брой: 9 2001
Фентернет №9 (целият)
Атанас П. Славов
ФЕНТЕРНЕТ 9
Автор: Атанас П.Славов
10.септември.2001 г.

Забавих този брой с десет дена, за да мога да отразя свършилия вече тазгодишен Булгакон. Пък и сезонът е фестивален, така че в първата половина преобладават истории за фантастивалите.

Тук отново имате прекрасна възможност да не прочетете:
Булгакон – отчет о т мястото и времето на събитието.
УЪРЛДКОН – ФИЛКОН`2001 – предварителна информация и наградите “ХЮГО”
ЕВРОПА – ДВА “ЕВРОКОНА” – истинският и измисленият.
РУСИЯ – “Странник”, “Урания” “Волгакон”
БЪЛГАРСКА ФАНТАСТИКА: Единадесетте български книги останали за последния етап на класацията; Кореспонденцията между Афанасий Слав и Робин от Локсли;
IN MEMORIAM – починаха Пол Андерсън и Фред Хойл.
RUSF на пет годинки.
фаКтастика: “И.И. на живо”-3; Великолепна седморка фаКтастични открития.
Три миниатюри от стари кучета: Атаянас Славов; Александър Бурмов; Александър Карапанчев.


БУЛГАКОН `2001

ПРАЗНИЦИ НА ФАНТАСТИКАТА

Ей на, дойде и този Булгакон през сакралната 2001 година. Да казва кой каквото си ще, но това си е плодоносна година. Завършихме започнатата като на шега Класация на българската фантастика и вместо 13 се откриха над 100 книги на български автори. Като резултат клуба се сдоби с талантливи млади автори, които колкото и да е странно продължават да се появяват, въпреки че Негово Величество Пазара продължава да грухти: “ТАКОВА ЖИВОТНО НЕМА!!!”
А ето и програмата на фестивала с мои коментари от мястото и времето на събитието.

5.септ.2001.
Настаняване на участниците (от обед нататък).
6.септ.2001.
10.00 ч. – Откриване на БУЛГАКОН `2001
11.00 ч. – Конференция “Корени на фантастиката” – на тази конференция не можах да присъствувам, защото проспах гара Сандански – обяснявам, предишната нощ практически не съм лягал майсторейки целия тираж (10 екземпляра) на фензина “Булгакон 2001-фаКтастика” част от който виждате тук, но там бе оформен като книжно тяло с илюстрации. Когато се събудих, видях през прозореца Рупите и църквата на баба Ванга. Наложи се да се връщам до Петрич, после да взимам рейс до Сандански, който ме остави на три километра до разклона за града... така че цъфнах към 1.30, когато започваше следобедната сбирка...
На мястото на събитието вече се бяха разположили фенове, писатели и издатели от София, Пазарджик, Стара Загора, Кърджали, Варна, Левски, Сливен и други.
14.00 ч. – Продължи заформилата се преди това дискусия за мястото и същността на фантастиката. Естествено имаше “лирични” отклонения от темата в какви ли не посоки, но се запомняха няколко аргументирани и задълбочени изказвания, като например това на Юри Илков – председалище на клуба известен като Генерала за сферите на влияние в зависимот от това, колко фантастика от различен вид и националност се издава у нас, както и съотношението на НФ към основния литературен поток. Мисля че бяха нпарвени магнетофонни записи на дискусията и се надявам, че ще ни стигне да превърнем във файл поне част от тях.
17.00 ч. – Видоепрожекции на записи от ТВ предавания за фантастиката – отложи се за следващия ден поради липса на интерес, а по-късно така и не се състоя по същата причина.
21.00 ч. – Прожекция на филма “Метрополис” – поне 7-8 фена изгледаха докрай този фил направен през 1927 година от Фриц Ланг и можаха да видят откъде са тръгнали маса нъправления и визуални стереотипи днештого фантастично кино и виодеоклипа.

7.септ.2001.
10.00 ч. – Среща с издатели и писатели на фантастика. Представени бяха издателствата: “Квазар” “Аргус” “Елф” и “Тера фантастика”, както разбира се виртуалното недоразумение наречено “Фентернет” Имах честта да водя тази среща, в която взеха участие писателите фантасти Елена Павлова, Атанас Славов, Николай Теллалов, Иван Хаджиев, Христо Пощаков, Юлияна Манова, много автори на отделни публикувани разкази, както и повечето фенове. Започнах с кратко встъпително слово за плородността на тази знаменателна година в която на нашата сцена изгряха звездите на Елена, Николай и даващата надежди Юлияна. Специално се спрях на авторските книги “Номад- самият пъкъл” (която предстоеше да бъде наградена следобед) и “Да събудиш драконче”, като подчертах, че макар книгите да са страшно различни – едната е типично лирично фантъзи изградено върху наш исторически и социален материал, а “Номад” с лекота би могъл да излезе под англоезично име, и двете ги обединява едно – това честни и страстни книги на автори, които се се сдържат в изразяването на своето възприятие на света. Интересна реплика за англоманските псевдоними направи фенът-продавач на книги Пешо. За съжаление смесването на писателската тема и дейността на издателствата, постепенно отклони разговора към “профсъюзни” аспекти на продажбата на фантастика...
14.00 ч. – “Нови книги и награди” – Тук вниманието на всички би приковано от дошлите специално за тази среща Емануел Икономов и Александър Карапанчев. Те направиха отчет за резултатите на конкурсите за фантастичен разказ през 2000 и 2001 година и коннкурса за роман през 2001 година. Бяха връчени наградите много автори, част от които присъствуваха, част от тях чрез представители. Между дошлите специално за целта беше Валентин Иванов, - стар клубен член, който от шест години работи по най-големите телескопи на света (в момента в Чили), който и стана любимецът на публиката през финалната част на вечерта. Пълният списък на наградените ще бъде публикуван в новия брой на списание “Тера фантастика”, който излиза на 10-ти септември. Стана ясно, че по наградите издателство “Аргус” е пръснало над 1300 лева, които както не е трудно да се досетим, са чиста инвестиция в българската фантастика с неясна възвръщаемост.
Хвала на тези хора!!!
После беше представена току-що излязлата книга на Елена Павлова, която има 27 книги-игри под други псевдоними, но дебютира със своето име. Говориха Редакторът и спонсор Светлозар Янков, издателят и също спонсор Иван Крумов, с който започва нова поредица “Българска фантастика” на издателство “Квазар”. Аз лично бях недоволен, защото така подкараната поредица изказвания придаде официален характер на представянето и намисленото от мен сърцато мнение за хубавата книга нямаше място там. Но си запазвам правото да направя това в следващия “Фентернет”.
21.00 ч. –Закривателния фен-купон - за мнозина продължи до 4-5 часа. Но в началото докато не бяха сериозно наченати водките Юри обяви шеговитите награди които бяха “поне десетина при седемнадесет номинации” Не можах да запомня всички, но някои ще възпроизведа:
На Христо Пощаков – алкохолната съвест на Булгакона.
На Дилян Благов – за всеотдайно трудолюбие при изчитане българските книги от Списъка.
На организатора Емил Кръстев за това че “от организаяк не се превърна в организадник” и т.н.

8.септ.2001.
09.00 ч. – Тръгване на целодневна екскурзия по маршрута: Сандански – Рупите – Роженски манастир (този ден е годишния празник на манастира) – Мелник (избите) Търг на фантастични книги – Сандански.
То беше едно ми ти синьо небе, едно меко слънце – не ти е работата. Като цяло си беше екскурзия като екскурзия. Различното стана като се качихме на Роженския манастир и правейки преход през планината се оказахме в избата на Шестака. Обслужваше ни същия сервитьор-фантаст като предишния път. Нахално превзехме цялото заведение и направихме там търга на фантастични книги – който според мен е най-фантастичния търг – във винарска изба. После каничките със сухо-о-о...
21.00 ч. – Организационно обсъждане на развитето на българския фендъм. – Този разговор не беше много регламентиран, но възникна спотанно. Обсъдиха се предстоящите срещи “Таласъмия”, “Перперикон`2002” в Кърджали, дали той да се слее със следващия Булгакон. Озвучи се идеята за “БАЛКАНИКОН” в който да се поканят фенове от Гърция, Македония, Сърбия, Словения, Румъния, Хърватия, Турция. Набелязахме организационни стъпки за това. Ако някой има информация за лица или клубове от тези страни да ги изпрати.

9.септ.2001.
10.30 ч. – Обсъждане на идеята за координационен съвет на клубовете по фантастика. Взе се решание такъв съвет да бъде създаден.
12.00 ч. – Закриване на БУЛГАКОН`2001. ... и кой откъде е...

Като цяло мога да кажа, че впъреки някои непълноти, Булгаконът тази година продължи и закрепи нещо много важно – все повече и от младите фенове разбират, че ако няма обединения от този род ще бъдем бити поединично – големите издателства ще ни засипват с книги подбрани само по критерия “Касовост” без оглед на качество и смисъл, докато малките фалират; няма да може въобще да се развие българска фантастика; ще изчезнем от картата на световното въображение преди да сме изчезнали от географската.



САЩ – Световен конвент на фантастите`2001

The Millennium Philcon®
August 30, 2001 - September 3, 2001 Philadelphia, PA 59th World Science Fiction Convention

Новият Световен конвент на фантастите УЪРЛДКОН`2001 (поради факта че тази година е във Филаделфия се нарича Милениум Филкон), се закри преди седем дни. От 1990 година когато екипа на списание “ORPHIA” достойно представи България и отнесе наградата “Карел”, не сме имали представители на това най-голямо и уважавано фендъм-сборище. Тази година имам удоволстивето да ви съобщя, че екс-члена на клуба Тони Пантев, който живее във Филаделфия, ще наблюдава фестивала за наше удоволствие и ще ни информира. Ще ни изпрати репортаж от мястото на събитието, който ще публикувам в специално издание. На следващите страници ще видите номинациите и наградите “HUGO” и “J.CAMBELL”.

Hugo Awards`2001


РОМАНИ
A Storm of Swords by George R.R. Martin
Calculating God (excerpt) by Robert J. Sawyer
Potter and the Goblet of Fire by J.K. Rowling
Midnight Robber (excerpt) by Nalo Hopkinson
The Sky Road (excerpt) by Ken MacLeod

ПОВЕСТИ:
"A Roll of the Dice" by Catherine Asaro
"Oracle" by Greg Egan (Asimov's Jul 2000)
"Radiant Green Star" by Lucius Shepard
"Seventy-Two Letters" by Ted Chiang
"The Retrieval Artist" by Kristine Kathryn Rusch
"The Ultimate Earth" by Jack Williamson

НОВЕЛИ:
"Agape Among the Robots" by Allen Steele
"Generation Gap" by Stanley Schmidt
"Millennium Babies" by Kristine Kathryn Rusch
"On the Orion Line" by Stephen Baxter
"Redchapel" by Mike Resnick

РАЗКАЗИ:
"Different Kinds of Darkness" by David Langford
"Kaddish for the Last Survivor" by Michael A. Burstein
"Moon Dogs" by Michael Swanwick
"The Elephants on Neptune" by Mike Resnick
"The Gravity Mine" by Stephen Baxter

КНИГИ ЗА ИЛИ СВЪРЗАНИ С ФАНТАСТИКАТА
Concordance to Cordwainer Smith, Third Edition by Anthony R. Lewis (NESFA Press)
Greetings from Earth: The Art of Bob Eggleton by Bob Eggleton and Nigel Suckling (Paper Tiger)
Putting It Together: Turning Sow's Ear Drafts Into Silk Purse Stories Mike Resnick (Wildside Press)
Robert A. Heinlein: A Reader's Companion by James Gifford (Nitrosyncretic Press)
Terry Pratchett: Guilty of Literature ed. by Andrew M. Butler, Edward James and Farah Mendlesohn (The Science Fiction Foundation)

КИНОДРАМАТИЗАЦИИ
Chicken Run “Бяството на пилето”
Crouching Tiger, Hidden Dragon “Тигър и дракон”
Frank Herbert's Dune “Дюната на Франк Хърбърт”
Frequency “Пряко включване”
X-Men “Х-мен”

ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕДАКТОР:
Ellen Datlow
Gardner Dozois
David G. Hartwell
Stanley Schmidt
Gordon Van Gelder

ПРОФЕСИОНАЛЕН ХУДОЖНИК-ФАНТАСТ
Jim Burns
Bob Eggleton
Frank Kelly Freas
Donato Giancola
Michael Whelan

ПОЛУПРОФЕСИОНАЛНО СПИСАНИЕ:
Interzone edited by David Pringle
Locus edited by Charles N. Brown
New York Review of Science Fiction edited by Kathryn Cramer, David G. Hartwell, and Kevin Maroney
Science Fiction Chronicle edited by Andrew I. Porter
Speculations edited by Susan Fry; published by Kent Brewster

ФЕНЗИН – ЛЮБИТЕЛСКО СПИСАНИЕ:
Challenger - edited by Guy Lillian III
File 770 - edited by Mike Glyer
Mimosa - edited by Nicki and Richard Lynch
Plokta - edited by Alison Scott, Steve Davies and Mike Scott
Stet - edited by Dick Smith and Leah Zeldes Smith

ФЕН-ПИСАТЕЛ:
Bob Devney
Mike Glyer
Dave Langford
Evelyn C. Leeper
Steven H Silver

ФЕН-ХУДОЖНИК
Sheryl Birkhead
Brad Foster
Teddy Harvia
Sue Mason
Taral Wayne

Носителите на награди са подчертани.

НОСИТЕЛ НА НАГРАДАТА “Д.КЕМБЪЛ”:
James L. Cambias (1st year of eligibility)
Thomas Harlan (2nd year of eligibility)
Douglas Smith (2nd year of eligibility)
Kristine Smith (2nd year of eligibility)
Jo Walton (1st year of eligibility)


ЕВРОПА


От 16 до 19 август на румънският остров Атлантикрон се е състоял европейският конвент на фантастите “Eurocon 2001”. Официални гости на конвента са били американските писатели Джо Холдеман (“Вечната война” и “Вечният мир”) и Норман Спинрад.
Гостували са също така представители над 20 европейски държави, без България. За кой ли път Румъния се оказа космически недостъпна за нашите джобове...
Програмата на трите дни е била подчинена на темите:
17 август – Ден на времето.
18 август – Ден на Човешкия Геном
19 август – Ден на Космоса
Всеки от дните освен срещите и дискусиите е продължавал с филми на съответните теми.

Който иска допълнителна информация да пише на адрес:
srepi@yahoo.com
И ОЩЕ ЕДИН ИЗМИСЛЕН ЕВРОКОН...

Друг Еврокон ще се състои на 26-28 октомври т.г. в Блякпул, Англия. Без изобщо да ги интересува, че конвентът на европейските фантасти се провежда ежегодно от десетилетия, те се самообявават за EUROCON`2001, но специализиран за евройските фенове на видеоигрите играещи се на “класически конзоли от 1985 г.” Даже не е геймърство в съвременния смисъл на думата.
Какво да се прави – тъдявашни нрави...


РУСИЯ

ПОКАНА ОТ “СТРАННИК”

Всички които желаят са поканени да вземат участие в Шестия Конгрес на Фантастите в Русия “СТРАННИК-2001” който ще се състои през 20-23 септември в Санкт Петербург В програмаата на конгреса е “Дискусия за бъдещето”, която продължава вече трета година. Това е единствения през последните години опит за обсъждане на възможностите за “конструктивното бъдеще”, дискусия имаща световно, общочовешко значение. Ще бъде стартиран трети раздел “Катастрофите на бъдещето” където ще бъдат обсъдени техногенните, екологичната и културната катастрофи, възможностите за спиране деградацията на общочовешките ценности. Ще има и други литературни акции, срещи с писатели, панорама на кинофантастиката.
Кулминация на конгреса ще бъде връчването на наградата СТРАННИК която тази година ще се връчва за осми път. За Русия тази награда има стойност на “Хюго”.
Номинационният комитет е излъчил следните произведения:
РОМАН:
"Цветы на нашем пепле” – Юлий Буркин
“Армагед-дом” – Марина и Сергей Дяченко.
“На чужом пиру” – Вячеслав Рибаков
ПОВЕСТ:
“Вычислитель” – Александър Громов
“Круг почета” – Олег Дивов
“Время великого затишья” – Андрей Соломатов
РАЗКАЗ:
“Приснившийся” – Евгений Лукин
"Вечерняя беседа с господином особым послом" – Сергей Лукяненко.
“Сумочный” – Далия Трускиновская
КРИТИКА, ПУБЛИЦИСТИКА, ЛИТЕРАТУРОВЕДЕНИЕ:
“Отечественная научно-фантастичная литература” – Анатолий Бритиков.
“Из тупика, или Империя наносит ответный удар” – Александър Ройфе.
“Из дебюта в миттельшпиль" – Сергей Переслегин.
След закриване на конгреса ще бъдете информирани за събитията и носителите на наградите “Странник” “Бронзовая улитка”, и “АБС”. За желаещите владеещи руски език, ще бъдат изпратени в отделен зип най-добрите статии от конференцията за бъдещето!
Който иска допълнителна информация да пише на Автора на Фентернет.

"ВОЛГАКОH-2001".
Волжска одисея на 2001 година (22 -- 26 август):


Един от най-старите клубове в Русия е “Ветер времени” (“Вятърът на времето”) в г. Волгоград, през 1981 г.. Там основател и лидер е нашият стар приятел (многократен гост на клуба) и признат за фен №1 на Русия Борис Завгородни. От този град и член на клуба е и най-стария фантаст на нашата планета (роден в началото на меналия век) А.Палей. Там са гостували освен всички руски фантасти, Кърт Вонегът, Хари Харисън, и Брус Стърлинг. Клубът “Ветер времени” е инициатор и няколко години жури на първата феновска награда за фантастика “Великое кольцо” (Великият пръстен). От този клуб е нашумелият автор Сергей Синякин, който вече е носител на повече от пет престижни награди. Тяхно клубно издание са десетки книги, между които легендарната “Киберпънкари по Волга” (“Киберпанки на Волге”) първа книга с този тип фантастика в Русия. Апотеоз на клубния живот стана “ВОЛГАКОН`1991”, където гостуваха писатели като носителят на Хюго Тери Бисон, Кристофър Сташеф, Пол Парк, Джеймс Хоган, Ерик Симон и др.
Преди месец се проведе новият “Волгакон`2001” в който бяха възпроизведени всички найдобри традиции на руските фен-конвенти. Различното, което се е случило на фестивала е:
Конференция на фензинерите (любителските фен-списания, които в Русия по едно време бяха над 50)
Конференция на рецензентите на фантастични книги. (След като за десет години на руски са издадени над 4000 преводни книги, помислете си, колко рецензенти са работили при тяхната селекция).
Конференция на преводачите.
Издаване на специални книжни издания между които “Киберпанки на Волге-2” “Светът на фензините”, “Сборник произведения на клубни автори”, преводна книга неиздавана още на Запад и др...
Конкурси за: мини разказ; най-добър фензин, най-добър е-фензин; за най-добър фен-издател; за поет родом от фендъма;
“Голям Веселнски банкет” и Сорприз – каквото и да означават те.
Всеки работен ден на конвента завършва с Вечерен Огън.

В някой от следващите броеве очаквайте специален разказ за събитието от самия Завгородни.

ФЕСТИВАЛ “УРАНИЯ`2001”

В град Томск през периода 18-20 юли се проведе фестивала за фантастика “Урания`2001”. Там жури от две нива даде наградите Урания за руска фантастика:

МАЛКА УРАНИЯ (за най-добро произведение в хуманистичните традиции на руската фантастика)

“Поляната, където танцуват скворците” ("Лужайки, где пляшут скворечники"-роман). - Владислав Крапивин. Носител на премията МАЛКА УРАНИЯ.
“Маг в законе” (преводът зависи от разбирането на типично руското “вор в законе” за крадец, който спазва външната рамка на законността) – Г.Л.Олди (Громов-Ладыженски).
“Търсачи на небе” (“Искатели неба”) – Сергей .Лукяненко.

ГОЛЯМА УРАНИЯ (за най-добро произведение на руската фантастика през 2000 година.

“Цветя израстнали върху нашата пепел” ( "Цветы на нашем пепле" - роман) – Юлий Буркин. Носител на премията ГОЛЯМА УРАНИЯ.
“Търсачи на небе” (“Искатели неба”) – Сергей Лукяненко.
“Маг в законе” (“Магьосник в законни рамки”) – Г.Л.Олди.


БЪЛГАРСКАТА ФАНТАСТИКА

Класация за най-добра българска
фантастична книга през периода 1990-1999 г.

ФИНАЛЕН ЕТАП

Условия за участие:
Да сте чели и единадесетте книги.
Подредете книгите от първо до десето място по предпочитания
Списъкът по-долу е по азбучен ред.:))

“Далечен свят” – роман от Генади Маринов (издателсгво “Алеко”, 1995 г.)
“Десетият праведник” – роман от Любомир Николов (Аргус,1999)
“Да събудиш драконче” – повест от Николай Телалов ( “Светра”,1999)
“За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството” – роман от Величка Настрадинова (“Златен лъв”,1999)
“Историята на самотния редник” – сборник разкази и повест от Янчо Чолаков (“Офир”, 1995)
“Космосът да ти е на помощ, Александър!” – роман от Иван Мариновски (“Отечество”,1990)
“Нова българска фантастика`91” – сборник с разкази от различни автори (“Орфия”,1991)
“Психопрограмираният” – роман от Атанас П. Славов ( “Орфия”,1992)
“Пътят към Сиракуза – сборник разкази от Алек Попов (“Литературен форум”,1999)
“Сенки от плът” – сборник разкази от Агоп Мелконян (“Ерато”, 1999)
“Трупове в безгробна територия” – роман от Нина Ненова (“Тагетес”, 1999)


КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОБРА БЪЛГАРСКА
ФАНТАСТИЧНА КНИГА ПРЕЗ 2000 Г.
Условия за участие:
Да сте чели и шестте книги
Подредете книгите от първо до шесто място по предпочитания.
Списъкът по-долу е по азбучен ред.
“Аз, грешният Иван” – роман от Николай Светлев ( “Светра”, тир. 1000)
“И боговете играят хазарт” – роман от Димитър Ленгечев ( “Аргус”, тир. 1000)
“Кървави луни” – сборник разкази от Мирослав Пенков (“Камея”,тир. 750)
“Новият свят” – сборник от Николай Николов (“Вузев” тир.1000)
“Стъпала към Едем” – сборник разкази от Николай Ватов (“Стигмати”тир. )
“Чудни хоризонти” – сборник разкази от различни автори (“Аргус”тир.1000)


През 40-те години съветският академик А. Богомолец твърдял, че човек може да живее до 150 години. Сталин с жив интерес следял научните му успехи награждавал го, и го подкрепял всячески. И когато през 1946 Богомолец ненадейно умрял на възраст 65 години, Сталин с огорчение заявил: “Ама че мошенник, излъга всички!”



ОТ моделириУМА СИ ТЕГЛИ
Тук публикувам кореспонденцията между Писар Афанасий от Фендъмско и Робин от Локсли доколкото тя се отнася до сборника от български фантасти наречен “МОДЕЛИРИУМ”:

УВАЖАЕМИЙ ГУСИН РОБИН ОТ ЛОКСЛИ

Позвулява си за ви бизпокои писар Афанасий от наше село Фендъмско. Аз разбирам, че ваше благордство е зает чиляк, но си мисля, че когато сутрин изведете гончите си хидри на лов от восокородния си замък, и след като се уморите да настройвате арбалета са за ниско летящи архангели, ще приседнете на некой камък, ще извадите любимата си торба от щавен дявол, където носите текущите писма и ще хвърлите някое око на моето писание.
Поводът за него е следният. Вчера минавах край магическия камък Интърнет и там видях светещите знаци на словата, които сте си разменили с уважаемата Принцеса Афала. Осмелих се да ги прочета, щото рехох си, щом са ги оставили видими, значи може. Та там пише за некакви стари кучета дето издали манускрипт с име “Моделириум” пак той бил много лош, и само дето негова висоученост Янчо Офирски бил достоен за похвала, щото се нагърбил да го издаде, друго добро немало кво да се рече.
Да, ама требе да река некои признания. Аз, недостойният писар съм виновник за появата на този манускрипт. Колкото и да сте зает, някой ден напуснете вашия замък Локсли, и наминете към Търновграда. Там попитайте за моя приятел Ивайло Стрормбринджъра, кой дойде от наше Фендъмско. Той ще ви разкаже как години наред скитах из наше село и се тюхках, че толкоз добри и достойни люде съчиняват истории и магични писмена пишат, пък нема кой да ги запише и разпрати по света да се четат. И ще ви разкаже, тоя достоен млад съчинител, че отначало съм откъртил плоча от собствения си дувар и на нея съм записал всички писмена, що съм намерил из Фендъмско. Квото е имало, туй съм изографисал на тази плоча. И как после на събора Булгакон видя тази плоча Веселата Фея, и даде нишан как може тази плоча да се напише на манускрипт и да стигне до много хора пък те да рекат има ли там нещо полезно за душата и акъла. И го сторихме на краснопис с Хаджи Иванчо Смешника, та отодохме при издавницата на Янчо Офирски, където изработиха много манускрипти та тръгнаха по широкия свят. Грешни сме, грешни сме, гусин Робин, ние старите кучета че сложихме и собствени истории в манускрипта, но хубаво разлистете листята ще видите, че само 80 от 330-те са наши! Останалите 250 страници са първи или почти първи публикувани слова на млади разказвачи, най-стария от които има едва 32 лета. Квито са те такъв е сборника. Тогаз още не бяхме прочели увлекателните приключения на Принцеса Афала, та да ги изтипосаме там. Не напразно в новия манускрипт искаме поне три от тях да пуснем!
Пък колкото до нашите истории, които изтипосахме там, нека не забравяме, че колкото по-високо се качва маймуната, толкова повече рискува да й видят червения задник. Лошото е, когато никой даже не поглежда към него, щото предварително решава че е червен.
И тъй гусине, от наше село Фендъмско ви желаем добър лов по полетата на Въображението, пък дано фанете баш Архангела.

Ваш:
Писар Афанасий Слав
( дето седи на площада и изографисва хорските измишльатини)

Уважеемийй гусин Афанасий от Фендъмско,

Не знам съзнателно ли изтъквате погрешното убеждение, че аз, Робин от Локсли и споменатия в остроумното ви писмо Стормбринджър сме две отделни едно от друго лица (и не само лицата ни са отделно). Съдейки по изтънчената ви словоирония, умопостигам че – да. А съдейки по нееднократното споменаване житията на моя колега из небесните лесове и простори, Архангела, то умозаключавам че – не. Във всеки случай, длъжен съм да разсея следните заблуди:
моят замък е шеруудския лес, а не някаква си каменна грамада,
ружийото ми е голям лък от тис (longbow), а не някаква си бавно стреляща джажа,
Аз и лицето Стормбринджър сме наистина две отделни личности, както и лицето Акира, макар една (две) ръка (-це) да клавишоблудства писанията и на тримата край вълшебния камък Интернетус
Не съм крил никога пренебрежението си към манускрипта Моделириум, макар не веднъж да съм възхвалявал естеството на начинанието и усърдието на “старите кучета” които не само приказват ами и създават един такъв напълно фантазен факт като въпросния манускрипт. Но съгласете се, това са две отделни неща
Не само блестящата стилово и художествено работа на достойния съчинител Янчо от Офир заслужава похвала от скромната ми персона. Не по-малка такава заслужава и Вашата работа, ако не съм го споменал, то е пропуск на словото ми. За разлика от стрелата ми то не е тъй точно и смъртоносно.
И най сетне: аз поговорих със Стормбринджър от Триждиславния Търнов, съгласно драгоценната ви препоръка и той ми довери следното – Да би прочел вълшебната плоча със съчинените писмена отпреди да биде хартийоувековечена, той би сериозно се умозамислил дали да даде принос към него. Пуста работа изнорителна му не дала да го свърши това деяние навреме, а после било късно. А и както сам великодушно отбелязвате, тоя съчинител е млад и още и глуповат, суетлив, макар достоен и сърцат, за него биде важно да узнае некой че и той торба с истории има в ума си. Уви, истории твърде различни от тези, дето старите кучета (поклон тям!) измислят и издават. По дух, слова и съдържание.
За вашите дръзки и достойни деяния съм в известност, очи и уши из гората много има и все на мене обаждат. Ала една препоръка не мога да не стъкна, щом споменавате, че нов манускрипт ще бъде създаден – младите съчинители имат полза както от възторг и поощрение, така и от поучаване и напътствие. Жътвата дава зърно, но и плява. Да се вършее трябва и плявата да се отвява. И не е толкова бедна нивицата ни, че зърно да не съберем ако духнем по ячко. Благородната принцеса Афала наистина има много достойни словопостижения, но има и не толкова хубави писмена. Съберете повече кремъци за диканята си, че да ви е чисто после зърното.
Това е обобщено, да не словогрехувам повече. Перото от дивата гъска вече се притъпи, не ми се ще друга да пронизвам. Когато се видим , а то ще е скоро, ще разискваме повече. Относно БашАрхангела, бих отбелязал че крушата пада от дървото щом узрее, ако насила я бутнеш – кисела ще да е. Така ми предаде лично моят събрат, заклинателя на бурите – Стормспела. Още добави, че това което днес е химерно и неуловимо, утре е ясно и неотменно. И даде пример с ръкописа си Преломени криле – никога не повярва, че бял свят ще види, преди да излезе сам изпод пръстите му.


Ваш: Сър Робин от Локсли,
Принц на волните духом

ОТНОВО АФАНАСИЙ ОТ ФЕНДЪМСКО

Длибоко увъжаеми Принце на волните Робин от Локсли,
Прочетох вашите словеса и ме обзе велико терзание. Много се надявах да се видим на толемия рицарски турнир Булгакон, но ваше величество не благоволи да се яви, та да расее страховете ми. Като цяло писмената Ви ме радват, но един ред заседна в окото ми като стрела урочасана със зла магия. Вие пишете за ответа на Стормринвджъра буквалната: “той би сериозно се умозамислил дали да даде принос към него.” Към “Моделириума” де. Явно грешното того писание е толкоз недостойно за неговите таланти че... Попитай го от мен, о благородни Робин, той като праща разкази в печатницата “Зона Ф” иска ли предварително да го запознаят в дойстойна компания ли ще са словата му? И представя ли си как ще го погледне лукавия маг Агопий за таквиз претенции? Защо смята, че щом ахмаците дето правят “Моделириума” го обичат и зачитат, може да им вършее тръни на главата? Ами че “Моделириума” дето с голям зор го строихме, си е място за публикосване на млади писачи – например в новия няма нито ред литература от съставителите – само статии и есета. И като гледам кървавия спор дето води с достойния граф Лейзи, как тъй плюе по съчинители дето една десета от писмената им не е чел? Вкусовете може да са всякакви, но занията трябва да са горе-долу равни!
Тъй му речи на онзи момък, пък нека помисли.

Твой Афанасий Слав,
дето пише измислици.


IN MEMORIAM

На 31.юли.2001 г. почина световно известния писател-фантаст Пол Андерсън [Paul Anderson (1926-2001)]. Започвайки от 1947 година, той е написал и издал над сто (100!) фантастични романи и сборници с разкази. Бил е президент на Science Fiction and Fantasy Writers of America. Награждаван е седем пъти с “Хюго”, три пъти с “Небюла”, през 1997 получава титлата Grandmaster, а през 2000 година и наградата Джон Кембъл за най-добър роман на годината.
В интервю за “Локус” през 1997 година той признава, че би искал да го запомнят най-любимите му произведения: "Tau Zero", "Midsummer Tempest", "The Boat of a Million Years", "Three Hearts and Three Lions", "The Enemy Stars" i "Brain Wave".
Нека Вселената бди над праха му!




На 20.авг.2001 г. на 86 годишна възраст почина Фред Хойл. Той е астроном от първа звездна величина и творец на научна фантастика. Счита се че е автор на понятието “Големия взрив” (Big Bang), въпреки, че до края на живота си остава привърженик на концепцията “Стабилна Вселена”, която до голяма степен е противополжна на “взривната”. Винаги е отстоявал необичайни и скандални възгледи, като теорията на “панспермията” например, но и най-върлите му критици, са признавали оригиналното му мислене.
Сам и в съавторство е написал десетина фантастични романа и сборници с разкази. Най-популярен е романът му “Черният облак” за контакт с разумно същество представляващо облак космическа прах дошъл от дълбините на вселената. Също така е известна и новелизацията "A for Andromeda" издадена на руски език под заглавието “Андромеда”, където сложно кодирано съобщение от далечна цивилизация бива разшифровано и от него синтезирана жена-съобщение – Андромеда. Творчеството на Хойл е добър пример на съчетание между пълноценна литература и първокласно научно мислене и идеи.
В съовторство със сина му Джефри Хойл са създадени романите: “Петата планета" ("Fifth Planet", 1963), "Седем стъпала към Слънцето" ("Seven Steps to the Sun", 1970), "В космичните дълбини" ("Into Deepest Space", 1974), и други.
Нека звездите го приемат сред себе си!


ПРОЧЕТОХМЕ ВМЕСТО ВАС:

АЛТЕРНАТИВНА РЕАЛНОСТ

Публикуването на класацията за алтернативна фантастика предизвика една интересна реплика на преводача Иван Златарски, която ми достави голямо удоволствие. Самият аз узнах съдържанието на романа за пръв път и ми се иска да го споделя с тези, които не са го прочели във форума “Фантастика”. Излагам текста, в оригиналния вид по автора, с което продължавам инициативата: ”ПРОЧЕТОХМЕ ВМЕСТО ВАС”

Прочетох в последния Фентернет (номер 8), че романът The Resurrection Day на Brendan DuBois е получил The Sidewise Award (награда за произведение в суб-жанра "алтернативна история"). Анотирал съм преди време тази книга и си позволявам (пак без разрешението на издателството, за което съм свършил тази работа - дано ми простят) да ви предложа тази анотация.
Предупреждавам евентуалните й читатели, че в раздел "Съдържание" на анотацията има доста подробен ПРЕРАЗКАЗ на сюжета, така че това може да развали удоволствието от бъдещото прочитане на книгата.
И така, предупредени сте:

А Н О Т А Ц И Я
Заглавие : Resurrection Day, 388 pp.
Автор: Brendan DuBois
Издадена : G.P.Putnam’s Sons, New York, 1999
Жанр: алтернативна история
Съдържание: Годината е 1972. Изминали са 10 години след кубинската криза от 1962-а, когато за разлика от историческата действителност, руснаците в Куба използват атомно оръжие срещу американските десантчици в Залива на прасетата и в резултат пламва световна ядрена война. Опустошени са десетина американски града – Вашингтон, Ню Йорк, Сан Диего и т.н., но за сметка на това Русия е практически изтрита от картата, заедно с големи части от Китай. Щатите са използвали почти целия си запас от 20000 бойни глави. По някаква необяснима прищявка на съдбата Западна Европа е останала непокътната, но в САЩ цари нищета, глад, безработица, военна цензура и пр. За войната е забранено да се говори, може би защото американците се чувстват неудобно да обясняват свръхреагирането си, довело да стотиците милиони жертви. Главен герой на книгата е Карл Ландри – бивш военен ветеран, сега журналист в бостънския “Глоуб”. Той случайно се е запознал с Мърл Суонсън, който е обещал да му предаде свръхсекретни документи, имащи огромно значение за Америка. Но преди да се срещнат, Мърл е намерен убит. Няма никаква следа от документите. Карл надушва, че е попаднал на сензационна история, но военният цензор във вестника му забранява да проведе подразбиращото се журналистическо разследване. Междувременно Карл се запознава с красивата англичанка Сенди Прайс - също журналистка, но в лондонския “Таймс”, дошла в Америка като кореспондент. Сенди упорито преследва Карл и постепенно между двама им пламва чувство. Карл на своя глава подхваща тайно разследване на убийството на Мърл. Постепенно той научава, че Мърл е бил висш служител в администрацията на Кенеди и е бил в течение на много тайни, имащи отношение към началото на войната. Когато разбира, че Карл не се е отказал от идеята да направи материал за Мърл, цензорът го изгонва от работа. Всичко това става в навечерието на кандидат-президентска кампания. Точно в този момент Сенди получава предложение да участва в специална група, която ще посети опустошения Махнатън, където текат възстановителни работи. Тя поканва Карл като фотограф и той с охота се съгласява (нали е безработен). По време на пътуването до Манхатън двамата стават обект на няколко опита да бъдат премахнати и Карл се досеща, че това има отношение към нежеланието му да забрави за Мърл. Сенди продължава да го разпитва за всичко и от въпросите й той долавя, че тя знае за Мърл неща, които не й е казвал. Случайно Карл намира в багажа й радиопредавател и се досеща, че тя е английска шпионка. Всъщност събитията се развиват на фона на намерението на Англия да си възвърне ролята на световна сила. Англичаните изобщо не скриват имперските си амбиции – те помагат на нещастните американци с храна и най-необходимото, но едновременно с това са изпратили с неясна цел специални войски на територията на Щатите. От няколко случайно дочути разговора между англичани (напр. веднъж при посещение на прием в английското посолство) Карл започва да се досеща, че има споразумение между военната клика в САЩ и англичаните те да повторят аншлуса на Австрия от Втората световна война (т.е. англичаните да присъединят САЩ насила). Оставени сме да очакваме, че това като че ли зависи от избора на бъдещия президент. Озовали се веднъж в Манхатън, Карл и Сенди попадат в катакомбите на привидно пустия и контролиран от военните град и там се срещат с борци на съпротивата срещу военния режим. Когато най-сетне се измъкват (Карл спасява живота на Сенди на косъм) Карл се свестява пленен от войниците на генерала, изпълнявал ролята на главнокомандващ по време на ядрената война. От него той получава обещание за всякакво съдействие, но едновременно с това и заповед да намери документите на Мърл до шест дни. Крайният срок подсказва на Карл, че назряват грандиозни събития. Захваща се с разследването на малкото останали неизяснени дни преди смъртта на Мърл. Той естествено няма представа какви биха могли да бъдат мистериозните документи, довели до смъртта не само на Мърл, а както се оказва и на всички живи свидетели от висшите управленчески кръгове, взели участие в началото на кратката война. Ловейки се едва ли не за сламки, Карл разравя гроба на кучето на Мърл, погребано от него дни преди той сам да бъде убит. Там намира сандъче с документи: дневник на Мърл и оригинали на военните заповеди, документиращи, че Джон Кенеди до последния момент е бил против нанасянето на ответен атомен удар и че отговорността за този удар е на главнокомандващия американската армия (същият, който иска да сложи ръка на уличаващите го документи), действал против волята на Президента. Карл сяда и написва разобличаващ материал, този път с активното съдействие на главния редактор на “Глоуб”, комуто също е писнало от цензори и ограничаване на демократичните му права. Това не само слага обрат в кандидат-президентската кампания, но поставя повратна точка в следвоенната история на Америка и по някакъв останал недоизяснен начин отменя вече вкараната в ход операция на англичаните по завземането на Америка.
Оценка: Написан в стила на нашумелия “Фатерланд” (която не съм чел) романът разглежда хипотезата “Какво би станало, ако кубинската криза от 62-а беше прераснала в атомна война?”. Възможност, интересна не само за американците, но може би и за всички нас, особено ако романът беше написан с по-малко чисто американски детайли (т.н. trivia) и с повече глобално историческо звучене. Вместо това читателят е занимаван с тъпи за европееца подробности от рода на това с колко например е отслабнал Уолтър Кронкайт след няколко години престой в затвора и прочие жълта хроника, разбираема и любопитна само за човек, израсъл в тази страна. Интригата (доколкото изобщо я има) се поддържа от интереса какви аджеба са тези важни документи (виж съдържанието по-горе). Понеже в хода на събитията се обсъжда възможността това да са считаните за унищожени оригинали на Конституцията и Декларацията за независимостта – документи, несъмнено изключително важни, - когато накрая от кучешкия гроб е изровен дневникът на Мърл и няколко военни заповеди, да се каже, че читателят просто е разочарован, значи да не се каже нищо. Като цяло романът има тягостно звучене, което е разбираемо (би било прекалено да очакваме от него да лъха лъчезарен оптимизъм), но към него могат да се отправят ред критични бележки: аз например трудно бих се съгласил с тезата, че дори пълното унищожаване на десетина големи американски града, включително 4-5 военни бази, може да хвърли САЩ в положението на драпаща да оцелее страна, за чието спасение е нужна "братската" помощ на Англия. Преувеличена ми се вижда и перфидността на британския империализъм, изразяваща се в готовността да се нахлуе в САЩ – тази теза изобщо не е защитена с никаква аргументировка. Макар авторът да се е постарал да заплете някаква интрига (както споменах тя е свързана с естеството на документите), всичко е замотано до краен предел в уморителни разсъждения, скучни разговори на тема “какво би било, ако…”, в неизчистената, но потенциално интригуваща шпионска роля на Сенди, и в напластяването без край на черни краски върху бита на редовия американец (за когото почерпка в скъп ресторант вече е непостижим лукс). Направен е опит да се прозре в алтернативното бъдеще и да се предскаже например съществуването на така наречените детски банди (когато обявяват атомна тревога, родителите се втурват да спасяват децата си от училищата, докато те, децата, вече са скрити в надеждни бомбоубежища; така възрастните безсмислено загиват на улиците и по тази причина милиони деца остават сираци, за да се превърнат след десетина години безконтролно съществуване в добре организирани и въоръжени кръвожадни банди, от които няма спасение). Не става ясно и защо Манхатън е затворен – от една страна оправданието е в радиационната опасност, но от друга, там спокойно си живеят стотици хиляди хора. Не се изтъква никаква смислена причина за блокирането на най-богатия квартал на света. Нелегалната съпротива не е обоснована – тези хора уж са организирани срещу военните патрули, но не е ясно какъв е смисълът на самите патрули. Военното присъствие на британците буди недоумение – става дума за няколко десетки хиляди души специални войски, които нямат никакъв шанс срещу останалите живи двеста милиона по стара традиция добре въоръжени американци. Авторът просто е нахвърлял разни възможности, както са му хрумвали в главата, без да ги дообмисли, без да мотивира възникването им и без да разработи в дълбочина възможното им историческо развитие (в логиката на приетата от него действителност). Не се изяснява и самата кандидат-президентска надпревара – от една страна, внушава ни се, че тя е съществен политически фактор за развитието на някои линии, от друга, губим се в догадки каква е разликата между двамата кандидати и какво би се случило, ако бъде избран единия или другия. Любопитна находка е наистина насаденото у военните чувство за вина, но може ли то да обясни налагането на военна цензура (трябва да вярваме, че това е направено само и само да не се дискутира началото на войната)? През цялото време се говори за клана Кенеди и се намеква, че президентът може би не е загинал (както се твърди), а се е спасил, но не става ясно защо е отделено толкова много място на лозунга “Той в жив” и защо този лозунг продължава да буди въображението (и може би да подхранва надеждата?) на обикновените хора, та макар и десет години по-късно. Има втръсващи повторения на едни или други събития, оказали се в крайна сметка без особено значение (например описанието на евакуацията на Белия дом). Като че ли единственият интересен момент на книгата е, когато двамата главни герои обсъждат хипотетичен роман на англичанин, в който се разглежда какво би станало, ако беше избягната войната (т.е. размишлява се за нашето време).


Коментар и допълнение на
Валентин Иванов
(наше момче в Америка)

Чудесно ревю! Съвсем наскоро четох тази книга и ми е съвсем прясна в главата. За съжаление трябва да се съглася – наистина не е от най-добрите представители на алтернативната фантастика. Иначе ми беше интересно да я прочета, защото кубинската криза досега е била пренебрегвана. Правдоподобността куца – например оцеляването на Западна Европа. Западен Берлин, USA военните бази в Англия, Турция и Германия биха били сред първите цели на съветските ракети и самолети.
На подобна теми е и "War Day", но тя е още по-зле. Ако трябва да сравняваме "Rezurection Day" с "Faterland" – Томас Харис е по-добър писател, но и двете книги са еднакво несъстоятелни от гледна точка на историята. В защита на Брандън Дюбоа мога само да кажа, че точно тия детайли от американската култура на 60-те, които в повечето случаи са неразбираеми за не-американците, са изпипани добре. Явно е положил голямо усилие за да е точен. Поне така твърдят повечето ми приятели американци от онова поколение.
Мен ме подразни особено края – много изкуствено ми прозвуча тая “всенародна революция” в Пражки стил. И други автори имат подобни слабости да представят нещата както на тях им се иска, а не както логиката диктува. Преди време не някой друг а самият Neut Gingrich (кой ли пък е тоя?- бел.ред.) написа алтернативна история – книгата се нарича “1945 година” и си е манифестация на неговите политически идеи, нищо повече. Там има една сцена в която немски ксомандоси нападат Лос Аламос. Познайте какво става – американците изваждат пушкалата на дядовците си от Гражданската война и разбиват германците. Нищо чудно, че планираното продължение “1948” така и не видя бял свят.
"Rezurection Day" носи още един отречатък на преклонението, което съществува у много американци към Джон Кенеди и на вярата им, че ако не беше застрелян, би превърнал страната в някакъв приказен Камелот. Оттам и сцените с Белия дом, и лозунга “ТОЙ ЖИВЕЕ”.
Ако някой иска да чете алтерантивна история, е по-добре да започне с превъзходната книга на Филип Дик “Човекът във високия замък” – преведна е преди доста време от “Бард” ако не се лъжа. Дик дори е започнал продължение от което е написал няколко глави – аз успях да ги намеря в един сборник с негови писма и записки. Много са зловещи, чак тръпки те побиват. Продължението започва със споменаването на немска експедиция от “онази история”, която преминава в нашата. И какво мислите – немците отиват в една книжарница и попадат на книгата на Уйлям Ширер “Възход и падение на Третия Райх” :-)



ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН “РУСКА ФАНТАСТИКА”

Навършиха се пет години от създаването на огромния сървър “РУСКА ФАНТАСТИКА”(www.rusf.ru).
В него освен десетките официални страници на водещите руски фантасти, има над 60,000 файла с различни произведения, болшинството от които са романи. Там се намират рекордни в рамките на целият руски интернет (Рунет):
Най старата писателска страница – на Сергей Лукяненко ( който е на-младият от популярните фантасти) Само книгата му за киберпространството “Лабиринтът на отраженията” печатана в тираж 15,000 екз. е теглена по мрежата като файл 150,000 пъти.
Най-голямата писателска страница – на Кир Буличов. Тя съдържа 7,600 файла в размер 95 Мб от които 4000 са html (60 Мб).
Месечният трафик на фантастични произведения, интервюта, общуване с фантасти, снимки от живота на писателските срещи и др. достига до 85 Гб !!!
Целият обем на сървъра е над 2 Гб. Скоро ще бъде издаден на комплект от 4 CD-ROM диска.
На ден сървърът се посещава от 6000-8000 души.


фаКтастика

И.И. НА ЖИВО – 3

(познавателният екшън продължава)


Всеки, който е чел “Хиперион” и се е питал дали днес вече не се раждат “онези” И.И. да види това:

Психиатричния тест MMPI-2 се използува в психиатричната практика от цял свят от десетки години и е признат за един от най-добрите диагностични инструменти в психиатрията и психопатологията. От скоро той е в основата на проекта “Generic Artifical Consciousness” GAC (произнася се като Джак). В продължение на 10 години, всеки потребител на Интернет ще може да се включи като попълни чрез този тест базата данни за “Мозаечния изкуствен интелект” на базата на “късчета знания” в програма нарастваща в Мрежата. Според авторите така може да се получи мислене подобно на човешкото. Досега са взели участие 40,000 потребители на И-нет от 200 страни в света.

Джон Коз от Станфордския и-т и неговата група са създали “автоматичен изобретател” на базата на генетични алгоритми – компютърна система, която сама прави изобретения. Отначало са създали програмна “среда” от правила, които описват задачата, която трябва да се реши. В този изкуствен слят са “заселили” стотици хиляди обитатели – случайно генерирани програми съдържащи различни подходи към решаване на задачата. След това започва “животът” като борба за оцеляване на прогорамите. В този процес те се кръстосват, мутират, и бракуват негодните поколение след поколение. Макар, тези програми да са подобни на едноклетъчните организми, те се оказали способни да решават доста сложни задачи. Например, в резултат на тяхната дейност вече са повторени няколко реални изобретения патентовани през периода 1917 – 1974 година. И ентусиасти и критици на този метод очакват системата да започне да патентова собствени изобретения...

В проекта “Саломон” е направен опит за разработка на инструментариума предназначен за изграждане на системи с толкова високо ниво на “самосъзнание”, колкото позволява фантазията на разработчиците. Тук разбира се, под “самосъзнание” се има предвид ниво на свобода на вземане на решение в рамките на задача, а не за избор на самата задача.

Системата “Фигурант” е предназначена за идентификация на личността по външността, и има модул за самообучение и оптимизация на търсенето. В случая, нейното ниво на “самосъзнание” е пространството на параметрите в снимката, която изследва програмата. Такава работеща система за един месец е подобрила търсенето си шест пъти.

Компанията “Hewlett-Packard” съобщи, че учените от нейната лаборатория към Калифорнийския уни-т (www.hpl.hp.com) са получили патент за съвместяване на субмолекулярните и макроелементите на компютъра, което до този момент се е смятало за главна пречка за практическото реализиране на молеколюрните компютри. По този начин можело да се създадат процесори 100 милиарда пъти по-икономични от днешните. По план щели да създадат до 2005 г. молеколярна памет, а после в рамките на четири години и всичко останало. Проектът се финансира от легендарната DARPA (www.darpa.mil) – създателка на Интернет.

Група учени от лабораторията Oak Ridge в Тенеси, са съобщили, че са успели да създадат микроорганизъм с модифицирани гени, способен да изпълнява функцията на логически елемент. Критиците на тази разработка твърдят, че биокомопонентите отстъпват на силиция и в скорост и прецизност, но четете “Кървава музика” на Грег Беар, господа и дами!



ВЕЛИКОЛЕПНАТА СЕДМОРКА
ФАКТАСТИЧНИ ОТКРИТИЯ


Руският академик Валериан Соболев директор на Института по материалознание съобще, че неговият колектив е направил седем открития от първи ранг. Това са Ново състояние на веществото, Нов клас материали, с необясними за съвременната химия свойства; Нов източник на Енергия; Екпериментално е окрит магнитиния заряд, Производство на плазма, Производство на свръхпроводник работещ при положителни температури. Като резултат ще могат да се създадат:
Изделия от изходен материал – обикновен кварцов пясък: леки като пластмаса и якост на стомана, издръжливи на агресивни среди.
Свръхздрава ципа-мембрана тежаща стотина грама с размер стотици метра, която пропуска въздух, но не вода и прах.
Мостове с опори от бряг на бряг и стотици метра въздушно пространство (якостта на натиск при тези материали е 8000 кг. на 1 кв.мм.)., които издържат всякакви транспортни средства.
Магнитен генератор на електроенергия, който черпи енергия от всички полета наоколо – магнитни, гравитационни, топлинни. Това са автономни енергоизточници за всеки дом, без разход на екологично важните ресурси.
Промишленото производство на плазма и свръхпроводник, освен всички други възможности прави реални и двигатели от нереактивен, безопорен тип каквито сме срещали само в словесните описания на НЛО.
Соболев вече е предупредил президента на Русия, че поне десет години откритията трябва да бъдат достояние на руската държава, след което могат да бъдат дадени на световната общественост. От друга страна се уточнява, че пред института му “стоят на опашка” ред световни концерни като Mitsubishi, Sony, General Electric.
Реакцията на изненаданата академична общественост не закъсня. Академик Капица обвини авторите, че не са патентовали откритията си в Русия а само в САЩ, изказаха се съмнения в реалността на техните експерименти. Обявено е, че през септември ще има официално обсъждане на разработките на Соболевия екип. Ще осветляваме постоянно този познавателен екшън, който за разлика от другите екшъни може да подобри живота на всеки от нас, ако не в друго поне в бита.


ТРИ МИНИАТЮРИ ОТ “СТАРИ КУЧЕТА”:

ВИДЕНИЕ ПРИ СЛУШАНЕ СПЕЙС-ПИЕСАТА
на Клаус Шулце


ВЯТЪРЪТ НА ВРЕМЕТО


Тази тиха и неизразимо всеобхватна музика...
Тя идва на високи и бавни реки, обтича хълмовете на мисълта ми удря се... не, като огромна топла длан натиска стената на сивотата в мен и я пропуква – прави в нея чудото на вертикална като бръчка цепнатина, разширява я, докато оттам плисне светлина.
Отвъд е друг – паралелен свят, заселен със своя светлина от свое слънце. То втурва ярките си изумрудни струи подобно на водопади от трева, към мен. То пръсва яркото си убеждение по сивите каменни люспи на моя свят и се разрежда в него.
А високата бавна река продължава нататък – към следващия край на света, Отново стена, отново цепнатина. Вертикална струя светъл пурпур, защото слънцето там е изтъкано от вени с гореща кръв... и нови хоризонти... и нова стена.
Изгубвам представа за причина и следствие – погледът ми пропада все по-навътре и по-навътре. След него летя през анфилада от светове, всеки от тях обагря другите с кръвта на убеждението си...

Атанас П. Славов


ПРИКАЗКА ЗА А.Ф.И.Ф.
Александър Бурмов

…Бе в Англия. Беше до там феодално (което за Англия си е нормално), до там феодално, че просто се считаше за банално за това да се говори по зъмъци и коридори. Англичаните, когато се разминаваха по пътища и по турнири, учтиво се поздравяваха – къде със шапки, къде с рапири, но винаги с пренебрежение към феодалното си положение. Нали бе човекът там човек англичанин, по форма човек, а дали по съдържание… в страната от памтивека не бе правено нищо епохално в името на човека и на жената по-специално. Английското семейно право бе символ на самодържавие, поставящо в джоба - на моменти – дори особеностите на ориента.
…Та в тази такава и прочее Англия, така феодална, направо нормална, живеел спокойно магьосник един, наричан от всички Мерлин. Занимавал се той със: схоластика, мистика, еколалагия и мъглива статистика, социомагия, ергофантомия, футурогрогия и гастрономия. Езици владеел от пет до петнайсет, а знаел да смята – изобщо не знай се! И сам представлявал една алегория на своята много вълшебна теория, до този миг в който (добре ли го чух?) от графство на графство разнесъл се слух, че в Англия (тука нашепват ми нещичко…) плъпнали множество множества вещички.
…"Долу апарата на патриархата!" "Долу мъжа - класов враг на жената!" "Долу пръчовия шовинизъм!" "Призрак тропа по Европа: призракът на феминизма!" “Въже за мъже! Въже за мъже!” “Жената не е ребро на Адама, неговата мама!” "Елате хиляди невежи - на родната страна надежда! Вдигнете кълки - знамена: да зашумят като гора! Като гора!” “Напреед, другарки-вещогарки, съзре-е-ем ли мъж, му правим марка! не ще успее този път да пъхне своя скапан прът, о, скапан прът, във кооолелааата на прогреса, защооото щеее му цвъкнем беееса…”
…Мистър Гном беше… гном, но изпатил и хитър! Той имаше всякъкв опит с жените, макар, че, естествено – всеки го знай! – със никоя нямал е опит докрай…
…Но как да помогне вълшебникът стар? Разбира ли вещица нещо от чар? От… вълшебната пръчка - нулев ефект. (Вещица и колегиален респект?) И как да се справи магьосникът сръчен, щом не помагат и снопове съчки, ни еколалагия, ергофантомия, социомагия и гастрономия, нито модерната еманцимистика, нито една по-мъглива статистика, нито езици от пет до петнайсет - пред вещица всички ги гълташ, то знай се... май с нищо пред вещица не правиш перки, освен с епохално конкретни мерки!
..Тогава решава вълшебникът стар да впрегне целия си чар (заложил на карта три инфаркта) и с връзките на Корифей и отбран преподавателски колектив, на три, на две да основе абсолютно фееричен институт за феи, в абревиация: АФИФ. То... идеята му била стара, стара, като Нотр Дам дьо Пари... но все не му достигал чара за толкова държавни пари. Снопове стопове и гузни съмнения във феодалното обществено мнение дълго превръщали вуза в утопия.
… Най малката фея от първия випуск беше слабичка тапичка…


УИКЕНД ЛИ?

(фантастична шега от А. Карапанчев)



Младият проксиманец натисна копчето. Насред кабинета цъфна мършав белокос индивид който се подпираше на бастун.
Реймън Дъглас Бредбъри – разпозна го проксиманецът.
Можете да ме наричате Рей, понеже съм известен с това име. Носител съм на наградите “Гандалф”, “Гранд Мастър” и други подобни, филмирали са ме, поставян съм в много театри, имам много читатели по цял свят, а също така...
Остави тези глупости, земни човече! Докладвай конкретно!
Живият класик въздъхна с разбиране и смутолеви:
Бях подал молба за уикенд.
Аметистовите очи на проксиманеца, пълни с виртуален хуманизъм и съвсем реална насмешка, направо позеленяха от гняв.
Пфу! – изсумтя той. – Пак бездарна молба: никакви метафори, никакви парадокси! Какво очакваш при това положение?
Но аз всеки ден пиша десет разказа по двеста думи... И така вече четвърт век без почивка...
Ще пишеш, я! Алдебаранците плащат в универсално месо вашите опусчета! От днес налагам мораториум върху всички молби за уикенд, ясен ли съм?
Рей Бредбъри сложи ръка на сърцето си и успя само да прошепне ка-то в трескав унес:
Ама аз... ама ние...
Марш оттук, Реймънд! – кресна проксиманецът. – И кажи там на твоите лемовци, дан-симънсовци, тери-пратчетци и агоп-мел-коняновци яко да залягат зад клавиатурата, ако не искат да пукнат от глад!
“Ах – помисли земянинът, - що ли ми трябваше някога да пипам туй пусто перо?” После стисна бастуна си, отмери поклон и белокосата му глава бързо се стопи зад вратата.



И така до скоро писане!
Автора

Fenternet@mail.bg
a_slavov@hotmail.com