basstoon написа:лаконичните мненията в интернет често маскират напълно иронията и сарказма.
сарказмът (не казвай никому) при мен означава, че не се справям с убеждаването и почвам да се ядосвам.
Макар че поначало в среда, където всеки смята своето мнение за най-тру, а и напластените демагогеми...
Та ми хрумна едно предизвикателство
работя над това. По-сложно е от обикновена фантастика, затова иска повече време.
Пък и хрумват няколко версии, всички с потенциал (ако не пропаганден, то поне литературен).
Може да направим един брейнсторм
аз съм навит. Било в отделна тема, било тук, синхронное е със заглавието.
Набалните условия са ясни: сегашната обстановка;
необходимо условие - организация от хора;
достатъчно условие - ситуацията да е изчерпала (в умовете! защото в практиката изчерпването е настъпило от момента, в който технологиите започват да бълват продукция... от която половина системно се похабява и направо унищожава, но не защото няма потребители, които се нуждаят от нея) всички налични възможности.
фантастично предположение... има ли нужда от него изобщо? наличните неща ги има вече.
защо вярваш, че това е реално работеща система
вярата няма нищо общо. С голямо недоверие четях програми и исторически свидетелства, убедих се, че не просто работи, а няма друга алтернатива, всички останали пътища (без радикално фантастичните) водят до зивилизационна катастрофа.
колко са тъпи хората и не схващат кой е най-добрия обществен строй.
о, не, не са тъпи. Просто мнозинството от личния състав тук например е доволен или относително доволен от съществуващото положение. И не иска да рискува.
А и пропагандата, че "няма живът извън капитализма и държавността" е толкова масирана, че мислите с предимство текат по зададените коловози.
Човек е съмняващо се същество. И доверчиво в същото време. Чува и възприема най-силния хор гласове. А тези гласове имат пряк интерес, даже и без да се наговарят, да викат: живеем в най-добрия от възможните светове, това е положението, може само по-лошо да стане, а не по-добре, затова да си караме както е "проверено"...
И заглушават фактите, че "проверката" сочи съвсем други неща.
(елементарно - новата патърдия около Читанка).
парадоксалното в случая е, че сред приятели и даже сред колеги, хората постъпват анархично, но им е набито убеждението, че това не е анархия, самата дума е нарочно претоварена с негативизъм. Ледът няма да се пропука, докато няма съмнение в демагогемата, че "свободата е за да си избереш кой да те управлява", докато не си задаваме въпроса "а защо сам не се управлявам?" (което и става на практика през повечето време в личния живот... до едно ниво и до едни граници - там, където в интерес на определени групи ТРЯБВА да постъпваш по определен, удобен за ТЯХ начин).
така че първата стъпка е именно това - възприемане на точното значение на думите, отхвърляне на тенденциозни интерпретации.
Но, каквото и да си говорим, битието (господстващите мемове и наложени правила в обществената среда) определя начина на поведение. Който не може дълго време да е в дисонанс със начина на мисленето (съзнанието). Човек на държавна служба трябва да е много съвестлив, за да пожелае ликвидиране на държавата. Човек със собствен бизнес (криво-ляво успешен) не знам какво трябва да има в ума и сърцето, за да се задейства в насока унищожаване на капиталистическите отношения. Човек, изпитал на гърба си прелестите на "социализъма", трябва бая психологически запеци да преодолее, за да престане да се изприщва от някои думички като "комунизъм" (и на мен ми отне време, а не е толкова трудно, когато си дадеш сметка за СЪДЪРЖАНИЕТО и СЪОТВЕТСТВИЕТО на този например термин: болшевиките още от есента на 1917 строят държавен капитализъм, после той идва и у нас - е от какъв зор да крещим "некога повече комунизъм", след като даже не знаем какво е то? че то и концлагерите в Германия и СССР не са ги наричали "места за унищожаване на хора", прилагали са "политкоректност").
абе, мислене се иска и гледане. И нещо повече от манталитет "аз да се уредя, пък каквото ще да става". "Каквото ще" наистина ще стане - ще шавне едрата риба, уреждането отива по дяволите, иди се разпрявяй "за права" пред държавата... всеки ден в новините има по няколко примера в този смисъл. Е, след като хората искат стабилност и личен комфорт, трудно ли е да си представят как тази им щения да бъдат максимално гарантирани?
Ами, трудно е. Точно защото не са тъпи, защото усещат рисковете.
Опираме до страха - и в мислите, и в делата. Това как се преодолява - не питай мен.
Style 1
Style 2
Style 3
Style 4
Style 5
Style 6
