Литература и други изкуства

Чудесата на Либера

Всичко за изкуството

Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Нед Дек 24, 2017 9:40 pm

Чудесата на Либера


Либера.JPG
Либера.JPG (5.51 KiB) Прегледано 1614 пъти

Антони Либера (род. 1949) е полски писател, преводач и театрален режисьор, превел голяма част от творчеството на Самюел Бекет и написал книга със заглавие „Годо и неговата сянка”.

Сянката на Годо пада и върху сътворената от А. Либера съвременна импресия "Всичко най-хубаво...", преведена неотдавна и на немски, която несъмнено притежава всички белези на коледния приказен канон. Вечната тема за смисъла на човешкия живот и загадките на Времето, Случайността и Провидението тук бива разчупена с вещина чрез въвеждането на хем прозаични, хем неправдоподобни стечения на обстоятелствата. Така атмосферата на разказа се приближава – въпреки реалистичното сюжетно скеле – до аурата на необичайното, загадъчното, защо не и на фантастичното. Как иначе един уличен телефонен автомат ще изиграе ролята на, да речем, добра вълшебница или машина на времето?
Само истински майстор на перото може да събере на три страници в сухо, привидно безстрастно описание, пустия живот на три лишени от вяра поколения, чието единствено убежище е работата. Само той може да пренесе за миг героя в алтернативен свят – нереален и с привкус на абсурд, затова пък изпълнен с красива меланхолия, светла топлота и готовност да отхвърлиш рационалното и да приемеш чудото.
Чрез множеството препратки и играта с литературните конвенции Антони Либера, този невероятен ерудит, предлага на читателя една нестандартна версия на приказките за нощта на Божието Рождение. И деликатно ни напомня колко важно е понякога човек да получи поне мъничко вяра и надежда... Да се случи чудо!
Още повече, че чудеса се случват не само по Коледа.
Тогава обаче – със сигурност!

Лина Василева

*

Антони Либерa

Желая ви сполука...

На Б.Л.


Не обичаше празниците. Изобщо. Нито религиозните, нито официалните. Дори през детските си години, когато те означаваха преди всичко свободно време и всевъзможни атракции.
Липсваше му усещането за принадлежност към някаква общност. Произхождаше от – високопарно казано – свободомислещо семейство. Тази свобода обаче носеше повече минуси, отколкото ползи. Полша от двайсети век не беше Холандия от седемнайсети и за избора да бъдеш независим се плащаше солено.
От вярата – доколкото това е било възможно по онова време – бяха започнали да се отдалечават още бабата и дядото. Родителите му се бяха отдалечили напълно. Не можеха да съвместят религията със съвременния мироглед, който изповядваха от ранна възраст. Приемаха я като нещо анахронично, дори като сила, възпрепятстваща в голяма степен прогреса. Отблъскваше ги фанатизмът и безмерното скудоумие, дразнеха се от клерикализма и мракобесието. Тяхното отвращение от тези неща бе толкова силно, че за да сключат граждански брак, бяха заминали за Катовице – един от малкото градове в предвоенна Полша, където това беше възможно.
Тяхната позиция будеше подозрителност в обществото. Родителите му бяха смятани за безбожници, съмнителни либерали, най-често за социалисти или направо – за комунисти. С които те не само че нямаха нищо общо, а и искрено не ги понасяха – поради идеологическата им слепота и най-вече – поради зависимостта им от Кремъл. Родителите му принадлежаха към малобройната прослойка на просветената, прозападно настроена интелигенция. Без благословията на Църквата, без подкрепата на Народа, без опора в Класата.
След войната, в условията на новия строй, това отчуждение се задълбочи още повече. Нямаше път за връщане към вярата (към което и да е вероизповедание). След случилото се бяха загубени за нея. Същевременно се отнасяха към новите порядки с погнуса и боязън. Нововъзникващата действителност нямаше нищо общо с идеалите, които те изповядваха: светска държава, обществена справедливост, прогрес и всеобщо образование. Виждаха, че на всяка крачка тези ценности биват поругавани. С горчивина наблюдаваха как много от някогашните им познати – от страх, от опортюнизъм или поради разочарование от предвоенните правителства – се ангажират в изграждането на новия ред и се подчиняват на властта.
Останаха извън схемата. Това обаче си имаше цена. Професионално развитие, кариера, материална позиция – всичко беше по-трудно; най-лош обаче беше отровният ефект на непрестанното отрицание, прекомерната горчилка и тъга. Макар и благородна, тяхната философия, основаваща се на абсолютизиране на работата им, се оказа недостатъчна. Та нали работата заради самата работа като панацея на всичко не гарантираше щастие. Без идентифициране с нещо „отвън”, с някаква абсолютна ценност, се превръщаше във фетиш. А именно такава идентификация липсваше. Историческото „днес” бе отхвърлено; „вчера” бе оценявано критично; метафизиката – поставена под въпрос.
Новите официални празници будеха отвращение и презрение. Отменените стари без съмнение предизвикваха сантиментално настроение, но само като знак на протест, като демонстриране на дистанция спрямо новата държава. Тъй че по време на празниците това отчуждение се усещаше по-силно от обикновено. Ето защо той не обичаше празниците. Ето защо направо го беше страх от тях.
Най-зле от всички празници понасяше Бъдни вечер. Тогава към споменатите уязвими точки се добавяше мрачната зимна природа, както и – напук на същността на този празник – някаква трудна за определяне безнадеждност. Така се чувстваше в детството си, но това беше разбираемо. Начинът, по който се отбелязваше този празник в неговия дом, се различаваше коренно от общоприетите обичаи. Вместо елха с топки, свещички и сребърен връх най-отгоре, на масата имаше ваза с няколко борови клончета, на които висяха нескопосно направени украшения от хартия. Вместо изобилната вечеря с вкуснотии и лакомства, около които да седне многочленно семейство, у тях тримата (понеже други роднини нямаха) ядяха така наречения късен обяд, който почти не се отличаваше от всекидневната им трапеза. Вместо празнична гълчава и коледни песни на масата господстваше мълчание, прекъсвано от редките кратки реплики на родителите (най-често на теми, които той не разбираше), а понякога и от сериозна музика, тъкмо предавана по радиото. Вместо купчинка с подаръци, натрупани под елхата, и някой, преоблечен като Дядо Коледа, обикновено имаше две или три опаковани в амбалажна хартия дреболии, донасяни след вечерята от другата стая и връчвани с тъжна усмивка. Най-често това бяха книги или „нещо полезно”. Веднъж се случи да е шах и той го запомни за цял живот. След този ритуал нещата свършваха и всеки се оттегляше в своето кътче. В онези мигове не знаеше какво да прави. Опитваше се да чете, ала не му вървеше особено. Тъй че сядаше до прозореца и гледаше към пустата улица и прозорците на съседните къщи, фантазирайки си какво се случва там и какво означава всичко това.
С течение на времето реагираше на този празник все по-зле. Та нали става дума за обикновена приказка! – разсъждаваше като юноша. Зачеване от Светия Дух, ангели, блага вест... Всичко това е измислено, и то измислено пост фактум, за да засили вярата в божествеността на този човек. Евангелията са написани много години след Христос и едва тогава е било добавено онова начало, та целият текст да звучи завършено. Ако в това рождение наистина е имало нещо изключително, то със сигурност би било веднага отбелязано и тази случка би била повтаряна в цялата по-сетнешна история. А нали не се повтаря. Нищо не се знае за почти трийсет години от живота на чудотворно родения. Къде е бил, какво е правил, какво е говорил? Дали изобщо си е давал сметка за своята божествена същност? И след като новородения веднага са го разпознали както влъхвите от Изтока, така и простите пастири, то защо по-късно – чак до Йоан Кръстител – никой не е бил наясно с това? Мигар е възможно майката да е укривала от сина си неговата божественост? – Да, тези факти са били добавени десетки години по-късно, когато методично, напълно целенасочено, са били изграждани основите на Църквата. Просто са потърсили няколко факта от онова време и са ги свързали, създавайки подходящия мит.
И все пак хората не само са повярвали в тази фантазия – тя се е превърнала в една от ключовите икони на култа. Защо именно тя? Защо именно такава? Дали изобщо е вярно, че Господ е слизал на земята и е позволявал да го видят? А още повече – че се е вселил в смъртен човек? Какво означава това всъщност? Дали пък случайно не става дума за революция на грешниците, копнеещи за път по-напряко? Писнал им е суровият съдник, „носещият се в облаците Отец”, писнало им е да чакат пришествието на Месията, та решили, че той е дошъл – добродушен, снизходителен. Син по тяхно подобие.
В предпразничните дни и най-вече в самата празнична вечер ходеше по главните градски улици, гледайки с неприязън тълпите от забързани хора, натоварени с пликове, торбички и пакети, спорещи, пияни, щурмуващи магазините, заредени току-що с лимони, портокали и шунка... И какво общо има всичко това с някаква си святост? – подиграваше се мислено с тази суматоха. Как може да се съчетае този панаир – това тичане подир вещите и дивата битка за храна – с болката и боязънта от раждането на което и да било същество, още повече – на Бога?
А все пак късно вечер, след дългите часове, прекарани в горделива самотност (обикновено потънал в четене на някаква безбожна книга), отново, също както в детството, той започваше да гледа през прозореца, докато накрая, воден от някакво неясно любопитство – някакво изпълнено с противоречие всеобхватно чувство – се обличаше и излизаше, за да наблюдава хората, отиващи на първата коледна служба. Промъкваше се в черквата, заставаше отстрани, близо до стената, и вслушвайки се в литургията, се опитваше да разбере за какво става дума във всичко това.
Напразни надежди, единствено гневът в него пригасваше. Съчувствието изместваше съжалението. После дълго време се луташе из тъмните улици, докато диреше в мислите си причините за своята поява на този свят.
Епохата на тези терзания отдавна бе отминала. От години се намираше на друго място – и буквално, и ментално. Беше професор по физика, доста известен, обикаляше света. Не създаде семейство, остана си самотен, отдаден изцяло на науката. Празниците вече не бяха проблем за него: не го засягаха, не им обръщаше внимание.
Този път попадна в края на декември в Амстердам. Поканен бе да представи в Академията лекция, изнасяна традиционно всяка година през седмицата преди празниците от някаква научна знаменитост. С нея беше свързан и обядът, даван в първия ден на празниците от градските и академичните власти.
Тази перспектива не събуди у него нито възражения, нито безпокойство. Кацна на двайсет и втори, лекцията му беше на другия ден следобед, а на следващия ден нямаше никакви задължения. Осъзна, че е точно Бъдни вечер, едва когато сутринта влезе в ресторанта на хотела и съзря елхата, а на масата – картонче с надпис: Christmas Mеню – 24 декември”. Но и в този момент не прояви интерес. Върна се в стаята си, отвори лаптопа, подреди материалите и книгите и се зае с работата си.
Правеше така от десетки години. Предобедните часове бяха за него свещени, независимо кой ден на седмицата е. А ако нещо го принуждаваше да наруши това правило, до края на деня се чувстваше потиснат и раздразнен. Този ден обаче нищо не му попречи и за няколко часа си изработи дневната надница.
Едва следобeд започна да се случва нещо странно. Внезапно се почувства уморен и реши да подремне. Ала не можа да заспи, човъркаха го мисли, спохождащи го от известно време – свързани с работата му. Занимаваше се с теория на хаоса и колкото повечe работата напредваше, толкова по-ясно виждаше, че този напредък не е невинен, че той създава предпоставки за радикална промяна в интерпретирането на действителността, следователно – и на нея самата. Наистина, тази промяна беше част от естествения ход на нещата, щом произхождаше от неговия ум, но той се страхуваше от нея. Разбираше, че ще бъде необратима.
Стана и погледна през прозореца. Навън вече цареше мрак. В светлината на уличните лампи се виждаха малобройни минувачи. Той се обърна и започна да кръстосва стаята. Накрая се облече и излезе от хотела.
Тръгна с ръце в джобовете и сведена глава, без цел и посока. По този начин се забавляваше по студентски времена, запленен от факта, че след като представлява предмет на действието, няма власт над неговите резултати и дори над протичането му. – Кой взема решение дали да свия надясно или наляво, когато съм изключил съзнанието си? – питаше сам себе си. Сега неочаквано се бе върнал към някогашната игра. Вървеше, без да чете имената на улиците, разчитайки неизвестно на какво.
След около час се оказа на неголям, опустял площад, където освен затворения вече бар имаше и една осветена телефонна кабина. Влезе, пусна монети и се обади на майка си във Варшава.
Както винаги разговорът беше кратък. Холандия, лекцията, здравето. Когато окачи слушалката, автоматът със звън му върна пари. Дори повече, отколкото беше пуснал. Реши да провери дали е било случайно, затова пак пусна монетите и позвъни.
– Забравих да ти кажа, че Н. ме помоли да ти предам поздрави. Връщам се вдругиден.
Автоматът пак изплю монети.
Взе ги и излезе от кабината. След малко обаче се спря. Зачуди се дали, както му се беше сторило, в списъка на кодовете на табелката над автомата беше видял и кода на Израел. Върна се, за да провери. Разбира се, беше там. А под него – кодът на Тел Авив, Хайфа и Ерусалим.
Дълго се колеба, преди да го направи. Вдигна слушалката и набра кода на Ерусалим – без да пусне монети този път. Затвори очи и избра на сляпо още шест цифри.
Застина в очакване. Чу сигнал, после звука на вдигана слушалка и нисък женски глас. Изчака миг, преди да заговори.
– Ало? – повтори жената.
– Извинявам се, говорите ли английски?
– Да, малко, за какво става дума?
– Обаждам се от чужбина и от един час не мога да се свържа със „Сара Херцог Хоспитъл” – започна да импровизира. – Непрекъснато се свързвам с някакъв друг номер, точно както сега с вас. Моля да ме извините, госпожо. Кажете ми само дали поне съм се свързал с Ерусалим.
– Ами, почти.
– Тоест?
– На някакви си десет километра пò на юг. Тук е Витлеем.
Той се вцепени.
– Ало, господине, още ли сте там?
– Да, да, само че... Знаете ли какъв ден е днес?
Sure. Но мисля, че няма защо да говорим на английски. – Неочаквано тя премина на полски: – Права ли съм?
– Не може да бъде! – викна. – Откъде разбрахте?
– Как откъде? По акцента. Ние тук веднага познаваме по акцента кой откъде е.
– А вие откъде сте, ако смея да попитам?
– От Люблин. Пристигнах тук през шейсет и осма. А вие?
– Аз съм от Варшава. Сега живея в Канада. А се обаждам от Амстердам... Е, в тази ситуация е редно да се представя – и каза името и фамилията си.
– Извинете, как?
Повтори.
– О, не, не е възможно – засмя се тя нервно.
Помисли си, че го бърка с някого.
– Не знам какво да кажа – измърмори, дезориентиран.
Опасенията му обаче се оказаха погрешни.
– Преди много години се запознах с човек, който се казваше така. Може би сте вие...
– А кога и къде е било това?
– В Полша, май през петдесет и девета. Връщах се с родителите си от морето с луксторпедото, както му викаха тогава. Бях на тринайсет години, той беше с две години по-голям, също се връщаше с родителите си от Сопот, който наричаше Zoopot. Сигурно бе от добро семейство, говореше с родителите си на френски, но беше добре възпитан, държеше се естествено и имаше невероятен чар. Стояхме в коридора на вагона от първа класа, той ме забавляваше с разговор. Говореше за себе си в трето лице и се наричаше „Лео”. Звучеше горе-долу така: „А сега Лео кани Лизбет, с която току-що се е запознал” (казвам се Елжбета) – аu restaurant, на дражета. Каквито сигурно няма да има и ще трябва да се задоволим с дропс. Дано поне дропс да има! И да не е страшно лепкав!” На сбогуване заяви: „Лео моли за адреса ти, за да може скоро да се обади, а навярно ще стори това от много далечна страна, където живеят райски птици, тоест, от Нова Зеландия, защото именно там заминава.” Дадох му адреса си, но той не се обади. И човек със същото име и същата фамилия се обажда днес, десетки години по-късно. Затова попитах дали не сте вие.
– Не, не съм аз – отвърна с чувство на облeкчение, но и на уплах.
– Жалко.
– Защо жалко?
– Дълга история, моят живот не потръгна добре... А онази история от влака, онова толкова странно момче, бяха нещо невероятно. Колкото повече си мисля, толкова по-сигурна съм в това. Затова съжалих, че не сте вие. Но все пак благодарение на вас за миг имах чувството, че е станало чудо. И съм ви благодарна. Ами, желая ви сполука...
Нещо изтрака по линията и връзката прекъсна. А когато той окачи слушалката, автоматът пак изплю три или четири монети. Тутакси ги грабна, за да се свърже отново, и тогава осъзна, че всъщност не знае номера.

Декември 2006

Превод от полски Лина Василева
Прикачени файлове
Витлеем.jpg
Витлеем.jpg (65.29 KiB) Прегледано 1738 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Съб Дек 22, 2018 5:22 pm

Най-добри пожелания за празниците!
Прикачени файлове
Рождество Христово 2018.JPG
Рождество Христово 2018.JPG (103.59 KiB) Прегледано 1107 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Пет Дек 28, 2018 7:31 pm

Има и такъв Станислав Лем! :)
Прикачени файлове
Lem тениска.jpg
Lem тениска.jpg (52.94 KiB) Прегледано 1084 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Нед Яну 06, 2019 6:40 pm

Прочетено в нета

Айзък Азимов в ролята на врачка

В края на 1983 г. журналисти от вестник „Торонто Стар” помолили прочутия писател Айзък Азимов („Фондацията”, „Аз, роботът”) да опише как според него ще изглежда светът през 2019 година. Датата не била избрана случайно – през 1984 година се навършвали 35 години от издаването на „1984” на Оруел. Азимов трябвало да прецени дали неговото поколение се е приближило до описаното в тази антиутопия, а след това да направи скок с 35 години напред, за да се опита да предвиди бъдещето на идните поколения.
Още в вачалото Азимов приема една изключително важна предпоставка – неговата визия описва такава действителност, в която не е избухнала атомна война между САЩ и СССР. Азимов постулира, че ако се е стигнало до нуклеарен конфликт, биха оцелели твърде малко хора, за да си струва да се говори за тяхната съдба и да се описва мизерията, в която те ще бъдат принудени да живеят.
Според Азимов човечеството от 2019 година ще бъде силно компютризирано и тук писателят е уцелил десятката. Той предвижда точно промените на пазара на труда, свързани с информатизирането на цивилизацията, както и възникването на мобилни компютри. Азимов смята, че ще изчезнат професиите, свързани с извършването на рутинни действия, а обществото ще се насочи към проектирането, производството, инсталирането, ремонта и контролирането на компютрите и роботите, както и върху работата върху интелигентните машини. Затова може да се каже, че Азимов описва перфектно автоматизацията на пазара на труда и съвременния IT бранш.
Неговото виждане за компютризацията предвижда също подобряване на образованието, позволявайки да се придобиват знания самостоятелно. Визията на Азимов не е чак дотам революционна, че да обяви краят на класическите училища, но писателят вярва в това, че всеки човек ще може да придобива нови умения посредством компютъра и тук неговите предвиждания се оказват извънредно точни. Ние не само разполагаме с богата, общодостъпна база данни в Уикипедия или в интернетната версия на енциклопедия „Британика”, но и сме в състояние да участваме в най-различни курсове и обучения онлайн.
Не всички прогнози на писателя обаче се оказват точни. Азимов е убеден, например, че съревнованието за покоряване на Космоса няма да завърши с края на студената война и ч човечеството ще продължи да действа в тази насока. Той вижда как човекът се връща през 2019 година на Луната, за да добива там суровини, а около нашата планета предвижда да кръжат слънчеви електроцентрали, получаващи енергия от Слънцето и препращащи я на Земята.
В своите предвиждания относно развитието на космическите технологии Азимов се оказва преувеличен ентусиаст. Той обаче не е единственият, който е надценил човешките възможности в тази област – известно е, че много от писателите science fiction са гледали твърде оптимистично в бъдещето, поради което техните визии се различават значително от действителността, в която живеем днес.
Прикачени файлове
Лем - Кибериада.jpg
Лем - Кибериада.jpg (40.09 KiB) Прегледано 1027 пъти
Последна промяна linawas на Вто Мар 26, 2019 3:23 pm, променена общо 2 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Чудесата на Лем

Мнениеот linawas » Вто Мар 26, 2019 2:46 pm

Пак наближава една тъжна дата, 27 март - денят, в който Станислав Лем напусна нашия свят, за да се пренесе в някой от своите многобройни невероятни светове.
Да го почетем, като си спомним за него и прочетем няколко реда от уникалното му творчество - на какъвто език си искаме, изборът е богат.
Например:
"My time will come!" I told myself. "It cannot be, for someone to cast forth pearls of eternal wisdom left and right, day and night, till the mind is blinded by the surging Light of Final Understanding - and nothing! No, fame will be mine, acclaim will be mine, thrones of ivory, the title of Prime Mentorian, the love of the people, sweet solace in a shaded grove, my very own school, pupils that hang on every word, and a cheering crowd!"
"Tale of the Three Storytelling Machines", transl. by Michael Kandel
[– Przyjdzie jeszcze czas mój! – rzekłem sobie. – Nie może to być, aby ktoś jak groch sypał prawdy ostateczne dniem i nocą, aż blask Poznania od nich bucha Ultymatywnego – i nic! Przyjdzie rozgłos, przyjdzie sława, tron z kości słoniowej, tytuł Myślęgi Pierwszego, miłość ludów, ukojenie w ciszy sadu, własna szkoła, uczniowie kochający i wiwatujący tłum!]
Прикачени файлове
Znicze.jpg
Znicze.jpg (118.22 KiB) Прегледано 702 пъти
Cyberiada .jpg
Cyberiada .jpg (217.56 KiB) Прегледано 706 пъти
Lem Bajki.jpg
Lem Bajki.jpg (100.11 KiB) Прегледано 707 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Вто Апр 16, 2019 1:07 pm

Катедралата
Потресени от пожара в Париж,феновете на фантастиката припомнят в интернет най-популярната картина на полския художник Зджислав Бекшински от 1983 година, известна като "Катедралата".
За съжаление файлът с изображението е твърде голям и сайтът не го приема.
Zdzisław Beksiński, "Katedra"
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Сря Май 01, 2019 11:37 am

И това е Лем! Познайте на какъв език.
Прикачени файлове
Lem.jpg
Lem.jpg (67.52 KiB) Прегледано 569 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Вто Юни 04, 2019 1:26 pm

Вечна памет!
С огромна болка колективът на полското списание „Нова фантастика” съобщи за кончината на Мачей Паровски – скъп приятел, ментор, редактор-баща: „Мачек беше свързан с „Фантастика” от началото на съществуването й, дълги години беше неин главен редактор и до последните си дни бе добрият дух на нашето редакционно семейство”.
Български щрих в тази тъжна новина – в началото на демокрацията Мачей Паровски (заедно с Марек Орамус) беше гост на Полския институт в София и на всички български фенове на фантастиката (както и на списанието-феномен „Фантастика”) – може би някой ще си спомни за срещите с тях. Полският институт май все още беше на ул. „Граф Игнатиев”...
Прикачени файлове
Мачей Паровски 1.jpg
Мачей Паровски 1.jpg (30.89 KiB) Прегледано 466 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Вто Юни 04, 2019 1:37 pm

Ето и визуален спомен за списание "Фантастика" (и "Нова фантастика")
Прикачени файлове
Нова фантастика.jpg
Нова фантастика.jpg (118.68 KiB) Прегледано 464 пъти
Фантастика 1.jpg
Фантастика 1.jpg (204.12 KiB) Прегледано 464 пъти
илюстрация от списанието.JPG
илюстрация от списанието.JPG (99.62 KiB) Прегледано 464 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm

Re: Чудесата на Либера

Мнениеот linawas » Сря Юни 05, 2019 12:17 pm

Появи се информация, че STARWARD INDUSTRIES започва работа върху видеоигра по текстове на Станислав Лем!
Прикачени файлове
Коя е книгата.jpg
Коя е книгата.jpg (106.34 KiB) Прегледано 440 пъти
Аватар
linawas
 
Мнения: 42
Регистриран на: Съб Сеп 10, 2016 5:14 pm


Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта

cron
Общо на линия са 0 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 0 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пон Окт 21, 2019 7:31 am е имало общо 226 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 0 госта