брой: 4 2005
МАХАЛОТО НА ФУКО
Умберто Еко

Умберто Еко е един от знаковите интелектуални писатели на 20-ти век. Някои го причисляват към фантастите, други се обиждат от такова твърдение. Аз лично смятам, че той е просто фантастично интересен писател. А за останалото преценете сами по фрагментите, които ви предлагам.(А.П.С.)

Умберто Еко „Махалото на Фуко” (фрагменти):

Бар "Пилад" беше по това време свободна територия, галактическа кръчма, където извънземните от Офиулко, които обсаждаха планетата ни, се срещаха без конфликти с хората на Империята, които патрулираха в околоземните пояси. Беше един стар бар край Каналите, с цинков тезгях, билярд и клиентела от ватмани и местни занаятчии, които рано сутринта идваха да гаврътнат по едно бяло. Някъде към шестдесет и осма и през следващите години "Пилад" стана "Рикс Бар", където на една маса играеха карти студентът бунтар и журналистът от буржоазния вестник, който след приключването на броя отиваше да удари едно малко, докато първите камиони вече тръгваха да разпространяват лъжите на системата.
==================================
Разговор в бара между издатели:
...Има четири типа хора – кретени, дебили, глупаци и луди.
И така. Кретенът изобщо не говори, лигави се, получава гърчове. Залепя си сладоледа на челото, защото не си улучва устата, никакви координирани движения. Влиза във въртящата се врата срещу движението.
- А как успява?
- Той успява. Затова е кретен. Не ни интересува, веднага се разпознава и никога не ходи по издателствата. Толкова за него.
- Ясно.
- Дебилът е по-сложно нещо. Той е социално поведение. Дебил е този, който винаги говори извън чашата.
- В какъв смисъл?
- Така. - И бодна показалеца си към цинка, встрани от чашата си. - Иска да говори за това, което е вътре в чашата, но каквото и да прави, говори извън нея. Ако искате с по-прости думи, дебил е този, който прави гафове, пита ви как е милата ви съпруга, когато тя току-що ви е напуснала. Става ли ясно?
- Става. Познавам доста такива.

- Дебилът е много търсен, особено в светските среди. Притеснява всички, но после дава храна за разговори. В положителната си форма става дипломат. Говори извън чашата, когато гафът е направен от други, успява да измести темата. Но той не ни интересува, никога не е творческа личност, работата му е вторична и следователно той не предлага ръкописи на издателствата. Дебилът не казва, че котката лае, а говори за котки, когато другите говорят за кучета. Греши правилата на разговора и когато греши сполучливо, е неотразим. Мисля, че е от видовете, които са на път да изчезнат, главен носител на буржоазните добродетели. Необходим му е един салон.
- Дебил е например Жоашен Мюра, който строил своите офицери за преглед и вижда един с много отличия, от Мартиника. "Вие негър ли сте?", пита го. "Тъй вярно, господин генерал!", отговаря му оня. А Мюра: "Браво, браво, дерзайте!" И така нататък. Разбирате ли? Извинете, но тази вечер празнувам едно историческо решение в моя живот. Престанах да пия. Още едно? Не ми отговаряйте, карате ме да се чувствувам виновен. Пилад!
- А глупакът?
- О, глупакът не греши никога в поведението си. Греши в разсъжденията. Той казва, че всички кучета са домашни животни и всички кучета лаят. Но че и котките са домашни животни и следователно лаят. Или пък че всички атиняни са смъртни, всички жители на Пирея са смъртни, следователно всички жители на Пирея са атиняни.
- Което е истина.
- Да, но случайно. Глупакът може да каже и нещо вярно, но вследствие на погрешни разсъждения.
- Могат да се казват и грешни неща, стига разсъжденията да са правилни.
- И слава Богу! Иначе защо ще се мъчим да сме разумни животни?
- Всички големи антропоморфни маймуни произлизат от по-низши форми на живот, но хората също произлизат от по-низши форми на живот, следователно всички хора са големи антропоморфни маймуни.
- Не е лошо. Вече сме на прага, на който подозирате, че нещо не е в ред, но ви е необходим още труд, за да докажете какво и защо. Глупакът е изключително опасен. Дебилът веднага си личи (а да не говорим за кретена), докато глупакът разсъждава почти като нас, само с незабележимо отклонение. Той е майстор на паралогизмите. Няма спасение за редактора, ще му трябва цяла вечност, за да го открие. Публикуват се много книги на глупаци, защото при първия контакт изглеждат убедителни. Пък и редакторът не е длъжен да разпознае глупака. Академията на науките не успява, че той ли?
- Не успява и философията. Онтологичното доказателство на свети Анселм е глупаво. Бърка съществуването в мисълта със съществуването в действителността.
- Да, но е глупава и противната теза на Гонилон: "Аз мога да мисля за един остров в морето, дори ако този остров не съществува." Бърка мисълта за възможното с мисълта за необходимото.
- Битка между глупаци.
- Разбира се. И Бог се забавлява като луд. Пожелал се е немислим само за да докаже, че Анселм и Гонилон са глупаци. Каква върховна цел за Сътворението, нещо повече, за самия акт, по силата на който Бог желае собственото си съществуване. Всичко с цел да се изобличи космическата глупост.
- Обкръжени сме от глупаци.
- Няма отърваване. Всички са глупаци, с изключение на вас и мен. Дори, за да не ви обидя, само на вас.
- Това има нещо общо с доказателството на Гьодел.
- Не знам, аз съм кретен. Пилад!
- Но сега е мой ред.
- После ще делим. Епименид Критски казва, че всички критяни са лъжци. Щом той, който е критянин, го казва, а познава критяните добре, значи е истина.
- Това е глупаво.
- Свети Павел. Посланието до Тит. И после: всички, които мислят, че Епименид е лъжец, не могат да не вярват на критяните, но критяните не вярват на критяните, затова никой критянин не смята, че Епименид е лъжец.
- Това глупаво ли е, или не?
- Сам решавайте. Казах ви, че е трудно да се открие глупакът. Един глупак може да получи и Нобелова награда.
- Чакайте да помисля... Някои от онези, които не вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, не са фундаменталисти, но някои фундаменталисти вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, и затова никой от тези, които не вярват, че Бог е сътворил света за седем дни, не може да бъде фундаменталист. Глупаво ли е, или не?
- Боже мой! Тук е мястото да се спомене името Му. Не зная. А вие как мислите?
- Във всички случаи е глупаво, дори и да е вярно. Нарушава един от законите на силогизма. Не могат да се правят обобщения от два частни случая.
- А ако вие сте глупакът?
- Щях да бъда в добра компания на съмишленици.
- Е, да, глупостта ни заобикаля. А може би поради някаква логична система, различна от нашата, нашата глупост е тяхната мъдрост? Цялата история на логиката се състои в това да дефинира едно приемливо понятие за глупост. Прекалено сложна задача. Всички велики мислители са глупаци един за друг.
- Мисълта като систематизирана форма на глупостта.
- Не. Глупостта на една мисъл е несистематизираната форма на друга мисъл.
- Мъдро. Вече е два, след малко Пилад затваря, а ние още не сме стигнали до лудите.
- Стигаме. Лудият веднага се разпознава. Той е глупак, който не знае триковете. Глупакът се мъчи да докаже своята теза, има изкривена логика, но все пак има логика. Докато лудият изобщо не се интересува от логиката, действува с къси съединения. За него всичко доказва всичко. Той притежава своя идея-фикс и всичко, което му попадне, е добре дошло, за да я потвърди. Лудият се разпознава по свободата, с която се отнася към задължителните доказателства, по лекотата, с която получава просветления.

--------------------------------
име на файла: Абу (аз кръстих
този фрагмент „поема за персоналния компютър”, героят на Еко е кръстил компютъра си Абу)
_________________________________________________________
О, каква прекрасна късноноемврийска утрин. Началото бе словото, удари ли камбаната, все питам за какво. Точка и отначало тръгва сам. Проба, проба, проба, едно, две, три. Ако имаш програма, можеш да правиш анаграми, ако си написал цял роман за един герой от юга на име Рет Бътлър и за едно капризно момиче на име Скарлет и после съжаляваш за това, трябва само да дадеш команда, и Абу променя всички Рет Бътлър в принц Андрей, всички Скарлет, в Наташа, Атланта, в Москва, и си написал война и мир.
Абу сега прави следното, написвам тази фраза, давам команда на Абу да промени всяко "а" в "ака" и всяко "о" в "ула" и се получава нещо като финландски.
Акабу сегака пракави следнулатула: накаписвакам такази фраказака, дакавакам куламакандака нака Акабу дака пруламени всякула "ака" в "акакака" и всякула "ула" в "улака" и се пулалучакавака нещула какатула финлакандски.
О, радост, о, шемет на различието, о, мой идеални читателю\писателю, подвластен на идеалното безсъние, о, бдение за финеган, о, нежно и добро създание.
Не ти помага да мислиш, помага ти да мислиш за него. Една напълно духовна машина. Ако пишеш с паче перо, трябва да дращиш по скъпата хартия и да топиш в мастилото час по час, мислите се наслагват, китката не успява да ги проследи; ако пишеш на обикновена машина, буквите се застъпват, можеш да действуваш, но не със скоростта на твоя синапсис, а само с ритъма на механизма. Докато с него (с нея?) пръстите творят, мисълта докосва клавиатурата, лети на златни криле...
Ас ега пишас затворени оки, взяма мгози тексти давам команда на смпютъра да повторуе грештата ки, нж тжози път го коригира хи някряь тжй си поавш
Сега пък писах със затворени очи, взех този текст с правописни уродливости и дадох команда на компютъра да повтори грешката си, но този път с корекции, и накрая той се появи съвсем правилен, съвършен.
Можех да променя решението си и да изтрия текста: оставям го само за да покажа как върху екрана могат да съжителствуват "е" и "трябва да е", възможност и необходимост.Бих могъл също така да извадя ужасния текст от видимия на екрана, но не и от паметта, запазвайки по този начин архива на своите действия и лишавайки всеядните фройдисти и виртуозите на вариантите от удоволствието да правят догадки, да упражняват занаята си и да се радват на академична слава.
По-добре е от истинската памет, защото тя се научава, макар с цената на усилено упражнение, да помни, но не и да забравя. онези дворци с големи стълбища, със статуи на воини, които извършват отвратителни злодеяния спрямо беззащитни жени, и след това с коридори, стотици стаи, всяка с фрески, изобразяващи чудеса, неочаквани видения, бурни приключения, движещи се мумии, тъй че всеки образ, запечатан в паметта ти, за теб се свързва с някаква мисъл, категория, елемент от космическата система, направо с някакъв силогизъм, вътрешен софизъм, с вериги от апофтегми, поредици от хипербатони, розетки от симплокии, балети от морфонеми и инварианти, изразими логоси, йерархии от стоихеи, обеми от паралелопипеди, паралакси, хербарии, генеалогии на родословни дървета, така че ти стигат, за да се върнеш мислено към своите видения и за да възстановиш веднага великата верига на битието, защото туй всичко, що в ума ни се разлиства, бе разумът събрал в едничка книга и Пруст се оказва смешна работа. Но когато заедно с Диоталеви решихме да създадем нещо като ars oblivionalis, не успяхме да намерим правилата на това изкуство.
Напразни усилия, човек може да търси изгубеното време, вървейки по нетрайни следи, като Палечко в гората, но не може умишлено да загуби намереното време. Палечко се връща винаги към своята идея-фикс. Не съществува техника на забравянето, още сме в стадия на случайните естествени процеси, мозъчни нарушения, амнезия, или пък на налучкването, знам ли, например пътешествия, алкохол, сънна терапия, самоубийство.
Докато Абу може да ти даде дори дребни локални самоубийства, временни амнезии, безболезнени афазии.
КЪДЕ БЕШЕ СНОЩИ, Л.
Да, любопитни читателю, ти никога няма да научиш, но този недовършен ред по-горе, който гледа към нищото, беше началото на едно дълго изречение, което наистина написах, но което после пожелах да не съм написал (и дори да не съм помислил), защото дори ми се искаше това, което съм написал, изобщо да не се беше случвало. Достатъчна ми беше една команда и млечнобялата слуз се разпростря върху целия нежелан блок, натиснах "изтриване" и, шшшшшт, всичко изчезна.
Но не ми стига. Трагедията на самоубиеца е в това, че едва-що скочил от прозореца, между седмия и шестия етаж, той размисля: "О, ако можех да се върна!" Не може. Никога не се е случвало. Пльос. Докато Абу е снизходителен, разрешава ти да се отметнеш, още можех да си върна изчезналия текст, ако навреме натиснех клавиша за възстановяване. Какво облекчение. Само при мисълта, че ако желая, мога да си спомня, веднага забравям.
Никога вече няма да играя на унищожаване на вражески корабчета с трасиращи снаряди и после чудовището да ме изяде. Тази игра е по-интересна - унищожаваш мисли. Създаваш сам цяла галактика от хиляди, милиони астероиди, един след друг, бели или зелени, да бъде светлина, първият взрив, седем дни, седем минути, седем секунди и пред очите ти се ражда един свят в състояние на безконечно разтапяне, където не съществуват нито точни космологични линии, нито темпорални връзки, където обратно на разните numerus Clausius човек може да се върне и във времето, буквите се появяват отново и отново, невъзмутими, надникват от нищото и послушни се връщат в него, а когато извикваш, свързваш, изтриваш, се разтапят плазмоподобни в естествената си среда и това е една подводна симфония от меки сливания и разкъсвания, един желатинообразен танц на самопоглъщащи се комети, подобни на щуката от филма "Жълтата подводница", натискаш клавиша с пръст и непоправимото започва да се плъзга назад към една лакома дума и изчезва в нейната паст, тя го изсмуква шлъ-плъ-плъ, мрак, ако не спреш, ще се самоизяде, ще надебелее от своето нищо като Чешайърския котарак на Алиса.
А ако напишеш това, което благоприличието не позволява, всичко отива в дискетата, записвам кодовата дума и никой няма да може да я прочете, екстра работа за тайни агенти, пишеш посланието, запазваш го и го заключваш, след това си пъхаш дискетата в джоба и си свиркаш, и дори Торкемада не може да разбере какво си написал, само ти и другият (Другият?). Ако пък те изтезават, ти се правиш, че си готов да признаеш, че изчукваш думата, а вместо това натискаш оня клавиш и посланието го няма.
Ох, бях написал нещо, но без да искам, с палеца докоснах друг клавиш и всичко изчезна. Какво беше ли? Не помня. Зная само, че не разкривах никакво послание. Но в бъдеще, кой знае?...
__________________________________________________
 
Книгосъбития
   Нова турска НФ
Писатели
   А.Стругацки на 80 г.
Бълг. автори
   Икосаедри
Преводи
   P L A N E T F
Прочетохме вместо вас
   Махалото на Фуко