брой: 2 2004
“МИСЛЯ ДА СТАНА ИМПЕРАТОР!”
Благой Иванов и Иван Атанасов

Ексклузивно интервю на Благой Иванов и Иван Атанасов

Месец юли’2002 г. По една или друга случайност се озовавам в Чехия. Първите два дена обикалям Прага и се възхищавам на архитектурата в стил барок или готика. Още с пристигането си съм се видял с две познати лица – Иван Атанасов (главен редактор на “Фентъзи Фактор”) и Иван Крумов, който стои зад ИК “Квазар”. Основният повод да посетя Чехия беше личен, а покрай него с удоволствие присъствах и на мероприятието “Еврокон”. Тази година то се провеждаше в Хотеборж (идея си нямам как се пише на български, дано да съм налучкал...), приятно и тихо градче в условна близост до столицата. Пътуването дотам си беше изпитание – тъпкан автобус и хора, които не знаят думичка английски. Добре, че в превозното средство се засякох с Пешев и половинката му, та като ги видях да слизат, разбрах, че и аз трябва да се размърдам. Относно конвента ще спестя подробностите (кофти организация, прилични кръчми, страшна бира!), но трябва да кажа, че досега никога не бях виждал толкова много двойници на героите от “Стар Трек” и фамилия Скайуокър. Двамата Ивановци (чието посещение в Чехия беше основно по повод “Еврокон”) и аз се озовахме сред масовка от млади и не чак толкова млади ентусиасти и фенове на фантастиката. За късмет на “Фентъзи Фактор” сред почетните гости беше писателят Дж. Р. Р. Мартин. Казах си: “ Ето я следващата жертва на нашата рубрика “На гости на...”. Супер!” И така, аз взех желаното интервю, Ванката Атанасов също се включи.
А Мартин се оказа пич и половина – с физика на застаряващ хобит, с лъчезарен характер и заразителен смях. По време на разговора ние всъщност само се смеехме, много “напушена” история. Извън официалните въпроси обсъдих ме различни неща. Мартин сподели, че останал силно впечатлен от "Специален доклад" на Стивън Спилбърг, но изрази резерви по отношение на новите филми от сагата на Джордж Лукас. Ние с Ванката общо взето само кимахме. И се смеехме.

Единствената промяна в плана бе, че нов брой на "Фентъзи Фактор" така и не излезе. Нашето списание (в после-дните няколко броя аз заемах отговор-ната длъжност "Заместник главен редак-тор") не .фалира, нито се провали. То просто заспа дълбок сън и може би един ден - в стара или нова премяна - ще възкръсне. Аз и Иван желаем да изкажем благодарността си към читателите и верните сътрудници на списанието, а дори и на онези, които ни критикуваха, защото без тях нямаше да имаме моти-вация да станем толкова добри. Радваме се, че съмишлениците от "Тера фантастика" продължават трудния културен път и им предоставяме интервюто с Мартин.
Благой Иванов: Г-н Мартин, за нас е огромно удоволствие, че разговаря-ме с Вас. Кажете ни най-напред какво мислите за тазгодишния "Еврокон"?
Джордж Р. Р. Мартин: Прекар-вам си страхотно. Много е вълнуващо, запознавам се с хора от цяла Европа, например вие. Преди малко разговарях с финландци, с поляци, преди това с ис-панци, сърби - тук просто има хора от цяла Европа и по този начин разбирам как се развива научната фантастика и фентьзито из тези страни.
Иван Атанасов: Срещнахте се и с групата на руснаците.
Мартин: Да. (смях) Да... Пихме водка, (смях) Черпиха ме.
Благой: Непрекъснато го правят...
Мартин: Трябваше да изнасям лек-ция и не ми се искаше да съм пиян на сцената, затова им казах да не ме чер-пят повече, (смях)
Благой: Трудно ли взехте решение да дойдете на това доста отдалечено място?
Мартин: Не. Аз обичам да пътувам, обичам и да посещавам различни мероприятия като това. Така виждам неща, които до този момент не съм по-знавал. Смятам, че след като пиша на-учна фантастика и фентъзи, е редно да посещавам и опознавам различни кул-тури и страни. Това винаги помага да вникнеш в нещата и да твориш по-лес-но. Например пътувам, за да видя замъ-ци и неща от този род, в Америка нямаме никакви замъци. Само няколко пар-ка "Дисниленд", но... (смях) Идвам в Европа, за да видя замъците и останки-те от Средновековието. В последно вре-ме много ме канят и за да смогна, си правя предварителен план, когато става дума за събития като това. Правя план за три или четири години напред.
Иван: Ще чакаме ли дълго, ако решим да Ви поканим в България?
Мартин: О, България - разбира се, че бих дошъл. Пускате ми един мейл и след около пет години съм при вас.
(смях) Имате ли подобни мероприятия в България? Иван: Да. Имаме “Булгакон” и “Конаниада”, вторият се организира от българския клуб “Конан”. Благой: Кажете ни как бихте определил себе си – като автор на хорър, на фентъзи или на научна фантастика? Мартин: Определям се просто като писател. Писател, който се вълнува от различни жанрове: пиша хорър, пиша научна фантастика, пиша фентъзи. Не се разграничавам. Пиша истории, които ми се пишат – за мен това е най-важното. Благой: А кой жанр предпочитате да четете? Мартин: Повечето. чета книгите на Стивън Кинг, голям фен съм на хоръра, който той пише. Разбира се, чета много и научна фантастика, както и фентъзи – например харесвам много Робин Хоб. Харесвам всички тези жанрове. Но чета също мистерии, криминалета – Елмър Ленард, Лорънс Блок.
Благой: Кой е най-интересния писател, който сте срещал?
Мартин: Не знам... Понякога може много да ти харесва творчеството на даден автор, но като срещнеш самия него – той изобщо да не ти допадне. Смятам, че човек трябва много да внимава никога да не бърка магията с магьосника. Мисля, че любимият ми писател е Джак Ванс. Струва ми се, че той е най-добрият жив автор на научна фантастика и фентъзи. Чета книгите на Джак Ванс веднага щом излязат. Срещал съм го няколко пъти, не станахме близки приятели, но се запознах с него. “Здравейте, г-н Ванс. Възхищавам се от творчеството Ви” и ей такива неща.
Благой: Срещал ли сте се с някой от класиците в жанра?
Мартин: Да. Преди години, когато точно бях започнал да ходя на подобни мероприятия, имах щастието да срещна много от тях. Но тогава бях младеж, който до момента бе успял да продаде няколко разказа и толкоз – просто се здрависвах с Лий Брекет, Едмънд Хамилтън и други. Роджър Зелазни бе мой много скъп и близък приятел. Роджър много ми липсва. Много се радвам, че познавам Джак Уилямсън, приятели сме, и двамата живеем в Ню Мексико. Е, той е на другия край на щата, но поне веднъж годишно се засичаме. Макар да е в напреднала възраст, още се държи мисля, че вече е на повече от деветдесет години. Но той още пише и продължава да е ярък представител на фантастиката, той е един от основоположниците. Ако не се лъжа, е продал първия си разказ през 1919 г.
Благой: Къде е мястото на Джордж Р. Р. Мартин в областта на кинопроизводството?
Мартин: Общо взето в момента е извън него. Прекарах десет години в Холивуд – някъде от 1985 г. до към 1995 г. Работех основно в телевизията, но накрая имах и няколко филмови проекта. Но нито един от тях не бе реализиран. И точно затова се махнах – за мен това бе прекалено фрустриращо. Правех много пари, в Холивуд плащат добре, но за мен парите не бяха достатъчна компенсация при условие, че филмът така и не биваше реализиран. Фрустрирах се от това, че цяла година прекарвах в писане на нещо, след това го пренаписвах, редактирах, а те решаваха да го приберат някъде и така свършваше всичко. Без значение бе – поне за мен – колко пари ти дават. Това силно ме депресираше.
Иван: Пишете ли за RPG или друг вид игри?
Мартин: Не. Отпускам правата на книгите ми за игри от време на време. По “Песен за огън и лед” вече има карти за игра. А скоро ще има и ролева игра по мой сюжет. Естествено, много си падам по такива игри и донякъде се занимавам с тях, но в действителност нямам достатъчно време, за да пиша игри.
Иван: А обичате ли да играете?
Мартин: Да, играя. Ходя при една група в Ню Мексико и играем ролеви игри. Там има доста известни хора, преди да почине, Роджър Зелазни също идваше. За мен винаги е било голямо удоволствие да играя с него.
Иван: Остава ли Ви време да играе те?
Мартин: Да. Сега играем една игра за Древния Рим. Всички сме в Римската република и се стараем да я запазим република. (смях) Стараем се да предотвратим превръщането й в империя. Всъщност, на мен много ми се ще да поема нещата в мои ръце и да стана император. Ама не казвайте на другите играчи! (смях)
Иван: Това е важно за българските читатели, защото България е още в зората на ролевите игри. Все още се опитваме да създадем подходящата среда за развитието им.
Благой: В България имате много фенове. Какво бихте им казали?
Мартин: Ще им кажа да продължават да четат книгите ми. Това е най-важното! (смях) Доколкото знам, книгите ми вече се публикуват в България, но още не съм получил копия от тях. Надявам се, че ще получа скоро и се надявам да се продават.
Благой: Добре вървят, ще се постараем да получите скоро копия. (смях)
Мартин: Сигурно вече пътуват. Издателят ги дава на агента ми, той ги дава на другия ми агент, той ги дава на американския ми агент и накрая стигат до мен, но обикновено това отнема известно време.
Иван: Вашите български издатели са най-добрите.
Мартин: “Бард”, нали?
Иван: Да, точно те. У нас много хора Ви четат и ще им е интересно да разберат колко на брой ще бъдат книгите от Вашата поредица? Мартин: Вероятно шест. Може би 149 148 Ю седем, но най-вероятно шест.
Иван: Защото има опасения да не се превърне в безкрайна поредица.
Благой: Като тази на Робърт Джордан.
Мартин: Да, разбирам. Няма такава опасност.
Благой: С нетърпение ще чакаме следващите Ви книги и Ви пожелаваме още много творчески успехи.
Мартин: Благодаря Ви.
 
Книгосъбития
   Библиогр. на Рунев
Писатели
   Lord of The Ring-4?
   Автори на Идеи
   Лит. император!
Бълг. автори
   Мними хоризонти
   Призраците се боят
   Дилов,Велчев,Пейков
Класации и награди
   Нагр.“Аргус ”и нов к
Преводи
   Стрелката на времето
Прочетохме вместо вас
   Сумрачен партул