брой: 1 2008
Марсианска хронометрия
Николай Теллалов
Уважаеми дами и господа!

Представям на вашето внимание идеята си за календар и часовник, които биха могли да бъдат полезни за изследователите, но най-вече – за бъдещите заселници на Марс.
Независимо дали ще има остра икономическа, демографска или друга причина за построяване на човешки селища на Червената планета, аз съм убеден, че в колонизирането на Марс има стратегически смисъл. Затова си дадох труда да се занимая с Календара и Часовника, както и да ви отнема малко време да се запознаете с проекта.

Първо, постарах се да е възможно най-опростен и удобен за ползване, струва ми се, че с календара и часовника лесно се свиква, именно заради тази простота.
Второ, идеята ми беше да обвържа времеотчитането с обективни елементи от марсианската орбита, която определя смяната на сезоните и настъпването на сближавания със Земята (например, на всеки 7 марсиански години настъпват 6 противостояния), от която бъдещите марсиански колонии още дълго време ще остават зависими, нека и в крайна сметка само емоционално, ако е приета и осъществена обща технология за оцеляване и развитие предимно със собствени сили.
Трето, мисля за уместно да се скъса с някои земни традиции, плод не толкова на научен мироглед, колкото на напластени навици, заблуди и предразсъдъци. В отказа от традиционната структура на времеотчитането също така се съдържа и изразява идеята, че в новия свят хората могат да започнат нов живот “на чисто”.

Марс извършва пълна орбитална обиколка за 668,6 собствени денонощия, които вече е прието да се наричат “солове”. Като че ли се утвърди и наименованието на марсианската година – “орбитал”.
В основата на КАЛЕНДАРА стоят астрономически и хронометрично определяни точки, които ще нарека Астро-солове: Пролетно Равноденствие и Есенно Равноденствие (екуинокс), Лятно Слънцестоене и Зимно Слънцестоене (солстис). За да се постигне “равноправие” на северното и южното полукълбо (и никое бъдещо селище не се окаже дискриминирано заради ареографското си местоположение), тези солове се кръщават съответно Първи екуинокс, Втори екуинокс, Първи солстис, Втори солстис. По същите съображения сезоните между тях предлагам да бъдат именувани Алфа (северна пролет, респективно южна есен), Бета, Гама и Делта. Екуиноксите и Солстисите формално не влизат в сезоните, те ги разделят и сами по себе си представляват календарни дати, каквито ще се изписват върху ръчните часовници.
Особеностите на марсианската орбита определят доста различаваща се продължителност на сезоните.

Така в Алфа включваме 192 сола, Бета-сезонът трае 178 сола, Гама – 141 сол и Делта – 153 сола.
Тъй като в един орбитал нямаме цял брой сола, налага се въвеждане на “високосни” орбитали, макар в случая с Марс те ще са по-скоро “куци орбитали”. Пълното нулиране на акумулираните времеви разлики става в период от 5 орбитала (точно 3343 сола) при следното редуване на броя сола в орбитал: 669, 668, 669, 668, 669 – и пак отначало. Така натрупващите се за този период (наречен “ОРБИЦИКЪЛ”) цели 3 “високосни” марсиански денонощия се разпределят в календара под формата на извънсезонни марсиански дни – по един за орбитал. И тъй като наличието на този пети (заедно с четирите Астросола) особен марсиански ден – (“Мигащ сол”, “Мъждукащ ден” или Блинксол) – ще е по-често от отсъствието му в рамките на един Орбицикъл, затова имам предвид, че надали е уместно да говорим за “високосни” орбитали, а по-скоро за непълни такива.
Марсианският орбитал по този начин започва с Първи Екуинокс (началото на пролетта в северното полукълбо на планетата), следва Мъждукащият сол, ако орбиталът е първи или трети поред в орбицикъла, а ако е втори или четвърти, тогава Блинксол не се включва. После настъпва Алфа 1 (или Първи Алфа сол), редят се Алфа 2, Алфа 3... до Алфа 192. Датата сетне става Първи Солстис, следва Бета 1 и т.н. докато настъпи денят Делта 153 – последният сол от марсианската година. Месеци и седмици, както виждате, не се предвиждат.
(Спестява се тежката задача да им се измислят задоволителни за всички имена, или да се спори кои прочути личности заслужават да станат кръстници на марсианските месеци; по-абстрактната хрононимия пък позволява повече свобода в избора на неформални названия, като оставя простор за въображението и вкусовете на онези, които биха ползвали във всекидневието си този календар!)


Допускам, че всеки пети (шести или дори десети) сол в рамките на даден сезон може да се води почивен, но мисля, че това уточнение е редно да се остави на преценката на марсианските колонисти (граждани), те най-добре от опит ще научат кога им е удобно да се наслаждават на “неделята”, а кога да работят (нещо повече: предвид евентуалната различна обществена организация на Марс такова разделение на дните вероятно ще се окаже безсмислено. Нека не рамкираме категорично жизнения цикъл на хората, към кръга на които засега още не принадлежим, а повечето от нас и надали някога ще принадлежат).
Още един специален марсиански ден предлагам да бъде Гама 1 – “Хронометрик”, в който ще настъпва корекцията на часовниците. Той определено е уместен да стане официално “почивен”, тъй като часовото изравняване може да създаде неудобства в работно време, но това не е задължително. Идеята е хронометрите да прескачат в началото на този сол напред с около 163 секунди (163,138399994373 по мои сметки), като величината на точната актуална корекция ще се изчислява въз основа на астрономически наблюдения.
Корекцията, предвид технологичната среда на марсианските колонисти, може да става автоматично, по синхронизиращ сигнал от метрологичната служба.
Натрупването на 163-секундния излишък се дължи на факта, че марсианското денонощие се състои от 88775,244 секунди, доколкото часовникът за общо ползване ще взема предвид само целия брой секунди.
Въвеждането в употреба на някаква “марсианска секунда” с различна продължителност от стандартната, така че да имаме точно делене на сола, всъщност не е решение на проблема, тъй като поражда мащабно метрологично объркване други сфери на дейност, например в отчитането на скоростта на космическите апарати, приближаващи Марс или напускащи повърхността му според “местния” и “земния” стандарт. Инструменталното “двувластие” не би било разумно само заради съмнителното предимство механично да адаптираме земния часовник към времетраенето на реалния марсиански сол. Един кораб, “Марс Клаймът Орбитър” през септември 1999 г. (орбитал 15, сол Гама 56), вече се разби заради грешно (хем “некоректно”, хем наистина “грешно” в религиозен и морален смисъл) премятане на футове в метри и обратно. Секундата е основна мерна единица, абсурдно би било да създаваме нова.
(Друг е въпросът с хрумналата ми мимоходом мисъл за дефиниране на Марсианска Миля – част от дължината на нулевия меридиан или екватора на Червената планета. М-милята не внася непосредствен хаос в метриката, но може да бъде полезна за специални нужди – условно разделяне на територии в картографията; пък и би давала по-адекватна представа за мащаба на даден ареографски обект поради органичната си връзка с размерите на планетата. Впрочем, не държа на марсианската миля, въпреки че понякога забелязвам у себе си марсиански сепаратистки нагласи...)
Та поради важността на секундата като една от основните мерни единици на човешката цивилизация, с леко сърце се примирявам с известната неточност на часовника, основателно утешен от мисълта, че на всеки орбитал тази грешка се компенсира за сметка на това, че на един сол ще му бъде отредено да стане мъничко по-къс от останалите...
И така, ЧАСОВНИКЪТ. Марсианското слънчево денонощие (“сол”) според известните ми данни продължава 24 часа 39 минути 35,244 секунди (прословутите части от секундата, заради които съществува сол Хронометрик в календара). Аритметичните еквилибристики с екзотични часове с нестандартен брой минути в тях, като и минутите включват странен брой секунди, ми се сториха ялови упражнения и накрая реших, че и тук е допустимо отстъпление от традицията.
Най-естествено Марсианският сол се разделя на 335 времеви единици, състоящи се от 265 секунди. За допълнителна ориентация въвеждам разделение на сола на 5 хроносектора: сутрешен, предиобеден, пладнешки, вечерен, нощен, но това са условни заглавия, нека си бъдат номерирани в съгласие с абстрактния дух на Проекта. Така ще е по-лесно да се каже: “Събудих се в средата на Първи сектор”, “Да се видим след сектор”, “Търсиш ме за тая дреболия в Петия сектор на денонощието?!” и други подобни.
Основната времева единица предлагам да се нарича QQ (qq). Звучи забавно и мисля, че се запомня, а и не е лишено от смисъл – 265 секунди са точно 4 минути и 25 секунди. QQ = “четири и четвърт”. Признавам, 25 секунди не представляват четвърт минута, но по логиката на десетичната система числото 25 най-вече се асоциира с “четвърт”. Ако има по-добри предложения за наименование, готов съм да ги изслушам, като би било желателно те да са обосновани не по-зле от термина “qq”.
(Изборът на броя хроносектори в сол, държа да отбележа, също има своето не стриктно математическо оправдание: Марс, като “военна” планета в човешката митология, е свързан с пентаграма – символ, който широко се използва от армиите в цял свят с малки изключения (настоящи и исторически). Тази обосновка, впрочем, куца по отношение на стремежа ми към бягство от традиции и смислови натоварености... но пък наистина е удобна от математична гледна точка и все пак асоциативно не противоречи на “марсианството”!)

И така:
1 сол = 335 qq = 5 хроносектора (или просто “сектора”);
1 qq = 265 секунди;
1 сектор = 67 qq (почти 4 часа 56 минути в земни единици).

(Фраза като “Дай ми кю време да се приготвя” не звучи зле. А орбиталният период на Фобос е грубо 1,55 сектора. Деймос прави пълна обиколка за 412 кю-кю... Струва ми се, че нещата сравнително добре прилягат на обстановката; и още: Кю-кю-то лесно се дели на петини, които продължават 55 секунди, близко до уж
привичната ни минута, като не е проблем за качествена оценка да се каже “Издържах в басейна половин кю-кю, ще продължа да тренирам!” и други такива. Разбира се, без да се провери на практика, доста е трудно (или самонадеяно) да се твърди, че така предложените мерни единици представляват оптималния избор, но аз съм оптимист в това отношение. Нещо повече – нека попитам: а доколко са оптимални всъщност традиционните часове и минути? Или те просто са ВЪПРОС НА НАВИК? Защото ако е само това, то навиците се променят, та нали ако не се променяха, нямаше да има приспособяване или най-малкото СЪОБРАЗЯВАНЕ с външните условия!)

Сега, да се върнем към ЛЕТОБРОЕНЕТО.
Руският учен Николай Санко предложи марсианското летоброене да започва от 1971 година – именно тогава на 2 декември на Марс е кацнал първият земен апарат (съветският “Марс-3”). Това заслужава уважение въпреки едва двайсетсекундната връзка с него, след което е замлъкнал завинаги. Лично аз реших да възприема тази идея.
(Хареса я и брат ми, който по този начин става връстник на марсианского летоброене)
Но, поради неопитност, не успях точно да обвържа моя марсиански календар с конкретни земните дати. Несигурността в сметките ме кара да приема, че датата Първо Равноденствие от Осемнайсети орбитал (аналогът на 1 януари за всяка земна година) съответства на някой от дните между 23 февруари и 2 март 2004-та, като все пак се надявам, че пресмятането за 2 март е правилното.
Важният за космонавтиката ден 12 април 2008 г. в предложения от мен марсиански формат звучи като 125-та Алфа от 20-ти орбитал (125-ти Алфа сол, орбитал 20).
Въпреки неточностите поради известна несигурност в началните данни, както и твърде общото познаване на методиката на календарните изчисления, смятам че проектът ми за марсианско отчитане на времето заслужава внимание поне заради основните принципи, на които се базира.
Навярно съм допуснал грешки в конкретиката, смятам принципните положения за вида на структурата на Календара и Часовника за перспективни и полезни, та даже и по-елегантни от онези съществуващи проекти, за които имам информация.
Благодаря за вниманието за мен беше чест, че пожертвахте малко от времето си.
С уважение – Шаркан (Николай Теллалов), март-април 2008 г., София, България

ПРИЛОЖЕНИЯ:
фиг. 1 – ПЪЛЕН КАЛЕНДАР: достатъчно прост макет на Календара; лесен е за отпечатване на хартия; вместо кирилицата или наред с нея на листа прекрасно стоят йероглифи и други оригинални образци на самобитна писменост.
Ромбоидът при етикета “Орбитал” е предвиденото място за изписване на конкретната марсианска година.
фиг. 2 – КОМПАКТЕН КАЛЕНДАР: практически същото като на предишната рисунка, но за ефективно използване на компактния формат е нужно той да бъде изпълнен под формата на евтин листов дисплей, който да маркира по команда от чипа си актуалните показания за сезон, текущ сол, съответен астросол и други специални дни, така че човек от един поглед да разбере коя дата е днес.
(Погрешното изписване на Алфа на латиница е преднамерено, за да се отличава названието на гръцката буква от името на сезона, навярно така трябваше да постъпя и със сезона Гама...)
За пример си позволих да покажа кога се пада тазгодишният рождения ден на моята приятелка Лора.
фиг. 3 – РЪЧЕН ЧАСОВНИК “МАРИНЕР”, който може да бъде произведен и като механичен, със стрелки, в комбинация с течнокристални дисплеи и допълнителни маркери.
Обърнете внимание, че отчитането започва отдолу, когато е полунощ, така че пладне да се пада в горната част на циферблата. Струва ми се по-естествено; като дете силно недоумявах защо полунощ и обяд съвпадат на 12-часовите циферблати – и ето че с марсианския часовник настъпи време за реванш...
*Пропуснал съм да предвидя подциферблат за отчитане на фазите и движението на Фобос по небосвода (този естествен спътник изгрява от запад и залязва на изток, донякъде обезсмисляйки традиционния смисъл на въпросните световни посоки). Вземаме под внимание Фобос не толкова защото това би било забавно и атрактивно върху дисплея на часовника, а понеже признаваме ролята на Голямата марсианска луна в качеството й на Главна Орбитална база на колонията (за колонизирането ще пиша в друго есе).
А на рисунката тече последната секунда на 210 QQ, което съответства на 15:00 при земни условия.
фиг. 4 – РЪЧЕН ЧАСОВНИК “ВИКИНГ” – стилът на добрите стари евтини електронни часовници от края на 70-те – началото на 80-те. Дълго и горещо си мечтаех за такъв когато бях малък, но когато най-сетне се сдобих с желаното устройство, вече бях пораснал и хлапето в мен остана ощетено. Нищо, този “Викинг” е добра компенсация за трийсетте години чакане, а освен това е марсиански! За да не ми е малко, давам го в два модела: “Семпъл” и “Марс Екстремен” с марсианско знаме на каишката...
Племенникът ми определено би му се зарадвал, особено ако му кажа, че знамето изобразява червена шайба върху черен лед – кой не знае, че върху такъв провежда срещите си Марсианската хокейна лига!
Показанията на дисплея следва да се тълкуват като 183-ро кю-кю от всичко 335; 27 секунди от 265 възможни; 2 отминали сектора от максимално 5 (подразбира се, че тече трети сектор от сола).
(При секторите нищо не пречи показанията да имат десетичен знак, инак подразбирането не е очевидно).

фиг. 5 – СТЕНЕН ЧАСОВНИК “ДРАКО” и РЪЧЕН ДАМСКИ ЧАСОВНИК “АЭЛИТА”: първият е в чест на околополярното и за Марс съзвездие (Лебед е СЪЩИНСКОТО северно полярно, нека си го кажем – да се знае!), във втория реализирах хрумването си с показването на десетичната част на сектора, та да няма никакви съмнения по въпроса.
(Отново забравих Фобос... надявам се персоналът на Станцията да прояви снизхождение...)
И двата часовника показват едно и също време. Мащабът на размерите им не е спазен.
ИЗВИНЯВАМ се за твърде обяснителния тон и почти елементарното ниво на текста – гласях го за публикуване в интернет форум, където винаги се срещат хора с бавна мисъл, а те обикновено задават маса странни въпроси, които бих желал да си спестя предварително.

sharkan@mail.ru
www.drakonche.zavinagi.org

 
КиборгАзми
   Истинско НАНО
хипНотези
   КОСМОКРАТОР