брой: 10 2002
Фентернет №10 (целият)
Атанас П. Славов
Фентернет 10

Макар и с голямо закъснение успях да направя и този фентернет. Това ще бъде последния е-бюлетин, който изпращам по този тромав начин. Получих предложението на професионален уеб-мастер да изработи сайт. Той ще бъде част от сайта на клуба. Абонираните за бюлетина ще получават само линкове с обновяванията.

Авторът


Стивън Кинг продължава “Тъмната кула”


Всички които са чели издадените и на български фентъзи романи на Стивън Кинг от цикъла “Тъмната кула”, са забелязали, че в “Сърца в Атлантида” Кинг отново прави намек за неизвеснни събития от романния цикъл. Сега узнаваме, че той смята да ги опише в нови три романа завършващи фентъзи-цикъла. Според неговият замисъл и трите романа щели да излезат почти едновременно. Петият роман щял да се казва “Промъкваща се сянка” ("The Crawling Shadow"), но сега авторът се е разколебал в избора на заглавие. Въпреки всичко за любителите на този цикъл Кинг бил сложил на сайта си пролога към петия роман.
За англочетящите – вход свободен!



БРИТАНСКИ ФЕНТЪЗИ НАГРАДИ ЗА 2001 Г.


На 23 септември на 30 юбилейно събрание на асоциацията “Британски Фентъзи Награди” (British Fantasy Awards) бяха обявени лауреатите за 2001 година:

Наградата “Огъст Дарлет” за най-добър роман (The August Derleth Award For Best Novel ) получава Чайна Мивил за романа
"Perdido Street Station",

Антология / Anthology
"Hideous Progeny", съст. Браян Уилис
Авторски сборник / Collection
"Where the Bodies Are Buried", Ким Нюмън
Малка форма / Short Fiction
"Naming of Parts", Тим Лебън
Художник / Artist
Джим Бърнс (очаквайте в следващия “Фентернет” преставяне на този изумителен творец, според мен художникът с най-изтънчено и интелигентно въображение.)
Полупрофессиональное издательство / Small Press
PS Publishing
Премията “Карл Едуард Вагнер” (Karl Edward Wagner Award)
получава
Питер Хайнинг за цялостно творчество



НА ТЪРГ – ЗА ГЕРОЙ НА ПРАТЧЕТ

Отдавна е известен закачливия маниер на Тери Пратчет да кръщава свои герои с имената на известни писатели и творци. Стигнало се е до там, че на 16 октомври в Лондон се е състоял благотворителен аукцион, на който известни британски писатели са наддавали за правото имената им да бъдат “окепазени” в новия роман на Тери. Всички доходи от този аукцион са отишли в Медицинския Фонд за помощ на жертвите на преследвания, който помага на бежанци.
В аукциона между участниците са били именитата Маргарет Етвуд (Margaret Atwood), Робърт Харис (Robert Harris), и Кен Фолет (Ken Follett). Изваждайки над 2200 фунта стерлинги победил Кен Фолет. “Аз изказах желание да се появя в книгата като великан, но Тери не обеща нищо определено – оплакал се на журналисти автора на политически трилъри, - Той само ме попита как искам да умра, което ме навежда на мисълта за най-лошото!”


НЕИЗВЕСНИЯТ ДЖАК ВАНС В 44 ТОМА

Джак Ванс (род. 1916 г.) е от онези писатели-фантасти, които са напълно неизвестни у нас. Не защото не струват, а защото такива като “Бард” не могат да си отделят нито за миг очите от списъка на най-продаваните бестселъри, пъреки че Ванс е печелил и Хюго и Небюла. Макар самият Джак да е казвал в интервюта, че не се счита за фантаст, тъкмо неговите фенове от цял свят му дадоха най-уникалната оценка на признанието. Повече от 300 от тях са се свързали по Интернет и са образували виртуална редакционна колегия, която сама е финансирала международен издателски проект “Vance Integral Edition” по издаването на 44-томник пълно събрание на съчиненията му и общодостъпна електронна библиотека на всички книги. Наскоро в италианското издателство SFERA е излязъл първият том “Coup de Grace and Other Stories” (“Последният удар” и други разкази”) Главен двигател на проекта е калифорнийският жител Пло Роудс, който определя Ванс като “един от най-великите американски автори на ХХ век”
Джак Ванс е спечелил уважението на познавачите с безотказно литературно майсторство и оригинални идеи в областта на лингвистичната фантастика където особено ярък шедьовър е романът “Езиците на Пао”. Наближаващият деветдесетте писател въпреки настъпилата слепота продължава да твори. Миналата година е публикувал нов роман “Пристанища на крайната цел”.


Задава се “ЕКЗОРСИСТ 4”


Режисьорът Джон Франкенхаймер (“Френска връзка 2”, “Островът на доктор Моро”, ”Ронин”), работи над четвъртия филм от серията “Екзорсист”. За разлика от втория и третия филм, които бяха продължения на знаменития шедьовър на Уйлям Фридкин "Exorcist" [1973], филмът на Фанкенхаймер ще разкаже предисторията на гравния герой – отец Ланкастър Мерин.
В първия филм, който бе снет по едноименния роман на Уйлям Питър Блети, отец Мерин (в блестящото изпълнение на Макс фон Сюдов) е един от малкото католически свещенници, които имат практически опит в екзорсизма. Сожетът на новия филм с работно заглавие Exorcist: Dominion" или "Exorcist 4:1", се основава на споменатото в първия филм сблъскване на отец Мерин със силите на злото което се е случило в Африка. За ролята на младия отец е поканен Кер Смит. Веротно в кадър ще се появи и остарялия отец Мерин с изпълнение на ветерана-екзорсист Макс фон Сюдов.


НАГРАДИ “СТРАННИК”

На 22 септеври в петербургския дом на композиторите бяха обявени лауреатите на премиите на Шестия конгрес на руските фантасти “Странник” – най –реномираният руски конвент за фантастика.
ГОЛЯМА ФОРМА
Буркин Ю. Цветя върху нашата пепел. (Цветы на нашем пепле.) – М.: АСТ, 2000.
СРЕДHЯЯ ФОРМА
Громов А. Изчислител. (Вычислитель) // "Если". – 2000.№ 8.
МАЛАЯ ФОРМА
Лукьяненко С. Вечерен разговор с господин специалният посланник. (Вечерняя беседа с господином особым послом) // "Фантастика-2000". – М.: АСТ, 2000
КРИТИКА, ПУБЛИЦИСТИКА, ЛИТЕРАТУРОВЕДЕHИЕ
Бритиков А. Отечественная научно-фантастическая литература: Некоторые проблемы истории и теории жанра. – СПб.: "Борей-Арт", 2000.
ПЕРЕВОДЫ:
И. Гурова - Превод на романа на С. Кинг "Сърца в Атлантида". — М.: АСТ, 2000.
ИЗДАТЕЛСТВО:
ЭКСМО-Пресс (Москва).
ХУДОЖНИК
Антон Ломаев - илюстрации към книгите от сериите "Наследники Толкина" и романам Х. ван Зайчика. ("Азбука", СПб.)
РЕДАКТОР, СЪСТАВИТЕЛ:
Николай Науменко — съставяне на сериите "Звездный лабиринт", "Координаты чудес", "Век дракона", сборника "Фантастика—2000" (АСТ, Москва).

МЕЧ НА ВЪРВЯЩИЯ РЕДОМ
(Награда на спонсора)
Андрей Лазарчук за романа “Закъснели за лятото” ("Опоздавшие к лету")
ГОСТЬ ИЗДАЛЕКА
сэр Артур Чарлз Кларк
КИНОЛЕГЕНДА
Александр Абдулов за исполнение главных ролей в фильмах "Обыкновенное чудо" и "Убить дракона"
ПАЛАДИН ФАНТАСТИКИ (за цялостно творчество)
Олга Ларионова


Както и жанровите награди:
“МЕЧЪТ НА РУМАТА” (за героико-романтично произведение)– Андрей Лазарчук “Щурмфогел”
“МЕЧ В ОГЛЕДАЛО” (за алтернативна история) – Холм ван Зайчик “Няма лоши хора” (“Евразийска симфония”)
“МЕЧ В КАМЪКА” (фентъзи) – Кирил Есков “Последният пръстеноносец” (в “Тера Фантастика” печатахме статията му “Нашият отговор на Фукуяма”)
“ЛУНЕН МЕЧ” (мистика и ужаси) – Андрей Столяров “Настъпва мезозоят”
“ЗВЕЗДЕН МЕЧ” (кино и театър) – Михаил Боярски

“УЧЕНИЦИТЕ” ЗАГОВОРИХА НА ПОЛСКИ

Изключителната антология “Времето на учениците” в която руски фантасти от поколението вдъхновявано от братя Стругацки, написаха продължения на най-известните им произведения, завоюва огромна популярност. Тази антология вече е издадена и на полски език. Люборитното е това, че тиражът на полски език е равен на този, с който книгата бе издадена и в Русия. Явно полските любители на фантастиката не са забравили любимите Стругацки, както все по-често става у нас.

РУСКА САМОПАРОДИЯ

Руската фен общност бе разбунена от една своеобразна “трилогия” в която участвуват повечето нашумели автори. Това са трите сборника с хумористична фантастика, в която руснаците се подлагат на фантастично пародиране. Заглавията на антологиите са показателни:
“Наши в космосе” (Нашите в космоса”)
“Наши в городе” (Нашите в града)
“Наших бьют!” (Нашите ги бият!)
Можем само да им завиждаме, че нациоаналната им фантастика до такава степен е завоювала популярност и изобилие, че е станала прицел на пародистите. Я се опитайте да си преставите подобна пародия за никому неизвестен български автор...

ПРОЧЕТОХМЕ ВМЕСТО ВАС:

Имам навика да претърсвам мрежата в издирване на млади талантливи фантасти. Не щеш ли се натъкнах на сайт на Александър Панаьотов озаглавен “КОСМИЧЕСКИ ВОЙНИ – 2 ЧАСТ. ВЕЛИКОТО СЪБИТИЕ”. Ето ви случайно избран пасаж от този шедьовър:



Вървях бързо и без да спирам. Оглеждах се от време на време, за да видя своите преследвачи. Те не се отказваха така лесно да ме хванат. Знаех, че им трябвам на всяка цена. Императорът искаше моята глава.
Бяха шестима на брой. Представляваха нещо като мутирали същества. Имаха невероятна сила и бързина. Бяха специално конструирани за водене на бой. В предишния ни конфликт с империята не ги бяха включили в своята програма, но уви сега се бяха сетили. Явно императорът ми имаше зъб.
Бягах между две тесни стени. Намирах се в нещо като коридор, който слабо се осветяваше. Нямах голямо пространство. От време на време се изстрелваше по някой лазерен лъч и улучваше стените до мен. Налагаше се дори и да залегна, защото лъчът минаваше точно над мен самия. Аз продължавах все напред към своята свобода и нов живот.
Стигнах до нещо като разклон и спрях. Огледах се. Пред мен имаше една врата. Беше направена от метал и имаше метална брава, която разбих с лъчът на лазерния си пистолет. Вратата се отвори със силно скърцане и... (НАДЯВАМ СЕ НЯМА НУЖДА ОТ ПРОДЪЛЖЕНИЕ)


Писмо на читател

Редовният читател на “Фентернет” Добромир, вдъхновен от заразителния пример на Станислав Лем в “ПИТАВАЛ 2044” изпрати следното предложение за:


рубрика "Утрешна ФаКтастика"

"Вчера, 27 VI 2013 година, Тайванската Федерацията по Лека Атлетика обяви интересно решение за това как да подобри постиженията на своите спортисти, които на последните Летни Олимпийски Игри не спечелиха нито един златен медал, а като цяло на игрите имаше само един подобрен олимпийски рекорд.
С помощта на неизвестна фирма, ТФЛА е разработила нов вид супер здрав и лек материал, който при това, забележете е напълно съвместим с тъканите на човешкия организъм и може да служи за най - различни работи, но най - напред да замества рождените кости на човека! С малки периодични оперативни намеси за премахване вредните последици от липсата на костен мозък, всеки атлет спокойно може да замени старите си тежки и чупливи кости с нови - много по леки, здрави и, ако искате, дори сменяеми кости. Засега се предвижда всички Тайвански ЛекоАтлети да бъдат подложени на незабавни изследвания с цел - скоро време на всички да бъдат подменени костите на крайниците. Така Тайванската държава ще се отсрами пред света на следващите Олимпийски Игри, а спортистите й ще бъдат щастливи от своите постижения, немислими за съперниците им. Засега се предвижда подмяна само на костите на крайниците, които така или иначе са най - тежки, но след време, когато технологията се усъвършенства достатъчно, ще могат да се слагат такива кости на мястото на всикчо, дори на гръбнака.
Представете си деца, вече няма да се притеснявате за стойката си понеже новият ви гръбнак и всички други стари тежки костища ще са заменени с лекички и удобни новички, фабрично производство с възможност за поправка и гаранция за качество, каквато за старите родителите ви не можеха да издадат!
Попитан за мнението му по този въпрос, Джонсън Джонсън Джонсън, световноизвестен потомствен атлет, заяви, че ако на него му предложат подобна операция, той с удоволствие ще продаде на търг едната си тазобедрена кост, чиято става е претърпяла няколко операции, и ще дари парите на медицински организации. Някоя друга кост ще запази за спомен, а останалото ще смели на прах и ще го даде на кучето си "Лудия" Майк, преди някое важно състезание от Кучешките Олимпийски Игри."

за вас написа от бъдещето футурепортерът Добромир, верен на девиза: "Винаги по - бързо, по - високо, по - далече"


начинаещ футуролог Добромир

пп: Как се пише: “футуро” или “футурулогия”?

От Автора: Добромире, ама ти май нещо си позабравил за костния мозък, а?     


МАЛЪК ФЕНСКИ РЕЧНИК

ФЕН – човек (или друго същество), което безкористно обича фантастиката и което знае думата ФЕНДЪМ. Съществуват и персонални Ф. на конкретен автор на кино или т.в. сериал или даже определено произведение. Обикновено ту се наричат със специална дума: например привържениците на Толкин - “Толкинисти”, на Стар Трек – “трекъри” и т.н.

ФЕНДЪМ (FANDOM) – обществото на феновете в световен или друг мащаб: Например: Англоезичен фендъм; рускоезичен фендъм; старозагорски фендъм. Световният Ф. се състои от Клубове на Любителите на Фантастиката (КЛФ), диви фенове, и фензинери. Жизнепроявата на фендъма са фестивалите, конвентите - “коновете” и “фензините”.

КЛФ, Клуб на Любителите на Фантастиката – форма на съществуване на феновете и фендъма по места. Обикновенно се наричат с ритуални имена, например “Контакт”, “Сталкер”,”Вятърът на времето” и т.н.

ДИВ ФЕН – фен, който не е член на КЛФ. Мнозина читатели на фантастиката са истински диви фенове, въпреки че не подозират това и продължават да си живеят като нормални хора.

ФЕНЗИН – материална форма на фенската мисъл. Любителско ( често пъти “самиздатско”) списаниеи за фантастика и критика. Издаването на Фензин е най-разпространената форма на фенски мазохизъм. Издават се на загуба, тиражът им рядко надхвърля 100 броя. Въпреки всичко библиографията на тези издания надхвърля 2000 различни заглавия само в САЩ.

КОН, КОНВЕНТ – форма на групова любов към фантастиката случваща се на определено място и в определено време. “Кон” се нарича всяко сборище на фенове, на което се стичат фенове от различни селища. От мястото на събирането получава приставка от рода на “Булгакон”; “Волгакон”; “Чикон” (Чикаго); “Филкон” (Филаделфия); Коновете биват национални, регионални, тематични и въобще.

ФЕНЗИНЕР – фен издаващ фензин (1 категория); фен имащ намерение да издава фензин в неопределено бъдеще (2 категория).

(продължението следва)


АДРЕСИ НА УЧАСТНИЦИТЕ В БУЛГАКОН`2001



Александър Велин (fccf) – velin@bastun.net
Пламен Веселинов (Buda) – budataesuper@yahoo.com
Тончо Динев – Ст. З., бул. “Цар Симеон” 167, ап. 22, 042/865282, toncho_d@hotmail.com
Пламен Митрев (Елф) – София, 517008; ik.elf@mail.bg
Александър Драганов (Valheru) – София, 9891815, iskendar@dragonlance.rrn.com
Светлозар Янков – София, 220295, 088242432, svetlozar_yankov@hotmail.com
Николай Христов Теллалов – София, служ. 750273, nhtellalov@yahoo.com
Юлиана Николаева Манова (The Kid) – София, 665811, july_manova@hotmail.com
Дилян Трендафилов Благов (Goa) – Сф/Пз, 034/441236; 63321, в. 463; dblagov@yahoo.com
Румен Георгиев Дешков – Ст. З., 042/32967, rumen_gd@hotmail.com
Андон Димитров Стайков (Alvin) – alvinator@mail.bg
Мая Запрянова Георгиева (Firefox) – 088265068, trisha_mcmillan42@yahoo.com
Ангел Емилианов Богданов (Kopo) – София, 087518417, kopo@gbg.bg
Пенко Вълчев Живанов (Roger Wilko) – 088718036, penko_@mail.bg
Иван Людмилов Димитров (Fogger) – fogger@mail.bg
Елена Павлова Павлова (Afala) – 088952907, afala@dir.bg
Иван Николаев Крумов (Квазар) – ivankrumov@hotmail.com ;75-02-73; 088/952-848
Иван Николов Хаджиев – София, 511123
Христо Димитров Пощаков – София, 9864787
Тодор Йорданов Ялъмов – Сф1510, Х. Дим., бл.69, Д, ап.95, 455187, fedix@mail.orbitel.bg
Кирил Димитров Симеонов – 048890738, 9492344, kds_28@hotmail.com
Петя Накова – 088247673, petia_n@abv.bg
Емил Кръстев – пейджър 0179234533, emika@abv.bg
Юри Борисов Илков – сл. 9441367, дом. 372991, terrafantastica@f2s.com
Никола Великов Николов (Hanibal) – 0650/6597, hanibal@dir.bg, progresor@abv.bg
Спасимир Тренчев – 087705810, sp_fear@hotmail.com
Искрен Емилов Зайрянов – zairanov@abv.bg
Жулиета Гочева Иванова – julyivanova@yahoo.com
Антон Иванов Стаматов – anton_st@yahoo.com
Жюлиан Господинов Маринов – july_m@mail.bg
Атанас Петков Славов – a_slavov@hotmail.com (02) 997-89-62
Петър Стефанов Стефанов – p_peshev@hotmail.com
Валерия Полянова – valglade@hotmail.com
Васил Велчев (Lazy) – vassilvelchev@yahoo.com
Момчил Момчилов – momtchilov@yahoo.com
Валентин Д. Иванов – vivanov@eso.org
Кирил Добрев – Кърджали, 61551, k_dobrev@yahoo.com, kiril_d@abv.bg
Чавдар Първанов (Altair4) – chavdar@europe.com
Светлозар Бойчев Златков (Akonitin) – altair@rambler.bg
Николай Боянов Тодоров – бул. “Васил Левски” 28А, 662076, niky_tod@yahoo.com
Емануел Икономов – София 1463, пк 5, 088519911, 9501313, egi@ttm.bg
Александър Георгиев Карапанчев (Аргус) – Сф 1619, ул. “Стойно Бачийски” 67, 574436
Чавдар Ликов (Shaidar Haran) – likov@mail.bol.bg, ishamaelthechoren@yahoo.com
Владимир Юриев Илков – Сф, жк “Овча купел” hard@abv.bg



ХАРКОВСКИЯ ФЕСТИВАЛ “ЗВЕЗДЕН МОСТ”

За да създам една по-реалистична представа за руския “кон” ще ви преведа две гледни точки към фестивала: Една откъм битовите изживявания, една откъм интелектуалните събития:



Реплика на фен:
“Леле какво беше... Това трябваше да го видите! Как огромното човечище Лев Вершинин, със сочен вопъл: “Почакай скъпи, желая те!” се носеше след шашнатия младичък охранник, който се беше провинил само в това, че беше посмял в един такъв детски нощен час като 2 часа, да помоли за тишина и ред (прочем така повече не видях този нещастник). ... Или как някакъв напълно интелигентен човек с крупни габарити след няколко неуспешни опита да влезе в празния ансансьор до такава степен се обиди, че не го пускат в къщи, че си легна да спи направо там – на паркета. Или как красиво, по хусарски лочи люта водка писателят-бард Воха – никой не би могъл да се удържи от желанието веднага да повтори този подвиг!!!” 

Реплика на дежурната чистачка от хотела:
“Живяли са тук всякакви туристи: хора като хора, пият по човешки. Имаше спортисти – бягат по коридорите, бият шутове по саксиите, хвърлят през прозореца празни бутилки – но като цяло културни хора.. Ама вие... вие писателите ...страшни хора сте туй фантастите! Не-е такова нещо не съм виждала...”

Отново фен:
“М-да-а.. всичко това убаво и пикантно, ама на следващия фестивал ще взема да се въздържа от настаняване в хотела... За да не проспивам сбирките на другия ден, де...
...Накрая страшно ми хареса връчването на наградите във вид на цели стъкленици с елексир на безсмъртието...”




А ето и част от докладите, които са четени на “Звезден мост”

“ОГНЕНАТА ПРОПАСТ МЕЖДУ ДВЕ МЕНТАЛНОСТИ” – Рассоха И.Н.

“ФИЛОСОФИЯ НА СМЪРТТА: СРАВНЕНИЕ МЕЖДУ УЧЕНИЕТО НА ТИБЕТСКАТА КНИГА НА МЪРТВИТЕ И РАЗКАЗИТЕ НА ХОРА ПРЕЖИВЕЛИ КЛИНИЧЕСКА СМЪРТ ОПИСАНИ В КНИГАТА “ЖИВОТ СЛЕД ЖИВОТА” - Е. Головко

“ТОЗИ НЕСТАЦИОНАРЕН СВЯТ”(скандалната статия на украинския фантаст, която разкрива стремителното съкращаване на периода на полуразпада на радиокативните елементи през последните години като резултат от техногенната еволюция на човешката цивилизация) – Владимир Савченко

“КАЗАШКОТО ЦАРСТВО В РЕАЛНАТА И В АЛТЕРАНТИВНАТА ИСТОРИЯ” – Д.Баринов

“ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО МЕЖДУ АВТОРА И РЕДАКТОРА КАТО КЕНТАВЪР”- В.Аренев

“ДЕСЕТ ГОДИНИ АКТИВНО ПРИСЪСТВИЕ НА ТОЛКИН В КОНТЕКСТА НА НАШАТА КУЛТУРА” - А. Немирова

“ФОРМУЛАТА НА ЛЮБОВТА” – В.Кирпичев

“КОЙ ЖИВЕЕ В ГЕТОТО? (ПИСАТЕЛИТЕ-ФАНТАСТИ В ДЖУНГЛАТА НА СЪВРЕМЕННАТА СЛОВЕСНОСТ)” – А.Шмалко

“НЕЩО ЗА СЪЩНОСТТА НА КРИПТОИСТОРИЯТА ИЛИ НЕЗАБРАВИМАТА 1938 ГОДИНА” – А.Валентинов

Виждаме ясно, че “тъпите” руснаци, когато искат пият, но когато решат да мислят, го правят на ниво!


ОТКРИТИЯ НА ФЕНТЕРНЕТА!!!


Открих къде е края на Веселаната! Бях там, пих, по брадата ми тече и в устата ми влезе!!! Краят се намира в Студентски град до бл. 346. Където разбира се има
БАР НА КРАЯ НА ВСЕЛЕНАТА
Няма да скрия като видях този надпис първата ми мисъл беше: “Горкият Дъглас Адамс! Още не е изстинал гроба му и разни кръчмари го употребиха за пошлите си цели...” И какво беше изумлението ми, когато влязох вътре и видях едно изящно място, нправено с много вкус и стил, където фантастичните елементи в интериора хармонират с космическите фотоси поставени в специални ниши с насочено осветление. Направо се почувствувах у дома си! Честно да си кажа, напоследък изпитвам някаква неприязън кам заведенията, но това направо ме очарова, усетих непредолимо желание да го рекламирам. Наистна трябва да видите подобния на летяща чиния бар-плот в центъра, вградените в тавана ТВ монитори и т.н.
Когато взех менюто всяко съмнение изчезна – това е мястото! Породено и вдъхновено от фантастиката!!! Единственото кюше на Универсума, където нашего брата фантаст може да се усети на мястото си: Там между коктейлите може да се видят имена като “Зомби””Камикадзе” “Брейн ирейзър” “Кръстникът” “Оргазъм” и се стигне до върха на салатите като “Форд Перфект”, “Вогони”, “Зафорд Бибълброкс”, и “Бетълджус”, “Галактически сандвич”, даже се намеква, че може да споделят с нас тайната на прословутия “ПАНГАЛАКТИЧЕН ГАРГАРОБЛАСТЕР”
И това не е всичко. На петдесетина метра от заведението се намира превъзходно малко кино с два салона, където за 60 лева може да се наеме салон с 50 места за подбрани от нас НФ филми. Може би причините да ходим до там ще са две! А отиването до таз става по следния начин: Хващате рейс 94 от центъра, после слизате в Студентски град на спирка “РУМ” и тръгвате по посока на надписа “КИНО”.
Наблизо ще видите Мястото и Края.


Открих тайната на терористичната атака срещу САЩ! И там не минало без фантасти. Например, без съмнение художникът Борис Валеджо е участвувал в разработването на планове за взривяване на едната кула на Търговския център, поне пет години преди събитията.
По долу привеждам неоспоримите доказателства за това разобличение! Не се разсейвайте по разните представителки на привидно слабия пол, те са само за заблуждение на противника!






















БЪДЕЩЕТО УМРЯ –
ДА ЖИВЕЕ БЪДЕЩЕТО!
(формулиране на въпроса)

Правилното формулиране на въпроса е половината отговор.
Неизвестен мислител
“Бъдещето вече не е това, което беше!” Карл Манхайм

Човекът на 20-ти век беше “прелъстен и изоставен” от Бъдещето.
Едва поприкрили гениталиите си с утопични брътвежи партократите не се уморяваха да изнасилват масовото общество, отново и отново, ту от името на комунизма, ту от името на фашизма, ту от името на “процъфтяващия социален капитализъм”. Но винаги в името на “велико бъдеще” Като резултат, децата и внуците на убитите физически и смазаните психически, започнаха да възприемат думата Бъдеще като псувня. Оказа се, че футуроманията и футурокрацията превърнаха всеки мислещ, който дръзне да заговори за предстоящия следващ свят, в нещо като съучастник в престъпление, опетнен в сътрудничество с “окупантите от бъдещето”, които пречат да си живеем днешния ден. Утопистите и тоталитаристите заприличаха на някакъв чудовищен двулик Янус, който е зинал и с двете си усти към жертвеното настояще. Бъдещето започна да се възприема като кръвожадно божество, на чийто олтар жреците-идеолози слагат всичко което искаме тук и сега.
Лъжа!
Бъдещето е онова, което винаги се изплъзва най-вече на тези, които се опитват да го обладаят. То е рушител на всички идоли и паметници, даже и на тези, които са издигнати в негова чест. Това че “неизбежното комунистическо бъдеще” избяга в миналото, означава, че бъдещето се е очистило от още един налеп, то все така приижда към човечеството, но вече не въоръжено с удивителна, а с въпросителна. Дошло е време да признаем, че Бъдещето в нищо не е виновно. Виновна е човешката глупост и алчност. Глупостта да обявяваме развитието за съвършенство. Алчността да искаме идеала в кревата и то веднага.
Някои наричат днешната епоха “след смъртта на бъдещето”, но тя не го отменя а преоткрива неговата чистота. Но това не е чистотата на “табула раза” върху която може да се пише всичко. По-скоро то има чистотата на гумата, която трие грешните линии от всеки изкуствен проект, като оставя само размитите контури на идващото следващо. Научаваме се да виждаме бъдещето като велика ирония, която никога не позволява да я употребят, предскажат, разпънат върху прокрустово ложе на някоя доктрина.
Знаменателно е, че в нашия език казваме: “бъдещето настъпи!” като че става дума за пехотна атака, самият език ни го поднася като нещо “сгазващо”, което ни поема под колелата си. А например в английския език няма такава асоциация, там бъдещето “пристига” като влак на транзитна станция, поспира и продължава назад към миналото, само в нашия и руския език то се държи агресивно.
Не трябва да се бъркат две неща: бъдещето на конкретно предстоящо събитие, и предстоенето на бъдещето въобще. Бъдещето се държи като откатно оръдие – изстелва в нас събитието си и отскача отново напред в далечината.
Например ние прекрасно знаем, че след лятото идва есен, след това зима, но нима зимата и лятото влизат в категорията Бъдеще? Не, това са елементи от повтарящ се цикъл, знанието за него не ни приближава с нищо до зананието за това какво идва “след това”, тези елементи се отнасят както към бъдещето, така и към миналото. Бъдещето не може да бъде вградено в цикъл, ако направим това насила, то ще е за да удовлетворим някакви убеждения а не дадем храна на духа. Човешката душа винаги знае, че й предстои нещо следващо, което не произлиза от досегашния й опит. Това тръпнещо предчувствие е един от най-мощните двигатели на фантастиката...
Която, както е известно се състои от 90% вода...
Откъде толкова много вода? Първо: страха от изменения. Двукракото животно човек отскоро започнало да практикува разумност, изпитва сигурност в съществуванието си само, когато е убедено в повторението на всеки ден и етап. Всяко изменение за него означава заплаха. Младите хора най-често се усещат причастни към измененията, на което му викат бунтарство. Причините за това са няколко:
Първата – биологическа, растеж на тялото, прииждане на сексуалността, която с всеки изминал ден разтваря сетивата, изостря някакви чувствителности, внушава предчувствие за перспектива.
Втората – социална: Учение и нагаждане към обществените отношения. Училището с всяка учебна година бие по един задължителен шут нагоре по неизбежната стълбица на формалния успех. Това съвсем не означава истинско развитие към по-висшето, но поне го прави да изглежда естествено. Ученикът свиква, че развитието е обезателно, но тази илюзия се поддържа докато свърши последния клас или курс. После идва трудовата група или бизнес-състезанието. В трудовата група вече идеал е сигурният човек. това е повтарящият се, лесен за разбиране от началника. И младия човек узнава, че най-добрата стратегия е нагаждането към някакви установени вече традиции и правила и добросъвестното им изпълняване. Даже в бизнес-състезанието, където уж се тачат смелите предприемачески идеи, силно се цени нормата на поведението, “точен” човек е онзи, който е най-понятен за партньорите си, той и получава сделките. Смелостта на идеите се признава само в някаква много тясна зона на приложността, където са бързите пари. Всяко мислене отвъд това в областта на по-далечните стратегии се мята за фантазьорство, или още по-лошо за мечтателство, съответно се отсича от обкръжаващите като нежизнеспособно. Тия две сили дърпат в различни посоки младия човек – от една страна биологията го тласка към смелост и изменчивост, от друга социумът го вкарва в релси по коловоза към “парите, които правят бъдеще” А истинското бъдеще свети отпред като гилотина от ненадейности. И плаши. Как да не се вкопчи човек в удобната фраза “новото е добре забравеното старо” и да се зачете в Муркок където “змията на бъдещето е захапала опашката на миналото” и има значение само това дали си юнак или не. На помощ идва и класическата фраза на Кларк: “Високата технология е неотличима от магията!” Да, стария прогност знае за какво говори. Но той не веднъж е обяснявал, че високо технологичното действие, което за невежия наблюдател би изглеждало като магично, не означава, че това хай-тех действие е управлаемо от всеки наблюдател, както много често се пробутва във някои фантастични романи. Заблудата идва от това, което компютърджиите наричат “приветлив интерфейс”. Развитието на операционните системи демонстрира, как с всеки ден управлението на доста сложни процеси стават достъпни за все по-необразовани и неподготвени лаици. И всеки който във въображението си продължи тази тенденция логично допуска, че умния кроманьонец видял как с пръсти по виртуални плъзгачи се прави някакво действие, ще го имитира и ще овладее “магичните техновъзможности”. Това е дълбоко заблуждение. “Достъпният интерфейс” ще бъде достъпен за хора, които имат вече някаква база на разбиране на пространствено-времевите мащаби на това действие. Един опростен пример: човекът, който има прекрасни реакции при въртенето на меч, ще направи фатални грешки като докопа лазер. Най-малкото, защото не може да се адаптира към “безкрайната дължина” на лъча. Да не говорим за безкрайно по-сложните и невидими неща като силовото поле, деформативните вълни, въдействията върху реалността. Съвсем друг е въпросът, че повечето от тези фантастични “хай-тех” възможности няма да са създавани като оръжия, а като средства за производство (Тук засягам лютия проблем за самодоволното шестиве на космическата война по фантастиката, което е тема за съвсем друга дискусия). Така че безкрайно увлекателните истории за рицари от миналобъдещето, които геройстват върху сцената на циклично въртящи се времена има само една психологическа роля – да ни пребори страха от непонятното различно бъдеще, което се зъби от утрешния ден. В този момент трябва да си спомним “Диамантената ера”, която не случайно не спечели тълпи от фенове – Стивънсън честно и безкрайно ерудирано моделира възможното следващо състояние на света – шокиращо неочаквано, въпреки близкото бъдеще в което стават събитията. Той гради литературния модел на света си единствено от реални днешни социални и технологични процеси, но получава разтърсващо чужд свят, който отначало изглежда като някаква безнадеждна антиутопия, а после разкрива вътрешни механизми, в недрата на които израства новото позитивно качество на човека и света.
Понятно е, във времена, когато около нас се вихри китайското проклятие: “живей в интересен век!”; всяко изменение влошава нещата; а всяко нововъведение светкавично се превръща в “път кам Ада павиран с добри намерения”, изглежда страшно човешко да се сгушим в “добре забравеното минало” обявено за бЪДЕЩЕ.
Страшно човешко...? Страшно, ако това е човешкото...
За съжаление става дума за този вид “човещинка”, която братя Стругацки безапелационно наричат “маймунското в себе си”. Мисля че Стругацки нямат предвид моралистичната представа за “безнравствената маймуна”, която извършва срамни действия пред очите на децата и възмутените гувернантки в зоопарка, а онова биологично правило у човека, което го кара да счита за свещенно право всичко най-добро наоколо да му принадлежи, тук и сега, и завинаги, което задължително означава че всяко развитие е посегателство над това свещенно право. И съответно фантастите, които пишат за такива развиващи се светове са обявени за дразнещи, затрудняващи, и накрая елитарни.
Като разлисти човек фантастиката, може да си помисли, че най-щастливото време на човешката история е феодализмът. Няма по-популярен социален модел измежду описваните не само във фентъзито, но и в научната фантастика. Кацне не кацне звездолет на чужда планета, току на хоризонта се видят зъбчатите стени на поредния феодален замък.
На какво се дължи безумната популярност на този строй?
На простотата на пирамидата! Когато изисипеш купчина от каквото и да било (ако това не е са гладки сферички), то винаги ще се групира в конусовидна пирамида, защото частиците хем искат да паднат по-надолу, хем сцеплението помежду им ги задържа някъде по средата. между разсипания равен слой и вертикалната колона. Феодализмът донякъде и робовладеския строй са най-инерционните състояния на човешките групи. Най-силните се катерят към върха, слабите се стелят в полите. Описването на такива светове е въпрос не на моделиране, а на трудолюбие.
Страшен е нашия жребий да живеем във време, когато всяка идея за представимо бъдеще се превръща в политическа курва още при раждането си. Защото всички идеологии претендират че строят бъдещето. Какво да правим? Да се предадем и да мислим само в категориите на двете реалности – миналото и настоящето?
Трябва да ви разкажа нещо за това какво може и не може да си позволи човешката психика по отношение на бъдещето. Правени са много сериозни и задълбочени ескперименти: На две групи доброволци с хипноза са им е внушавани две групи представи:
Не знаят и не могат да знаят нищо за миналото. Това не засяга подсъзнателния опит на личността, блокирано е само рационалното знание за предшествуащитне събития, и съответно анализът върху тях.
Не знаят и не могат знаят нищо за бъдещето. Това не засяга физиологичното зание на биологичните цикли в организма. Блокирани са само психологическите и паметови механизми за моделиране на очаквнато и предстоящото.
Първата група демонстрира следното поведение: Объркване, неувереност, всяко движение първоначално е погрешно, на лицето е изписано недоумение, множество проби и грешки, които постепенно преминават в нарастваща активност към запълване на празнотите, всичко се прехвърля в областта на предполагаемите обяснения на ставащото. Но като цяло личността макар грешаща и объркана, ФУНКЦИОНИРА!
Втората група демонстрира следното поведение: Стабилност на психиката. Всеки опит обаче за някакво действие се превръща в започнато и недовършено движение. Никакви резултати от каквито и да било намерения. В края на краищата пълно бездействие прерастващо в безответна тревожност на психиката. Като цяло личността като че ли е в пълната си цялост, но НЕ ФУНКЦИОНИРА. Човекът не е в състояние да предприеме нищо!
Този експеримент е проведен от групата на професор Хосе Делгадо (оня същия, който изобрети педалче за удоволствие на мишката), преди повече от тридесет години, но който и да го повтори получава същите резултати. Защо? Защото представата за миналото е база, която в крайна сметка не може да бъде елеминирана никога напълно, докато представата за бъдещето е надстройка, която ако не се гради непрекъснато, просто я НЯМА!
Ще дам един пример от две много известни творчески професии, артистите и режисьорите. Режисьорите трябва да моделират цялостния спектакъл, те демонстрират глобално моделиращо мислене, после свалят от него отделни детайли и ги въплъщават в конкретни ролеви поведения, Тях предават на артистите като отделни поведенчески етюди, а те ги интерпретират до нюанси, които ние възприемаме с разума и чувствата си. И в края на краищата аплодираме конкретния артист, който ни е развълнувал или убедил в изречената истина. Но какви качества трябва да имат едните и другите? Режисьорът и драматургът трябва да владеят способността за цялостно, абстрактно, моделиращо и конкретизиращо мислене, което е аналог на футурологичното експериментиране на писателя-фантаст. Артистът пък, всички знаем, трябва да “изчувствува” ролата, “да я направи оригинална и жива”, тоест той развива чувствената сфера на личността си, тя му става главен творчески инструмент. Докато на режисьора такъв инструмент е моделиращият му анализ при пресъздаване на пиесата, която също е предварително моделиране.
Получава се нещо много интересно. Много режисьори се изказват за умствените възможности на харесваните от всички артисти пренебрежително. Те се стремят да го тушират, но от време на време, по-невъздържаните от тях подмятат, че гледат на актьорите като на градивни елементи. Това е защото режисьорите разиват и школуват аналитичните си възможности, непрекъснато усъвършенствуват възможностите на ума им да реагира с модел на всяко предизвикателство, те градят надстройка, която не биха имали по естествен път. Докато артистите подчертават като най-важното “изчувствуването”, отразяването на образа, рефлексията с помоща на шлифования си усъвършенствуван емоционален свят. Там те постигат невероятни съвършенства, не случайно, обикновенни хора приятели на световни актьори, споделят, че на тези невероятни личности целият им живот е като театър. Те дори когато са в състояние на семеен скандал, го изиграват като колаж от роли, фрагменти от изчувстувани по различен повод етюди. Това не е, защото те са “играчи по душа” и “преструвката е в кръвта им”, както смятат околните, те просто имат такъв вид школувана емоционална сфера, която съдържа своя логика и памет. Но важното е друго – актьорите са употребили творческата си енергия за усъвършенствуване на нещо базисно като емоциите, и като резултат са пренебрегнали рационалното – далечното моделиране. То е останало недоразвито и режисьорите имат основания да се изказват пренебрежително за интелектуалните им (в смисъл на аналитични) качества. Докато често пъти блестящи режисьори не могат да изиграят страстно нито една роля. Те са се учили да “свирят на чувствеността на актьорите”, това е истинско разделение на труда между двата типа творци, и ние, зрителите сме им благодарни за това.
И тук стигнахме до главното: човек, който е пренебрегнал емоционално-базисното, той просто си остава с недоразбрана, неовладяна емоционалност, той в даден момент рискува да й стане жерва, но я притежава при всички случаи. Докато човек, който пренебрегва формирането на мисловното, аналитично, изпреварващо мислене, просто остава без него. Или го замества със случайни сурогати, като готови “панели” от рода на “новото, това е добре забравеното старо”, тук емоционалността иска спешно да бъде залъгана от успокоителни светове на въображението. Тук като дяволче от кутийка изскача все същия феодализъм – дай за хиляда и стотен път да насипем пирамидката, да видим кой остава на върха, пък после да пуснем едно нахакано зрънце, което не е съгласно да бъде долу, пък да видим как то ще изпълзи до върха, и колко други ще срути около себе си... и.т.н и т.н. Нещо да лъжа? Да-а, могъща и неизтребима е нуждата на човека, който все по-болезнено усеща как е толкова независим, че нищо в тоя свят не зависи от него, а винаги някъде на недосигаеми висоти, има неясни персони, с конструирани ит ПР индустрията образи, които вземат важните решения вместо нас. И вижте, какви ги вземат!
Значи ли това, че сме оправдани да се вкопчим в “добре забравеното старо” ново бъдеще – “феодализъм” като единствена стока върху пазара на модели?

Атанас П.Славов
Fenternet@mail.bg