брой: 2 2004
Евроконът в Хотеборж, или завръщането на България
Иван Крумов

Началото на юли 2002 г. По-точно – 2-ри. Мощна група от български фенове в състав Иван Атанасов (главен редактор на списание „Фентъзи Фактор“) и моя милост се отправят на пътешествие към Чехия с единствената цел да покорят колегите си от Европа на събитието, наречено Е В Р О К О Н 2002. На място вече ни чакаха Пешев от „Славейков“ с приятелката си, а на 3-ти вечерта с автобус от Германия трябваше да пристигне и Благой Иванов – млад писател и сътрудник на „Фентъзи Фактор“. Цели 5 човека от България! Събитие от подобен ранг не е посещавано от българи вече няколко години, а сега се очертаваше подобаващо присъствие. Както се казва – дотук добре. Пътят е 24 часа и най-хубавото е, че автобусът е чисто нов, вози страхотно и има климатик. Последното е доста важно като се има предвид, че събитията се развиват доста преди катастрофалните наводнения в Централна Европа, когато загина и слонът от Пражката зоологическа градина. А, да. Другото хубаво е, че в автобуса има точно 14 човека, двама от които слязоха още след сръбскоунгарската граница. Та по тази причина нощта мина сравнително спокойно – имаше бая място за спане... Пристигнахме в Прага. След няколкочасово мотане из града решихме, че е крайно време да се ориентираме към намиране на превоз до Хотеборж – малко провинциално градче на 117 км от Прага, където по предварителна информация би трябвало да се състои Еврокона. Да, ама... Оказа се, че с влак се стига с 2 прекачвания, така че този вариант отпадна. Отидохме на автогарата да проверим как стоят нещата със сухоземния транспорт. Зле. Много зле. Направо ужас. Но и това изтърпяхме. Каква бе изненадата ни, когато в самото градче ни шокираха с известието, че ще спим в околийския център (на 17 км от Хотеборж) и на развален английски ни обясниха: I’m sorry, but the bus is go 20 minutes before this minute. А както вече споменах, сухоземният транспорт в Чехия е повече от отвратителен. Автобуси няма, таксита – също. В крайна сметка се добрахме до хотела в Хавличков брод (околийския център). Пореден чешки гаф – в хотел, изцяло нает за Еврокона, с 90 гости от чужбина, никой не знае друг език освен чешки! И с това се преборихме – просто нямахме избор... И за да завърша с чешките простотии по организацията, ще ги изброя набързо – повечето мероприятия си се проведоха на чешки или с ОТВРАТИТЕЛЕН превод на английски (единствено изключение – лекцията на Джордж Мартин), никой от организаторите не обръщаше внимание на чужденците (еле пък на българите), на практика никой от чехите не пожела да си направи труда да си спомни руски (а английски не знаеха), транспорта от хотела бе осигурен в 9 сутринта, а до хотела – в 2 през нощта...
За самия Еврокон има какво да се разкаже. Може би причината да съм толкова впечатлен е, че за първи път присъствам на събитие от такъв ранг. Какво говоря – аз за първи път излизам извън България, така че всичко ме впечатлява... И така, след откриването (в 10 часа вечерта!) се прибрахме в хотела абсолютно скапани. А и как иначе – след 24 часа кандилкане по пътищата на България, Сърбия, Унгария, Словакия и Чехия бяхме ходили повече от 6 часа из Прага, повече от 2 часа и половина пътувахме като копърка в собствен сос от Прага до Хотеборж, после приключенията с настаняването, после чакахме автобуса да ни върне в хотела... Нищо чудно, че на другия ден се придвижвахме от Хавличков брод към Еврокона с влак. Но стигнахме. Българите сме много оправно племе. Чехите като не говорят чужди езици, ние проговорихме чешки. Нещо средно между български и руски. Както и да е. Та на самите мероприятия започнахме „да се вписваме в обстановката“.















Първите няколко часа гледах като полезно изкопаемо, после взех да свиквам, накрая се чувствах изключително добре. Запознахме се с доста хора, но не и чехи – високомерни и студени хора, които се мислят за върха на сладоледа, а на практика са просто замръзнала вода с малко мляко. Даже и кафето им е отвратително... И като изключение, което да потвърди правилото, Олег Хнилица – местния еквивалент на Атанас П. Славов. Демек фен по призвание, абсолютно некомерсиален тип, предан на идеята и като капак – разбира всички славянски езици. Чуждестранните гости, обаче, са друго нещо. Готини типове, почти без изключение. Почетен гост беше Джордж Р. Р. Мартин, от когото Благой взе интервю. Други гости – Джим Бърнс (с изложба), Филип Кориа от Франция (и той с изложба, освен това преподаваше компютърна графика в една малка зала), Робърт Холдсток от Англия и Анджей Сапковски от Полша. Може да е имало и други, но имената им не са известни в България и не си направих труда да ги запомня. Няколко човека заслужават да им се отдели поспециално внимание. За Джордж Мартин вече споменах. За Филип Кориа – също. Но Роберто Куалия от Италия е изключителен образ. Наистина забележителен чешит. И още един чех, колкото и да ги оплюх – посланикът на Чехия в Зимбабве, Ярослав Олша. Страхотно ерудирана личност, специалист по азиатска и африканска (!) фантастика. Задължително е да отбележа и присъствието на руската група от 5 човека, макар че бяха дошли само за един ден. Андрей е щатен редактор на „Если“, а за писателя Роман Злотников тепърва ще се говори, надявам се и в България. Е, да споменем и пан Сапковски, макар и в негативен план – той просто не изтрезня през 5те дни на Еврокона. Покрай всич ко това завързах контакти с издатели на книги и списания и автори от Унгария, Словакия, Испания, Русия, Полша, Румъния и Чехия. Някои от контактите вече дават резултати – от Чехия получих книги за превод, в Унгария са изпратени разкази за евентуално издаване, с Роман Злотников се видях в Златни пясъци и прекарахме фантастичен следобед... По-интересни мероприятия? Не бяха кой знае колко. Лекцията на Мартин, лекцията за азиатската и африканската фантастика с прожекция на пакистански (!) фантастичен филм, срещите с еврофендъма... Стигнахме и до срещите с европейския фендъм. Имаше представители на 20 държави, в това число „екзотики“ като Дания, Финландия, Ейре, Литва. На първата представихме номинациите за наградите „Еврокон“. За непосветените ще ги изброя по категории: автор – Николай Теллалов дебют – Александър Карапанчев преводач – Любомир Николов художник – Димитър Стоянов – Димо списание – „Фентъзи Фактор“ фензин – „Тера Фантастика“ издателство – „Квазар“ най-активен фен – Юри Илков Смея да твърдя, че явно добре сме се справили с представянето, защото на втората среща резултатите изненадаха и нас: 3 награди „Еврокон“ – за дебют на А. Карапанчев, за най-добър фензин на „Тера Фентастика“ и за най-активен фен на Юри Илков. „Фентъзи Фактор“ бе победено от словашкото списание „Фантастика“ само защото имаше 5-годишнина, иначе като списване наистина беше зле. А на „Квазар“ не му стигна 1 глас в борбата с най-голямото чешко издателство...


















О, да не забравя най-голямото постижение на българската група: ЕВРОКОН 2004 ще се проведе в България! Засега в Пловдив – красив град в центъра на страната. Ето ви едно голямо предизвикателство. Почерпихме челен негативен опит от чехите и разбрахме как НЕ трябва да се организира подобно мероприятие. През лятото на 2003 Евроконът ще се проведе в Турку, Финландия. Дано оттам почерпим челен позитивен опит... Няма как да пропусна да спомена и последната вечер. Беше обявено, че ще има VIP-парти, билетите за което струваха 100 крони (около 7 лева). И знаете ли какво представлява VIP-парти по чешки? Появи се една гъзеста мадама и се съблече под звуците на тъпа чешка песен (това се брои за стриптийз), след това голото й тяло бе намацано (изрисувано?), след това имаше томбола (на чешки, естествено) и накрая една наистина добра чешка дарк-метъл група заби няколко парчета. Това е. Съжалих, че съм платил билет. Е, да, в цената му влизаше една книга на чешки и две билетчета за томболата... Вместо това можех да си прекарам чудесно в съседната сграда, където се вихреше алтернативен купон, само че с бира и готини хора (чужденци де, да не си помислите нещо друго?). Отпътуване от Хотеборж, разходки в Прага, 24 часа лангъркане до България... С което приключението, наречено ЕВРОКОН 2002, свърши. Дано нещата в България малко се размърдат, че догодина да има кой да разказва за ЕВРОКОН 2003. На следващия, през 2004 та, по мое скромно мнение ще присъстват всички български фенове.
 
БУЛГАКОН
   Булгакон 2002
Европейски
   Евроконът в Хотеборж
Други
   Info for Orphia
   Таласъмия 2002