Литература и други изкуства

Българската фантастика извън България

Всичко за изкуството

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот ivanushka » Сря Авг 12, 2020 3:45 pm

Първо да кажем за "народа": Народ е група хора които имат обща съдба и нещо което силно ги свързва помежду им. Да речем любовта към родината. Или любовта към ближния. В случая на населението на България това изобщо не е вярно. Поради всеобщо и радушно възприетото социално неравенство - населението на България няма обща съдба! Както е казал народа: за едни сватба, за други брадва. И между тези за които е сватбата и тези за които е брадвата има една непреодолима бариера. И тази бариера е Смъртта. За каква обща съдба говорим тук?

И силната свързаност между хората: най силната свързаност между представителите на населението на България е негласното картелно споразумение, че търговците хитреци и измамници на дребно, трябва да изсмучат и последната капчица кръв на не търговците. И ако не спазват това негласно картелно споразумение, просто ще изпаднат в положението на тези на които е изсмукана кръвта. А пък тези на които се изсмуква кръвта ги "свързва" тихото щастие че на някой друг са му изсмукали повече кръв...

Нямало било картелно споразумение? Това били съвсем естествени процеси? А то тогава и глутници (вълци и бездомни кучета) не съществуват! Понеже нямат писмено споразумение.
И разбира се вярваме в несъществуването на глутници. И в "свободата" на пазарната икономика вярваме. Защото ако не е свободна, пазарната икономика е боклук и мерзост. Та за да не излезе че е боклук, вярваме че е свободна. И вярваме че ако е свободна, това е напълно достатъчно да не е боклук. Мислим позитивно! Вярваме и в светите реклами. Както вярваме в абсолютната истина...

Та така. Народ не съществува вече. Защото народа е много голяма заплаха за глобалната олигархия. На глобалната олигархия и трябват разделени, алчни, егоистични, нечестни, безсърдечни хора. Които предпочитат парите пред човека. Защото човека си е човек, но сиренето е с пари... Каквито именно са успелите "хора" при "демокрацията". Защото лесно се управляват. С удоволствие вършат нещата които се искат от тях за пари. И не са "народ".

То за това се набива в главите на населението понятието "български граждани". За да се превърне народа просто в едни формални обитатели на някаква територия, която скоро ще стане абсолютна частна собственост. Ако вече не е станала. И населението радушно се съгласи! Хубаво е територията да е частна собственост! Така по добре ще се управлява. И най вече в обществен интерес ще се управлява.

И така, този "народ" какви изводи си е направил от вица за инженер Ганев? Точно каквито се е очаквало да си направи! Че българските инженери са боклуци. Нали точно критичното отношение има за цел да установи истината. А "народа" какво е установил? Че ако си мръсник и дребен измамник ще живееш щастливо. И това се постига с вицове разбира се...
А къде е критичното мислене по отношение на хитреците изманници на дребно? И на борците за "демокрация", които мразят безплатно и от чужбина?

А ето сега се сещам за един друг виц: За писателя Ганев! Той написал подобрена версия на Хамлет, на Ромео и Жулиета, на Ад, на Изгубеният рай, и т.н. и т.н. Всичко по добре направил и от Данте и от Шекспир и от Сервантес и от Юго...
Обаче... не го прочели... И не го разбрали... и пропуснали изобилието от важни неща които написал... Тюх да се не види... каква горчива съдба... И си дигнал нещата... и заминал в чужбина... Където лесно се приспособил, и почнал да пише така че да го четат... за тамошната публика... на тамошния език...
Щото тука простаците, които иначе трябвало чрез вицове да развият критично мислене към себе си... не го разбират...

А се сещам за нещо което не е виц, но е достойно:

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!

Тогава все още е имало народ...

И още нещо достойно:

...с дружина да те не води,
а да те далеч проводи,
на книга да се изучиш -
майци си писма да пишеш,
кога на гурбет отидеш..."

гурбета... тежката съдба на гастарбайтера...
ivanushka
 
Мнения: 177
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот valio_98 » Чет Авг 13, 2020 10:10 am

Мравки сме ние пред тези хора, които си цжитирал, на писатели.
Както и да е.

За инженера - вицовете са си вицове, но моят инженер Ганев е положителен герой. Давам си сметка колко "ученичеси" звучи това, но ако поне от време на време не се опитваме да обръщаме клишетата, за какво се борим?
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Българска фантастика в чужбина: „Forty two words for a bette

Мнениеот valio_98 » Сря Сеп 09, 2020 7:36 pm

Българска фантастика в чужбина: „Forty two words for a better tomorrow“

Научно-фантастичното списание „DreamForge“ наскоро организира състезание на тема „Научна фантастика за по-добро утре“ (Science Fiction for a Better Tomorrow) за миниатюра. Темата ми допадна и изпратих нещо. Уви, не спечелих, но организаторите публикуваха петдесетината участващи произведения на тяхната страница:
https://dreamforgemagazine.com/sf-hope-contest/

Тук пускам и леко редактирана версия на моята миниатюра:

Forty two words for a better tomorrow:

The reading (at first) becomes suffering,
The suffering becomes insight.
The insight becomes knowledge.
The knowledge becomes experience.
The experience becomes wisdom.
The wisdom becomes vision.
The vision becomes hope.
The hope becomes SciFi.
The SciFi (at the end) becomes tomorrow.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот ivanushka » Чет Сеп 10, 2020 3:01 am

Let me troll a little bit.
As i can not sleep at nights if i do not troll. ;) And these voices i hear... Oh, these voices... ;)

What better tomorrow are you talking about?
Modern liberal "democracy" claims it is the end of the history. Yet happy end!
So today (and every single democratic day) is a good day for the democracy. And it will last forever!
Search for "better tomorrow" implies doubts! Doubts about the notorious statement: "...the worst form of Government except for all those other forms...", about that "great" British fattened alcoholic with the cigar. And especially about that "...except for all those other forms...".
How you dare!
It has become a good tradition: all that have such doubts to be called: incapable, garbage, lazy people, evil people, stupid people, no people at all, servants of dictature, and many many other offensive words. Which offensive words absolutely prove that the democracy is absolutely right. And it is the only good form of living for all the people. If not all, then for all good people. (The good people are these that have no doubts!) Others - they do not matter.
So what better tomorrow are you talking about? The better tomorrow is now! And it will never end!

P.S. please use google to translate ! :))))

P.P.S. Ех, ако Ботев беше писал на английски... и беше възхвалявал демокрацията... вместо да се занимава с тероризъм, отвличания и подкопаване на законната османска власт... Тогава българската литература, щеше да е мноооого по - популярна извън България... И това щеше да прослави България по целия цивилизован сват... Ех... Но нищо! Ще наваксаме!
ivanushka
 
Мнения: 177
Регистриран на: Пет Май 21, 2010 8:31 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот valio_98 » Чет Сеп 10, 2020 11:38 am

ivanushka написа:What better tomorrow are you talking about?


Всеки си го избира сам - забележи, че организаторите не налагат някакво свое виждане. Има място и за съмнения, и за "непогрешимост". Всъщност има едно изискване - връзката с жанра, но предполагам, че няма да възразиш срещу него.
Тъжното в ситуацията според мен е, че страницата, към която съм дал връзка, сигурно ще я прочетат на порядък повече хора, отколкото е целия български фендъм, даже вдигнат на квадрат. ;( Демография, какво да я правиш. И съм сигурен, че повече ще прочетата моята миниятюра - не заради някаква литературна или идейна стойност, а заради орфографията ѝ, просто защото се набива на очи (не съм и предполагал, че това ще има знаение, като я произвеждах!). Иронията в цялата работа е, че външността има по-голямо значение от смисъла или стила или езика. Изобщо, накъде отива цивилизацията? ;)
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Нова книга от БГ фантаст на английски: „Кинематографическата

Мнениеот valio_98 » Вто Окт 13, 2020 8:36 am

Нова книга: „Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите”, втория том, от Петър Кърджилов („The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans”, vol. 2, by Petar Kardjilov)

https://books.google.bg/books?id=fSn_Dw ... &q&f=false

Заглавие – Кинематографическата деятелност на Чарлс Райдър Нобъл и Джон Маккензи на Балканите (Том II) [The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans (Volume Two)]
Издател – Научно издателство „Кеймбридж” [Cambridge Scholars Publishing, Lady Stephenson Library, Newcastle upon Tyne, NE6 2PA, UK]
Автор – Петър Кърджилов [Peter Kardjilov]
Превод от български – Ивелина Петрова [Ivelina Petrova]
Година на издаване – 2020
ISBN (10): 1-5275-5772-3
ISBN (13): 978-1-5275-5772-7
Размер – A5 (твърди корици)
Брой страници – 484

Брой илюстрации – 280 (включващи 345 фотографии, 120 факсимилета, 25 рисунки)
Приложения – две таблици (на филмите, заснети от Чарлс Нобъл в България през 1903 и през 1904) и два индекса (на личните имена и на филмовите заглавия)
Бележки: Книгата е каталогизирана от Британската библиотека, където данните за нея са на разположение.

Съдържание: Във втория том продължава увлекателният разказ за двамата кинооператори, изпроводени на Балканите от американския филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил в началото на XX век компанията си в Лондон. Първият от тях, англичанинът Чарлс Райдър Нобъл, заснема през 1903 и 1904 в България цели 38 „кинематограми” (кратки филми с времетраене от 1 до 4 минути). Вторият, шотландецът Джон Маккензи, прекосява през 1905 със своя биоскоп Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния. Така, благодарение на двамата британци, на полуострова биват осъществени първите поредици от филми, отразили природните дадености, историческите и археологическите паметници, архитектурните забележителности, културните традиции, етнографските особености на региона, както и някои от проявите на тогавашния обществен живот там. Книгата предлага едно вълнуващо пътуване „През Дивата Европа”, проследява удивителните приключения на своите „главни герои”, а и техните жизнени пътища – до самия им край. Затова тя представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман, запазвайки същевременно статуса си на уникален научен труд, предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в колежи и университети, студенти и ученици… Книга за всички, които, независимо от възрастта си, обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

Описание на книгата с едно изречение: Разгръщане на непозната досега, ала интригуваща страница от световната история на киното.

Анотация: Книгата, която по същество е една документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях… Не на последно място книгата разкрива симбиозата между кинопроизводството на развитите западноевропейски страни и филморазпространението в балканските държави, подчертава влиянието, което британското кино оказва върху по-сетнешното възникване и развитие на източноевропейските кинематографии.

Биографична справка за автора: Петър Иванов Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 120 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите. В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918)…
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

В САЩ: "Последният разказ" от А. Карапанчев

Мнениеот valio_98 » Съб Окт 17, 2020 8:59 pm

Българска фантастика в Щатите: „Последният разказ“ от А. Карапанчев в чикагския вестник „България“, брой 42 от т.г.

Вестникът е свободно достъпен на:
https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_42_20-1-32-web

Разказът се намира на страница 15. Без да издавам тайни от сюжета, ще кажа, че той е свързан с живота и творчеството на Едгар Алън По, който умира преди 171 години, през октомври 1849 г.

Изображение

Повече за Александър Карапанчев можете да научите тук:
http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_%D0%9A%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2

„Последният разказ“ е публикуван за пръв път през 2002 година и досега се е появявал в общо девет хартиени и електронни издания.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

За българската фантастика и фентъзи в чужбина:Николай Райнов

Мнениеот valio_98 » Пон Ное 02, 2020 12:47 pm

За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във https://fantlab.ru

Съдейки от тиражите, които поти никога не надминават три цифрени числа, българската фантастика у нас няма кой знае колко фенове. :( А в чужбина са още по-малко. Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг, по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).
През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).
Последната статия на Вертер е посветена на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69404
Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.
Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Re: За българската фантастика и фентъзи в чужбина:Николай Райнов

Мнениеот Mandor » Вто Ное 03, 2020 9:32 am

valio_98 написа:За българската фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов във https://fantlab.ru

За съжаление Николай Райнов все още няма страница във FantLab. Освен това приносът му към българската фантастика е минимален (лично мнение, разбира се).

valio_98 написа:Безспорно фен номер едно зад граница е Евгений Викторович Харитонов, който със своята „Болгария фантастическая“ (https://fantlab.ru/edition24137 и https://www.goodreads.com/book/show/15853990) извърши истински подвиг…

Едва ли е голям подвиг да подредиш по азбучен ред материалите, събрани от хората описани на стр. 5 от посоченото издание. Но това е съвсем друга тема; ако „Тера“-та реши да продължи да излиза, догодина (живот и здраве) ще пусна специална статия по въпроса; вече имам достатъчно материал за написването й.
Изумително е как непрекъснато предъвквате едни и същи имена и проекти, като напълно игнорирате новите инициативи. А после плачете „няма фенове“ – как да има, като сами ги гоните.

valio_98 написа:… по същество продължавайки делото на почти неизвестния на феновете днес Ивайло Рунев (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%B9%D0%BB%D0%BE_%D0%A0%D1%83%D0%BD%D0%B5%D0%B2; в по-ново време – Дилян Благов – http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%94%D0%B8%D0%BB%D1%8F%D0%BD_%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%B2).

М-м-м, а защо спираш до тук? Дори в този форум има тема, в която е анонсиран доста значителен за българската фантастика проект. Ако не греша, авторът му дори е член на ДБФ, така че няма оправдания за игнорирането му.
А Дилян за съжаление прекрати тази си дейност – с активното „съдействие“ на „българския фендъм“.

valio_98 написа:През последните години Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585) поддържа интереса към българската фантастика в рускоезите среди чрез поредица статии в https://fantlab.ru – по същество това е руско езичен аналог на Григоровото уики (http://bgf.zavinagi.org/index.php/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0).

Всъщност нямат нищо общо, освен фантастичната тематика. FantLab е специализиран ресурс, с огромно количество членска маса (само броя на модераторите е трицифрено число), с ясни правила, методики за работа и системи за достоверност на информацията. „Григоровото уики“ е точно обратното. За съжаление.

valio_98 написа:Попадал съм на критика, че статиите му не са пълни и съдържат неточности, но съм склонен да му ги прощавам – човекът се бори с чужд език и полага усилия да илюстрира статиите си и да дори да предлага миниатюрни анализи на авторите и произведенията.

Прощават се грешки – хора сме, всички грешим. Но баналната мърлящина, когато отказваш материали свързани с дейността ти, защото „работата вече е свършена“, или да предпочетеш съмнителни източници в интернет – виж, това е недопустимо. Особено за библиограф. Например Виталий Карцупа (ArhivSF) не си позволява такова нещо – помоли за материали, изпратих му ги, качи ги. Всички са доволни.

valio_98 написа:Да му благодарим мислено и да е жив и здрав, да продължава със статиите. А на нас си пожелавам да имаме и други фенове от странство като него.

Точно като него ли? :sick: Нищо чудно тогава, че сме благодарни дори когато се гаврят с нас.

Извинявай, но като цяло – напълно безсмислено съобщение. Не си губѝ времето пред компютъра, а – много те моля – отново поровѝ в шкафовете.
Mandor
 
Мнения: 168
Регистриран на: Сря Яну 29, 2003 12:28 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кал » Вто Ное 03, 2020 10:56 am

Мандор, въпрос: Каква е целта на горния ти коментар? В частност, какво очакваш да направи Вальо, след като го прочете?
Аватар
Кал
 
Мнения: 2081
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Mandor » Вто Ное 03, 2020 11:17 am

Кал написа:Мандор, въпрос: Каква е целта на горния ти коментар? В частност, какво очакваш да направи Вальо, след като го прочете?

Да порови из шкафовете си, както ми обеща още преди месец. :smile: Написал съм го в прав текст.
Mandor
 
Мнения: 168
Регистриран на: Сря Яну 29, 2003 12:28 pm

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Кал » Вто Ное 03, 2020 11:23 am

В такъв случай с любопитство ще наблюдавам дали тонът ти е бил достатъчно стимулиращ. ;)

(Едно от големите затруднения в съвместните дейности е как да помириш results-oriented с process-oriented участниците. Първите държат работата да се върши – та и качествено; другите държат на добрите отношения и мотивиращия процес. Сещаш се ти от кои си. Най-важното за решаването на това затруднение е и двата типа участници да научат да се съобразяват поне донякъде с нуждите на отсрещните.)
Аватар
Кал
 
Мнения: 2081
Регистриран на: Нед Яну 30, 2005 7:33 pm
Местоположение: Човешката библиотека

Re: Българската фантастика извън България

Мнениеот Mandor » Вто Ное 03, 2020 12:01 pm

Кал написа:… results-oriented с process-oriented участниците.

Извинявай, но това е твърде изкуствено разделение (като крокодилите – единият зелен, другият – наляво). Но темата тук е съвсем различна, така че ако имаш интерес, можем да се „дръгнем“ на друго място. :lolno:
Mandor
 
Мнения: 168
Регистриран на: Сря Яну 29, 2003 12:28 pm

Re: За българската фантастика и фентъзи в чужбина:Николай Райнов

Мнениеот valio_98 » Вто Ное 03, 2020 5:27 pm

Прощавай за забавянето, не съм збравил, но на работа имаше много за вършене и после последната седмица пътувах и не ми беше до търсене. След сряда, че тогава имам един срок.

ПС За Вертер - радвам се на каквото има. И съм пропуснал Ерик Симон, за което съжалявам!
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Re: В САЩ: "Последният разказ" от А. Карапанчев

Мнениеот valio_98 » Пет Ное 06, 2020 11:31 pm

„Последният разказ“ от А. Карапанчев беше публикуван в четири последователни броя на чикагския в-к „България“:

https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_42_20-1-32-web
https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_43_20-1-32-web
https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_44_20-1-32-web
https://issuu.com/lenakirk/docs/bulgaria_45_20-1-32-web

Тази седмица публикацията приключи и използвам случая да пусна заедно връзки и към четирите броя.
Поздрави на автора и приятно четене на всички останали!
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Re: Българска фантастика и фентъзи в чужбина: Николай Райнов

Мнениеот valio_98 » Пет Ное 06, 2020 11:37 pm

Не мога да я открия и започвам да се чудя дали не съм намерил текста в Интернет.
Отдавна беше и не помня вече. :(
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Александър Карапанчев в портала „Белый мамонт“, Русия

Мнениеот valio_98 » Вто Ное 17, 2020 10:11 am

Изображение

Фантастичното стихотворение в проза „Водни кончета и планети” от Александър Карапанчев
се е появило в портала „Белый мамонт“:
http://www.belmamont.ru/index.php?action=call_page&page=author&author_id=459&ap=1.

Там има и друго негово произведение – разказът „Летим към Хиадите“.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Да живее интелектуалната кражба! (с ирония)

Мнениеот valio_98 » Сря Яну 06, 2021 11:33 am

Крадат ни – значи сме ценност!

Тези дни нелегална електрона версия на нашия сборник „Третье пришествие. Современная фантастика Болгарии“ (https://fantlab.ru/edition277868) се появи на един небезизвестен руски ресурс с електронни книги. Жалко за издателството, което пусна книгата. От друга страна, така със сигурност ще стигне до повече читатели.

Легално копие може да се купи от:
https://www.litres.ru/raznoe-4340152/trete-prishestvie-sovremennaya-fantastika-bolgarii/chitat-onlayn/
https://www.labirint.ru/books/743063/
и от други места.

Интервю с един от авторите Кирил Добрев:
http://www.novjivot.info/2020/04/09/%D1%84%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B2-%D1%80%D1%83%D1%81/

Съдържание и повече информация за сборника:

Серия: Новая библиотека приключений и научной фантастики
Тираж: 1000 экз.
ISBN: 978-5-4484-1894-5
Тип обложки: твёрдая
Формат: 84x108/32 (130x200 мм)
Страниц: 384

Описание:
Рассказы и повесть болгарских писателей-фантастов.
Иллюстрация на обложке Н.А. Васильева.
Содержание:
Атанас П. Славов. Болгарская "Терра фантазия" (предисловие), стр. 5-7
Кирилл Добрев, Валентин Иванов. Сказочник и укрепление нравов (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 8-38
Атанас П. Славов. Сны для космодора (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 39-62
Атанас П. Славов. Третье пришествие (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 62-66
Мартин Петков. Помидоры — голубые, телята — с крыльями (рассказ), стр. 67-77
Янчо Чолаков. И спросил солдат: «Кто меня позвал?» (рассказ, перевод К. Петрова), стр. 78-96
Григор Гачев. Надлежащий уход (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 97-121
Иоанн Владимир. Покушение (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 122-163
Иоанн Владимир. Демонофилия (рассказ, перевод О. Поповой), стр. 163-174
Александр Карапанчев. На кладбище Дампера (рассказ, перевод И. Крыжановского), стр. 175-189
Александр Карапанчев. Летим к Гиадам (рассказ, перевод Н. Теллалова), стр. 190-196
Александр Карапанчев. Авторский постскриптум, стр. 197
Александр Карапанчев. В эпоху Унимо (рассказ), стр. 197-216
Николай Теллалов. Наташа и Дракон (повесть), стр. 217-316
Николай Теллалов. Корона муравьев (рассказ), стр. 316-371
Атанас Славов, Янчо Чолаков. Краткий обзор новейшей болгарской фантастики — тенденции и развитие жанра (статья, перевод Н. Недялковой), стр. 372-382

Примечание:
Переводчики предисловия А. Славова, рассказов М. Петкова и «В эпоху Унимо» А. Карапанчева, а также произведений Николая Теллалова не указаны.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Aspiring Magician, разказ от Калоян Захариев, публикуван от

Мнениеот valio_98 » Съб Яну 16, 2021 11:37 am

Българска фантастика в чужбина: Aspiring Magician, разказ от Калоян Захариев, публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing

Разказ от българският писател Калоян Захариев (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD_%D0%97%D0%B0%D1%85%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%B2) беше публикуван от американското издателство Distant Shore Publishing (http://distantshorepublishing.com/) в тяхното електронно списание:
http://distantshorepublishing.com/2021/01/15/aspiring-magician/
Преводът е дело на Десислава Сивилова и Калин Ненов, а илюстрацията – на Katie Barrett.
Калоян Захариев е роден в Добрич и по професия е юрист. Пише не само фантастика и е носител; на награди от множествп конкурси. Дебютният му роман „Ех, магесническа му работа“ е публикуван от издателство MBG books през 2014 година.
Страницата му в Гудрийдс: https://www.goodreads.com/author/show/7171467._
Distant Shore Publishing е младо независимо издателство, основано през 2020 годна. То се специализира в цифровите книги и новели и плаща професионални хонорари, според правилата на Американската асоциация на авторите на научна фантастика фентъзи (SFWA).
Поздравления на Калоян!
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фа

Мнениеот valio_98 » Пон Фев 08, 2021 10:14 am

Българска фантастика в чужбина: статии за автори на български комикси в Русия

Статии звездите на източноевропейския комикс се появиха в Фантлаб:
- Никифор Русков: https://fantlab.ru/blogarticle70889
- Борис Димовски: https://fantlab.ru/blogarticle70797
- Петър Станимиров: https://fantlab.ru/blogarticle70744
Има и за други автори, например за полската писателка и художникккШарлота Павел: https://fantlab.ru/blogarticle70807
Техен автор е Алексей Грибанов, известен под псевдонима Вертер де Гёте (https://fantlab.ru/user6585). За него съм писал и преди, той често представя писатели от България. Ето още няколко негови статии за творчеството на Николай Райнов: https://fantlab.ru/blogarticle69403, https://fantlab.ru/blogarticle69404 и на Елин Пелин: https://fantlab.ru/blogarticle69533
А ФантЛаб е руски ресурс за фантастика, подобен на уикито за българска фантастика, поддържано от Григор Гачев: [url]bgf.zavinagi.org[/url]
Смятам, че тези представяния на български автори на комикси са важни, защото визуалността на комиксите ги прави по-достъпни в сравнение с „нормалната“ литература, а оскъдните им текстове често са рзбираеми за носителите на други славянски езици дори без превод.
Аватар
valio_98
 
Мнения: 487
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

ПредишнаСледваща

Назад към Литература и други изкуства

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта

cron
Общо на линия са 3 потребители :: 0 регистрирани0 скрити и 3 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 3 госта