Иван Хаджиев

Иван Хаджиев
се материализира
през 1953 в столицата, давайки старт на космическите полети. Откърмен с прогресивни идеи, но опак, като невръстно дете, той се опитва да левитира и пише фантастични романи, което в крайна сметка довежда до трайни белези и трескаво търсене на психоаналитик, който някак да оправдае каръшките му изпълнения. Следва 10 години две висши образования, които се опитва да загърби, тъй като са го оставили на улицата. Обича животните и жените, но го е страх и си няма.

Колекционира: участия в другиму предизвестени конкурси; книги, които не чете, за да не му влияят при писане; музика за пропъждане на демони и гости; глупости и щуротии (лозунги, табелки, графити, бисери, соцпеснопойки и пр.). Не е писал само либрето за трагедийна оперета и доноси (обратно, за него са писали). Не е публикувал само в “Работническо дело” и “Лов и риболов”. Сега разбира, че преди 10 години са му публикували разказ на руски. Надява се не на пари, от които е опериран в това прераждане, а че след още 10 вече ще са го разпространили и на американски, затова усърдно учи езика от опцията Help в PC-то си, с което води продължителна неравна борба (fuck-fuck-fuck!).