 |
брой: 5 2004 |
 |
 | В клуба намерих себе си | | Вал Тодоров | Едно признание дошло от Америка по повод 30-годишнина на Клуба 
Когато прекрачих прага на Клуба по фантастика не знаех, че правя може би най-важната крачка в живота си. Това беше преди 27 години. Бях осмокласник с блеснали от любопитство очи от Софийската математическа гимназия. Бях запален фен на научната фантастика, макар че не знаех още думата “фен”. Тогава Наско Славов, като истински апостол на правата вяра на мечтателите, говореше за нечувани светове и фантастични реалности на фона на музика от Пинк Флойд и диапозитивно шоу от психоделични обложки на плочи и сюрреалистични колажи. Наско беше зрял мъж тогава, а аз хлапак. Сега, поради някакво странно изкривяване на времето в света на възрастните, сме почти връстници.
В Клуба по фантастика и прогностика намерих отговори на много трудни въпроси, които другаде не се осмеляваха дори да задават. Намерих други поклонници в култа на братя Стругацки, Лем и Вонегът, а от там и магическия реализъм на Кортасар, Маркес и Льоса. Намерих музиката на Дженезис, Пинк Флойд и Йес, а от там и първия ми мултимедиен спектакъл по 2112 на Ръш. Намерих съратници киномани в храма на Тарковски, Фелини и Кубрик, с които създадохме свой киноклуб и първия независим видео филм “Най-добрата защита”. Намерих кураж и вдъхновение за първите ми разкази, а от там и издател за книгата ми “Иркала, страната на мъртвите” - същият неостаряващ ентусиаст Наско Славов. Намерих приятели за цял живот, с които стъкмявахме самиздат фензина “Праксис” за “изкуство, култура и политика”, а по-късно имахме безкрайната вяра, че бъдещето зависи от нас и написахме първия независим проект за Конституция на България.
Сега като гледам назад, мога да направя пълно самопризнание: в Клуба по фантастика намерих себе се. Това, което бях, това, което съм и сигурно това, което ще бъда. Чувството за вседостижимост, правото на мечтателство, вярата в себе си, доверието в съмишлениците, отговорността към бъдещето, критичното мислене, неутолимото любопитство и търсене на скритите механизми зад лъскавите фасади, непримиримостта към шаблоните, посредствеността и лесните коловози на битието.
След 12 години живот в Америка, аз не се претопих, не забравих кой съм и откъде идвам, не измених на идеалите си и вярата си, че фантастичното бъдеще на справедливостта и доверието е не само възможно, но ни принадлежи.
Сега на визитката под името ми пише: “Писател, кинаджия, хакер и професионален революционер”. И никакъв “ефект на пеперудата” не може да отмени последиците от онова прекрачване на прага на Клуба по фантастика преди 27 години.
Всички вие от по-новите поколения, бъдете предупредени!
Вал Тодоров
|
|
 |
|
|
