търсене в сайта:
 









Янчо Чолаков
е роден през 1967 в Бургас.
Следва българска филология. Увлича се по монети, азиатска класическа литература и китайска кухня.Роден е през жежкото лято на 1967 година и още в люлката е бил осведомен от третата си орисница, че е обременен с утежнена карма. Динамични събития са белязали отрано психиката му с диамантена дамга. Съвсем невръстен е натирен за две години в санаториум да лекува астма, където остава до деня, в който вижда съседчето си по легло оцъклено вследствие на бронхиален пристъп. В епохата на Тато е принуден да заеме синекурната длъжност на знаменосец в родното училище, след като преди това е пустосал публично всички останали комсомолски постове. Хваща последния влак на бригадирското движение, когато бива пратен да попълни недостигащия запас от арестанти на кариерата в с. Долно Езерово и там прави кариера, като ломи няколко месеца камъни с чук. Нареждат му да обръща колена в пещи с деветстотинградусова жега в завод за метални заготовки, където получава първата от двете стружки в дясното си око. В казармата военни хирурзи пожелават да му отрежат средния пръст, който е измръзнал в снеговете на Шабла, но той не си го дава. За наказание е изпратен да учи за сапьор, което и прави, докато веднъж не открива, че от непредпазливия му съсед е останала само главата и лявото рамо. Поставя тротилова шашка под опашката на големия черен дог на полковника и има сериозни неприятности в деня, в който големият черен дог спира да лае. И до ден-днешен Дружеството за защита на животните го смята за свой враг №1 заради две начални сцени с куче и котка от повестта му “Хтонически твари”. А иначе мудният му начин на живот е илюстрация на поговорката за капката, която с постоянството си прави камъка на решето. Издава собствената си психография под формата на разказ, озаглавен “Земята на кръстовете”. Носител е на някакви литературни награди, но вече му е втръснало да тъпче справките за себе си с тях. Не разрешава на разни редакторки да му пипат текстовете. Други работи може, но текста – не, за него това е нещо твърде интимно. Не му е ясно какво представлява повестта “Няма нощ без мрак” – мистически детектив или псевдоисторическа авантюра. Склонен е да приеме и двете твърдения за верни, стига да го оставят на мира. Поне докато не довърши новата си книга “Дванайсет разбойници”, която е посветена на дванайсетте апостоли. Има малко, но храбро издателство, удостоено с “Гравитон” – награда, учредена от писателя доайен в областта Любен Дилов. Когато Янчо чува площадславейковското правило, че френска фантастика и сборници не вървят, започва да издава тъкмо такива… Издал е над 45 книги в своето “Офир”-ско царство.

Автор е на първата българска алтернативна фантастика – “Историята на Самотния редник”, книга с уникално полиграфическо оформление и оценена по достойнство в някои други измерения.
Александър Карапанчев
Александър Бурмов
Адриан Лазаровски
Атанас П.Славов
Валентин Иванов
Велко Милоев
Георги Малинов
Григор Гачев
Димитър Ленгечев
Елена Павлова
Ивайло П. Иванов
Иван Попов
Иван Хаджиев
Кънчо Кожухаров
Любомир Николов
Мартин Петков
Николай Теллалов
Росица Панайотова
Христо Пощаков
Янчо Чолаков
  Няма нощ без мрак
  Рикошет
Атанас П.Славов
Валерия Димитрова
Васил Иванов
Вълко Дамянов
Димитър Янков
Емил Вълев
Калин Николов
Петър Литов
Пламен Аврамов
Стефан Лефтеров

webmaster@sf-sofia.com