брой: 2 2004
Автори на идеи
Валентин Иванов
Валентин Иванов
Автори на идеи: Сойер, Брънер и другите
Трилогията Неандерталски Паралакс: "Хоминиди", "Хора", "Хибриди" от Роберт Сойер


През последните няколко години книгите на канадския писател Р. Сойер се превърнаха в постоянно присъствие в англоезичните книжарници. За съжаление, с един или два превода на български, той е почти напълно непознат на нашия фендъм, което тежи единствено на съвестта на издателите.
1. Сойер е съвременният Брънер
В златното време на фантастиката, когато един автор можеше да разкаже разтърсваща, провокативна и оригинална идея си на 150-200 страници (а не в четири тритомника от по 600 стр. всеки) и това все пак се наричаше роман, пишеха титани на фантастичното перо като Джак Уилямсън, Фредерик Браун и разбира се Джон Брънер. За съжаление тяхната популярност отшумя и когато през 1995 г. Брънер почина, смъртта му беше отмината почти без никакво внимание.
А Brunner не заслужава подобно пренебрежение, защото книгите му бяха за _нещо_. Например почти забравеният роман "Пълно затъмнение" ("Total Eclipse"; първо издание 1974 г.). Там Brunner разказва за съдбата на първата земна междузвездна експедиция. Сюжетът се развива на фона на далечна криза на Земята, която оставя експедицията откъсната. Интересното е, че експедицията е археологическа и целта й е да открие причините за гибелта на местната цивилизация, която е загинала изведнъж и без видими причини. Двеста страници изключително интензивен текст. Вътре има и опити на земното правителство в предсмъртните си конвулсии за закрие експедицията, и изненадващи промени в поведението на археолозите след като осъзнават, че от участници в академична експедиция са се превърнали в колонисти - изведнъж религиозни и други различия, които до този момент са били подтискани в името на разкриването на голямата загадка, започват да придобиват друго значение. Черешката върху тортата е загиналата цивилизация, чиято загадка е разрешена в самия край - местните жители са създали общество, в което гените на интелигентността играят ролята на... конвертируема валута. Тяхната цивилизация не е преживяла своята Голяма Депресия.
Друг подходящ пример от творчеството на Брънер, при това тематично свързан с книгите на Сойер е романът "Безкрайността на посоките" (мой свободен превод на заглавието; "Infinitive of Go"; 1980 г.), където се разказва за изпитанията на телепортиращо устройство. И тук Брънер остава верен на себе си и обогатява идеята далече от тривиалното тълкуване: оказва се, че устройството всъщност съединява паралелни вселени, като с увеличаване на разстоянието на телепортация разликите между вселената на изпращане и вселената на пристигане се увеличават. Нещо повече - в самия край на книгата Brunner подхвърля на читателя идеята, че "морските свинчета", който пътуват между различните вселени всъщност си "избират" в каква вселена да попаднат и попадат в такава, в каквато искат да живеят. Brunner дори поставя въпроса дали те не са демиурзи, които създават вселената-направление? Триумф на идеалистичната философия? Може би.
Както ще се убедим по-нататък, "Безкрайността на посоките" има и сюжетна връзка с трилогията на Сойер: по време на един авариен сеанс на телепортация, когато от орбитална станция на земята изпращат ранен астронавт, се случва нещо странно - от машината се появява ранен неандерталец с космически скафандър, който говори английски почти без акцент, и в чиято история има Ханибал, Хитлер и Сталин. Това не е опит за оригиналничене - Brunner има добро обяснение защо е така.
2. Обещаващият Сойер
Вие сте директор на палеонтологичен музей. Един ден, докато проклинате административните си задължения и потока от бумаги, с който трябва да се занимавате, в кабинета ви влиза шестокрак пришълец и заявява, че иска да дискутира с вас съдбата на динозаврите. Така започва романът "Изчислявайки Господ" ("Calculating God"; 2001). По време на дискусиите някак между другото един от пришълците съобщава, че съществуването на Създател - Господ за тях е неоспорим факт. Така, както за повечето хора е факт хелиоцентричната система. От тук нататък, темата за Създателя минава през цялата книга - къде на по-преден, къде на по-заден план. Единственият недостатък е известна предсказуемост на сюжета, особено към края, сякаш Сойер се е изчерпал с такова великолепно начало или просто е искал да каже: "аз свърших моята част от работата, разпених ви мозъците, сега е ваш ред".
"Светкавично превъртане" ("Flashforward"; 2000 г.) напомня на чудесния роман на Вонегът "Врементресение" ("Timequake"; 1998). Само че докато Вонегът кара героите си да преживеят известен период от време - 10 години - два пъти, Сойер дава на своите възможност да надникнат в бъдещето след един полу(не)успешен физически експеримент. Темата и в двете книги е една - свободната воля. Героите на Вонегът са се отучили да я практикуват, а героите на Сойер се питат дали изобщо я притежават.
В "Нелегален чужденец" ("Illegal Allien"; 1997 г.) на земята пристига извънземен, който скоро се оказва в ролята на подсъдим по обвинение в убийство, изравя се пред американската съдебна система и е застрашен от смъртна присъда. Книгата съдържа забележителни паралели с някой нашумели съдебни процеси, например прокурорката по делото срещу О.Й. Симпсън, М. Кларк се появява като героиня.
Тези заглавия са само кратка анотация на творчеството на Роберт Сойер. Трудно е да бъдат представени дванадесет романа, десетки къси разкази и две антологии, редактирани от Сойер. Той е носител на Небула през 1995 за романа си "Смъртоносен експеримент" ("Терминал Experiment"), на Хуго и Небюла през 2003 за романа "Хоминиди" и през периода 1997-2001 има още четири номинации за Хуго в категорията за роман. Романът "Хора" също е номиниран за Хуго за 2003 г.
3. "Неандерталски паралакс"
"Неандерталски паралакс" е трилогия, първият роман от която първоначално беше публикуван на части в четири последователни броя на "Аналог" през 2002 г. На пръв поглед - точно както в цитираните романи на Брънер - това е простичка история, в която при нас попада физик-експериментатор от паралелна реалност, в която разумната раса, обитаваща земята произлиза от неандерталците.
Едва ли сега щяхме да си говорим за тия книги, ако Сойер беше спрял до тук. Неандерталецът идва от общество, в което няма замърсяване, което е създало квантови компютри, и отдавна е приключило собствения си геномен проект. Там се живее в хармония с природата - например къщите по същество са дървета, килимите са естествен мъх. В техния свят няма престъпност, няма пренаселване, а мамонтите и други животински видове, които отдавна са изчезнали при нас, все още съществуват.
В същото време това е общество, в което се провежда строга евгенична политика - например всеки който извърши насилствено престъпление се кастрира, а заедно с него се кастрират и тия, които имат поне 50% идентичен генетичен материал - деца, братя, сестри, родители. В неандерталското "идеално" общество съществува технология способна да записва и при нужда да възпроизвежда действията на всеки индивид. Полъх на оруелски вятър.
Има още странности. Неандерталците нямат религия. Това е любима тема на Сойер и тук той не пропуска да я повдигне. В "Хоминиди" Понтер Бодит, неандерталецът, който попада на нашата земя, вижда вярата само като средство човек да отложи нерешените си проблеми. Още по-забележителна е реакцията му пред мемориала на американските жертви във Виетнам, където той заявява, че този паметник ще изпълнява ролята си само ако това е мястото, от където американските президенти обявяват война. Само ако те могат да понесат тежестта на 58 хиляди имена зад гърба си, само тогава войната е допустима. Гледната точка на Понтер е разбираема, като се има предвид че той идва от свят, където последната война се е водила преди десетилетия и в нея са загинали около 700 души.
"Хора" ни въвежда в семейната система на неандерталците Сойер я прави едновременно разпознаваема и странна. Основните клетки са налице, обаче има значителни разлики. По същество, живота на цялото неандерталско общество е организиран около календарния метод за предпазване от бременност: през по-голямата част от месеца мъжете и жените живеят отделно и се събират само през няколко "безопасни дни". По тоя начин прирастът на населението е строго ограничен, генерациите са разделени от 10-годишни интервали, когато дните на събиране са изместени така че да се увеличи вероятността от забременяване. Но и това не е всичко - неандерталците са бисексуални. През времето, когато не общуват с партньорите си от другия пол, те живеят с партньора си от същия пол. Интересни са реакциите на героинята - умерена католичка, - през очите на която е показан сексуалния живот на неандерталците.
Специално споменаване заслужава хуморът на книгата. Често шегите са независими и работят и в двата свята, но има и такива, които се възползват от културните разлики между тях и носят един смисъл за хората и друг за неандерталците, но все пак са смешни. Например, при неандерталците посивяването на косата е символ на мъдрост - наследство от времето, когато опитът е бил решаващ за доставянето на храна - както е в обществата на ловци-събирачи, които не са развили селско стопанство. Понтер Бодит попада в Обединените нации и с изненада открива, че белокоси са само мъжете. След като правилно предполага, че жените боядисват косите си, той коментира, че мъжете не правят същото, защото мъдростта им по-често е подлагана на съмнение и по тоя начин те я потвърждават.
За съжаление шансът на втората книга да спечели Хюго са минимални. Единствено Card е печелил Хюго в две последователни години за роман и продължението му, но там става дума за ранните романи за Eндър, а "Хора" просто не е толкова добър роман, колкото "Хоминиди". За съжаление на моменти Сойер преминава границата между наритатив и популяризация, а иначе великолепната сцена пред Виетнамския мемориал съдържа фейлетонни елементи и не хармонира с останалата част от книгата.
Като цяло, Сойер защитава репутацията си на един от най-оригиналните и полемични автори в съвременната англоезична фантастика. Стилът му е приличен, без да е блестящ. Героите му са убедителни и запомнящи се. Повечето от спорните гледни точки са поднесени чрез тях и чрез реакциите им, а не чрез безкрайни обяснителни пасажи. Трилогията си заслужава времето за четене.
* * *
Надявам се че след това представя не Сойер ще заинтересува българските издатели. Неговите романи, заедно с тия на Стивънсън и Еган, възраждат най-добрите традиции от Златния век на фантастиката, когато писатели като Brunner, Стърджън и Зелазни насищаха произведенията си с нови и оригинални идеи. Книгите на Сойер са доказателство, че няма криза на идеи в съвременната фантастична литература, стига читателят да знае къде да ги търси.


 
Книгосъбития
   Библиогр. на Рунев
Писатели
   Lord of The Ring-4?
   Автори на Идеи
   Лит. император!
Бълг. автори
   Мними хоризонти
   Призраците се боят
   Дилов,Велчев,Пейков
Класации и награди
   Нагр.“Аргус ”и нов к
Преводи
   Стрелката на времето
Прочетохме вместо вас
   Сумрачен партул