Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

* СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

* СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Мнениеот alexandrit » Пет Фев 01, 2019 5:27 pm

Пред 100-годишнината от рождението на Димитър Александров Пеев –
писател фантаст (а в добрия смисъл на думата фантаст означава
и мечтател), правист, журналист, популяризатор на науката
и основател на легендарния вестник „О р б и т а“ *
____________________________________________________________


М А Т Е Р И А Л И Т Е

Есе от Димитър ПЕЕВ

За своето препитание, за лов, отбрана и нападение първобитният човек е разполагал само с материали, взети наготово от природата: камъни, дървета, някоя кожа или кост на животно. Еволюцията преминава през тухлата и варта, през металните сплави, за да стигне до пластмасите. Дори днес, в началото на научно-техническата революция, все по-рядко можем да открием около нас предмети, взети наготово от природата, и последният представител на природните суровини остава дървото, но вече като предмет на лукса. Този процес на преобразуване и усъвършенстване на материалите все повече се задълбочава и през ХХI век ще достигне своя разцвет.

Изображение

Съвременното поколение е отрасло под акордите на всевъзможни оплаквания, пък и самото то е свикнало да се оплаква: това не достига, онова липсва... Дървен материал няма, въглищата се свършват, металните руди са бедни или се изчерпват... Страшни са и прогнозите. Най-често срещаните думи, които чуваме за бъдещето, са: глад, липсват, свършват се...

Но всички тези оплаквания са дотолкова неоснователни, че могат да бъдат наречени несправедливи. Природата щедро ни е предоставила неизчислими богатства от всевъзможни суровини. И ако въпреки това днес ни измъчва недостигът, това се дължи на нашата слабост (недостиг на енергия) и незнание (не ни достигат научни познания и ни липсват рационални технологии). Тези две основни причини несъмнено ще бъдат преодолени от научно-техническата революция през следващите десетилетия, а най-сложните – вероятно през ХХI век. Нека не забравяме, че родната планета е изградена от повече от хиляда милиарда кубически километра вещество, съдържащо всички суровини, които могат да потрябват на човечеството, за да осъществи и най-дръзките си мечти. А Луната? На тъй близко разстояние до нас кръжат още 20 милиарда кубически километра вещество. А другите планети и техните спътници, а астероидите?

За това какво могат да сторят науката и техниката с предлаганите ни от природата суровини, биха могли да се изпишат много томове. Но нека ние се задоволим с най-простия пример – голите, „никому ненужни“ планини. Скалите им са съставени от цял букет най-ценни елементи, като се започне със силиция и кислорода и се завърши с радиоактивните елемeнти! Само че засега не можем да ги извличаме напълно или по-точно казано – икономически не е изгодно добиването им. Но този аргумент е свързан само с недостига на енергия и с високата ѝ цена. Когато бъдат решени енергийните проблеми на човечеството (термоядреният синтез), то ще започне да преработва пълноценно както скалите, пясъците и глината (за добив на алуминий), така и морската вода (която съдържа толкова много редки елементи). Този процес по-нататък ще бъде пренесен и в недрата на планетата, и по другите небесни тела, които ще заселим.

Богат източник на всевъзможни метали е базалтът. Дори и след стотици години той ще е практически неизчерпаем и с право можем да го наречем суровината на бъдещето. Базалтът изгражда не само долния слой на земната кора, но и част от горните ѝ пластове.

Базалтът, който ние срещаме на повърхността, има различна плътност и съдържа обикновено 20-25% желязо, приблизително толкова магнезий и в по-малки количества калий, натрий, алуминий, силициеви окиси и други не само редки, но и благородни метали. Сега базалтът се използва единствено като скална суровина. Извличането на елементите, които го съставят, също все още е икономически неизгодно. Това би изисквало твърде много енергия. Но когато човечеството няма да има нужда да прави подобни сметки, базалтът ще заеме едно от първите места сред суровините на промишлеността. От него ще се добиват всички елементи, които съдържа, като при една рационална комплексна технология след преработката му няма да остават никакви отпадъци.

Могат да бъдат посочени хиляди примери за това, че нашата планета е богат склад на всички елементи. Но на един от тях – титана – задължително трябва да се спрем. Той вероятно може да бъде наречен металът на бъдещето. Трудно е да се изброят всичките му качества: има два пъти по-голяма якост от желязото, като е значително по-лек, не ръждясва. В това отношение той не отстъпва дори на платината. Има всички основания да предполагаме, че в бъдеще титанът ще измести желязото и ще се превърне в метал № 1. Пречката това да стане днес е, че електролизата му е доста енергоемка. Ето още един пример (а такива има хиляди!) как един проблем може да бъде успешно решен едва когато разполагаме с много енергия.

Елементите, които ни е подарила природата, могат да се използват както в абсолютно чист вид (с изненадващи, неподозирани качества), така и в най-сложни съединения. Нашите правнуци положително ще се научат да „пренасят“ познати сега и още непознати свойства от едни върху други вещества, на които те не са присъщи. Изобщо от „суровата глина“ на природата, от веществото, ръцете на хората ще изваят всичко, каквото им е необходимо. А изискванията както за земните, така и за космическите нужди ще бъдат наистина фантастични. Ще са необходими материали с необикновени качества и с невъобразими съчетания на свойства: въздушно леки и диамантено твърди, устойчиви на всякакви температури, пластични и самомоделиращи се, щитове срещу всепроникващите лъчения, свръхплътни и прозрачни, акумулиращи енергия, със структура, превъзхождаща най-сложните биологични формации.

Ала XXI век едва ли ще може да реши всички проблеми на материалотворчеството. Но дори без да отиваме толкова напред, и сега е ясно, че природата е била безкрайно щедра към нас, хората, и ни е дала всичко, за да живеем богато и щастливо. От нас се иска само да овладеем тайните ѝ и да обединим усилията си в едно хармонично, безконфликтно общество.

■ От източника: д-р Димитър Пеев, инж. Агоп Мелконян и инж. Васил Димитров. Силуети на ХХI век. – Есета за бъдещето. – София, Отечество, 1986.

oooooooooooooooooooooooooooooooo

* По-подробна справка за автора на това есе:

Димитър ПЕЕВ (1919-1996) е роден в Пловдив. Завършва Немската гимназия в София, следва в СУ и през 1944 г. защитава докторат по наказателно право. През същата година е назначен за секретар на посолството ни в Москва – в съветската столица Пеев специализира криминалистика.

Бил е заместник-главен редактор на списание „Космос“, после – главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, а през 1968-a основава вестник „Орбита“, на който е главен редактор до пенсионирането си през 1991 г.

Автор на криминални романи и пиеси, както и на две по-дълги творби във фантастиката: романа „Ракетата не отговаря“ (в съавторство, 1958) и повестта „Фотонният звездолет“ (1964), преведени на руски и немски. В актива му влизат също няколко научнопопулярни книги, множество журналистически статии, току-що споменатият том с прогностични есета „Силуети на ХХІ век“.

Най-известният му и многократно публикуван у нас и в чужбина разказ се нарича „Косъмът на Мохамед“ и е отличен с международна награда от списание „Техника – молодежи“ (Москва).
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 916
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: * СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Мнениеот alexandrit » Пет Мар 22, 2019 12:16 pm

Александър КАРАПАНЧЕВ

СЕИЗМИЧНО: ПРОБЛЯСЪК

(Из записките на един юноша)

АКО ИМАХ нужните сили и познания, бих ги опитал в някоя фантастична хроника, където хората така са овладели земетръсната стихия, че могат да я управляват и дори да я синтезират. Хроника за царуването на земетръсите... От прозореца ми планината насреща се открива, напластила различните си породи в огромни каменни мускули, a слънцето я милва, без да подозира тайните ѝ. Изведнъж един от върховете трепва и подобно капак над блюдо се отмества. Чрез овладяната сеизмична мощ учените реализират величествен, доскоро невъзможен срез на минералните жили. Полезните коефициенти на времето и енергията за проучвания са възвисени; планетарните недра вече отбулват своите загадки, на които ги обричаше несъвършенството на старите методи; и колосалните глъбини (достигнати днес само на броени километри) се разкрехват като книга, чиито гениални страници – изкопаеми... води... природни сентенции – се превръщат в плът, където човечеството още по-нашироко да настани мисълта си.

Изображение

ЗА КРАТЪК срок планината е подложена на хиляди разрези и съкровищата, намерени в сейфа ѝ, започват да се експлоатират. Смайващите модулации на жадуващи открития земетръси изследват равнини, масиви, дъна на басейни. Може би селищните територии са плочи към богати подземия – и градовете, паланките полека се раздвижват, възседнали без страх внимателна сеизмична вълна. Равновесието на системите е пластично-покорно; и никакъв, даже най-слаб намек за катастрофа; стихията, погребала цели цивилизации, сега е напълно послушна вълшебна пръчка. Бариерата Военни цели ще бъде отживелица и далновидни щабове няма повече да обричат населението на строги суровинни и енергетични пости. Ще настъпи несънуван обрат в минното дело... в енергийния портфейл на човечеството (някои трусове хилядократно превишават кинетиката на ядрена бомба)... в транспорта. Ликуващите находки на Н.В. геологията ще плиснат като река от скъпоценни камъни, придошла в титаничната пролет на нашия възход.

НО НИМА само геолозите ще тържествуват и могат ли въобще да се изброят всички области, които ще преживеят неподозиран ренесанс? Археологията ще плесне с крилата на всички божества, които знае, и сякаш всепланетен взрив ще посипе плод от безброй културно-исторически пластове; нации, религии, строеве ще получат нови ликове и сърца; ослепително зарево ще изпълни контурите на толкоз мечтали решение проблеми! Археолозите най-нежно – както докосване до пеперуда – ще насочват земетръсите, за да им разтворят обраснали с чудеса древни бездни. Оттам ще избликнат неизвестни цивилизации (защото нима знаем всички, изредили се на Земята?) и светът ще се сдобие с още по-триумфални и многозначно подмладени Кеми, Асиро-Вавилон, Троя и Рим, индиански империи и оживели океански цитадели. Като приказни торти ще изплават, изнесени върху плещите на моретръси, участъци от дъното на Световния океан. Ще задишат потънали ескадри... градове... съкровища... общества, чиито последни вопли са се стопили някога в мигновени мехурчета.

ПОД ЛАЗУРА ще пъстреят защитените райски градини на корали; ще проникнем в пещите на вулкани, до центъра на самата майка планета ще стигнем; непроучените пещери, дъна, подземия ще се слеят в гигантска, празнично огряна зала. И само това ли? Нима само това? Съвсем бавни, подвластните ни земни вълни ще заменят машинната обработка на почвата. Те, именно те ще орат, сеят и прибират реколтите: настигащи хоризонта синтезирани тръпки, след които светва прясно засята охра или чернозем; разрастване на сеизмични мрежи, натежали от корени, от плодове и зърно. Полюсите ще си напишат вълшебни биографии; ние ще пренасяме чрез запрограмирани трусове водни басейни... пасбища... рудни пояси и селища – икономиката ще се обнови, както не са копнели и най-дръзките утописти с нетленен ум. Курорти? Пътешествия? Грижа за околната среда? Цели мегаполиси, дори държави ще се преместват, за да поживеят на морския бряг или по ароматните била на планини. А защо не и в по-ниска орбита, кръжащи над многострадалната ни твърд?

МОЖЕ БИ ще се конструира такъв транспорт: парче земя, стъпваш на него и талаз с послушна мощност те подема, за да те стовари там, където пожелаеш. Еуфоричното „Това, което не става днес – ще стане утре!“ и липсата на достатъчно знания могат малко или много да направят мечтите ни наивни, смешни за специалиста; но доколкото мечтата е и вид прогнозиране, до точната проверка на времето безкрай предвиждания имат право на пулс – и нелепи... и вероятни... и просто масажиращи интелекта игри. Промишлеността ще се разположи под земята; вулканските огнища избирателно ще изпарят отровените води и почви; екологичните дарове ще се разпределят навсякъде хармонично, както пропорциите в класическа статуя – за да се раждат още по-жизнеспособни поколения. Планетното пространство ще стане сгъваемо като хвърчило; науките и изкуствата ще си отдъхват между два апогея с периастрис; социалната система ще започне да поправя грешките на предидущите епохи; и стремежът към звездите ще стане съвсем осезаем, подобно на всеобщия подем...

ТОВА НАКРАТКО ще бъде хипотетичният еликсир в моята хроника за овладяването на земетресенията – еликсир, от който ще разцъфне в златни векове цивилизацията ни... Предзалезна мъгла забулва планината насреща, където от сътворението дремят безчет каменни мускули. Те са още далеч от ерата на земетръсните срезове, които ще разтворят юмруците им, та хората да вземат скритото в тях богатство. Западните половинки на клоните продължават да ловят слънцето, но скоро и те ще угаснат, планината ще прелее грамадата си в нощта. И мартенската пръст ми донася аромата на днес поникнали цветя, нa нови сеизмични чарове. Тогава ще можем да видим великия рисунък на геологичната история: замръзналите фонтани и футуристичните дървеса на минералните саги от времето, когато кипящите недра са избликвали атомите на елементите. Палеонтолозите ще дирижират нечувани симфонии от правивариуми и легендарно димящи оранжерии... науките ще пируват неуморно около все по-нови и по-позитивни лакомства... земетръсите ще заменят каторжния труд на много машини и хора, чиито летящи души ще обагрят човешките очи в тонове, по-прекрасни от колумбийския изумруд, афганския лазурит, уралските самоцвети.

ЕТО ЧЕ планината потъна в мрак, изгряха звезди. Звездите винаги са подкрепяли и усилвали нашите копнежи – и навярно сега мечтаят за онази епоха, когато тъмният свят, който огряват, ще бъде прорязан от покорни сеизмични бури – и дните ще имат повече от едно слънце в сърцето си. И сякаш моят град е грижовно преместен, отпътувал върху гребените на земни вълни към бъдещето. (Далечните светлинки на центъра, ярки и проточени надлъж, са сякаш фенери покрай някой сеизмичен коридор...) Понякога съжалявам, че съвременната фантастика все повече пренебрегва разработката на научни хипотези, без непременно да се цели социално-философският им смисъл. Той, този стоплящ смисъл, ще дойде, ако догадките ни заслужават неговата компания.

НИМА ВЕЧЕ е излишна научната лирика в изкуството? И нима ще се откажем от един нов Жул Верн, който да сътвори хроника за обуздаването на земетръсните стихии и дори за тяхното синтезиране, черпейки мъдро от онези ангажирани извори, които каптираха великите фантасти на човечеството?

Първа публикация в: юбилейния сборник „Измерения и модели“, издаден по случай 40-годишнината на Клуба по фантастика и прогностика Иван Ефремов. – София, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, 2014 г.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 916
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: * СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Мнениеот alexandrit » Пон Юли 08, 2019 9:36 am

За едни проектът на Иван Нончев
е невъзможен, за други – революционен



ИНЖЕНЕР ИЗОБРЕТИ ЕВТИН ТОК ЗА ЦЯЛА ЕВРОПА

Бившият шеф от Завода за телеграфна и телефонна техника в София още чака патент за предизвикателството да прегради Гибралтарския пролив за най-могъщата водна централа

Това, че ние, българите, сме народът с най-развинтеното и продуктивно въображение в света, едва ли изобщо подлежи на съмнение, но за жалост вярно е и другото твърдение, че държавата ни пет пари не дава, за да се реализират в практиката и на ползу роду гениалните хрумвания на нейните поданици.

Ако някой ви каже, че проектира да прегради Гибралтарския пролив от край до край, барабар със Суецкия канал и Дарданелите, та да превърне Средиземно море в езеро, сигурно ще си помислите, че на този човек здраво му хлопа дъската. Най-малкото – кому е нужно това? Но ако се запознаете подробно със заявката за патент на българския инженер Иван Нончев, ще ви стане съвсем ясно, че това не е поредната мегаломанска луда идея от времената на командно-административния социализъм, а нещо, което би било от полза на цялото човечество. Както обаче може да се очаква, тази патентна заявка за „Трансформиране на Средиземно море в Средиземно езеро“ е подадена за регистрация в българското Патентно ведомство още на 7 май 2008 г. и вече 11 години остава без решение за издаване на патент.

А ето в какво се състои тоя на пръв поглед безумен, но всъщност революционен проект. Той цели не да превърнем Средиземно море в блато, ами да се изгради уникален енергиен източник за усвояване на колосална и възстановяема кинетична енергия от водата, вливаща се в Средиземно море от Атлантическия океан през Гибралтарския пролив. Годишно тази прииждаща от Атлантика вода е 3312 кубически километра, което е повече от 100 пъти над максималния обем на най-големия язовир в САЩ „Хувър Дем“, построен на река Колорадо! Ако този колосален воден поток се впрегне в подходящи хидротехнически съоръжения и се създаде пад, който да задвижва турбините на съответните вградени в съоръженията водноелектрически централи, то тогава добиваната от тях мощност ще се равнява на мощността на 331 000 мегавата. За сравнение – мощността на 6-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ е малко над 1000 мегавата. Така че произведената от хипотетичния Гибралтарски водноелектрически комплекс екологично чиста енергия би могла да замени накуп всичките ядрени централи на територията на Европа!

о Може би тези млади хора ще ползват евтин ток от морето около тях...

Изображение

Ето как самият инж. Нончев възторжено обяснява своята идея:

– Ако този проект някога се осъществи, това ще е акумулаторът, бъдещата екологична енергетика на Европа. Не е неосъществим, а и не е толкова скъп, както могат да си помислят някои. По моите прогнозни изчисления строителството на преградни стени, мост, крайбрежна стена, шлюзи и хидротехнически съоръжения, за да стане Средиземно море езеро, ще струва общо от порядъка на 120 милиарда долара. Вследствие на слънчевото греене и изпаренията нивото на това езеро ще спадне в сравнение с Атлантическия океан до оптимално положение, при което се отварят шлюзите в преградите и от създадения воден пад се задвижват турбините на електроцентралата. Дебитът на преминаващата през тях вода трябва да е така изчислен, че да е еквивалентен на изпаряващата се от езерото вода и да има винаги условия за постоянен пад. Печалбата от продажбата на получената електрическа енергия и другите ползи в комуникациите и инфраструктурата ще бъде около 500 милиарда долара годишно, или цялото капиталовложение по проекта ще се изплати за по-малко от година. И всичко това, без да е свързано със замърсяване на атмосферата или водите, както и без опасност от радиоактивни катастрофи като тия в Чернобил и Фукушима. Помислил съм и имам предложения как този метод да се приложи и в други части на света като Мексиканския залив и Карибско море, Южнокитайско и Тайландско море, Червено море, Персийския и Калифорнийския залив, откъдето също могат да се изведат огромни количества екологично чиста енергия. Представяте ли си само – тогава автомобилите в целия свят ще минат на електричество, производствените мощности – също, атмосферата ще се изчисти до прозрачност, а реките, езерата и моретата ще изглеждат като в приказките…

Чудно е как този 85-годишен човек говори като влюбен мечтател за своето творение, пък и искрено вярва в него. Като дете. Но така е в живота – едни се раждат старци, а други не остаряват чак до гроба. Инж. Иван Нончев е явно от втората категория, която никак не е рядко явление сред хората от нашето поколение. Ние, които едновременно създадохме и атомните бомби, и компютрите, опирахме гръб в петите на Космоса и разоравахме пустините на Земята ни. Жалко е, че тази героична епоха безвъзвратно отмина, а нейните последни мохикани блъскат с главите си гумените стени на безхаберието и бюрокрацията. Дано пък някой, я у нас, я в охрантутената Европа, я в благословената братска Америка, обърне внимание на „невъзможния“ български проект на инж. Иван Нончев. Защото нали великият Айнщайн бе казал: „Всички знаят, че едно нещо е невъзможно. Но ето, идва един невежа, на когото това му е неизвестно, и тутакси прави откритие“.

Написа: Николай СВЕТЛЕВ *

_____________________
* Този текст излиза за първи път в брой 26 (от 24 юни 2019 г.) на вестник „Минаха години“, а ние го поместваме тук с любезното разрешение на автора. – Б. ред.
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 916
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm

Re: * СИЛУЕТИ на БЪДЕЩЕТО

Мнениеот alexandrit » Пон Юли 29, 2019 11:26 am

■ Из алманаха „ФантАstika 2018“ – издание на Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ и Човешката библиотека. Алманахът е носител на международната награда E u r o c o n за най-добро периодично издание.
В момента активно се подготвя за печат следващият му том – „ФантАstika 2019“...

ooooooooooooooooooooooooooooooooooo

А в т о р :
Анастасио ГЛОРИЯН,
който днес се явява рожденик


ПРИЛОЖНИТЕ УТОПИИ НА ВЕНСАН КАЛЕБО

Много мислих как да напиша тези редове, без да бъда заподозрян във влечение към собствения пол. :D Оправданието ми е, че никога не съм се срещал на живо с този архитект и не се познаваме лично.

И все пак го обожавам и съм му благодарен за всичко, което създава, проектира и строи! Визуалните творби на Венсан Калебо са като материализация на мой дългогодишен сън; спомних си, че навремето, когато постъпвах в строителния техникум „Никола Фичев“, исках да създавам именно такива сгради. Естествено, моите смътни видения на младежко въображение не са това, което виждам сега на сайта на Венсан, но по дух имат много общо. С една дума, ако Калебо не се беше появил на архитектурната сцена, трябваше аз да го измислям. :D

Този изумителен творец е белгиец, обаче в Париж отдавна е заел ролята на водещ визионер в архитектурата. Неговият проект за плаващ град „Лилепад“ обиколи не само професионалните кръгове, а и стана емблематична визия за повечето любителски сайтове, посветени на бъдещето. И наистина, каква красота има в тази огромна лилия, разперила листата си, обсипани с ветрогенератори, които захранват града с енергия! Никъде другаде няма да видите такова изобилие и разнообразие на ветрогенератори, не само с перки, но и новата система със спирално крило, които Калебо е превърнал в особен архитектурен фриз върху сградите си.

Изображение

о Проектът за плаващ град

Доскоро бях убеден, че нищо не може да измести от първото място в моето сърце великия Гауди с неговите архитектурни фантазии или мощната обемна скулптурност на Заха Хадид, ала белгиецът го направи. Той е модерен, но фантазен като Гауди, мащабен като Заха, обаче по-лек и игрив от иранката. Според мен неговите проекти са най-близкото до фантастиката в архитектурното мислене. Но в никой случай той не е безпочвен фантазьор. Всичко в сградите и жилищните му квартали е подчинено на желязна конструктивна и екосъобразна логика. Зелените насаждения преливат през балконите, провесват се между етажите, ала никога не дразнят с прекаленост и натрапчивост. Екологичното му мислене е подплатено със сериозна ботаническа подготовка: към всеки негов проект са посочени видовете растения, които участват, взети са предвид биологическите им цикли и характеристики.

Примери за фантастичност: eдинствената реализация на известната геометрична фигура „Мьобиусова повърхност“ е в негов проект за изложбена зала. Какво пък да кажем за плаващите селища-медузи, изградени от прословутите острови с океански боклук, за които се говори напоследък? Как може от боклуци да се създават плаващи градове? Много просто: първо към боклучения остров от пластмасови суспензии идват кораби-събирачи, смилат материала и го превръщат в суровина за строителни 3D принтери, които се движат след тях и „отливат“ архитектурния проект. Някои от принтерите са плаващи, други – летящи като дронове, каквито виждаме и в проекта за мостови сгради в град Мосул. Не, не бъркате, говоря за същия Мосул, който се появява в новините за военни сражения в Сирия. Оказва се, че хора от тоя град, които мислят за бъдещето, вече са платили на бюрото на Калебо 5 милиона долара, за да създаде конструктивни проекти за 5 огромни сгради-мостове, прехвърлени през местната река, които ще приютят стотици хиляди семейства, загубили домовете си от войната. Това ако не е приложна фантастика…

Изгледайте този видеоклип за жилищен квартал в град Хелиополис – http://vincent.callebaut.org/video/vdPfcWKS5V0/_THE_GATE_HELIOPOLIS_MULTI-USE_COMPLEX%0D%0A – и кажете: не е ли това бъдещето, в което бихте искали да живеете?

Накрая трябва да уточня някои по-неприятни аспекти: напълно си давам сметка, че не всеки може да си позволи такова жилище и такъв квартал, че предимства ще имат по-богатите жители на планетата. И че те съответно ще пренесат там психологическите, социалните, религиозните и икономическите проблеми, които са ги правили нещастни и несвободни до този момент… Но разхождайки се из тези визионерски образи, не мога да се освободя от усещането, че жителите там ще са по-близо до мечтата, отколкото до бита, по-близо до поезията, отколкото до рутината, по-близо до духовността, отколкото до бездушието.

А това вече е движение към човечно бъдеще.

Изображение

о Усукан небостъргач ще поглъща въглерод от въздуха в Тайпе
Аватар
alexandrit
 
Мнения: 916
Регистриран на: Пон Фев 07, 2011 7:36 pm


Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Пет Дек 01, 2017 9:38 pm е имало общо 64 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта