Начало форум Наука и прогностика

Наука и прогностика

„Кеплер“ от Далечния изток или астрономия по китайски

Място за обсъждане на теми, свързани с наука, философия, прогностика, евристика

„Кеплер“ от Далечния изток или астрономия по китайски

Мнениеот valio_98 » Вто Ное 28, 2023 2:05 am

Китайският „Кеплер“ не е астроном, нито дори човек, а космически телескоп. Дори за сега – само проект. Името му е „Earth 2.0“ и разбира се, ще търси екзопланети, аналози на Земята. До сега са известно само десетина такива, и почти всички те обикалят около студени малки звезди, а такива звезди са склонни да „страдат“ от избухвания, много по-силни от слънчевите, което постават под съмнение обитаемостта на техните планети.
За новия проект разказа вчера един китайски колега на нашия ежеседмичен семинар за екзопланети.
Телескопът ще се състои от... шест малки телескопа (има и седми, но той има друга цел и няма да разказвам за него). Не, защото е невъзможно на космически апарат да се постави един по-голям телексоп, а защото сериялизирането намалява цената, а и няколко малки телескопа могат едновременно да наблюдават по-голяма площ от небето, което увеличава броя на ярките звезди. Работата е там, че когато се търсят екзопланети по метода на пасажите (или на транзитите, както също са известни преминаванията на планетите пред звездите), трябва да се направи компромис между две противоречащи изисквания:
- необходимо е да се наблюдават колкото се може повече звезди за да се увеличи вероятността да бъде открита планета
- за предпочитане е звездите да са колкото се може по-ярки, защото това прави наблюденията по-точни
Има оптични схеми, които позволяват на телескопите да наблюдават големи части от небето, но събирането на няколко малки телескопа не само е по-просто и по-евтино; когато става дума за работа в космоса, където е трудно и скъпо да се правят ремонти, ако изобщо е възможно, наличието на няколко идентични системи е плюс от гледна точка на надеждността.
Китайските астрономи и инженери сега се учат да строят космически телескопи, но явно се учат добре и са мислили сериозно и с перспектива за тоя проект, защото са взели няколко много удачни решения.
За модулния подход вече стана дума. Специално попитах за цената на телескопа – 600 милиона долара (наистина, не се разбра дали това включва изстрелването, но дори и да не го включва, цената е относително ниска). За космическа обсерватория това са невероятно малко пари. За сравнение – „Джеймс Уеб“ струва на порядък повече, даже малките космически телескопи никога на падат под милиард.
Второто важно решение е да къде да се търсят планети. Тук трябва да разкажа, че през 2009 г. НАСА изстреля космически телескоп, наречен „Кеплер“ (от там и шегата в заглавието). Той е един монолитен телескоп и в течение на близо три години наблюдаваше област с размери около 10х10 градуса в северната част на небето за да търси екзопланети по същия метод. Новият телескоп ще наблюдава пет пъти по-голяма площ, която обаче обхваща площадката на „Кеплер“. Така китайците ще се възползват от съществуващия огромен архив данни, които са публично достъпни.
В интерес на истината трябва да отбележа, че това решение има и обратна страна: понеже е много на север, обсерваториите от южното полукълбо, където са по-голяма част от съвременните големи телескопи (включително и на ЕСО), няма да могат да наблюдават звездите в полето на „Earth 2.0“. А това е проблем, защото не е достатъчно да се види пасаж на планета пред някоя звезда. Масата на планетата трябва да се измери, което изисква многократно измерване на радиални скорости, а това са трудни наблюдения, отнемащи значително количество наблюдателно време (много нощо) на големи телескопи (с диаметър поне 4-м).
Най-общо, на най-фундаментално ниво, китайската астрономия има два големи проблема. Единият е технологично-политически – страната не произвежда модерни инфрачервени детектори (а Западът им е наложил ембарго и не им ги продава, защото те се използват примерно в противосамолетните ракети и др.), което означава, че инфрачервеният диапазон им е недостъпен. Вторият е географско-политически – единственото място с добър астрономически климат е в Тибет.
Бъдещето ще покаже дали проектът „Earth 2.0“ ще завърши успешно. Колегата каза, че според най-оптимистичният план телескопът може да заработи през 2027 г. Но в гласа му нямаше много увереност. Обаче преди да махнем с ръка и да кажем, че от това нищо няма излезе, е добре да си спомним историята на автомобилостроенето в Япония, Южна Корея и Китай. През последното десетилетие в китайската астрономия бяха вложени много средства и човешки ресурси. Те построиха 4-м телескоп със спектрограф с хиляди оптични влакна (LAMOST). Той по същество е развитие на един американски проект (SDSS), с който придобиха опит със спектрографски обзори и с големи бази от данни. Данните от LAMOST, точно както и от SDSS, са свободно достъпни, аз съм ги използвал. Китай основа общ институт с Чили. По този начин китайските астрономи, чрез чилийските си колеги, получиха достъп, макар и ограничен, до големите европейски и американски обсерватории в пустинята Атакама. С сега е дошъл ред и на космическите телескопи...
Аватар
valio_98
 
Мнения: 858
Регистриран на: Сря Юли 06, 2011 10:32 pm

Назад към Наука и прогностика

Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта

cron
Общо на линия e 1 потребител :: 0 регистрирани0 скрити и 1 гости (Информацията се обновява на всеки 5 минути)
На Сря Яну 15, 2020 8:06 pm е имало общо 349 посетители наведнъж.

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 1 госта