брой: 2 2004
ВАВИЛОНСКИТЕ МАЙСТОРИ ПИСЦИ
Георги Малинов

11.01.2004

Когато в едно мъгливо Вавилонско утро (мъгливо защото през ноща над Тигър бил минал студен североизточен фронт с ниско атмосферно налягане, който фронт местните жреци не могли да предскажат), та в това мъгливо Вавилонско утро, когато парцалите млечно-сива вълма се влачели по Тигър, като стада заблудени овце, строителите на Вавилонската кула, събуждайки се, се оказали в още по-голяма мъгла. Никой, като се започне от чираците, носещи хоросана и тъпчещи с босите си напукани до кръв нозе кал, мине се през помощниците, измервачите, сметачите, писарите върху плочки, куриерите мъкнещи кошовете строителна документация от същите тези плочки, старшите архитекти, та така чак до главният жрец отговарящ за строежа, не можел да разбере какво му говори другия. Вместо “Дай вар”, което майсторът пета степен Енук крещял на чисто тигърско наречие, уплашеният чирак Варх подавал камък номер две, който камък трябвало да се сложи, чак след три реда глинени тухли. Всеки викал и крещял на някакъв си свой език и освен, че не разбирал какво му говори другия, не искал и да го слуша.
Подобна картина си представях като прочетох “ЗИДАРО-МАЗАЧИТЕ НА ВАВИЛОН” от Иван Попов. И на други места той пуска закачката за смешението на езиците при строежа на Вавилонската кула, (“Богомилите като вирусописачи”) и аз взех та се хванах на тази закачка.
Само, че реших да направя друго. Реших да обърна тезата му за внушаемостта на хората в тяхното историческо развитие, наопаки, както се казва, с хастара навън.
Дали това, което твърдят сериозният Поршнев и фантастът Стивънсън за внушаемостта на прачовека е така?

Прачовекът, каквото и да разбираме под това понятие, е бил изключително слабо внушаем. Толкова слабо внушаем и неподлежащ на никаква сугестия, че се е наложило въвеждането на езикова система за да може да се надскочат инстинктите. По принцип е много по-трудно да се въздейства вербално на по-слабо развит индивид, от колкото на цивилизован такъв, при всичките условности на тези понятия. Колкото по-назад в развитието е една култура толкова по трудно тя е внушаема от друга. Не случайно изразът, “с прост човек, не можеш се разбра” е така популярен и дълбоко битов. “Простият” човек, трудно се подава на внушаемост, и едва ли можеш така лесно да му кажеш “Дий, другарю”. По смисъла на определението за прост, той най-малкото не знае какво е “дий”, а вероятно и “другарю”. Колкото по-назад отиваме в човешката история толкова по невнушаем става индивидът.
Точно това прачовешко дебелоглавие и супер контрасугестия е може би причината за появата на езика и изобщо на втората сигнална система. И е било естествено да се появят първо вербалните команди, а след това съществителните. Животът е първо действие, а след това съзерцание. Тази обърната теза намира подкрепа и в аналогии с животинския свят. По принцип животните са слабо внушаеми. Обратното се постига след дълги и упорити тренировки (дресура) на най-висшите разреди бозайници – кучета, котки, маймуни, коне. Тогава може да се говори, че имаме някакво въздействие върху животинките. Те изпълняват нашите команди, при това безропотно и в много случаи дори с желание. Една от най древните подобни команди, с които човек постига някаква внушаемост над по-нисш вид бозайник е прочутата и до наши дни команда “Дий”. Доста по-късно тя се модифицира в “Дий, другарю”.
Какво става обаче с нивото на внушаемост при по-ниския клас бозайници или направо да вземем птиците или рибите? Ако при кучетата и маймуните може да се говори за някакво командване посредством, както Иван пише интердикция, то колкото по-надолу слизаме в еволюционната стълбица толкова повече тази интердикция става безполезна. Опитайте се да внушите нещо на абсолютно не обучено и не тренирано куче. Има някакъв шанс да успеете. Стъпвайки на вградените му алгоритми за поведение може и да го накарате да седне, да избяга или да подаде лапа. Същият опит с кокошка, овца или врабец почти сигурно е обречен на неуспех. Можете ли да накарате някоя пчела да ви послуша, или мравка да изпълни нещо. Пробвайте да внушите нещо на глист, торен червей или дрозофила. Край. Колкото по-назад толкова по не те чуват. Лем, говорейки за интелекта, пише, че един от неговите атрибути е различното поведение. И колкото по-назад в биологичната еволюция отиваме, толкова това поведение е по-еднакво. Както пише той, никой не е виждал разсеяна пчела или забравяща мравка.
И с хората е така. Прачовекът е имал един набор поведение, извън който много трудно може да бъде изкаран. Ако го сравним с днешните компютри този набор от поведение са инструкциите записани в процесора. Извън тези инструкции никоя операционна система не може да работи, затова целта на всички ОС е в рамките на тези заложени инструкции да свършат колкото се може повече полезна работа. Всъщност появата на езика е точна такава ОС предназначена да управлява сложния биологичен компютър наречен човек, стъпвайки на вградените му инструкции, сиреч инстинктите. Благодарение на тази ОС, която първоначално, както пише Поршнев, не е нищо друго освен един набор команди за действие, човекът излиза от епохата си на перманентна контрасугестия и навлиза в периода на сугестивното си развитие.
Може да се каже, че Адам е бил най-слабо внушаемият индивид, толкова несугестивен, че дори сам Бог не успява да му внуши да не докосва ябълката. Неизпълнението на божа заповед в никакъв случай не говори добре за тезата, че прахората са силно внушаеми индивиди, подобни на олигофрени. След като отказваш да изпълниш една вербална команда дадена ти от самия творец, какво остава за внушенията натрапени ти от твои събратя? Историята с Адам показва, как основавайки се само на инструкциите заложени в процесора т.е. инстинктите, биологичния компютър се превръща в една абсолютно неконтактна вещ. Командата казана толкова просто и ясно от създателя, се нарушава защото тя не може да превъзмогне първичните асемблерски инструкции на инстинктите. Адам най-вероятно е откъснал ябълката, защото е бил гладен, а една от основните вградени инструкции е инстинктът за самосъхранение.
Правейки пак аналогия с машините, праезикът е една първа ОС, чрез която хората започват да си комуникират и въздействат един на друг. Всъщност чак след появата на езика се заражда най-силният метод за внушение, точно защото хората са били изключителни темерути и не са искали да слушат никой. Това е изкуството. С появата му хората стават по-внушаеми и колкото по се развиват в технологично и културно отношение толкова човешкия вид става по-податлив на внушения, толкова методите му за контрасугестия намаляват. А изкуството е ОС за най-тотално въздействие. Веднага може да се направи елементарния извод, че колкото е по-слабо развито изкуството, толкова по-слаби са възможностите за внушение. Само ще вмъкна за пример един прекрасен разказ на Борхес – “Търсенията на Авероес”, който, като се замисли човек малко повече над него, може да му даде доста информация за съвременните събития в света свързани с ислямския радикализъм и фундаментализъм. Но това между другото.
Съвременният човек, е направо марионетка в сравнение с прародителите си. Едно парче от рекламен клип, един тон от песен, един крясък на някой митинг, пасаж от книга могат да въздействат много повече, отколкото хиляда команди “Дий, другарю” на прачовека.
Всъщност цялото развитие на културата има за цел точно пречупването на тази стена от слаба внушаемост, на древните хора. С появата на фолклора се минава на едно по-високо ниво на интердикция. Целият набор от митове, предания, песни и прочие отгласи от кристалния свят, довежда човека до ниво внушаемост вече не на отделен индивид, а на цели групи, било по родов, било по общински признак. Чрез една песен край огъня, някой път можеш да внушиш много повече отколкото чрез директна команда. Повишаемостта на човешката внушаемост върви напред след масовото внедряване на печатниците. Чрез книгите става още по-лесно да се командва човек, като целта вече не е само индивида, а тълпата. Има книги, които имат умопомрачителни нива на внушения. И става въпрос не само за книги като “Талмуда”, “Корана” или “Библията”. Например “Спартак” на Джованьоли и “Кръстоносци” на Сенкевич имат ефект на масова сугестия.
Съвременният човек е изключително внушаем. Радио, телевизия, масовия печат са смазката за тази внушаемост. Колкото е по-напреднала една страна или култура, в най-общия смисъл, толкова нейните граждани са по-внушаеми. За пример може да вземем страните от източна Европа и СССР. Страни, които, не без основание, се гордееха с изключително високото си ниво на образованост на жителите си. Само за няколко години обаче, какво ти години за месеци, на същите тези високо образовани жители им бе внушено, при това доста успешно, че досегашният им живот не струва пукната пара и всички целокупно и радостно трябва да прегърнат новия цивилизационен ред. И това ако не е дълбока социална олигофрения, и това ако не е внушаемост. На свой ред страни, които ние смятаме за по-изостанали, страни с ниска грамотност и “културна изостаналост” упорито не искат да се поддадат на сугестия и използват завидни техники на контравнушение. В самите Съединени Щати въздействието върху обществото в много по-голяма степен е улеснено от високото технологично развитие на тази страна, което води до по-слаба контрасугестия от страна на гражданите и. Сега е много по-лесно да се убеди обществото в някой “цивилизационен избор” отколкото преди триста години.
Нека сега продължим аналогията в компютрите. Прескачаме епохата на Ениак, Мултивак, МАРК 1, подминаваме соцтворението СМ, VAX, PDP и прочутата IBM 3763, и се спираме на рожбата на развития социализъм, гордостта на техническата ни мисъл и мечтата на всеки тийнеджър и научен работник Правец 82, или модификациите му ИМКО-2 и Правец 8М. В тези машини, стъпили на базата на популярния Apple е вграден команден език за управление, т.н. BASIC. Езикът BASIC, e прост поредов език за линейно програмиране, включващ деветдесет и осем команди и оператори. Основният алгоритъм за изпълнение на каквото и да е било в този език е структурата IF… THEN… ELSE. Ако нещо е така, прави това, иначе, прави друго.
В рамките на стотината си команди BASIC за пръв път превръща една машина, едно творение на технологична цивилизация във внушаем обект. До тогава всякакви опити да се внуши нещо чрез интердикция на какъвто и да е бил не жив продукт на човешкия труд са завършвали с неуспех. Вербалните заплахи към счупеното ралото например или каруцата с изкривен ок, като “Е сега ти е... майката” или “Що не вървиш на майната си” изобщо не са хващали дикиш. Поне няма документиран случай на успешна внушаемост върху подобен род предмети. Правец 82, в сравнение с най-добре направената машина отпреди сто години е направо пример за послушание. Безпрекословно изпълнява командите и почти не отказва подчинение. Най-популярната команда станала, както се казва култова, е командата “RUN”. Тя може да се каже, че съответства на “Дий”. Чрез тази команда Правец 82 изпълняваше много неща. Можеше дори да му се каже “RUN, CОMRADЕ!”
Всъщност точно този прост набор от вградени инструкции правеше Правец 82 много сходен на прачовека. Той беше изключително слабо внушаем. Колко програмисти са изгубили ценни нощи, през които са могли да вършат по-смислени неща, като купонясване например, за да го накарат да свърши нещо по-така, да му внушат, някои по-добри идеи, да го накарат да мисли дори. Напусто. Правец 82, подобно на прачовека, не се поддаваше на внушение и на никаква интердикция. Всъщност в развитието на компютрите човека сякаш повтаря своята антропогенеза. Следващите модели Правец 16 имаха далеч по-голямо ниво на внушаемост. На тях можеше да им се нареждат много повече задачи и те по-малко се опълчваха. Операционните системи в съвременните машини, ги правят още по комуникативни. Работата със съвременен компютър е много по-лесна именно защото той е по-внушаем. По-голямата му “културна” развитост го прави по-близък до човека, а оттам и по-лесен за управление. Може би следващите поколения компютри ще имат такава висока степен на сугестия, че вероятно ще съпреживяват сутрешния махмурлук със стопанина си и ще го разбират от един поглед.
Цялото развитие на “внушаемостта” на компютрите обаче се базира само на развитие на ОС. Подобно на спрялата цефализация у човека в последните няколко десетки хиляди години, така и компютърът не е мръднал още от времето на първата му архитектура, предложена от фон Нойман. Всяка ОС в крайна сметка стъпва на едни и същи базови инструкции заложени в процесора, на една и съща архитектура. Развитието в посока на ускорение на работата на процесорите и увеличаване на паметта с нищо не променят основния принцип на работа. Затова е възможно на един и същ компютър да се инсталират различни ОС и при всяка от тях той ще се държи различно и ще има различна степен на внушаемост. Вътрешните инструкции на човека, инстинктите, не са се променили нито с байт, от времето на Адам насам. Променили са се културните операционни системи, които дават възможност, независимо от непроменените базови команди, да се върви към по-високо ниво на развитие.
Това развитието на човешката цивилизация от слабовнушаем индивид към тълпа неспособна да се противопостави на интердикцията, най-вероятно няма да продължи безкрай. Антропогенезата изтиква на преден план личността, а не тълпата, биологичното развитие на рода е към издигане на индивида, на индивидуалността. Ако на времето е било жизнено важно да се разбие сугестивната бариера и да се намерят начини за въздействие върху индивида и общността, то сега диалектически отиваме в другата крайност, когато силно внушаемият индивид е опасен за вида. Може би като отпор на тази тенденция са зараждащите се реакции и културни тенденции в света. Ако цитирам И. Попов, който между другото във втората част на статията си всъщност подхваща именно тази теза, че съвременния човек е много, изключително силно внушаем, това са някои от симптомите за зараждащата се контрасугестия в индивида:
“Загубата на обществена свързаност, бариерите от неразбиране между поколенията и субкултурите, липсата на общ език и общи ценности - всичко това плаши и се възприема като симптом на поредния край на света”
Реакция на тази тенденция в крайна сметка е Интернет. Мрежата, която свързва всеки с всеки, всъщност е най-слабият инструмент за сугестия. Чрез нея индивидът отново може да се разграничи от общото, от стадото и , както Иван Попов пише:
да се затвори в собствен "информационен пашкул", да не отвори никоя от милиардите страници, които излизат извън кръга на интересите му и на неговия "тунел на реалността"
Такъв тип личност става вече слабо внушаема, тя излиза извън рамките на тълпата, извън гравитацията на общественото мнение. Интернет ще помогне за развитие на системите за контравъздействие и ще вкара обществото в следващия кръг на спиралата, когато то, обществото, ще се опитва да е силно внушаемо, но индивидът не. И няма как просто да му кажеш “Дий, другарю” или “RUN, CОMRADЕ”.
Наистина, смешението на езиците в онази Вавилонска мъглива утрин, причинена от студения фронт от североизток, е било прогресивно явление. От него са спечелили най-вече писарите, защото изведнъж са се появили десетки езици и нуждата от квалифициран писарски труд неимоверно нараснала. Работата е там, че огромната тълпа слабовнушаеми индивиди до никъде не била докарала строежа, трудно се командвала и много, много не разбирала от дума. Разцеплението на езиците довело до по-благоприятна атмосфера. Забележете, че бог размесил езиците не на принципа колкото хора, толкова езика, а по някакъв групов признак. Така, че имало не няколко хиляди различни езика, а само стотина. Разделена на малки групи по езиков признак, Вавилонската строителна гилдия всъщност постигнала напредък, макар и да не завършила кулата. Разделени на такива малки групи, хората усвоили много по-лесно методите за сугестия, станали по-внушаеми и по-изпълнителни.
А както знаем, още от детските ни години- който слушка, той ще порасне.

To be continued:
В следващата серия може да прочетете: На какъв език бог е контактувал с Адам и дали яденето на ябълката не е било просто начин да се вкара вирус в тъпата програма за управление, която творецът сам инсталирал на творението си?
 
Есета
   Краят на НФ
Критики
   Малинов <--->> Попов