме всичко. Сега – най-важното... – Виткелянц Етъйуз, сепанис от второто завръщане, тихо примигна с всичките си девет очи. – Ще се наложи някой да се превъплъти...

– Може ли аз? – бързо подсвирна корабният удобник Сат Пухл, който най-много страдаше от теснотията. – Само че... защо?

– Странен въпрос... Ще поясня с пример: удобникът Сат Пухл няма награди, а защо? Защото знае, че още няма за какво. А когато я заслужи, ще украси своя бюшкор с награда, съответстваща на заслугите му.

– Но нали земляните са разказали всичко за себе си в тъй наречената художествена литература – не се отказваше упоритият Сат Пухл. – Средностатистическият землянин е доста привлекателен...

Изображение

– Така, така... в художествената литература. Има обаче, както успяхме да разберем, и научна фантастика, която е много трудно да си осигурим... Освен това се знае, че се публикува само част от процента от всичко, което се получава в редакциите – Виткелянц Етъйуз тържествено затвори второто и петото си око. – А пък основната информация се крие в научнофантастичните произведения... които не виждат бял свят! Изсвирено накратко, целта ни са архивите с отхвърлените ръкописи, защото, не знаейки какъв е истинският землянин, не можем да осъществим контакта.

Измина един земен месец. Тъжен като последния ден на кнамсер, Етъйуз отново събра целия екипаж и засвири:

– Връщаме се. Единственото утешение е, че скоро всъделетът ни ще приеме нормални размери... Естествено, планетата е прекрасна, би било приятно да си пообщуваш с такава, но нищо не може да се направи! Удобникът Сат Пухл прерови всички архиви и допълни статистиката: осемдесет процента от авторите на отхвърлените научнофантастични разкази твърдят, че земляните не са узрели за контакт.*

Превeдe от руски: Мариян ПЕТРОВ

ИзТоЧнИк: https://fantlab.ru/work48341

* За допълнителен контакт със Сергей Другал – едно
кратичко интервю с него (http://sf-sofia.com/forum/index.php?p=39441&rb_v=viewtopic#p39441).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 938
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Хумор

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 0 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта