брой: 2 2004
Таласъмия 2002
Искрен Зайрянов
(из спомените на “самодив ” барман))

Тази година от 20 до 23 юни отново бе проведен фестивала “Таласъмия” на Старозагорските минерални бани, който бе посветен на фантастичното и приказното в българския фолклор и митология. Беше наистина весело, който бил бил, който не моят съвет е догодина да не пропуска. Доста неща се изписаха във форум “Фантастика” по повод на събитието, къде пълна измислица, къде частично достоверни, но сега ще хвърля светлина върху тази обвита в тайнственост сбирка и най-накрая ще сложа край на спекулациите и истината ще излезе наяве. Надявам се. Та, да започвам. Ще се движа по програмата, за да не пропусна някое събитие. Ден първи, сагата започва четвъртък 20 юни. Посрещане и настаняване. Този ден пристигнаха само част от гостите и общо взето вечерта премина в игра на карти и пиене на бира. Тук е мястото да спомена, че по-голямата част от официалната програма бе саботирана от световното първенство по футбол. Отначало имах идеята да подам жалба в Страсбург, но после размислих и стигнах до извода, че ще бъда линчуван от доста фенове далеч преди да стигна до целта си. Световната общественост може само да съжалява, че е гледала световното, а не преките предавания от почивна станция “Детелина”. Е, само те губят.












Ден втори, дългата светла следобедна бира на присъстващите петък 21 юни. Денят започна добре, птичките пееха, пчеличките жужаха и си вършеха техните работи. Антон Стаматов успя да открие цели четири човека пред телевизора и да даде официалното начало на фестивала. Речта му беше образец за лаконичност и съдържателност (дори и Цезар би му завидял). Пред плаца на станцията бе поставено барбекю, а във фоайето заработи вече съвсем “официално” бар. При наличието на тези предпоставки Красимир Ралев, а по-късно Антон Кирев и моя (не)скромна милост започнаха да се грижат за благото (по-скоро благините) на присъстващите. В програмата бе залегнала точка “среща с издатели”, на която присъстваха Иван Крумов, Иван Атанасов, Александър Карапанчев, Пламен Митрев и Генерала, където отново и отново бе обсъдена болната тема за бъдещето на българската фантастика. Стигна се до извода, че то е забулено в мъгла, но усилията за нейното популяризиране продължават. Темата излезе от руслото на официалното и се разля цели три дни в делтата на неофициалното. Последва лекция на тема “Магията социална необходимост или зло”, с лектор Евгения Иванова, етнограф в Исторически музей Стара Загора. Темата беше интересна, съдържателна и надявам се присъстващите да са извлекли полза от нея. Между тези реализирани и не дотам събития продължаваха да пристигат още фенове. Денят протече по-нататък в гледане на футбол, опознаване между членовете на отделните клубове и обсъждане на фантастични теми на по бутилка запотена бира. Биде утро, биде ден трети 22 юни, биде отново Таласъмия. Това утро някои фенове имаха проблеми със ставането, други с лягането, тъй като изведнъж времето за спане се оказа много дефицитно, а трети със земното притегляне. Лошо нещо е гравитацията, “не я спират дори и за почивните дни”, както беше казал Дърк Джентли. След обилна закуска състояща се от кебапчета, кюфтета и кетчуп и тонове кафе, което много ме изтормози, тъй като кафеварката беше турска, филтърът тайвански, а самото кафе с трудно определим произход, присъстващите прогледнаха. Дойде ред да се раздадат първите по рода си литературни награди “Златен таласъм”. Награждаването се проведе на хладно, под дебелата сянка на няколко дървета, в кръг, съставен от четири пейки и в леко ограничен състав, тъй като повечето присъстващи бяха отишли на басейна. Самото събитие не беше обременено от излишни официалности и показност, а се проведе в много семпла и приятелска атмосфера. Предполагам, че повечето от вас знаят вече кои са наградените, но аз съм длъжен да ги спомена. За разказ: Първо място за Ангелина Илиева с “Какавидата”. Второ място за Кира Валериева с “Луната спи”. Трето място за Кирил Добрев с “Ръкописът”. За роман: Първо място за Искрен Зайрянов с “Последният договор”. За наше съжаление от наградените за разказ не присъстваше нито един. Грамотите и материалните награди бяха раздавани от Антон Стаматов, който на всеослушание обяви как се печели конкурса: “...вкарвате някой от журито като герой в произведението си и проблемът ви е решен”, край на цитата. Това, естествено, в рамките на шегата. Да не вземете догодина да пращате разкази, в които Антон и Жюлиан са главни действащи лица, не че има нещо лошо, просто след години къщите им ще бъдат облепени с мраморни плочи, на които ще пише: “тук живее прототипът на...”, а мрамора се почиства трудно. Не ги вкарвайте във финансов крах зорлем. Книгите за материалната част на наградите бяха осигурени от издателствата “Квазар”, “Бард” и “Елф” и тук съм длъжен да изкажа дълбоката благодарност на нашия клуб към тях. Грамотите бяха придружени от плакети, сътворени от Надежда Лилова, нейно дело бяха и таласъмчетата, които всеки участник носеше на врата си, като за всичко това сме й безкрайно признателни. На събитието присъстваха журналисти, представители на “24 часа” и “Труд”, но за жалост техните статии излязоха само в притурката за Южна България. А, да, имаше и награда за най-млад участник в конкурса Борис Воденичаров, на грамотата му имаше много готино бебе с алаброс и памперс, няма да казвам каква е марката, за да не ме обвинят, че правя неплатена реклама. След това имаше разговор с Любомир Николов за света на Толкин. Той успя много добре да аргументира своята теза, че Амгъл не е Амгъл, а могъщ магьосник, доброволно нагърбил се със задачата да съхранява пръстена през вековете. Обяви и своето намерение да напише предисторията на “Властелинът на пръстените”. После следваше свободна програма. Някои от присъстващите се връщаха от басейна, други отиваха, трети подремваха по стаите или на сянка, четвърти следяха с интерес проявите на комшиите на световното, пети играеха карти. Една групичка спореше по въпроса що е то киберпънк и има ли почва у нас. Антон и Красимир печаха кебапчета в несвяст, а при мен касите с бира вървяха като на конвейер. Въобще картинката беше много пасторална и блажена (блажна). Към три часа Жюлиан се появи с агнето и Красимир се зае с чевермето, запазена марка на старозагорския клуб и на “Таласъмия”. Вечерта имаше разговор с Николай Теллалов за фантастичния свят в неговите произведения. Той отговори на доста въпроси, аргументира успешно своите творчески идеи, но за повече информация по въпроса се обърнете към него. Последва бал с маски, който трудно може да се нарече бал, а по-скоро дефиле на неуспели дизайнери, макар че облеклата конкурираха доста успешно моделите от висшата мода. Малко по-подробно. Копо беше пременен като жена, да не използвам по-нецензурни думи, и трябва да му се признае, че много му ходеше. Май никой не пропусна да го щипне по д-то и сигурно на сутринта е било синьо. Мисля, че трябва да се пробва в “Спартакус”. Лейди Мериан го раздаваше нимфоманизиран сомнанбул и допълваше перфектно Копо. Жюлиан беше маскиран като мъдрото крушово дърво, добре че наблизо нямаше крави, имаше някакъв нинджа (Тим), който се пробва да ме обере; Фло се беше маскирала като Багажа, само дето не изяде никой.Третият син Иванушка (звучи като осми син на седма дъщеря) усърдно търсеше жаба за целуване; Горският цар (Антон) достолепно се носеше в мрака; Джил като Пипи дългото чорапче (коня дали не беше в банята, или това е от друг роман); и т.н. Последва дискотека, умело водена от все още световно неизвестния DJ Lemo (Ачо Камилесбургски). Стана наистина много весело. Организира се и викторина с въпроси, като наградите бяха талони за безплатни услуги.
Талон първи: “За приспиване с приспивна песен” от четвърти тенор Стайков.
Талон втори: “За безплатна есенна оран на саксии (5 дка.) и сандъчета за цветя (3 дка.)” от тракторист любител Маринов.
Талон трети: “За безплатно вадене на зъб (с пинсета за мигли)” от дипломиран стоматолог др Иванова.
И талон последен: “За безплатна кастрация на прасе” от кандидат ветеринар др Зайрянов.
Истинска еуфория настъпи, когато гвоздеят на сбирката бе свален от огъня с приятен кафеникав тен и предизвикващ глад аромат. Чевермето стана перфектно, за което трябва да благодарим на башчевермеджията Красимир Ралев. Около агнето се проведе истинска малка война за мръвки, но имаше за всички и, надявам се, няма недоволни. Последва гонене на самодиви и таласъми, ама май по-скоро на самодиви. Първите са красиви и руси, а вторите дребни и грозни, така че е разбираемо защо самодивите се ползваха почти с цялото внимание. Имаше и прескачане на огъня, а после сладки разговори около него на топло. Така, стигнахме до най-дискутираната част от сбирката във форума, играта на филми между клубовете. Ей сега ще кажа истинския резултат, който е краен, окончателен и не подлежи на съмнение и промени. А той е безапелационна победа за клуб “Уибробия”. Всичко това се проточи до не чак толкова малките часове на следващия ден и затова тук хроникьорът има малки пропуски. Но те не са от значение.
Ден последен 23 юни, човек и добре да се забавлява, идва неделята, а след нея и понеделникът. Най-тъжният ден. Ставането отново бе проблем за повечето присъстващи, дали от тежката вечер, дали от това, че не им се напуска това прекрасно място... знам ли? Проведе се търга на книги и Антон Стаматов официално закри “Таласъмия” 2002. Като краен резултат мога да кажа следните цифри: Присъстваха над петдесет и пет човека, бяха изпити четиристотин бири, бяха изядени около триста и петдесет кебапчета и кюфтета и едно агне. Според мен се получи много добър фестивал, с отличен баланс между официалната и неофициалната част на програмата и всичко беше кратко, стегнато и без излишни разводнявания. Надявам се, че ви е харесало.
Догодина заповядайте!

 
БУЛГАКОН
   Булгакон 2002
Европейски
   Евроконът в Хотеборж
Други
   Info for Orphia
   Таласъмия 2002