брой: 7 2001
Фентернет №7 (целият)
Атанас П. Славов
ФЕНТЕРНЕТ 7
Автор: Атанас Петков Славов
31. юни 2001


Тази година няма да мога да проведа едноличния си празник на фантастиката, който се опитвам да провеждам вече две години на несъществуващата дата 31 юни. Така че считайте изпращането на този Фентернет като виртуално честване на празника.
В него отново можете да не прочетете:

Таласъмия – легендата ще продължава.
Книги: Савченко отвръща на времето.
О Ужас, поспри... (Наградите Брам Стокър)
Пегас в скафандър.
Професор Толкин като милионер.
“ЕСЛИ” навърши 100... броя
Сървър “Руска фантастика”.
IN MEMORIAM – Виктор Колупаев.
фаКтастика: WWWarning – Антихристът!
С.Б.О.Р. - Първа Частна Фантастична Партия.
21 април - планетарен празник на алтернативите.
Съзвездие КИНОТАВЪР: Наградите “Сатурн” 2001.
Кой натопи заека Гари?
Грънчарското колело на телевизията.
Пратчет отново на кино.
Представям ви: Елена Павлова
Три житни класа - разказ






ТАЛАСЪМИЯ`2001


Е, състоя се и това богоугодно събитие, Таласъмия. Там, не на края на света, а в средата наРБъ, в гората край Минералните бани на Стара Загора, от 21 до 24 юлий, лето господне 2001. Щото не са ли върколаците, плътниците, самодивите, самовилите, магесниците, тролите, елфите, феите, юнаците, девиците и фантастите все божии чеда??? Е, да не се формализираме чии, Бог бил един, казват.
И така събрахме се там, в храма почивен на име “Берое” и се веселихме и пяхме, и пихме, и по брадата ни тече и в устата чеверме попадна. М-м-м наистина фантастично нещо нещо е туй чевермето агнешко!!! (разобличителни снимки очаквайте като атачменти).
Няма да река какво не можа да стане на Таласъмията, то и без туй не стана. Ще река какво стана.
Първо, събрахме поне 50-60 чиляка – все отбрани и като за пред хора.
Второ, цяла изложба от донесената фантастика сториха издатели от “Аргус” “Квазар”, “Офир”,”Елф”,”Тера фантастика” и “Фентъзи фактор”, нищо че повечето така и се върна обратно.
Трето, маса фантастични истории се изприказваха, запознанства и приятелства всячески...
Четвърто: поне две срещи – разговори се получиха – даже се случиха некои интересни изказувания.
Пето: Напридойдоха фендъмци не само от София, Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Стара Загора, Бургас и Левски, но и нови фенове от Сливен и Варна. Само дето от уеб-сайта “Хеликония” не ни почетоха и голем грях сториха! И от други сайтове също.
“О НЕРАЗУМНИ САЙТАДЖИИ, ПОРАДИ ЩО СЕ СРАМИТЕ ДА СЕ НАРЕЧЕТЕ ФЕНОВЕ?!?”
Шесто: Моя милост разпространи първия по рода си клубен фензин “Фентернет” този път на здрава хартиена основа и богато илюстросан с ликове на чудовища и други фантасти! и
Седмо, но не последно: Изядено бе цело ягне!
И туй то! Всичко кое не е речено, ке се рече, и сичко що не е сторено, ке се стори!
Очаквайте и се гответе за “БУЛГАКОН`2001” 6-9 септемврий лето 2001.

И този богоугоден файл стори рука Славова. Амин!

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх



ВЛАДИМИР САВЧЕНКО ОТВРЪЩА НА ВРЕМЕТО

Класикът на руско-украинската фантастика Владимир Савченко е известен у нас само по романа си “Да откиеш себе си” издаден от изд. “Хр.Г.Данов” преди повече от двадесет години. През следващите години той ставаше все по-смел в научните си идеи и по-пластичен в литературните си възможности, но четящите фантастика само на български бяха “опазени от него” Днес, на фона огромния разлив от нови и свръхизобилни руски фантасти, старият майстор отново излиза на сцената с гръм. Това е превръщането на излезлия през 1992 година роман “Длъжност във Вселената” в цикъл, който започва ново публикационно развитие. Савченко е практикуваш учен и идеите му винаги са дълбоко научни в най-добрия смисъл на думата, без това да пречи на литературната му сила.
Чел съм първия роман и смятам, че трябва да ви обърна внимание на цикъла. Действието се развива в наши дни. Над една руска провинция се появява няколко километрова сфера. Пристигналият изследователски екип открива че в черните й дълбини се виждат миниатюрни галактики. Сферата виси над степта и позволява да я изследват. Възниква научен институт, който построява кула проникваща във феномена. Оказва се, че това кълбовидно тяло в същност е пространствен континуум съдържащ в себе си цяла Вселена. Всеки сантиметър проникване в неговото пространство представлява милиони светлинни години придвижване във вътрешния свят. С времето мащабите са съответни. Хората командировани за няколко дни вътре се завръщат във вид на своите потомци израстнали в друг свят... Оставям на вас да си представите си възможностите за сюжета... За това говорят и заглавията на следващите книги от цикъла:
“Должност во вселенной” (Длъжност,/роля/ във Вселената) първи роман.
“Время больших отрицаний” (“Времето на големите отрицания” но се използва играта на думи с популярния езиков образ “время больших ожиданий”/очаквания, надежди/, днешното време е на отрицанията).
“Промеждуточный материк “– (“Междинният континент” – на територия не по-голяма от заден двор, института създава Зона, в която пространството и времето са умалени над 8000 пъти около един час там е една година, кадето се развива цяла популация хора с други ценности и друга социология, която започва да задминава човечеството в развитието си.
“Отсчет от конца света”. – (“Обратно броене до края на света” оформят се социални проблеми с новата човешка раса, опити да се върнат към бавното време на голямата Земя.
“Особая зона вселенских интересов” – (“Особена зона вселенските интереси” – насрещен проект на ускорените миниатюрни хора, да се преселят в дълбините на Сферата, където има скорости на тяхното време. От космоса идва друг феномен подобен на първия но с изгледа на миниатюрна галактика “М31” /Андромеда/, тя е пратеник на разумната метагалактическа цялост, която по този начин е провеждала интегрирането на разумните цивилизации към ново ниво...

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

О УЖАС ПОСПРИ...
(НАГРАДИТЕ “БРАМ СТОКЪР – 2000)


Злите езици остроумничат, че отвъдните сили не можели повече без такъв ценен кадър като Ричард Лаймън и спешно са отнесли душата му в отдавна запазения кабинет в Ада, но Президентът на асоциацията "Horror Writers of America"(не е “Най-ужасните писатели на Америка” а “Най-добрите писатели на ужаса в Америка” или както ви е угодно) почина след издаването на новия си роман “Вампирско шоу на колела” за който получи наградата “Брам Стокър” в категорията “роман”.
В другите категории наградите получиха:
Дебютен роман - "The Licking Valley Coon Hunters Club" (“Клуб на ловците на еноти от Ликинг-Уели” от Браян Хопкинс
Повест - "The Man on the Ceiling" (“Човек на тавана”) от Стив Тем и Мелани Тем
Разказ - "Gone" (“Погубен”) от Джек Кетчум
Авторски сборник - "Magic Terror: Seven Tales" (Магичен ужас:Седем истории”) от Питър Страуб
Антология - "The Year's Best Fantasy & Horror-13" – съставителство Хелън Датлоу
"Non-fiction" - "On Writing" (“За писателството”) от Стивън Кинг
Сценарий - "Shadow of the Vampire" (“Сянката на вампира”) от Стивън Кац
Поетичен сборник - "A Student of Hell" (“Студент на ада”) от Том Пичирили
Сайт - "Chiaroscuro" http://gothic.net/chiaroscuro
За принос в жанра – Найджъл Найл (защо ли не Найт?)


хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

Пегас в скафандър

Твърдят че Клаузевиц бил казал “ВОЙНАТА Е ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА С ДРУГИ СРЕДСТВА” или нещо подобно. Аз пък винаги съм твърдял, че фантастиката е продължение на поезията с други средства. И ето дойде съобщението че Санкт-Петербургското издателство “Лань” (“Кошута”) предприема издаването на уникална книжна поредица “Алтернативен пегас”. Това е серия стихосбирки създадени от руски писатели-фантасти. Те ще бъдат изящни полиграфически произведения в малък формат и в малък тираж. Ще се изпращат само на желаещите по пощата.

До този момент са издадени шест книги:

“ЕПИЦИКЛЬІ” – от Андрей Балабуха
“НЕАКТУАЛЬНЬІЕ БАЛЛАДЬІ” – от Лев Вершинин
“ОЙ ДА...” – от Евгений Лукин
“РАЗНОЛЕТЬЕ” – от Владимир Михайлов
“ОБРЫВКИ ИЗПОВЕДИ” – от Вячеслав Рибаков
“ЯВЬ И ВИДЕНИЯ” – от Сергей Снегов
Желаещите да получат някоя от стихосбирките да се обърнат на адрес:
shura@lpbl.spb.ru

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

ПрофесорТолкин – миллионерът

Предстоящата премиера на “Господаря на пръстените” събуди небивал ажиотаж около личността на нашия любим Дж. Р. Толкин. Изведнъж хиляди журналисти се заеха да изясняват кой е той и колко са спечелили наследниците му от неговите книги и авторски права. Суперпрестижното списание “Форбс” е знаменито със своите рейтинги на доходите – кой колко е спечели през миналата година в някоя конкретна област. И нашият скромен професор по английски език (по-точно неговите наследници) са се наредили на осмо място в класацията на покойниците печелили пари през изтеклата 2000 година. И от двете му страни са не кой да е, а най-известния авангардист на ХХ век Енди Уорхол и певеца Франк Синатра.

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

“ЕСЛИ” навърши 100 броя

Най-голямото в Русия списание за фантастика “ЕСЛИ” издаде стотния си брой. Създадено още в началото на 90-те години като голямоформатен журнал в обем 96 страници с тематично присъствие и на футурология то отначало се е продавало в 150,000 тираж. Сплотеният екип на списанието преживвял голямата стагнация на свиване на пазара при което днес списанието е с тираж 12,000 но излиза в обем над 300 страници. Има луксозен цветен печат и във всеки брой представя не само писатели, а и кинообзори (рубриката “Видеодром”) както и по един художник-фантаст с поне четири картини репродуцирани в цвят на вътрешните и задната корици. Списание “Если” е центъра на руската фантастика и постепенно се е превърнала в официална трибуна на критиката (в добрия смисъл на това понятие). Тържеството по повод юбилея се е състояло в московския ресторант “Шато”.
Там се е провел и ежегодния конккурс за премията “Сигма –Ф” – уникална награда връчвана само и единствено от естественото жури на читателите на списанието – тоест глас е подал всеки, който е пожелал.
Така че са отнесли по една бутилка коняк премираните:
Марина и Сергей Даяченко – за романа “Армагед-дом”
Алексанъдр Громов – за повестта “Изчислител”
Далия Трускиновска – за разказа “Чантъчния” (“Сумочный” по аналогия с “домовой” домашен дух, в случая – дух на чантата)
Кир Буличов – за цикъла от нови Гуслярски разкази
Евгени Харитонов – за статията “Бягане в кръг” ( същият този Харитонов, който е написал монография върху българската фантастика и ще бъде наш гост на “БУЛГАКОН`2001”)
Дмитри Караваев – ва видеообзора “Познати миражи”
Върнър Виндж – да преводен роман “Бездна в небето”
Дейвид Кроненберг – режисьор на филма “Екзистенц”


хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

СЪРВЪР
"РУСКА ФАНТАСТИКА"
http://www.sf.amc.ru/
Дмитрий Ватолин
dmitriy@amc.ru


Най-популярните раздели на сървъра:

* Страница на братя Стругацки:
http://www.sf.amc.ru/abs

* Рускоезична част от библиотеката на Загуменов
1200 книг, 200 авторов
http://www.sf.amc.ru/books

* Страница на Сергей Лукьяненко
http://www.sf.amc.ru/lukian

* Отпратки: "Желтые страницы Русской фантастики"
http://www.sf.amc.ru/links

* Фотографии на руските фантасти
http://www.sf.amc.ru/photos

* Курьер SF – Новости в световната фантастика
http://www.sf.amc.ru/sfc

* Премии в руската фантастика ("Интерпресскон", "Бронзовая улитка"...)
http://www.sf.amc.ru/awards


хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх
IN MEMORIAM

На 65 годишшна възраст почина големият руски фантаст и философ Виктор Колупаев. У нас той е познат само с отделни разкази в различни сборници. Дебютирал през 1972 г. със сборника “Зачем жил человек?” (“Защо ли живя човека?”) той издаде сборниците “Качели отшельника(”Люлката на отшелника”); “Седьмая модель” (“Седмият модел”); “Весна света” (“Пролетта на светлината”); и романа “Фирменный поезд “Фомич”” (“Фирмен влак Фомич”). През 1988 година е удостоен с премията “Аелита”.
Макар да е популярен с тънките си лирични фантастични разкази, Колупаев като учен и инженер е автор на изненадващи НФ творби. Например в разказа “Седмият модел” публикуван в същата година с “Невромантик” на Гибсън, се описва как руски кибернетици създават виртуален модел на свят, където се извършва контакт с извънземна цивилизация, и проникналите там виртунавти откриват истински пришълци, които са избрали виртуалната форма на контакт преди да дойдат физически...
Нека Вселената бди над праха ти Викторе...

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

фаКтастика

WWWarning (Предупреждение)!

Препечатвам буквално едно фаКтастично съобщение:
“Сетих се кой (или какво) е Антихристът. Цифрата 6 отговаря на буквата "Vav" или "Waw" в азбуката на иврит. Следователно www означава 666, което е числото на звяра. Ето ключа: "… и принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да се дамгосват с такъв знак на челото или десницата; за да не може никой да купува или да продава освен белязаните с името на Звяра или с числото на неговото име" (Откровение на Йоана: глава 13, стих 16 и 17). Става дума за паролата ("password"), с която влизаме в Internet. След електронната поща (e-mail) eлектронната търговия (e-commerce) също плъзна неудържимо по световната мрежа. Тя прониква в душите ни трупайки база данни какво ядем, пием четем, къде пътуваме, какви са скритите ни страхове, премълчани желания и потайни наклонности. Паяжината ( World Wide Web = www = 666 ) не постига ли целта на Мефистофел да бръкне в душите ни, и не плащаме ли доброволно, самоосъждайки се на проклятие?
Пише Ви една терзаеща се любознателна душа.”
А. Албърт, Лондон, The Economist, 28 януари 2000

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

СЕНЗАЦИЯ
ПЪРВАТА ПО РОДА СИ ФЕН-ПАРТИЯ!!!


На 27 месец того, клубният член и чорбаджия на “Подкрушието”, автор на “Нашите марковски процеси” “Хакери на човешките души” и други интелектуални свинства, Иван Попов, верен на извратения си ум снесе предложението да се създаде “КОМИТЕТ ИЛИ КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА РЕАЛНОСТ”.
Авторът на това издание и тези редове видя в тази находка на Попов златен шанс да влезе в Историята (не на тезгяха). След предложението на друг клубен член (о ужас, не мога да си спомня кой) да бъде не Комитет а Съюз, така че да се получи
С.Б.О.Р.
(Съюз за Борба с Организираната Реалност),

обявявам:
Аз, долуподписаният притежател на ЕГН, повеждам партия С.Б.О.Р. първата фен-партия в историята на човечеството, която ще си остане напълно фантастична,тоест продукт на въображението, защото няма да се регистрира, тоест да се материализира социално.
На следващите Фантастивали и конвенти ще има гише на партията, където ще се приемат членове с особени членски карти даващи им правото:
Да бъдат линчувани на обществени места.
Да бъдат смятани за откачалки.
Да не им се чува гласа, когато имат ценни идеи.
Да ги признават поне сто години след смъртта им.
Да се борят за развитие на обществото в посоката:

“ОТ ВСЕКИМУ СПОРЕД ФАНТАЗИЯТА,
ДО ВСЕКИМУ СПОРЕД ВЪОБРАЖЕНИЕТО!”

Очаквам всякакви идеи за Устава на партията и Пърдийните Дукименти.

Подпис и Печат: (не се четат)

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


21 април!!!
ВСЕПЛАНЕТЕН ПРАЗНИК – ДЕН НА АЛТЕРНАТИВИТЕ
С какво е известен 21 април ли? Сам по себе си с нищо, но той е тънката календарна граница между символите на две тоталитарни бездни: Родженнния ден на Хитлер – 20.ІV и Рожденния ден на Ленин – 22.ІV. Оригиналният сайт www.fuga.ru предлага гази дата да стане всепланетен празник – ден на алтернативите. Според авторите това ще бъде:
празник на интелигентността
празник на освобождението от идеологически химери
празник не на шествия и гуляи, а на обществена дискусия върху същности и ценности.
ден в който интелигентите ще излязат от своите професионални клетки и ще се срещнат по улиците и площадите в пространството на междудисциплинарното общуване, на конференции и семинари.
ден на експерименталното представяне и публично обсъждане на алтернативни науки и изкуства, теории и практики, идеи и стилове.
В този ден авторите предлагат да станете не много рано нито много късно, да излезете навън без да си казвате къде отивате, да се отбивате към всяко място където ви се поиска, да не си задавате никакви обязателни задачи. И ще видите, че ще свършите много повече неща.
В мрежата е открита Енциклопедия на алтернативните идеи”Книга на Книгите”
http://russ.ru/antolog/INTELNET/kniga_knig.html
а във Вселената е открита Алтернативна Планетна Система:
http://russ.ru/antolog/INTELNET/21a_new_planet_sistem.html
И накрая ето ви девиза на празника:
“БЪДЕТЕ ПОНЯКОГА ГЕНИАЛНИ. ПОНЕ МАЛКО. МЕЖДУ ДРУГОТО.”
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

СЪЗВЕЗДИЕ КИНОТАВЪР:
ФАНТАСТИЧНИТЕ КИНОНАГРАДИ “САТУРН”2001

На 12 юни в Лос Анжелос се е състояло връчването на 27 ежегодна награда “Сатурн” (Saturn Awards). Наградата се дава от Кинакадемията за научна фантастика, фентъзи и ужас (Academy of Science Fiction, Fantasy and Horror Films).
Наградените изглеждат така:
За научно-фантастичен филм: "X-Men"
За фентъзи филм: ("Frequency") у нас прожектиран с името “Пряко включване”
За филм на ужаса: ("Final Destination") нямам информация да е прожектиран.
За приключенски филм: ("Crouching Tiger, Hidden Dragon") “Промъкващ се тигър, стаен дракон” , у нас под името “Тигър и дракон”
За най-добър актьор на Ф. филм – Хю Джакмън “Х-мен”
За на-добра актриса на ф. филм – Теа Леони във филма “Семеен човек”
За най-добър второстепен артист – Улям Дефо във филма “Сянката на вампира”
За най-добра второстепенна актриса – Ребека Стамос в “Х-мен”
За режисьор: - Браян Сингър за “Х-мен”
За сценарист: Дейвид Хайтър за “Х-мен”
За музика: Джейм Хорнър за “Гринч”
За костюми: Луиза Мингенбах костюмирала “Х-мен”
За грим: Рик Бейкър гримирал в “Гринч”
Спецефекти ( Special Effects )- Скот Андерсън (Scott E. Anderson), Крейг Хейс (Craig Hayes), Скотт Стокдик (Scott Stokdyk) и Стен Паркс (Stan Parks) за филма ("Hollow Man") у нас “Човек без сянка”
Фантастика за домашно видео: -“Принцеса Мононоке” ("Princess Mononoke")
Телесериал / Network Television Series - “Бъфи убицата на вампири”
Телесериал за кабелни мрежи / Syndicated/Cable Television Series - "Далечни хоризонти" ("Farscape")
Телефилм / Single Television Presentation - "Безопасен провал" ("Fail Safe")
Телеартист / Actor on Television - Робърт Патрик (Robert Patrick) в сериала"Досиетата Х" ("The X-Files") наследникът на Дейвид Духовни.
Телеактриса / Actress on Television - Джесика Алба (Jessica Alba) в сериала "Тъмен ангел" ("Dark Angel")

ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

КОЙ НАТОПИ ЗАЕКА ГАРИ?

Далеч не всички, които са гледали виртуозния игрално-анимационен филм на Робърт Земекис “Кой натопи заека Роджър?” знаят, че зад този блестящ сюжет стои фантастичен роман на американския писател Гари Кенет Улф (Gary Kenneth Wolf) написан през 1981 година. През 1983 той е продал на студията “Дисни” правото за екранизация, с договор да получи 5% от общата печалба. И беше снет филма "Who Framed Roger Rabbit", който спечели от прокат $250,000,000. Но авторът решил, че скромният хонорар от $13,000,000 не е достатъчен и в момента съди студията за процентите от касети и DVD.
Какво да се прави – амерички нрави...
Нека се съдят – така им се пада!!!

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

ГРЪНЧАРСКОТО КОЛЕЛО НА ТЕЛЕВИЗИЯТА

В Монреал са започнали снимките на новия телевизионен сериал по романа на Урсула ле Гуин “ГРЪНЧАРСКОТО КОЛЕЛО НА НЕБЕТО” (1971). Тази история за човек, който започва да изменя реалността посредством въздействие върху сънищата вече е екранизарана веднъж и филмът определено е имал успех. Новата версия е постановка на режисьора Филип Хаас. В главните роли се снимат Джейм Каан и Лукас Хаас познати ни от “Марсиански атаки!” и Лайза Боне от “Държавен враг”. Сериалът ще бъде на малкия екран през 2002 година.

Отново кино по Тери Пратчет

Милионите почитатели на Тери Пратчет отново ще бъдат ощастливени. Прочутата киностудия на Стивън Спийлбърг "DreamWorks" е откупила правата за екранизация на “детската” трилогия на Пратчет “Крадци”, “Копачите” и “Криле”. Кога точно ще се снима обаче, представителят на студиото не съобщава.

хххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх


Представям ви: Елена Павлова

Би трябвало да кажа че познавам Елена от времето, когато като съставител на сборника “Нова българска фантастика`91” включих разказа й “Сейнджи”, който ако не се лъжа, беше дебюта й в книга. После години наред нищо не знаех какво пише, докато узнах че под псевдонима Лени Кинг е издала две книги хорор, а под псевдонима Вържийл Дриймънд издава книги-игри, си казах, че е станала чисто комерсиален автор и не представлява интерес за мен. И колко голямо беше радостното ми изумление като я “открих” отново наскоро със серия прекрасни разкази, които прочетох от екран като файлове, които тя ми даде. Видях една оформена писателка с колоритни, запомнящи се образи, която умее на изненадва, както това го прави реалния живот. Колкото за моето нахалство да “откривам” автор с над десет книги зад гърба си, то нима Америка не е била открита от нейните жители? Всяко откритие е относително. Предлагам ви да откриете и вие за себе си сериозната майсторка на психологическа фантастика чрез този малък разказ:


ТРИ ЖИТНИ КЛАСА
Елена Павлова

От автора: Това, всъщност, е поема в бял стих, колкото и да не ви се вярва. Докато писах разказа, на няколко пъти се улових трескаво да следвам безумния му ритъм и веднага се опитвах да разруша магията… Така и не успях. Личи си най-много в 2. и 3., и в края. Искрените ми извинения, ако не го откриете или пък ви подразни.

1.
Рутината му беше привична – събуждане; кафето в машината; струята встрани от тоалетната чиния… пак не улучих, какво ли съм пил снощи?; захар и кафе в чашата; първата за деня цигара и – с кафето пред компютъра. Час или два мъчителна работа, преди да настъпи пълното отегчение и да открие, че с угарка в ръка и недопито кафе се взира в екрана и повече не е в състояние да раздвижи героите си… После – излизане. Ключът на вратата, бравата пак заяжда, ще трябва да се смени. Празна пощенска кутия. Компанията – художници, които претворяват в мрежата плода на тазсутрешния му или може би вчерашен или по-онзиденшен труд, празни разговори с празни хора… Обяд – някъде по многобройните закусвални, с обедното издание в ръка; завръщане вкъщи и може би още малко работа, но по-често празен следобед пред празен екран; излизане отново – ключът заяжда; вечеря в клуба и празна вечер пред редица изпразнени чаши…
Търсеше да избяга в тази рутина и надеждно се беше скрил. Можеше да работи все още, което беше най-важното. Може да не пишеше така добре, както преди, но го правеше все още и това му беше най-голямото облегчение.
Тази сутрин в пощенската кутия имаше пакет. Прибра го, стреснат до толкова, че не посмя да го разпечата чак до обяд и го носеше със себе си, потопен в скръбта си както никога след…

2.
Телурион го нямаше.
Беше напуснал мрачния си роден свят веднага щом получи първото сериозно предложение за издателска работа. Сумата не беше голяма, но той напусна Телурион още на следващия ден. Не би могъл да издържи и миг повече в побъркания си свят, пренаселен и раздиран от противоречия, затънал в мизерия, страховит и жесток; свят, където всеки ден очакваше да го убият, където винаги му заповядваха как да пише, където подкастряха и думите, и крилете му…
Никога не съжали за избора си, макар горе сред звездите да го гризеше носталгия, каквато не беше очаквал… и макар горе сред звездите да откри, че обича Телурион, че е в състояние да открие стотици хубави неща в онзи кошмарен свят… и че му липсва.
Запази връзките си, доколкото можеше. Не съществува мрежа и компютър, които да пресекат звездите, но все пак корабите носеха товари и така в пощенската му кутия, понякога със закъснение, но по-често общо-взето навреме, пристигаха списания; добрите и топли издания от мрачния Телурион, а обратно се връщаха негови статии и разкази, и дисковете с новите му творения… така общуваше с дома си.
Отписа ги едно по-едно, всички онези издания, в които с тъжна нотка започнаха да споменават мрака, с годините пакетите в кутията ставаха все по-редки, страниците бяха изпъстрени с разкази и литературна критика. Не искаше да знае, ако го бяха публикували редом с реклама за поредната ракета и съобщението за поредната война. Не искаше да чува за мрака; предпочиташе топлата светлина на най-добрите умове у дома…
И с годините остана само едно списание, което той разтваряше с трепет, сигурен, че ще се потопи в топлата утроба на Телурион Добрия, още щом разгърне първата му страница. “Тера Телурион”; твърдяха, че е дисидентско, че го издава умопобърканото малцинство там у дома, но това беше връзката му с истинския дом и такава си я запази.
И после, внезапно, Телурион го нямаше…

3.
Когато научи новината, не беше сигурен, че ще има сили да живее повече. Бяха откъснали корените му, бяха го лишили от пъпната му връв, от смисъла на живота му, от побъркания свят, пренаселен и раздиран от противоречия, затънал в мизерия, страховит и жесток; свят, където всеки ден очакваше да го убият, където винаги му заповядваха как да пише, където подкастряха и думите, и крилете му… Домът му не съществуваше вече. Не съществуваше дори звездата, под лъчите на която се беше родил и която беше наричал свое слънце. Само Адът бе останал да бушува там далеч, адски вихър в абсолютния студ на вакуума. Чий бесен мозък би могъл да измисли оръжие, което да отвори врата към преизподнята и да погълне и свят, и звезда?
Не много дни прекара в безпросветно пиянство и само думите го върнаха обратно към живота, защото Телурион беше мъртъв, но той все още съществуваше и беше тук, за да възпее тъй мрачния си свят и мрачната му кончина.
Рутината му беше привична… и в нея търсеше убежище. Понякога почти забравяше; понякога нощем се взираше към звездите, макар да не би могъл да зърне слънцето си… но знаеше, че то е там – хилядолетия по-късно щеше да избухне и в небето над него… когато светлината като лоша новина достигне до приютилия го свят.
Завърнаха се кораби и с тях – бежанци, които да разкажат. Но разказите им не носеха утеха, напротив – те бяха разкази за край безумен, за зла идея, изникнала от нищото; осъществима… за стеларната бомба, която Телурион бе сътворил за месец – от празни думи.

4.
Пренесе пакета със себе си през целия си ден. Не беше очаквал да го получи, не сега, чак три месеца след кончината на Телурион и не, след като повечето кораби се бяха върнали. Кой знае колко време пощата му от дома бе проблуждала сред звездите…
Накрая се прибра и разпечата пратката. Извади го отвътре – “Тера Телурион”, но не последният, а предпоследен брой. Така и не го беше получил преди… седеше на масата и се взираше в решената в масленозелено корица, без да смее да отвори тази вест от миналото. Телурион е бил все още жив, когато са му опаковали списанието. Дори кошмарът на стеларната бомба не е бил измислен все още... Та предпоследният брой му приличаше на призрачен писък от отвъдното: Ей, тук съм, вижте ме, аз дишам, живея... къде сте? Подайте ми ръка!
Взе го със себе си, когато тръгна привечер към клуба. На спирката – той нямаше кола – разтвори предпазливо списанието и се зачете. Все същата топла утроба, все същата връзка с дома… само дето домът му не съществуваше отдавна и топлите слова му навяваха ужас. Видя, че са го публикували – един от старите му разкази, написани дори преди да тръгне към звездите. В редакционното обръщение се казваше, че може би това ще бъде брой последен, понеже сигурно “Тера” ще бъде спряна от цензурата… лош оракул беше този редактор, щом малко преди края бе излязъл още един брой.
Зачете разказите. Нещо интересно… за миг му стана топло на сърцето, като си помисли, че младата авторка може би ще го надмине по майсторство… и после се сети, че тя е мъртва заедно с Телурион.
Вечеря в клуба и дочете списанието. Усмивки за книги на приятели, за книги за доброто и живота; оплювки за онези, които са успели само да възпеят войната…
Стигна до собствения си разказ малко преди девет вечерта.
“Три житни класа”, така го беше кръстил. Спомни си злокобната, мрачна вечер, по време на която го беше натракал в очакване да дойдат да го арестуват за пореден път, за анти-пропаганда или както там беше обвинението. Разказал беше за войната такава, каквато той я виждаше, за хората, които се налагат със сопи – но не за правотата, а в името на силата си; за лъка и за пушката с които да докажеш силата си за повече и от по-далече… и за оръдието, за гранатата, за мините…
Отгърна страницата разтреперан.
За атомната бомба бе разказал. И за това, как следващата крачка е бомба да взриви звездите; да бъде точката в безкрайната борба за сила.
Стоеше сведен, неспособен да заплаче, задавен от болка и от мрак.
Допи си питието. Изправи се. Излезе навън. Захвърли списанието на тротоара и скочи под колелата на първата минаваща кола. Спирачки; писък; адски много кръв. Мрак.

Вятърът разлисти тихичко страниците на “Тера Телурион”, стигна до някъде и замря.
ТРИ ЖИТНИ КЛАСА – пишеше най-отгоре в средата.