На 19.11.2022 г. след масивен инсулт почина един от моите любими писатели-фантасти, американецът Грег Бир. За разлика от други автори, чийто произведения харесвах, нито съм го срещал на живо, нито съм следял неговите прояви в социалните мрежи и мога да съдя за него единствено по книгите му. Но какви книги!
Най-напред прочетох „Еон“, препоръча ми е също покойният Атанас П. Славов, като роман, написан с въображение и грижа за света. Не е тайна, че някои фантастите пишат именно в тоя жанр с надеждата, да изобразят по-добър свят, да поведат мислете и ако може – съдбите – на читателите си към тези по-до-добри светове и Бир изглежда беше от тях. „Еон“ и продълженията му са огромна канава от паралелни светове, която започва със срещата с един невинен на пръв поглед BDO (Big Dumb Object) и продължава като дисекция на силните и слабите страни на човечеството. С ударение върху силните, като се има предвид как Бир разработва темата за Студената война.
После, вече като правех аспирантурата си, се появи „Лятото на динозаврите“. С тая книга имам особена емоционална връзка, защото тя е продължение на “Изгубеният свят“ от Артър Конан Дойл, а „оригинала“ бях прочел още като невръстно хлапе през една от летните си ваканции в Бургас и книгата остави неизгладимо впечатление у мен. Имаше чудесни илюстрации и незнайно колко време се взирах с динозаврите и в лорд Рокстън, който преминава нехайно по дървото над пропастта. Това беше далече преди динозаврите да завладеят киноекраните. „Лятото...“ беше пораснало, малко тъжно и далече по-сложно продължение, точно като за човек, който е чел първият роман в детството си и може да оцени и осмисли нейно „пораснало“ продължение.
После имаше още и още – дилогията „The Forge of God“ и „Anvil ot Stars“, която е доста доста мрачна и другата дилогия „Радиото на Дарвин“ и „Децата на Дарвин“, която е мой фаворит от Бир. Там се разглежда сценарий за „бърза“ еволюция, която може да доведе до значими изменения в рамките на едно поколение. Ако еволюцията е бавна, никой няма да забележи дали цветът на човешката кожа ще се промени за 500 г. Обаче ако е бърза, следващото поколение може да изглежда на родители си като пришълци от дълбокия космос. И точно това става. Двете томчета са обилно гарнирани с биология – четиво точно за нердове като мен. И днес, след повече от двадесет години те са актуално – не бих се наел да твърдя в ролята им на популярно четиво по естествени науки, а като анали на човешката природа в психологически и етичен аспект, повече от всичко друго.
Последният роман на Бир, „The Unfinished Land“, излезе миналата година.
Страницата му може да се види тук.
Повече за него може да се научи тук.
Ще завърша с обичайното клише – писателят си отиде, но книгите му остават и съм сигурен, че ще продължат да си намират читатели.
https://www.youtube.com/watch?v=u902ckKXNMI
https://www.youtube.com/watch?v=Bc18VBkCK60
https://www.youtube.com/watch?v=HM5a2S7O22E
https://www.youtube.com/watch?v=BUL3Y3qmgQw