брой: 2 2004
Дефиниции върху спора...
А.Славов
По повод тематичната вечер в клубната програма назована “510 г. от рождението на великия фантаст Франсоа Рабле” във форума възникна спор дали е правомерно ренесансовия писател да бъде наречен “фантаст”. Ние с Юри предполагахме, че след като всяка сцена в “Гаргантюа и Пантагрюел” е реализирана чрез литературния метод наречен още от древните гърци “фантастике” няма нищо противоестествено да бъде наречен със съвременната дума “фантаст”.
Нашите опоненти са на обратно мнение.
За да могат читателите на “Фентернет” да решат сами за себе си, превеждаме няколко фрагмента (съпроводени със zip на пълния текст) от статиите в “Литературный энциклопедический словарь” , както и дефинициите от американската енциклопедия на Джон Клут и Питър Никълс, които сме ползували като свое основание: Надяваме се “съветския произход” на енциклопедията няма да накара читателите до виждат навсякъде “дългата ръка на КГБ” в анализа на ренесансовите писатели:
Аз лично още преди години стигнах до извода за невъзможност да бъдат отчетливо делени териториите на произведенията в които главенствува методът “фантастике”. Като правило ясно очертани и заковани към един етикет са по-ограничените произведения, всяко истински богато фантастично произведение, съдържа в различни примеси от най-древните, до най-модерните форми на фантазно моделиране. Докато пишех този текст за късмет ми попадна следният абзац на Дан Симънс в интервю дадено след излизане на втората книга от цикъла “Хиперион”:
“Когато седнах да обмислям какво в същност искам да разкажа на читателите, паметта ми подсказа, че над сходни въпроси вече е размишлявал един поет – дълго преди да се родя. Имам предвид Джон Кийтс и фрагментите от недовършената му поема “Хиперион” и “Падането на Хиперион”. Осъзнавайки това веднага разбрах и друго – моят нов проект заплашваше да стане огромна и дяволски сложна книга. Така и се получи. Темите които са мъчили Кийтс, измъчваха и мен, сред тях и проблема за “смяната” на една раса богове с друга, също божествена. В моята дилогия това особено ясно се усеща във втората книга, когато ролята на нова раса играе изкуствения интелект, създаден от нас, слизащите от историческата сцена… Само че Кийтс е оперирал с понятията на класическата митология, а аз – с понятията на класическата научна фантастика.”

И така, статиите:

ФАНТАСТИКА -(от гръц. /фантастике - изкуството да въобразяваш/ - специфичен метод на художествено отражение на живота използващ художествена форма-образ (обект, ситуация, свят), в който елементи от реалността се съчетават с неприсъщи за нея прийоми - невероятно, "чудесно", "свръхестествено".
Фантастичните образи, (все още неосъзнавани като фантастични) възникват още не нивото на първобитното мислене, където се явяват почти единствения начин за нагледно въплъщаване на зараждащите се (до голяма степен илюзорни) цялостни представи за света.
………………………. (по нататък)
В епохата на Възраждането (Ренесанса) достига разцвета си и става водещ н народната фантастика фантастичният гротеск противоположен на нормативно-символичната религиозна фантастика.
……………………..
Във фантастичния свят на гротеска най-пълно реализиран от Ф.Рабле намира изражение народната представа за света като живо и противоречиво единство, чието развитие е безкрайно, за действителността като вечно незавършен процес на сливане на човека със стихийните сили на природата…..

Пълният текст от “Краткая лит. Энц.” На рус. ез.:

А сега от “Лит. Энц. Словарь” 1987 г.
ФАНТАСТИКА - -(от гръц. “фантастике” - изкуството да въобразяваш) Разновидност на художествената литература в която авторската измислица започвайки от изобразяването на странно-необикновени и неправдоподобни явления стига до създаване на особен, - измислен, нереален, “чудесен свят”.
………….
Фантастичната образност е присъща на такива фолклорни и литературни жанрове като приказка, епос, алегория, легенда, гротеск, утопия, сатира. Художественият ефект на фантастичния образ се постига за сметка на рязкото отблъскване от наблюдаемата действителност, затова във всяко фантастично произведение лежи противопоставянето фантастично – реално.
………….
“Гарганюа и Пантагрюел” на Ф.Рабле е комична епопея на фантастична основа. У Рабле намираме главата “Телемската обител”, която се явява един от първите примери за фантастична разработка на утопичния жанр.
..
Пълният текст на статията на руски ез.:

А тук прилагам и английския текст от енциклопедията на Никълс, който според мен е образец на “противоположния сепаратизъм” този път от страна на Гилдията на американските фантасти:

PROTO SCIENCE FICTION:

А ето и пълната дефиниция за SCIENCE FICTION:

 
Есета
   Краят на НФ
Критики
   Малинов <--->> Попов