1974 -1990

Златните години

1975 г.
Съвместно със Съюза на научните работници организираме конференцията “Младеж, прогностика, бъдеще” – това в същност е първата футурологична конференция в България. Особено интересни бяха изказванията на проф. Нансен Бехар, Алекси Данчев, Васил Сивов.

Делегация от клуба гостува на новосъздадения в Пазарджик от Юри Илков клуб “Аркади и Борис Стругацки”, и учредения в Русе клуб “Научна фантастика”.
Първа изложба на фантастично изобразително изкуство с картините на Д.Янков, П.Аврамов, К.Николов, С.Лефтеров, Георги Савов, Олег Гочев, М. Табаков и др. (организаторите П.Аврамов и А.Славов трудно ще забравят как са аранжирали изложбата с подръчни средста, опъвали шнуровете за картините и т.н.)

1976
Първа по рода си конференция “Измерения на фантастиката” – това е първа проява на изследователското направление “фантастология”. С участието на Огнян Сапарев, Любен Дилов, Елка Константинова и др. Конференцията протече скандално с конфликта между Л.Дилов и А.Бурмов, който формулира двата възгледа за бъдещето – кръговия и спиралния.

Гостуване на Аастрономическата обсерватория – Варна на откриването на местния клуб “Андромеда” оглавен от художника-математик Стефан Лефтеров (в тази обсерватория дълги години имаше постоянна експозиция на негови картини).

Първа по рода си в България кинолектория на фантастичния филм с 25 филма (при тогавашното ниво, беше истински героизъм да се открият толкова филми и то с качествени копия, да не говорим за тежките проблеми с киносалона на младежкия дом – до такава степен, че след пускането на прожекцията организаторите нямаха сили да гледат). Тук е мястото да споменем, че А. Славов който през този период изкарваше прехраната си като работник в Кремиковци, наглясяше смените си така, че да може да прекарва поне половин ден в клуба и да движи цялата черна работа по техническото осигуряване на сбирките.

Тази година беше направен и първия опит за създаване на списание за фантастика “Модели” – разбира се, неуспешен.
Замина голяма делегация от 12 души за европейския конвент на фантастиката в Познан. Групата влачеше във вид на кутии и денкове цяла изложба с фантастичните маслени платна на Д.Янков, С.Лефтеров, П.Аврамов и др. която имаше огромен успех на Еврокона. Дошлият там съветски космонавт и художник-фантаст Алексей Леонов отбеляза в книгата за впечатления, че “България несъмнено има оформена школа за фантастична живопис”. Това беше първото излизане на клуба на международна сцена. Оттогава клубът взема дейно участие в работата на Еврокон.

1977
Гостуване на учредителните сбирки на новите клубове “ХХІ” век – Пловдив; “Научна фантастика” при ВМЕИ-София; “Орбита” при Софийски у-тет “Климент Охридски.

Издаване на Реферативно-информационен бюлетин “Научна фантастика и клубен живот в България”. Колкото и това днес да изглежда бюрократично, този бюлетин имаше огромно значение за раждането на нови клубове в страната. И не само поради това, че в него имаше стотици полезни практически съвети по клубната работа, но и защото в провинциалните младежки домове си казваха: “Щом в София са издали такъв бюлетин, значи работата с тия клубове фантастика е приета от “високите инстанции”” и узаконяваха местните инициативни групи като ги регистрираха и им даваха помещения за сбирките.

Ивайло Рунев и екип от помощници завърши първата по рода си Библиография на издаваната НФ в България.
Разработване на концепция и макет за специализирана издателска НФ серия “Тера Фантазия”.

Конференция “70 години Иван Антонович Ефремов” – първата Ефремовска конференция очертаваща интегралната роля на мислителя.

1978
Гостуване на новосформираните клубове: “Икар-78” – Свищов; “Андромеда”- ВИМЕСС Русе; “Станислав Лем” – Шумен; “Прогностика и фантастика” – математическа гимназия (от там се появиха ярките фигури на Тони Пантев, Валентин Тодоров, Пламен Атанасов и др.)

Тази година е и рождена за българския фендъм: Провежда се първата национална среща на клубовете по фантастика и прогностика в България (23-24 март) в помещението на клуб “И.Ефремов” Излиза от печат Методически сборник на клубовете ФЕП с примерен статут на интегрален клуб. (нищо клубно не можеше да бъде извън системата на Комсомола, а там нищо не можеше да функционира без стаути и други документи).
От СССР пристигна любимият писател Дмитри Биленкин и ръководи тридневен семинар на младите писатели-фантасти.
Конференция “150 години от рождението на Жул Верн”.

Участие в Първия национален конгрес по НФ в Полша – Варшава.

1979
От началото на тази година А.Славов вече се е “професионализирал” което ще рече, че са му отпуснали хонорар като художествен ръководител и клубът има целодневен ежеседмичен график като следва:

Понеделник – общоклубна сбирка, глобални теми на развитието, фантастология и критика на цели направления в НФ.
Вторник – среща на клубните писатели, гостувания на утвърдени автори, литературни четения.
Сряда– Футурология и протностика – дискусии, разработки.
Четвъртък – Студио “Космомузика” записи на спейс и рок музика обикновено съпроводени с прожекции на слайд-шоу от фантастична живопис.
Петък – Фантастично кино – видеопрожекции съпроводени с анализ.
Събота – ден за лични срещи и разговори върху личните проблеми породени от привързаността към фантастиката (заради тези срещи на А.Славов му излезе прякора “клубния поп”, докато се опитва да помогне на младите клубни членове имащи проблеми с родителите и близките си за увлечението “по разни фантазии”) Организиране на национален опeративен съвет на клубовете ФЕП на базата на “И.Ефремов”. Председател – И. Рунев, секретар – А.Славов.
Курс “История и теория на научната фантастика” – повече от 30 лекции в продължение на цялата година.
Изпращане лекционни групи на обиколка по новосъздадените клубове: “Александър Грин” – Балчик; “Александър Беляев” – Ямбол; “Научна фантастика” – Перник; “Георги Илиев” – Стара Загора. Участие в Конкурса за всестранно развита личност организиран от клуб “ХХІ век” – Пловдив.

1980
Участие в организацията на Първия национален фестивал на НФ в Пловдив. Това на практика означава, че И.Рунев и А.Славов поне една седмица преди фестивала се пренасят да живеят в дома на Николай Близнаков и извъшват всички онези досадни, невротизиращи дейности, които правят възможен фестивала. Да има по време на конференциите, дискусиите, карнавалите винаги работещи микрофони, усилватели, колони, диапроектори, видеоплеъри; табла и шнурове за картините и т. н. и т.н. като не пропускат да напишаг и изнесат докладите си... На този фестивал наши членове взеха участие в семинара “Проблеми на бъдещето”; в изложбите на фантастично изкуство, детска НФ рисунка, “100 г. Българска НФ книга”.

Организирахме Координационен съвет на клубовете по ФЕП.
През лятото почти целият клуб се изсипа в Балчик на Клубна среща “Пикник край морето”, който за съжаление повече не се повтори.
Същата година даде плод дейността на литературната комисия по Фантастология – излезе сборникът “Модели-1” където дебютираха повече от десет млади автора, практически първият сборник с млади фантасти, (до този момент младите бяха нещо като подправка към официалните сборници издавани от “Народна младеж”) Излезе и албумът “Млади български художници-фантасти”. Участвувахме в организирания от Пловдивския клуб “Конкурс 2001”. Наша делегация замина за Краков - Полша за да вземе участие в “Орбита на дружбата” – среща на клубмени от соц. страни.

1981
Вторият национален фестивал на НФ бе този път при нас, в София. Проведе се в Руския културен център и беше съпроводен със симпозиум “Човек, Еволюция, Космос”, със секции: “Космическото бъдеще на човечеството”; “Прогностика”; “Фантазия, евристика, творчество”; “Теория и история на НФ”; там беше и изложбата “НФ изкуство”, срещите с писатели и т.н. Девиз на фестивала бе стихът на В.Хлебников: “Бъдещето е родина на творчеството”.

През тази година излезе втория сборник млади автори “Модели-2”. Неговият обем наполовина бе зает от романа на Л.Николов “Червей под есенен вятър” който няколко години по-късно му донесе европейската награда за фантастичен роман. Излезе и колективната монография по фантастология на клубни членове “Прогностика, фантастика, светоглед” която бе отпечатана в тираж 4000 бр. и само месец по-късно не можехме да намерим никъде нито екземпляр от нея.
Изложба на космографика Васил Иванов.

1982
Третият национален фестивал на НФ отново се проведе в Пловдив. Отново цял екип помага в организирането. Този път семинарът бе на тема “Човекът от настоящето към бадещето” със секции: “НФ за и против мирното бъдеще”, “Глобални проблеми на бъдещето” не липсваше неизбежните изложби: “НФ изкуство”, “Клубен живот”, панорама “Видеофантастика”, забавната конкурсна игра за развитие на въображението “100 минути за НФ в България”(както винаги подготвена от Александър Карапанчев).

1983
През тази година освен споменатия ежеседмичен ежедневен график, по значително събитие е пътуването на делегация от клуба ръководена от И.Рунев до Любляна (СФРЮ) където се преведе поредният кевропейски конвент ЕВРОКОН. Цикъл лекции на философа Иван Пунчев на тема “Космократорът” – еволюция на разума в космогенезиса. Цикълът имаше такава популярност, че ентусиасти го записаха на магнетофон и после превърнаха в машинописни текстове, които се четяха от ръка на ръка.
Изложба на Пламен Семков.

1984
Фаталната (според Оруел) година беше наречена от клубното ядро като година на пробива. Всички бяха обладани от решимостта да извоюват списание за фантастика. Започна се работа над моделите и концепциите, докато се роди предварителната рожба – вестинкът “ФЕП”. Изработи се и Петгодишна програма за развитие на клубното движение. Клубът “И.Ефремов” се яви на Шестия фестивал на художествената самодейност и завоюва повече от осем отличия между които златен медал на А.Славов за работата му като художествен ръководител (оценката бе правена само по критерия “литературни клубове”).

1985
Участието на нашия клуб в Четвъртия фестивал по НФ в Пловдив с конференция “Човечеството пред прага на 21 век” и секции: “Творецът в мирното овладяване на космоса”, ”Евристиката и развитието на творческите способности”, “Фантастиката и формирането на научен светоглед”, кръгла маса “Природата и техниката в архитектурата на бъдещето”, кинопанорама, пантомимен спектакъл, карнавал с фантастични костюми.
Чисто наша традиция стана организирането на Ефремовски дни на фантастиката с конференция “Космос и бъдеще”, експозицията “Клубът “И.Ефремов” през второто си десетилетие, “Фантастична и космическа филателия”.
В клуба гостува великият писател-фантаст Аракади Стругацки.

1986
Ефремовски дни на фантастиката в София с конференция “Писателите-фантасти за мира и войната”. Гост от Русия – големият фантастолог Евегени Брандис. Концерт-спектакъл “Слово за мислителя”, клубен дайджест, музикална видеопластика, премиера на клубния видеофилм “ДУХ-5” с режисьор Валентин Тодоров и продуцент Йордан Янков реализиран от група “Практис”. Участие в майски дни на фантастиката в Пловдив, експеримент 2001, и др. Излиза фензинът ФЕП-клуб.

Делегация пътува на общоклубната среща в Севлиево.

Организираме и провеждаме дискусионен клуб по кинофантастика в НДК. Изработваме концепциа и макет на списание “Ф.Е.П.” Наши представители вземат участие в Еврокон – Загреб (Н. Сейменлийски, А.Славов) и Хунгарокон – Будапеща (И.Рунев)

1987
Пътуваме на клубни срещи: “Фантастика и екология” в Бяла; “Развитие на творческата личност” във Враца и Оряхово, “дни на евристиката” по ученическите бригади. Ефремовски дни: НФ спектакъл, НФ видеоигри, среща с писатели, изложби: “НФ изкуство”, “НФ списания и постери”, филмова програма.

Гостува писателя-фантаст от Новосбирск Генадий Прашкевич.

Среща на И.Рунев и А.Славов в Съюза на писателите с гостуващия в България голям американски фантаст Фредерик Пол. Николай Близнаков донася от Еврокон ХХІІ – Франция европейската награда на Любомир Николов за романа “Червей под есенен вятър”.

1988
А.Славов взема участие в работата на 13-ия Еврокон в Будапеща.
Клубни активисти се включват в Пловдивския празник “Неохрон” и празниците на фантастиката в Пазарджик и клуб “Хронос” – Сопот.
Ефремовски дни на фантастиката в София. Разработване на концепция и модел за ново интернационално списание за славянска фантастика на английски език.

1989
Участие на наши членове във Пловдивския фестивал “Неохрон-2”.

Към Одеското село Коблево на брега на Черно море тръгва специален рейс с 29 души членове на клуб “И.Ефремов” за да вземат участие в СОЦКОН. Там Л. Николов получава награда за цялостно творчество, а А.Славов 2-ра награда за разказ на международния конкурс. Фензин “15 години клуб “И.Ефремов”” на руски и английски език.

Излиза сборникът “Модели`89” ( на руски език).

Участие във фестивала Аелита (А.Карапанчев).

1990
Участие във фестивала “Аелита” – СССР с делегация от 7 души.

Излизат фензина на руски език “Модели-3”; дайджестът за славянска фантастика на английски език ORPHIA.

Делегация от трима души заминава за холандия – Хага на 32-я световен конвент на фантастиката WORLDCON`90. Това са главният редактор А.Славов, преводният редактор Борис Басмаджиев, и мениджърът М.Александров. Списанието получава наградата Карел от международната писателска организация WORLD`SF. Излиза фензинът “Тантра” – два поредни номера.

Организираме конвента “Орфкон” в Бургас с международно участие – Жан Пиер Мумон (Франция), Йон Йосиф от Румъния, Владимир Михайлов от Русия, около 40 фена и млади автори от СССР.