Text Size

Йордан Янков

В Клуба се появих през далечната зима на 1976 г. Бях едва на 14 години и общо взето това се оказа решаващо за мен. Оказа се решаващо и това, че този който ме посрещна в клуба (а и други такива момчета и момичета като мен), беше Наско. Когато се връщам към онези години откривам, че сегашната ми нагласа към фантастичното си е горе-долу същата като тогава. Е, вече гледам презрително на звездолетите, но още тогава съм си мислил за метаморфите J - имам такъв разказ от онова време дори -„Разпадане в праха”. Писател не станах, макар че написах още една-две работи. И художник не станах, макар че първото ми нещо, което създадох със собствените си ръце беше една картина-илюстрация по „Майстора и Маргарита”. И кинаджия не станах, макар че още продължавам да си снимам кратки филмчета за удоволствие и без претенции. А какво станах?

Трудно е да се каже. Завърших философия през 1989. Докато учех съм работил като печатар, сценичен работник и осветител. След завършването обаче не станах и философ. Към края на следването си разбрах, че има смисъл да съм такъв само ако мога да развия философията по-нататък от това, което е постигнал Хегел. А това е възможно само ако успееш да преведеш неговата тъмна и неясна изразна форма на чист, кристален математически език. Никога не съм бил толкова силен по математика, така че развях бялото знаме и напуснах философското поприще. Станах графичен дизайнер, правех какви ли не брошури, диплянки и т.н., а в 1996 направих и първия си уеб сайт. Живях в странство известно време, после се върнах. И тогава срещнах отново Наско J.

Този път обаче той ми каза нещо, което предопредели следващите години за мен. „Знаеш ли че работим заедно с Иван Пунчев? От 20 години той се опитва да направи математическа диалектика .” – каза ми Наско. Буквално изтръпнах. Това е същото онова нещо, което навремето ме отказа от философията. Това е Светия Граал на човешката мисъл. Най-трудното нещо, което някой може да създаде. И разбирах, че един от старите клубни членове отдавна е преследвал тази цел.

Следващите години се промениха за мен. Макар,ч е не съм професионален философ не минава ден, в който да не съм побутвал малко или много моите си теории, които възкресих благодарение на Иван Пунчев. Помагах му с каквото мога, ще съм много щастлив неговия колосален труд да се признае подобаващо един ден, а най ще съм доволен ако успея да приложа продуктивно неговия метод за изследването на най-глобалните системи. Прилагайки неговия метод се опитвам да създам теория във формална математическа форма, която да обвързва в едно цяло пространството, времето, движението, живота и разума. Както се казва, има още хляб да ям, но важното е човек да се опитва. J

А това са линкове към някои неща, които съм правил – къде по-сериозни, къде просто за кеф:

Мои картинки

Мое филмче

Идеология и футурология

Соларис ни очаква