В своето класическо есе Свръхестественият ужас в литературата Х. Ф. Лъвкрафт нарича Едгар По създател на съвременния хорър – както белетристичен, така и поетически – „в неговия окончателен и съвършен вид”.
И наистина: космически ужас изпълва стиховете и разказите на маестро По. Гарванът, който удря с клюн право в сърцето; вампирите, които бият тревожни камбани; гробницата на Улялюм през черна октомврийска нощ или пък странните куполи и шпилове, разхвърляни по морското дъно; „дивата вълшебна звезда, която ни блещука през годините”... – всичко това (и още много друго!) ни гледа заплашително от разнородните страхове, кипнали в поетически кошмар.
Сред по-съвременните певци на „космическия ужас” Лъвкрафт изтъква сънародника си Кларк Аштън Смит (с поемата му „Любителят на хашиш” и пр.). А накрая – какво мислите? – оказва се, че и самият Х. Ф. Лъвкрафт се изявява не само като прозаик, но и като бележит представител на хорърската поезия (застъпена например в цикъла му сонети „Гъби от Югот” и др.).
Интересно е да се посочи, че международната организация Horror Writers Association всяка година присъжда наградата „Брам Стокър” за постижения в хоръра, включително и в категорията... Потически сборник (Bram Stoker Award for Best Poetry Collection) *.
* Бележка под линия. За написването на този текст е използван материал от ВикипедиЯ, свободная энциклопедия, която ни вдъхнови за цялото блокче. – Б. фор.
оооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооооо
А сега – хайде да видим една алтернативна ситуация.
Нека за момент си представим, че знаменитият Шарл Бодлер е публикувал своите Цветя на злото не през 1857 година, ами в ХХ век – по времето, когато вече се връчва призът, наречен на дракуловеда (за малко да напишем: драконоведа) Брам Стокър. Е, как смятате, този поетически сборник има ли шансове да получи Bram Stoker Award for Best Poetry Collection?
За да онагледим малко от малко въпросната ситуация, ще цитираме едно стихотворение на изключителния парижанин:
■ Шарл БОДЛЕР
В а м п и р ъ т
О, ти, която като нож
в сърцето ми отвори рана;
ти, луда и красива, с мощ
на стадо демони, пияна,
духа ми, дух на верен роб,
в алков превръщаш ти, в постилка;
навеки свързан с теб, до гроб –
като пияница с бутилка,
като играч със своя зар,
като каторжник стар с верига
и като червей с труп – о, стига,
проклинам те, проклета твар!
Към бляскавия нож прострях
ръце: върни ме пак на воля,
реших отровата да моля –
да ми помогне в моя страх!
Уви! Отровата и ножът
отвърнаха без капка срам:
– Защо теглата те тревожат,
щом в роб си се превърнал сам,
нещастнико – изпит, изсъхнал;
избавим ли те най-подир,
с целувки пак живот би вдъхнал
в трупа на твоя скъп Вампир!
От френски: Кирил КАДИЙСКИ
■ И з т о ч н и к:
Шарл Бодлер – Цветя на злото.
Малки поеми в проза. – София: Народна култура, 1984.