 |
брой: 2 2006 |
 |
 | Конкурсът | | Георги Малинов |
На Великите Конструктори
Трурл и Клапауциус и
Техния Главен Измисляч
Станислав Лем
Там, където Млечният път прави остър завой и в ляво остават няколко рошави мъглявини, а в дясно, на около десетина хиляди светлинни години е пустош и беззвездие, ако продължите леко по диагонал ще стигнете до двойната система на Скорбс. Не я бъркайте с двойната звезда на Собес, която е по–малка, намира се на противоположния край на галактиката, няма планетна система и следователно не е населена и откакто се превърна в свръхнова всъщност вече не е и двойна звезда. Нищо не е. Все пак не я бъркайте. Двойната звезда на Скорбс има единадесет планети, три населени, от които само една както трябва. На третата планета от ляво надясно или отгоре надолу, зависи от къде идвате, живеят дуроните – весели и енергични същества производни на нитратните кристали и прочути изобретатели и техноправци. Хиляди техни изобретения се ширят из галактиката и улесняват живота на по-мързеливи и тъповати същества. Дуроните имат ясна и ефективна политическа система изградена на йерархичен и олигархичен принцип. През последните няколко хиляди години те са управлявани от умния и справедлив Кронтиус.  Основната задача на Кронтиус е да изнамира все нови и нови задачи, с които поданиците му да се развличат за да не затънат в умствен лентяизъм и практична запуснатост. Един път на двеста години двете звезди – Ата и Конта се скриват зад другите десет планети и над планетата на дуроните, която те любовно наричат Перцепция, се спуска нежен сумрак изпълнен с очакване и творчески заряд.
Тогава започват великите празници на дуроните. Наливат се с тройни разтвори на кристална основа, пеят синхронизиращи и обемно резониращи песни, които отекват до споменатия остър завой на Млечния път и се готвят за големия конкурс. Конкурсът, в който всеки дурон показва най-най от себе си, и в който се определя конструкторът на конструкторите и измисляча на измислячите. А задачата и темата се определят от самия Кронтиус.
Сега, в навечериeто на поредното творческо сумрачие, Кронтиус седеше кахърен на ледено синьото си кристално канапе и унесено гризеше натриевия си нокът. Нокътят се оказа вкусен, но дори и това не успокои Кронтиус. До него, на самия край на канапето където ледено сините кристали бяха поизбелeли и поизтъркани, седеше Министърът на празника и усилено мислеше. От тази дейност около главата му се образуваха отровни изпарения, които дразнеха и без друго унилия върховен Кронтиус.
Е? – попита той, като спря да гризе нокътя си и се зае с чопкане на носа.
- Може би – внимателно подхвана Министърът – да направят уред за координатно изместване в темпоралната плоскост...
- Искаш да кажеш машина на времето. – прекъсна го без да му цепи басма Кронтиус. – Нали преди два празника дадохме тази тема. Не върви да се повтаряме. Имаме двеста работещи модела, двадесет наградени и още толкова откраднати. Друго, друго трябва.
- Нещо като вечен двигател. – подхвана министърът и бързо продължи – знам, че тази тема вече я имахме, но може да измислим нещо подобно.
- Какво значи подобно на вечен двигател? Щом е подобен той значи няма да е вечен.
- Ами, най-близко до вечния. – не особено уверено каза министърът и образът му съвсем изчезна в смрадлив пушек. – Може да поставим тема: да се измисли почти вечен двигател. Да работи например една минута по-малко от вечния, или една секунда.
Кронтиус, който по природа си беше атеист, или по-точно по алгоритъм, не устоя и наруши собствените си логически връзки.
- Боже, боже – каза той и захлупи кристалните си очи с кралската си десница обвита в ръкавица от течен метан.
Министърът не посмя да каже нищо повече и отчаян провеси дълъг титанов нос. Дори зловонните облаци около главата му леко се разсеяха – признак, че мисловната му дейност е изпаднала в опасен стадий на зацикляне.
- Няма ли предложение от върховния измисляч? – с надежда попита Кронтиус без да сваля ръката си от лицето.
- Ами ъ..ъ.. общо взето стари и ъ.. ъ.. глупави. – наклепа върховния измисляч министърът.
- Сигурно и това за почти вечен двигател е негово?
- Абсолютно. – хвана се за подадената сламка министърът и изведнъж се оживи. – Ами тема: да се надмине абсолютната нула. Не сме правили досега подобно нещо.
Кронтиус леко разтвори пръсти. През метановата ръкавица надникнаха двойка обнадеждени кристали. После надеждата в тях бързо истина и отстъпи място на трезв научен размисъл.
- Не. - отряза Кронтиус. – Не бива да се надхвърля абсолютната нула. Това е сърцето на нашата вселена. Абсолютната нула е отправната точка за ентропията и организацията и всеки опит да я надминем крие опасност от катастрофа.
- Ами тогава да направим някакви състезания. Някакво съревнование. По смятане например. Кой ще сметне нещо си най-бързо.
В паника Министърът започна да дрънка логически неиздържани и алгоритмично непроверени твърдения. С други думи глупости. Но Кронтиус затова беше върховен, велик и управляваше последните няколко хиляди години, защото можеше да усети блясъка на великата идея и сред купищата мисловна кал.
- Правилно. – изправи се в целия си кристален ръст той. – Ще направим състезание за най-бързо мислеща машина. Каквото и да значи думата най-бързо. Нека докажат, че тяхното изобретение, техният компютър е най-бърз. Нека убедят мен и журито. Нека.
Кронтиус свали метановата си ръкавица и с царствен замах я хвърли през прозореца. Тя мигновено влезе в реакция с украсяващите двореца цветни изпарения и вследствие на верижния процес, над цялата планета Перцепция се понесе красива дъга. Това беше знак, че върховният Кронтиус е взел решение за темата на конкурса и всички жители на планетата изпаднаха в творчески трепет.
Ентусиазмът, който обхвана перцепцианците бе велик. Треската на творческият им пламък бе толкова силна, че в сравнение с него ядрената реакция при делене на атома изглеждаше като слаб, немощен пламък; скоростта на светлината беше безкрайно бавна, и дори пастта на черните дупки, от които те черпеха енергия изглеждаше плитка и нещастна. Да, пламъкът на изобретателността бе обхванал дуроните и от сега до деня на конкурса те нямаше да имат почивка.
Годината се изтъркаля неусетно и палавите лъчи на двете сестри Ата и Конта започнаха да разпръскват творческия сумрак над Перцепция. Стотици хиляди изобретатели бяха изпратили своите изобретения на Министъра на конкурса и Главния измисляч и сега чакаха с трепет мъдрото решение на Кронтиус и свитата му.
Какво ли не използваха хитроумните дурони, всепризнатите измислячи и конструктори от този край на вселената. Те вграждаха в машините си най-невероятни и непонятни за нашия еднообразен разум елементи, конструкции и сложни логически схеми, само и само да създадат най-бързо смятащата машина в света. В хода на тези творчески напъни бяха направени няколко фундаментални открития, ей така между другото. Един дуронски измисляч от едно затънтено градче близо до южния полюс, където и без друго си е вечен сумрак, в желанието си да накара компютъра си да работи по-бързо измисли абсолютно рационална обратна двойно отрицателна логика. Друг успя да направи низходящ атомен алгоритъм, от който на слушателите им се завиваше свят и се оплакваха от главоболие. Беше измислен извънатомен процесор, еднолинеен сметач на девиации, праволъчева дву фотонна памет и дифузна пространствена матрица за грешки. Още много и много неща бяха измислени, които прославиха за кой ли път дуроните и любимата им Перцепция из цялата галактика, но тази слава беше мимолетна, в сравнение със славата, с която щеше да се окичи победителят в конкурса за най-най свръх и още по-най-абсолютно и несравнимо бърз компютър. Името му щеше да бъде издълбано във вечните амонячни ледове в планините зад двореца на Кронтиус, а вечер малките дурончета щяха да си лягат с разкази за чутовния изобретател, и измисляч, който сътворил най-най, по и т.н. компютър.
Никак, ама никак не беше лека и задачата на Министъра на конкурса и Главния измисляч. Те трябваше да отделят три изобретения, които да представят лично на Кронтиус за последна и окончателна оценка. И ако си мислите, че те проверяваха всяка една машина донесена за конкурса, че седяха с фотонни хронометри в ръка за да засичат, кой компютър ще сметне нещо си най-бързо, грешите. Не напразно дуроните бяха всепризнати измислячи и конструктори. Трите изобретения се избираха по жребий хвърлен по сложен статистико-стохастичен алгоритъм, който жребий гарантираше, че именно трите най-добри предложения ще се изправят пред върховния Кронтиус. Все пак Министърът и Главният измисляч се потрудиха доста докато сортират и вкарат в статистическия алгоритъм на жребия всички изобретения. А те, като се има пред вид творческата природа на дуроните бяха хиляди, кое от кое по-хитроумно и смайващо.
Най-накрая дългоочакваният ден настъпи. Образно казано, тъй като на Перцепция, предвид двойната и звезда, ден и нощ като понятия и явления не съществуваха.
На специална платформа изработена от най-редки криптонови кристали поддържана от три антигравитационни снопа седяха върховният Кронтиус, Главният измисляч и Министърът на конкурса. Пред платформата имаше няколко хиляди щастливи зрители, а всички останали милиони дуронци пръснати по прекрасната Перцепция следяха развитието на конкурса по специалните телепатични програми предавани от триста и двадесет мощни телепата разположени около платформата.
Кронтиус беше велик и щастлив. Моментът на обявяването на победителите в конкурса бе най-вълнуващия миг в историята на Перцепция. Нищо не можеше да се сравни с този миг на върховна творческа доказаност и мисловна признателност. Кронтиус прати мощна телепатична поздравителна реч към милионите си поданници и даде знак на Министъра да започва. Ако в този момент някой беше включил уред за измерване на душевни вълнения или за отчитане на трепетни очаквания, то тези уреди със сигурност щяха да се счупят, толкова скрита енергия в трепетните дуронски сърца беше се събрала.
След време дуроните се научиха да управляват тази енергия, да я овладяват, да я използват по предназначение и дори да я акумулират в специални трепетни батерии, които си подаряваха по празници или използваха за лекуване на меланхолии, нетворческа нега и апатия към знания. Но това стана след време.
Сега Министърът откри финалния етап на конкурса, като преди това прати на всеки дуронец синхронизиран пакет данни с информация за резултатите от конкурса и подробно описание на уредите недостигнали до финала. Незрима кохерентна въздишка премина през тълпата.
- А сега – тържествено вирна титановия си нос министърът – нека да видим финалистите, които ще бъдат оценявани лично и единствено от върховния Кронтиус. Първи пред вас ще се яви конструкторът Клац от северният континент. Клац е признат майстор и измисляч на всякакви сметачки и кристални аритметчици, негов е проектът за използване на Млечния път за мега сметачен процесор и той е удостоен от кралската конструкторска изба с медал за принос към творческия дух на Перцепция. Нека видим сега дали ще успее да вземе и титлата измисляч на измислячите и най-велик конструктор. Нека заповяда майстор Клац.
Нежен кристален резонанс протече по тълпата, което беше еквивалент на аплаузи и насърчителни викове. Някое по-чувствително ухо би доловило в този шум и подсвирквания и дюдюкания и не съвсем одобрителни подмятания, но всичко бе в реда на нещата, защото залогът бе голям, а мигът велик.
Клац беше потомък на един от учениците на великия конструктор Клапауциус, но в интерес на истината трябва да кажем, че той никога не използваше името на този митологичен конструктор за користни цели. Всъщност при дуроните явлението корист е трудно определимо, непреводимо и направо отсъстващо от съзнателния им живот. Клац застана в цялата си сияйна северна осанка пред Кронтиус и изискано се поклони. Спор нямаше, този син на северния континент бе не само велик измисляч, но и безкрайно елегантен и стилен дурон.
Кронтиус с гордост и задоволство изгледа поданика си
- Нека Клац покаже и докаже това, което е сътворил. – каза той и тържествено вдигна сияйната си метанова ръкавица.
Клац се поклони още по-дълбоко, изправи се и даде знак на асистентите си да внесат творението му.
Пред Кронтиус бе поставен неголям правоъгълен предмет с малка холографска установка в единия край.
- Това, велики Кронтиус – започна Клац – и вие уважаеми Министър и Главен измисляч е моето изобретение. Моята най-бърза и свръх скоростна машина. Сметачката, която най-бързо и свръх точно може да....
Тук Клац направи уместна и дълбока театрална пауза. Трябва да признаем, че дуроните освен със страстта си към изобретенията и творчеството се славеха и с необятната си любов към театъра и всички форми на драматизма.
Та Клац нямаше как да изпусне този велик момент, пред великия Кронтиус и още стотици милиони дурони, да не внеса малка нотка драматизъм. И тя бе оценена по достойнство от всички. Дори върховния Кронтиус се надигна леко от престола си запленен майсторски от Клац.
- Може – повтори Клац – най-бързо и свръх точно да изчисли кое да е вероятностно събитие от традиционния пространствено-времеви континиум. С по-прости думи Клац искаше да каже, че е създал машина за изчисляване на бъдещи събития или още по-просто казано машина за предсказване на бъдещето.
- Тя може да отговори на всякакви въпроси от областта на математиката, висшата геометрия, квантовата алгебра, извън пространствена логика, нелинейната социология, обемна статистика и изобщо на всичко, което се поддава на смятане. При това тя ще го извърши извънредно бързо и изключително точно.
- Всъщност – обади се Министърът – подобни машини отдавна има. Въпросът е дали тази тук смята по-бързо от всички останали.
- Да. – извиси глас майстор Клац – Тя освен, че може да даде отговор на всички въпроси, които може да измислите, може и да го направи изключително бързо. По-бързо от която и да е машина създадена досега. Толкова бързо, че може да даде отговора на въпроса преди да е зададен самият въпрос.
Клац гордо се обърна към публиката и изискано се поклони.
- Как така? – попита Кронтиус. – Какво значи преди да се зададе въпроса? Нали ако няма въпрос няма и събитие, което да поведе след себе си логически последствия. Може ли да се даде отговор на нещо, което не е зададено? Може ли следствието да е преди причината?
- Велики Кронтиус – започна Клац – моята машина толкова бързо смята и така ужасно скоростно мисли, че тя квантира пространството, сумира изпреварваща времето информация и изчислява отговора в извънвремеви процесор, който аз измислих и конструирах. В този извънвремеви сметач, тя разполага с всички възможни времена и линейни последователности, които могат да съществуват в нашата вселена. Тя стеснява близкото бъдеще до точков хоризонт на събитията и отговаря авансово на всичко, което може да я попитате, защото за нея минало и бъдеще са едно. Позволете ми да ви покажа.
Клац се наведе и извади от машината малка сияйна плочка. Погледна я и я захлупи на гърдите си.
- Тук - каза той. - е отговорът на въпроса. Нека уважаемото жури да го задададе.
Кронтиус погледна Министъра, а той Главния измисляч. Последният се засуети. Макар и на такава висока длъжност, Главният измисляч вече бе доста поизостанал от тенденциите в Перцепционската наука. Длъжността му бе по-скоро парадна и представителна отколкото оценяваща и строго преценяваща. Той се изправи, погледна върховния Кронтиус, после майстор Клац и тържествено каза:
- Нека твоята машина, майстор Клац да ми отговори на следния въпрос. – Главния измисля се почуди за миг, макар, че строго логически погледнато, ако отговорът съществува какъв е въпросът е без значение.
- Да ми отговори – повтори той и усети как Кронтиус леко се изнервя. – Да каже... Да сметне-е... Да изчисли.... Колко е две и две?
Публиката онемя и после лек трепет на одобрение повя по телепатичните установки. Да, това бе въпрос. Това бе фундаменталният, основополагащ и сакрален въпрос, въпросът, който е заложен в самата същност на вселената - колко е две и две.
Майстор Клац се приближи до върховния Кронтиус, отлепи сияйната плочка от гърдите си и му я подаде. Той я взе, погледна я и тържествено я вдигна над главата си. Върху плочката със стабилизирани фотони машината беше изписала една голяма и изящна цифра четири. Дуронската публика просто полудя от възторг, а майстор Клац стоеше, развълнуван и титаново блед.
- Така е – каза Кронтиус – твоята машина сметна отговора на този въпрос преди да бъде зададен. По формалната логика, която е заложена в нашата конституция, това значи, че тя е отговорила за отрицателно време и аз действително не знам досега да е измислена машина, която да го е сторила. Но нека направим още един опит.
Майстор Клац се поклони и отиде пак до машината си. Тя сияеше в някаква мистична чернота. Той се наведе над нея, натисна поредица от клавиши и след миг извади нова сияйна плочка.
- Отговорът е тук. – каза той, като я притисна до гърдите си. – Чакам въпроса.
Кронтиус се наведе и каза нещо на министъра. Той стана и излезе от тържествената зала. След малко се върна като носеше малка изящна шахматна дъска с наредени фигури. Подаде я на Кронтиус. Той се изправи, изпъна величественото си тяло и тържествено каза.
- Нека твоята машина да даде отговор на следната задача. – той посочи шахматната дъска – Това е начало на една нова игра, белите започват и печелят. Какъв е ходът им?
Този път публиката онемя. Ако одеве Главният измисляч беше задал най-фундаменталния въпрос във вселената, то сега Кронтиус постави най-мащабната задача – белите започват и печелят! Каква красота имаше в този въпрос. Какъв драматизъм. Какво изпитание.
Майстор Клац беше станал блед и студен като ледените планини чиито аргонови върхове страховито се издигаха край двореца. Той се поклони на публиката и на журито и каза:
- За моята машина двете задачи са еднакви. Със скоростта, с която може да събере две и две, със същата скорост тя може да реши и тази задача. Даже, както отбеляза върховният Кронитус, по силата на формалната логика аз се изразявам неправилно. Не “може”, защото тя вече е дала резултата. И той е тук.
- Покажи го. – нареди Кронтиус.
Майстор Клац вдигна високо плочката за да могат всички, включително и предаващите телепати да видят, че на нея пак със стабилизирани фотони е изписано Е2-Е4.
- Е, трудно може да се опише възторгът, който заля Перцепсия и бурните аплодисменти, които материализирани, като нежни облаци заляха планетата. Името на Клац се носеше на всякъде, а телепатичните установки изпратиха изящния му бял лик и до най-отдалечения дурон. Да, всички трябваше да видят и запомнят този чутовен конструктор. Да дадеш отговор преди да е зададен въпросът, да отговориш на най-трудната шахматна задача, да впечатлиш самия Кронтиус, а той определено бе впечатлен. Струва ли си да се гледат другите участници? Дали не е по-добре да се смилят над тях, защото какво повече може да се измисли, какво по чудна сметачка може да се създаде от машината на Клац?
Такива мисли минаха през главите на много дурони, но Кронтиус затова управляваше вече няколко хиляди години и затова бе върховен и могъщ, защото знаеше, че традициите трябва да се спазват.
Кронтиус се изправи и протегна високо нагоре метановата си ръкавица.
- Да заповяда следващият. – високо извика той.
Публиката край него утихна, телепатичните вълни на възторг тихо замряха в нежни интерференции, дуроните пак наостриха сетива за да видят следващият участник, макар че какво ли можеше да им покаже повече...
Министърът се изправи тържествено и с доволство съобщи:
- Да заповяда майстор Глинка от столичната гилдия на измислячите. Майстор Глинка е финалист в предишния конкурс, отговорен измисляч на стотици държавни проекти и е награждаван с диплома за отявлен технократизъм и откривателски рецидивизъм. Заповядай майстор Глинка.
Тълпата зашумя ментално и ако и аплаузите да не бяха по-слаби отколкото при посрещането на майстор Клац, в тях някой добре настроен ментоскоп можеше да усети някаква предопределеност и снизходителност.
Майстор Глинка се поклони достолепно и зачака знак. Майсторът беше нисичък и леко ъгловат, и на пръв поглед изглеждаше неуверен и смутен, но ако някой надзърнеше зад сияйните му кварцови очи щеше да открие мразовито спокойствие и неизгасващия пламък на творчеството.
- Нека майстор Глинка да ни покаже какво е измислил и какво е създал, нека ни покаже машината си и ни убеди в нейните способности. – Кронтиус описа с ръка полукръг и дуроните замлъкнаха в очакване.
- Уважаеми върховен Кронтиус, господин Министър и господин Главен Измисляч. Драги ми дурони и вие приятели от гилдията на измислячите, машината която сътворих не е просто машина за най-бързо смятане на еди какво си. За да сметнеш нещо, за да изчислиш нещо все пак ти трябва време, дори и отрицателно. Машината на уважаемия майстор Клац наистина смята бързо, ужасно бързо, но забележете тя все пак използва някакво време за смятане. Защото тя дава отговор, но този отговор има смисъл само и единствено тогава, когато е зададен въпросът. Извън тази последователност този отговор не носи информация и е лишен от смисъл в духа на чл. 6, ал. 2-ра от нашата конституция. В този дух излиза, че ние имаме завършено събитие и целокупен отговор чак когато е зададен въпросът. А това вече изисква време и колкото и малко да е то, в никакъв случай не може да се каже, че е отрицателна величина.
И майстор Глинка, като поклонник на драматичното изкуство и последовател на психологическата трагичност млъкна.
Дуроните леко изохкаха, защото да, така беше и подредената логика на майстор Глинка не убягна от ума им. Министърът на конкурса гледаше с интерес, а Главният измисляч сякаш още предъвкваше логическите последователности на майстор Глинка. Върховният Кронтиус седеше неподвижен, скрит от телепатичните установки и чакаше. Някакво леко неодобрение пробяга по грижливо излъсканото му молибденово чело. Не, той прекрасно схвана тезата на майстор Глинка и бе съгласен с нея дори и без да се налага майсторът да се позовава на конституцията, но Кронтиус не обичаше, когато се изтъкваха грешките на противника и се говореше само за него...
Но майстор Глинка не случайно бе живял толкова години в столицата и бе изкарал не една и две школи по драматизъм. Той се поклони учтиво на великия Кронтиус и продължи:
- Това, Велики Кронтиус и вие уважаеми министри го казвам не за да уязвя майстор Клац, а за да ви подготвя за моята машина. И така ето я пред вас.
Е, майстор си беше Глинка, така грабна вниманието на публиката, че ако в този момент една от двете звезди красящи небето на Перцепция паднеше, никой нямаше да и обърне внимание.
Майстор Глинка повдигна черно покривало от гофриран кобалт и посочи сложна пирамидална конструкция с диамантени основи и замъглен връх от изкривяващи пространството отражатели.
Тази машина – продължи той – също квантира пространството и сумира изпреварваща времето информация, но тя има в сърцето си междуатомен процесор с нарушен принцип на неопределеност. Тя е много повече от сметачка и някаква си квантова аритметчица. Тя дава отговор на всеки въпрос, който ще бъде зададен в линейната вселена в реалното и имагинерно бъдеще. Тя ще даде отговор на всичко, което още не е попитано.
- Че какво я различава от предишната машина? – провикна се някой от зрителите и този малко нахален възглас показваше, че страстите доста са се нажежили.
- Да, да – понесе се мощна телепатична вълна – каква е разликата? И онази дава отговори и тази. Каква е разликата?
- Има разлика - викна майстор Глинка и нежно погали машината си по обвития в мъгла имагинерен връх. – Има разлика, защото тя освен, че събира обемните събития от точките на бъдещето, тя квантира и самия хоризонт на събитията, преподрежда матриците на вероятностите и сортира действителността по кварков принцип. По този начин тя не само може да даде отговор на всеки въпрос още преди да бъде зададен, но и може...
Майстор Глинка не можа да издържи на изкушението и направи поредната драматична пауза, от което дуроните щяха да се пръснат от нетърпение. А и самият Кронтиус беше вече крайно заинтригуван.
- Та, освен, че може да даде отговора – завърши майстор Глинка – моята машина може да зададе и въпроса. Тя може да изчисли не само отговора, но може да пресметне и въпроса. Всеки въпрос уважаеми дурони, който би могъл някой някога да и зададе.
Е, това беше вече сензация. Не само да знае отговора, но и въпроса. Понесе се невъобразим шум и страховито телепатично дюдюкане примесено с викове “Браво” и “Дайте му наградата”.
Министърът едвам успя да наложи телепатичен ред и волеви контрол, а всичко си дойде на мястото чак когато Кронтиус вдигна ръка.
- Добре майстор Глинка – каза той и майсторът леко се поклони. – Общата логика е добра и сигурно е вярна. Даже позовавайки се на конституцията мога да приема логическите доказателства за реални събития и да приема творението ви, но все пак днес е празник и нека видим машината в действие.
Глинка пак се поклони и се приближи до машината. Докосна я по едната страна и мъглата около върха и от сияно бяла за миг премина в зеленикава. После някъде от вътрешността и излезе тънък лист най-вероятно от благородна платина. Глинка дори не погледна към него.
Уважаеми Кронтиус, - каза той – на този платинен лист е изписан въпросът, който ще бъде зададен и съответно отговорът на този въпрос. Моля задайте въпроса.
Кронтиус погледна Министъра, Министърът погледна Главния Измисляч, а последният тревожно се надигна.
- Добре – прокашля се той. – Да я попитаме, да отговори... Да изчисли колко дуронски открития има записани в кристалната памет на двореца.
- Добре-е-е – проточи се от публиката. - Добре го измисли Главният измисляч. Ами това е въпрос, не като одеве, да ни извини върховният Кронтиус, белите започват и печелят. А сега да видим.
Майстор Глинка се поклони взе листа пред машината и без да го поглежда бавно го подаде на Министъра. Той го пое и внимателно го обърна. Лицето му бе безизразно като на дурон току що изобретил вечен двигател.
- Уважаеми Кронтиус и вие дурони ето го отговорът. – Министърът изписа във въздуха с лазерен пръст някакво число с безумно много цифри в него, толкова много че опасаха двореца като огнен пръстен. – Въпросът го чухте, но може и да го видите.
Министърът също отдаде дан на драматичното изкуство и като се забави за миг, колкото дуроните съвсем да полудеят обърна платинения лист. По цялата планета и в най-далечните краища и най-невръстният дурон можеха да прочетат въпроса- въпрос, който беше изписан още преди да бъде зададен: Колко дуронски открития има записани в кристалната памет на двореца?
Вълненията, които последваха бяха споменавани дълго време, енергията, която се отдели при тези вълнения беше предвидливо съхранена и се използва за обществени нужди осемдесет и три години. Аплаузи, възгласи, фойерверки, несекващи скандирания и телепатични благодарности заляха планетата. Това което измисли майстор Клац беше достойно за ледените планини на двореца. Можеше ли нещо по-бързо да се направи от това – да изчислиш и въпроса и отговора. Преди да са зададени... Преди някой и да си е помислил да ги зададе... Какво повече да се очаква?
Дневният ред обаче си е дневен ред и Кронтус успокои сънародниците си с високо вдигната ръка.
- Скъпи дурони – извика Министърът на Конкурса – имайте още малко търпение и нека видим и чуем и третия участник в състезанието. След това ще обявим победителя.
Зрителите зашумяха, някои леко отегчени, защото им се струваше безсмислено излизането на третия участник, други нетърпеливи да видят някое ново чутовно откритие на дуронската мисъл.
- Третия участник в този смайващ конкурс – продължи Министърът – е младият Хайзен от Берг. Той, хм..., не членува още в никоя майсторска гилдия и няма достолепни награди, като предишните участници, но достойно се представя в нашия конкурс и нека посрещнем подобаващо младия измисляч от далечния Берг.
Дуроните избухнаха в приветствени викове сякаш на трибуната пред тях щеше да излезе най-големият измисляч на планетата. Но такива си бяха дуроните, винаги бяха готови да подкрепят нови и непознати имена, макар че преди малко също бяха готови да дадат наградата на предишните двама участници. Аплаузите се засилваха, а на трибуната пред Върховния Кронтиус не се появяваше никой. Публиката засили натиска си, а Министърът и Главният Измисляч се заоглеждаха смутено.
Най-накрая зрителите пред самата трибуна се развълнуваха и пред Кронтиус бе избутан млад дурон, смутен до пикови фази на пулсациите си и отместил излъчването на лицето си в крайното червено на спектъра. В ръце стискаше неголяма кутия и пристъпяше неуверено, сякаш горчиво съжаляваше за решението си да се яви на този конкурс.
Кронтиус се изправи и излъчи към младежа вълна на благосклонност и подкрепа. После протегна ръка и обяви.
- Нека Хайзен от Берг да ни покаже какво е измислил и какво е създал. Нека ни покаже машината си.
Дуроните млъкнаха в трепетно очакване. Хайзен погледна Кронтиус и чак сега се сети да се поклони. Някои шегаджии наоколо избухнаха в безобиден смях.
- Хайде – подкани го Министърът – покажи ни машината си, пусни я.
- Да я пусна ли? – попита Хайзен не откъсвайки поглед от Върховния Кронтиус.
- Разбира се. – окуражи го Министърът – Нали трябва да видим как работи.
- Аз, - тихо промълви младежът – уважаеми Кронтиус подозирам, че може би, най-вероятно няма смисъл да я пускам.
- Как така – прекъсна го Министърът – Ако смяташ, че тя не работи е друг въпрос, но ако си убеден, че е конструирана правилно няма от какво да се притесняваш. Покажи ни я.
- Ами добре. – съгласи се Хайзен. – Не съм убеден съвсем, че работи, но и няма как да го разбера, ако не я пусна в действие.
Е, това е съвсем в духа на логическите традиции на Перцепция – похвали го Министърът.
Кронтиус седеше безмълвен и гледаше с любопитство младия измисляч.
- Това тук, уважаеми Кронтиус и вие министри и драги ми дурони е мегаизчислител с вграден минипулсар в сърцето си. Паметта му е от синтезирана антиматерия крепяща се на а-логически координати. Има познатите ни вече извънпространствен процесор и подквантов сметач на събитията. Новото, което си позволих да добавя е аритметчик с вградена черна дупка за изчисляване на действията и синтезатор на възможни събития базиран на не пространствена матрица на последствията. Изградена е от абсолютно черно тяло и работи при температура близка до абсолютната нула. Опасявам се, че не мога да ви кажа повече за машината, преди да я пусна. Но за да я пусна, чакам изрично разрешение от върховния Кронтиус.
Хайзен се поклони и зачака знак от Кронтиус.
- Ама пускай я, - засуети се Министъра – няма да чакаме цяла вечност.
Хайзен се поколеба и пак загледа очаквателно Кронтиус. Той нищо не каза. Гледаше някъде далеч над главите на дуроните и с нищо не показваше, че ще вземе отношение.
- Хайде млади измислячо – нетърпеливо го подкани Министъра – Празникът трябва да продължи и след конкурса. Нямаме време. Пускай машината и ни показвай какво може.
Кронтиус за миг погледна Хайзен и леко кимна с глава. Нещо усилено мислеше върховния повелител на дуроните, но не беше ясно какво.
- Добре – съгласи се Хайзен от Берг – Ще я пусна. Макар, че подозирам, че това което става сега е понеже машината е пусната или машината е пусната понеже нещата се случват.
Никой нищо не разбра от мъглявата му логика. Министърът глуповато се усмихваше, а дуроните трепетно чакаха. Само в сияйните очи на Кронтиус проблесна някаква мимолетна тревога, даже не и тревога, а намек за нещо неприятно, даже не и неприятно, а нещо неразбрано, което за Върховния Кронтус си беше едно и също.
Я чакай малко. – каза той и се изправи с протегната напред длан.
Хайзен обаче се беше приближил до машината и бе долепил ръка до нея. След миг я включи.
Кронтиус бе застинал с протегната напред длан, зрителите мълчаха очаквателно, а Хайзен стоеше с ръка върху машината.
- Включи ли я? – попита Кронтиус.
Младежът кимна, нямащ сили от притеснение да отговори.
И какво стана? – попита и Министърът.
- Нищо - обобщи Главният Измисляч. – Не работи.
Ах, какъв кикот и дюдюкания се надигнаха, каква глъч настана, какъв шум и хаос неприсъщи за владеещите се дурони се завихриха по цялата Перцепция. Ама, това да не ти работи машината на връх самия конкурс, пред цяла Перцепция и Върховния Кронтиус, бе изключително тъпо и смешно.
Хайзен от Берг стоеше и от огненочервено излъчването на лицето му отиде в бяло студено - спектърът на ледената обида, мразовитото докосване на чест и професионално подценяване.
- Уважаеми Кронтиус – извика силно той и менталните усилватели накараха зяпачите да млъкнат. Уважаеми Кронтиус, господа министри и драги ми дурони. Позовавайки се на чл. 3-ти от конституцията искам да обясня действията на машината и нека логиката да замени реалността.
От изненада Министърът чак седна, а Кронтиус се намръщи. Перцепция по конституция бе логическа монархия и в чл. 1-ви от същата тази конституция бе записано, че логиката е в основата на съществуването на дуронското общество, а чл. 3-ти пък гласеше, че когато реалността противоречи на логиката, първата, сиреч реалността трябва да се провери по-подробно. С други думи Хайзен от Берг щеше да се опита да докаже, че фактът че машината му не работи, само привидно е такъв. Но каква логика щеше да изкара, за да убеди Министъра на Конкурса, Главния Измисляч и самия Велик Кронтиус да погледнат на реалността с други очи. А тя, реалността, бе убийствена – младия измисляч и конструктор Хайзен от далечния Берг включи машината си и тя не показа никакви признаци, че работи.
- Машината, която създадох – започна Хайзен от Берг – само привидно изглежда, че не работи. Предвид конструкцията и, и особено на вградената черна дупка за изчисляване на действията и на синтезатора на възможни събития базиран на не пространствена матрица на последствията, машината има способността да сумира всички възможни събития в една квантова точка. Какво стана, когато включих машината? Тя моментално изчисли всички събития от заобикалящия ни континиум, нещо повече, тя изчисли всички възможни събития в цялото бъдеще включително до ентропийната смърт на вселената. Логическите ми постройки подсказват, че тя е обхванала цялата събитийна система във всичките и възможни бъдещи, евентуални, трудноизпълними и никому ненужни разклонения. Най-вероятно тя е изчислила и всички възможни действия, последствия, причини и събития. Но и това не е всичко. Притежавайки споменатата конструкция тя се е върнала назад във времето и сублимирайки в аритметчика си, базиран на черна дупка, цялата история от големия взрив насам наново е изчислила всичко, което може да се изчисли, пресметне, да се превърне в цифрова последователност и алгоритмична верига. Машината е констатирала всичко случило се до нашия миг и всичко, което може да се случи от него насетне. Тя е аритметизирала не само всички въпроси и отговори, които могат да се зададат изобщо от някой на някого, но и е пресметнала всичко което някога е било задавано и отговаряно. Нещо повече, тя е изчислила всички възможни събития, разклонения, следствия и последствия, които са могли да се случат от началото та до края на света. Всичко това за нашето субективно време и точка на отчитане се извършва за нула време и затова ние имаме усещането, че машината не работи. Но тя работи, уважаеми дурони, тя изчисли всичко, което можеше да се изчисли, пресметна всичко, което става за пресмятане, аритметизира и алгоритмизира всичко от началото на Големия взрив в онази далечна, мъглява минус безкрайност та чак до енергийната смърт на вселената в още по-далечната незрима и сумрачна плюс безкрайност. След това тя спря, защото нямаше какво повече да върши. А на нас всички ни изглеждаше, че не работи. Това е.
Какво стана? Къде са залповете, илюминациите и аплаузити? Защо мълчат зрителите? Къде е Министърът, Главния Измисляч и Великия Кронтиус?
Да, смайваща тишина настана около трибуната и никой не смееше да мръдне. Каква логика само, а? Каква мисъл? Смазваща дори за всепоглъщащите дуронски мозъци. И можеше ли някой да каже, че това което каза младият Хайзен от далечния Берг не е истина? И не беше ли неговата машина в крайна сметка най-чудовищно бързата сметачка, която изобщо може да бъде създадена.
Кронтиус се изправи от трона и лека резонансна въздишка премина през зрителите. Кулминацията ставаше пълна, трагизма отиваше към върха си.
- Уважаеми Хайзен от Берг, - каза Кронтиус – наистина логиката е безупречна и наистина, ако тази машина е сметнала всичко, което може да се сметне тя не би имала смисъл да работи повече. Това е така. Предвид конструкцията на машината, логически издържано е тя да е функционирала точно така. В тази логическа постройка има обаче някои неясноти, заради, които аз не исках да я пускаш. За съжаление, или може би за радост ти я пусна преди да те спра. Тези логически неясноти обаче пречат да се изясни пълната картина на действията на машината, затова бъди така добър да ги изясниш. И още нещо...
Кронтиус млъкна за миг, но не поради желание за драматизъм, който вече бе предостатъчен, а защото се поколеба за миг, нещо което рядко се случваше в стройната му, изящно структурирана и логически подредена природа
– Не е лошо – продължи той - освен логическите доказателства да посочиш и някое, макар и дребно, колкото и незначително да е такова и от реалността
Зрителите изохкаха. Това си беше леко заобикаляне на чл. 3 “... когато реалността противоречи на логиката” и т.н., но Кронтиус беше в правата си да иска такива доказателства, затова бе велик и върховен.
Младият Хайзен пребледня още повече, като малко дуронче, което тайно е творило в работилницата на баща си и наведе глава.
- Уважаеми Кронтиус – тихо каза той – всъщност логически неясноти няма. Петата поправка на конституцията ни казва, че не може да има наблюдение без да има намеса. Машината се е върнала в началото на далечната мъгливост на Големия взрив. Изчислявайки събитията от него насетне тя е влияела върху тези събития, тя ги е следвала и ги е създавала. Машината всъщност е създала нашият времеви континиум и най-вероятно е предопределила и бъдещето му. Може би не трябваше да я пускам.
Хайзен съвсем овеси нос, а дуроните край него онемяха от смайване. Постепенно до ума на всички, включително и до този на Главния Измисляч допълзяха думите на Хайзен: “ Не можеш да наблюдаваш без да влияеш. “ Неясен смут запълзя в душите на бедните дурони. За тях нямаше нищо по-страшно от нарушена логическа последователност.
- Ами сега. – плесна с кристалните си ръкавици Министърът. – Какво ще правим?
- Я сядай. – скастри го Кронтиус. – Какво толкова е станало.
После високо обяви:
- Машината не може да промени логическата последователност и структура на материята. Така, че каквито и промени да е направила те са правилни логически, а са логически защото са правилни.
Дуроните пак весело зашумяха. Такива си бяха те, кажи им две-три добри логики и те се успокояваха. Само Кронтиус не изглеждаше спокоен. В очите му все още тлееше тревога.
- Има ли още нещо да ни казваш? – попита той Хайзен от Берг.
Младият измисляч мълчеше смутено. След това вдигна глава и плахо погледна Кронтиус.
- Наблюдаваният обект всъщност не може да бъде основно повлиян – промълви той.
- Знам – отвърна Кронтиус – кажи ми защо обаче е тази тревога в мен, защо резонират кристалните ми сетива на напрегнатост и неудовлетвореност? Защо искам да ми кажеш още нещо?
- В машината има синтезатор на възможни събития базиран на непространствена матрица... – тихо се обади Хайзен.
- И? – възкликна Кронтиус, макар че вече знаеше отговора и въпросът му беше чисто риторичен и емоционален, колкото и емоциите да бяха строго регламентирани в управленските му функции.
- Може би от всички възможни събитийни вериги, които е изчислила, машината е избрала да се реализира точно тази, в която сме в момента. Тя освен, че изчислява събитията, може и да ги създава.
- Но задачата беше за най-бързо смятаща машина, а не за най-бързо конструираща. – изпъшка Министърът.
- Може ли машината да е създала различен свят, от този в който е започнала да пресмята? – попита Кронтиус.
- Може. – тихо каза Хайзен. – Не е ясно по-какъв принцип го е избрала, но може би светът в който сме сега не е същият като този, в който съм стартирал машината. Но има един начин да се разбере.
Кронтиус гледаше младия измисляч и се чудеше от къде в дуронските глави се зараждат такива чудни и велики идеи, идеи, които не само преобръщат света, ами направо го подменят.
- Казвай. – въздъхна той.
- Вие уважаеми Кронтиус, подобно на моята машина трябва да имате извънпространствено хранилище на памет. Както и да се променя света, каквито и събитийни вериги да се изграждат, те се изграждат от едни и същи основни елементи. Ако се опитате ужаваеми Кронтиус, най-вероятно може да видите и да усетите тази подредба и да разберете дали нашият свят е тъждествен с вселената, в която машината започва своята изчислителност. Потърсете го този свят.
Е, тук вече не можеше да се говори нито за драма, нито за трагизъм, защото тези думи са безсилни да опишат огромното напрежение, което обрамчи Перцепция. Кронтиус се умисли и молибденовото му чело потъна в лека мъгла. Мислеше Кронтиус, мислеше, и колкото повече мислеше, толкова повече напрежението заплашваше да повреди инсталациите за акумулиране на творческа енергия. Накрая той се изправи и като протегна ръка към вкаменените зрители обяви.
- Нашата вселена си е такава каквато е, а по силата на логическата убедителност и умствената взискателност обявявам машината на Хайзен от Берг за най-бързо смятащата машина в света.
Е, всичко си дойде на мястото. Фойерверки, викове, пламенни песни и цветни холограмни плакати обсипаха Перцепция. По-старите дурони се кълняха в първородния кристал на всичко съществуващо, че не си спомнят такъв трагизъм и драматизъм поне от последните няколко хиляди години. Но и драматизмът си заслужаваше. Какъв обрат, какви конструкции и измислячности, какви логически подредености и смайващи умствени въртележки. Да, с право името на победителя щеше да бъде изписано в ледените планини извисяващи се зад двореца на великия Кронтиус, а малките дурончета щяха да слушат с трепет историята за младия Хайзен от далечния Берг, който показал и доказал, че машината му е най-бързата сметачка в познатата ни вселена.
Сега същият този Хайзен от Берг все още стоеше пред Великия Кронтиус леко смаян от врявата наоколо.
Добра работа. – каза Кронтиус, като се приближи до него.
Може би все пак не трябваше да я пускам. – усъмни се младежът.
Едва ли може да разберем, дали е за добро или за зло. – отвърна Кронтиус – но може би чрез логика все някога някой ще докаже някоя от двете тези.
Светът не е същият, нали? – тихо попита Хайзен, като не смееше да погледне владетеля си. – Наблюдението на света от неговото зараждане внася неминуемо промени. Но освен всичко това машината е имала възможност да избира събитията, които да се случат, и които се случват. Няма начин светът да е тъждествен с онзи свят от преди нейното включване. Вие имате имагинерен спомен за него, нали?
В очите на Кронтиус проблесна нещо като тъга, не точно тъга, защото това състояние е непознато за дуроните, а по скоро нега, състоянието в което изпада всеки дурон, когато разбере, че нещо убягва от логическите му постройки.
- Може би. – уклончиво отговори Великия Кронтиус. – Може би нейде витае спомен за един друг свят. Но не мога да кажа дали е по-лош или по-добър от сегашния.
- Не става въпрос дали е по-лош или по-добър, а че е различен. – вметна Хайзен.
- Аз оповестих решението си на дуроните, за всичко останало използвай ума си. – каза Кронтиус и се обърна за да не види младият Хайзен от далечния Берг как в кристалните очи на владетеля му проблясва неудовлетвореност и копнеж по нещо, което никога по-никой начин няма да може докосне.
- Сбогом млади измислячо. – каза Кронтиус. – Бъди все така логически последователен и алгоритмично неотстъпчив.
И Върховния Кронтиус се прибра в двореца си оставяйки дуроните да празнуват славейки името на младия Хайзен от далечния Берг.
Миг преди да влезе в покоите си го настигна Министъра.
- Слушай, - спря го Кронтиус. – За следващия конкурс трябва да измислим нещо друго. Нещо по-различно от досегашните теми.
Министъра го погледна неразбиращо. Той се бе изчерпал емоционално и логически и нямаше никакъв начин да измисли в този момент нещо интересно.
- Трябва, - продължи Кронтиус – да избегнем неща, които пряко влияят върху физическата структура на света. – разните му там темпорални машини, абсолютни нули и квантови събирачи на събития. Трябва да им поставим за задача нещо по-различно.
- Например. – обади се все пак Министърът.
- Например кой ще направи най-оригинално творение от органична материя.
- От какво? – не разбра Министърът.
- От органични молекули, например. Там има безкрайни възможности. Да, това ще бъде за следващия конкурс. Да се направи най-оригинална и логически издържана органична конструкция.
- Силно се съмнявам нещо да се получи. – смутолеви Министърът, колкото да каже нещо.
Кронтиус обаче не го слушаше, а вървеше по изящните дворцови коридори облицовани с амонячни плоскости и си говореше.
- Да, прекрасна тема. Безопасна и с нищо не плашеща, а в същото време какво предизвикателство за измислячите и конструкторите, за техноправците и любителите на сложните казуси. Какво поле за почитателите на драматизма и логическата трагичност. Каква възможност за сътворение и наблюдение.
София. 26.10.04
|
|
 |
|
|
