брой: 2 2004
Островът на Стефан Лефтеров
Александър Карапанчев
Пускам тук старата статия на Сашо Карапанчев, защото нищо по-хубаво не е написано за Стефан Лефтеров. Отдолу прибавям и представянето му в сайта “Русская фантастика”.

Сп. ФЕП 4/1990
Александър Карапанчев
ОСТРОВЪТ НА СТЕФАН ЛЕФТЕРОВ



•ЕКСПРЕСНА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА. Стефан Лефтеров е роден през 1945 година във великотърновското село Драгижево. Завършва физика в СУ “Климент Охридски”. Главен асистент във ВМЕИ — Варна. Председател на клуба по фантастика, евристика и прогностика «Андромеда» в най-големия ни морски град, където живее отдавна.
•КООРДИНАТИ НА ТВОРЧЕСТВОТО. Автор е на около 400 картини. Някои от тези пъстри визуални островчета принадлежат на частни сбирки в Англия, Белгия, ФРГ и най-вече, досещате се, в България. Много негови творби украсяват Астрономическата обсерватория в Кърджали. Във Варна изкуството на Лефтеров можете да видите в библиотеката Пенчо Славейков» и в Планетариума (срещу Централния плаж).
•КОЛЕКЦИЯ ОТ ПРИЗНАНИЯ.






















Той е нашият художник фантаст с най-богата жътва от международни отличия. На-пример: II и III награда от справочника “Fandom Directory” (САЩ), награда от кон-курса на списание «Техника — молодежи» (СССР), награда от будапещенския ЕВРОКОН-88, почетна грамота от младежкото ЕКСПО'85 в Пловдив. Досега е уредил шест самостоя-телни изложби.
•ХОБИ. “Имам периоди, в които заради амбиции в математиката съм забравял любимата си страст — рисуването, но доста по-дълги са периодите, когато заради рисуването съм забравял другите си амби-ции.” Притежава лозе и там от подръчни материали гради «странни» постройки за временно ползване. Интересното според него е, че те са издържали няколко наводнения.
“Рисувам от най-ранна въз-раст — разказва ми Лефтеров, — обаче никога не съм мечтал да стана художник. По времето на моето детство вярата в бъдещето бе свързана с постиженията на науката и тех-никата. Исках да бъда конструктор или дизайнер. Започнах да чета книги за космоса и апаратите за изследването му още докато това беше чиста теория. В света около мен теорията постепенно се превръщаше в реалност, ала поради характерната си припряност аз отначало рисувах проекции на космически кораби, които държах непременно да бъдат поразяващи...”
Първият му по-сериозен успех? “Той дойде преди 20 години. Тогава една от моите картини («Транспортът на бъдещето») бе окачена в студиото на Японската телевизия. Като голямо цветно пано тя «илюстрираше» предаването за симпозиума по фантастика, организиран в рамките на ЕКСПО'70 в град Осака.”
Действително Стефан Лефтеров проявява силен вкус към визуализация на въображаемия техносвят: звездолети, орбитални станции, извънземни бази, научни комплекси. . . Питам го дали се занимава с илюстрации. “О, не — категоричен е той. — Работя по собствени сюжети. Имах период с главна тема космическата техника, после — декоративно-абстрактен период («Вселенополис», «Симфония на сините слънца»), а след него отново се върнах в сферата на космическата живопис, само че с обогатени похвати.























Предпочитам класическия рисунък с някои елементи на постимпресионизма и известна линейна структура.»
Някога съветският писател Георгий Гуревич начерта своя “Карта на страната Фантазия”. Там личат Брегът на приказка-та, Равнината на чистата мечта, областите Нови идеи, Утопия и Антиутопия. . . Ако някой сега се заеме с подобна карта на художниците фантасти, навярно ще украси топонимията й с имената на майстори; Бош, Чюрльонис, Крис Фос, Жорж Папазов. . . Сред тях, уверен съм, ще има и един остров, “запазен” за Лефтеров. Инте-ресно, кои са неговите любимци?
“Обичам Винсент Ван Гог (картините му в определен смисъл са иреални), поляка Здислав Бекшински, който ри-сува визии от кръга на модерните утопии. Особено ярко впечатление ми правят работите на младия свердловски художник Анатолий Пасека.”
Днес моят събеседник е бъл-гаринът с най-дългогодишна практика във фантастичното изобразително изкуство. Лесно ли е това у нас? Отговаря ми с нотка горчивина; “Ако в България художникът фантаст няма основна професия, която да му гарантира някаква стабилност, той губи шансовете си да оцелее.” И продължава своята мисъл с бърз скок отвъд океана:
“В Съединените щати съществува уникална Асоциация на художниците на научна фантастика и фентъзи. В много страни обаче (ние не правим из-ключение) хората се срамуват да свързват името си с фантастичния жанр, докато при американците той е доходен бизнес, отприщил производството на постери, графични издания, разкошни албуми, комикси, картички и т. н.”
И понеже в някои редакционни карета на книги от библиотека «Галактика» присъства и Стефан Лефтеров, питам го с какво точно се занимава там. В отговора му не липсва хумор:
“Консултант съм. Владея пол-ски и английски език и обикновено ме викат за пожарна дейност, когато някой преводач забърка каша. . .”
Хубаво е на острова на Лефтеров! В бреговете му се плискат фосфоресциращи вълни от Лемовия титан Соларис, зад гърба ни стартират мощни звездолети, пъстреят сякаш сънувани пейзажи и дръзки архитектурни форми. Въздухът е кристално бистър, ухае на тайнствени пристанища. И е трудно всичко това да го припишеш на друга четка, защото Стефан Лефтеров отдавна е създал индивидуален почерк.



 
Разкази
   Интеркосмос
   Синята хризантема
   КАРТИНА
   ИГРАТА “ЖИВОТ”
Стихове
   Космосекс
Портрети
   за С. Лефтеров
   Йордан Радичков