брой: 2 2004
Трудно е да бъдеш режисьор
Елена Герусова
(интервю с Алексей Герман за новия му филм “Трудно е да бъдеш бог”)


Режисьорът Алексей Юриевич Герман снема дългоочаквания филм “Трудно е да бъдеш бог”. Статии и информации за снимките на филма липсват. Успях само да открия този фрагмент от интервю на режисьора дадено пред радио “Свобода”, които хвърля, макар и косвена светлина върху това загадъчно творение.

Е.Герусова: Алексей Юриевич, вие снимате “Трудно е да бъдеш бог”. Това е третия ви опит да направите този филм, вcе нещо ви пречеше в предишните cлучаи, нали? И защо за вас е толкова важно да го снемете?


Алексей Герман: И аз не мога да кажа защо е толкова важно. Някога просто прочетох този роман. Там имаше сумати средни пръсти скрити в джоба, той беше интересен, той беше приключенски… имаше там едни комунари, които всичко знаят… мисля че това беше литература точно за мен… каца разбирате ли на една планета където няма никаква фантастика, а просто някаква вмирисана страшна Земя от 14 век и на нея кацат комунарите, които знаят как, те вече са построили нещо на Земята… Това беше интересно.
И като че ли трябваше да се случи точно така – завършваме ние значи сценария с Боря (Стругацки) и заминавам за Коктебел и там получавам телеграма: “Забрави да мислиш даже!” Защото ако си спомняте в тази и без това ужасна страна накрая взема властта Черния орден и той удавя всичко, не можеш дори да изпискаш само бесилки и клади… Работата е там, че датата беше 21 август 1968 – деня на навлизането на нашите войски в Чехословакия! Самата мисъл, че Черния орден може да се асоциира с нашите войски… Първата телеграма беше “Забрави” Забрави да мислиш даже! Доста неприятен ден беше… Видях Аксьонов да ридае на крайбрежието. Пиян беше, но ридаеше. Всички ходеха като шибнати, а аз се срамувах че не съм шокиран – никога не бях вярвал, че ще пуснем чехите ей така… както не бях вярвал, че в тая държава е възможна революция и ние ще се окажем в капитализма… И така, филма ми го забраниха, какво друго да чакаш. А толкова се старахме!
И ето втория път, дойде на власт Горбачов – и ненадейно научих, че го снима Флайшман и даже в Ялта има построени декори! И тогава написах писмо на нашия министър Камшалов: защо Флайшман може, този немец ГФР-ски, пък аз да не мога? А по него време бях любимец на шефовете – от костюма ми капеше началническа слюнка – толкова ме бяха нацелували и облизали, не ти е работа! Там със Светлана ни бяха изсипали за една година 3 Държавни премии… Такива работи дори Сергей Михалков не беше мирисал… И значи, Камшалов просто се изплаши и вика: “Тоя Флайшман дори не плаща редовно, какво си мисли той? Ние въобще повече в СССР няма да го пуснем! Иди и му вземи филма!”
Аз обаче, проявих непринципиалност, отидох в Ялта, намерих декорите. Братлета, направо не можех да си представя такова нещо…Там беше построен цял микрорайон, но средновековен! Вървя аз по тоя микрорайон и изведнъж от една уличка излиза един дребен германец и ми вика на руски: “Вие Герман ли сте?” Викам “Да”. “Това вие ли, сте дошли да ми взимате филма?” Аз му викам: “А вие кой сте?” Той отвръща:”Аз съм Флайшман” Пък аз го питам: “Как така? Казаха ми, че вече са ви оковали и изпратили далеч оттук?!?” “Никъде не са ме пращали и филма не могат да ми вземат, защото аз съм негоия продуцент и всичко тук е направено с мои пари. Давайте да направим така – аз ви наемам да режисирате филма, защото не мога да работя тук! Направо ще се обеся! Виждате ли този град?” Аз му викам”Виждам!” “А сега погледнете внимателно – може ли да се снима тук или не? Тук кон може ли да се обърне?” “Не” “А с меч може ли да се замахне?” “Не” “Виждате ли как са направени етажите?” И наистина, милионите му са си милиони, ама конструкторите му са се оляли… И ми вика той: “Направо ще се обеся! Давайте да ви наема!” А аз му казвам: “Давайте” После: “Само че сценария ще трябва да пренапишем изцяло!” Той се пули: “Не, сценария не може да се пипа – там зад всеки кадър стои банка!” Отвръщам: “Тогава не мога!”
И отивам пак при Камшалов и му казвам: “Ще се оплача от вас!” Той вика: “Защо? Снемай и ти, нека снима и той. Дай да видим кой по хубаво ще го направи!” Аз му отвръщам: “Да, ама той разполага поне с милиард, аз няма да имам повече от милион. А това както знаете е голяма разлика.” Той пък хитрува: “Затова пък, вие сте талантлив, а той не е” Ласкае ме значи…
И седнахме ние със Светлана, жена ми, да пишем този сценарий. И ни стана скучно. Защото първо, вече никак не ни се вярваше, че на Земята ще има такива комунари… а сигурно такива “братоци”, като на Арканар… абсолютно. Второ, с идването на Горбачов ни се струваше че току-виж утре-вдругиден у нас ще стане по хубаво отколкото във Франция, и току виж французите започнат да стоят на опашки пред нашите красоти… И се отказахме.
Затова наскоро когато Путин ми връчваше наградата “Путин”, му казах, че снимам филм, който се казва “Трудно е да бъдеш бог” и му заявих: “Мисля че вие ще бъдете много заинтересован зрител на този филм”, а в залата настана мъртвешка тишина. Поне за шест секунди. Въпреки че казах това съвсем искрено. Защото пред него стои същата тази дилема.

В. Резунков: Алексей Юриевич, а на какъв стадий е сега работата над филма?
Алексей Герман: На стадия “омръзнах на всички”. Снимам го вече 3 години. Всички смятат че съм една самозабравила се гадина. Но това не така, защото всеки предмет, всяка кутийка трябва да се направи. Мухинската работилница, мисля че се издържа изцяло от нашия бюджет. Това първо.
Втори момент – всичко става много трудно, защото трябва да се избират лица… Ето вие например, не ставате (тук никой не е подходящ). Развеждаха ме из разни интернати за шизофреници, но в тези сцени трябва да се играе, разбирате ли? Това е голям проблем.
Друго, аз съм стар и някакси не ми се бърза. Ето например Саша Капица дето измисли тия “Ментове” ми вика: Леша, ако имаш пауза иди до Ялта и снеми за три седмици една серия “Ментове”, пък аз му викам: “Саша, защо ми трябва на стари години да те провалям? След половин години ще пристигнеш ядосан и ще ме завариш да монтирам пришките върху лицето на главния престъпник... Нека поне веднъж в живота си да поработя спокойно, а?”
Съществуват известни режисьори, велики режисьори, които са снимали филм по 10 години. И при това са имали всичко, което си поискат. Пък аз, дето и половината си нямам, да не говоря за Леонид Ярмолник (изпълнителят на ролята на Румата), който с пълното си право започва друг филм и се избръсва и аз не мога да го снимам за цели 3-4 месеца. Какво да правя? Сухи тренировки с дубльор?
Непрекъснато очаквам кога ще ме изгонят, защото са ме гонили от почти всичките ми филми. Аз съм като героя на онзи анекдот, когато фашиста видял евреина и му вика: “В газовата камера!” А евреина мърмори: “Пак аз в газовата камера, нали!” Затова все очаквам да ме изгонят. Дори заявление съм си написал, защото главния ми продуцент, един много хубав човек ми вика: “Ами как ще си получим обратно парите? Толкова сме изхарчили!…” Пък аз му викам: “Аз съм толкова знаменит, и по света толкова много хора ме обичат, (виж французите наистина ме обожават) … и ще спечелим толкова много пари…” Цяла нощ не спах и на сутринта поисках нова среща. Извадих хартия и молив и му казвам: “Никой няма да го гледа това. Излъгах ви. На никой не му е интересно. Интересува ги съвсем друго кино. Нищо няма да спечелите от мен. Единственото което мога да ви предложа – напиша заявление за напускане. Вземете друг режисьор. Той ще направи кино, което някой ще иска да гледа. Още не е късно.” Но ми отказаха. Продуцента помисли, помисли и знаете ли какво каза? Вика: “Трябва да добавим пари за повече реклама” И това е вярно – ако се разрекламира силно, ще го гледат….
 
Нови филми
   Трудно е да бъдеш...