брой: 2 2002
ВИРТ - найдобрия до сега сборник от български фантасти
Валентин Иванов
- "Елфическа песен". Според мен - най-добрият разказ на Елена Павлова. Осезаеми герои, чувственост, лирика. Почти поезия. Четох го преди в Интернет. Сега, на хартия, забелязах някои досадни дреболии с езика: "тишърт", "Ер Пи Джи", и т.н. Прекалено много чуждици. Един културологичен момент: галантното взимане на чантата е недопустимо в Съединените Щати. Това означава, че жената е неспособна да се справя сама, което е проява на деградиране на жената. Доколко сте съгласни с тая теза си е ваша работа, но такива жестове просто не са приети, най-малкото без да се поиска разрешение.
-- "Няма връщане назад" от Кира Валери Интересен разказ, но изглежда пропускам неща, защото не познавам скандинавската митология и не знам за това предание. Не разбрах какво цели японецът - опитът му да разубеди "докоснатия" не е много настоятелен, подозирам, че тук има нещо повече. -- "Преди това" от Валентин Фиданова-Коларова. Черен хумор.
-- "Устрел" от Светослав Минков
-- "Заложник на самия себе си" от Весела Люцканова Клонирането. Но всъщност темата е еволюцията на героя. Обаче точно това не е убедително промяната просто е декларирана, а не е показана.
-- "Самотникът и самотата" от Агоп Мелконян В българската фантастика има няколко много добри разказа, които представляват монолози на неодушевени предмети: "Камъкът" на Ал. Карапанчев, разказ-шега на Кирил Добрев за влюбеното плюшено мече и този - за един телеграфен стълб, влюбен в парижанка. Този май е най-добрият разказ, или поне най-тъжният.
-- "www.гранд..." от Елена Павлова Малко весело... и малко тъжно. Чист, лаконичен стил. Разказите на Елена Павлова започват да ми напомнят френските филми, в които винаги има по един начинаещ писател.
-- "Ябълката Поли" от Елена Павлова. Тоя път няма начинаещ писател, но разказът е хубав. Както беше казал някой, посредственият художник ще нарисува възрастна жена и всички ще видят възрастна жена, а добрият художник ще нарисува възрастна жена и всички ще видят момичето, което тя е била на 18 г. и ще разберат, че всяка жена остава на 18, независимо от това, което й е сторило времето... Тук случаят е точно такъв.
-- "Короната на мравките" от Николай Теллалов Едва ли мога да добавя нещо повече към мнoгoто дискусии които вече се водиха. При тоя прочит забелязах разни чуждици - напр. "отровните дъртове". Нещо подобно има и у Елена Павлова и вероятно това е данък на заниманията им с преводи (освен ако за времето, през което съм бил извън страната българският не се е англизирал до такава степен).
-- "Вирт" от Георги Малинов Жоро Малинов се издига в очите ми като нова звезда на българския фантастичен небосклон. :) Повестта е моят фаворит в сборника.
Накрая трябва да кажа няколко думи за дискусията около този сборник в Дир.бг. Като прочете човек внимателно кое дискутиращите хвалят и кое не, се вижда, че и те като мен харесват изброените по-горе произведения. А това е 90% от сборника. Тогава защо са тези заглавия „Съставител за убиване”? С това те доказват само личната си неприязън към Атанас Славов, като забравят, че неговата енергия и вдъхновение са причината да го има и Вирт и Моделириум и всичките онези сборници преди това.
 
Класации и награди
   Курс фантастология
Прочетохме вместо вас
   Мит, фантастика, НФ