брой: 4 2005
Труден избор
Иван Петров

Анета стоеше колебливо пред зоомагазина. Беше изпаднала в екзистенциална криза. Трябваше да си избере домашен любимец. А изборът съвсем не беше лесен. Психологът й беше препоръчал да избягва мисленето и изправянето пред избор, защото това означаваше натоварване, което няма да може да издържи. Учените отдавна бяха доказали, че мисленето съкращава живота, защото така човек се концентрира върху проблемите. А когато мислиш за нещо лошо, това те изтощава, това те омаломощава, това те изхабява. За изправянето пред избор да не говорим. От една страна създаваше погрешното впечатление, че нещата зависят от теб, от друга че възможностите могат да се скалират по важност, третото най-голямо заблуждение беше, че все пак съществува относително правилен избор. Учените отдавна бяха доказали с множество опити, че правилен избор няма, а има усещане за правилен избор. А в общи линии всяка възможност беше грешна в една или друга степен. Зависеше колко грешна възможност ще избереш – фатално грешна или поправимо грешна. Въобще човек не можеше да взема правилни решения, защото не беше експерт в почти нищо и всичко, което предприемаше беше грешно в една или друга степен.
Анета беше изправена пред нелекият избор какво домашно животно да си избере, защото психологът й го беше препоръчал. А психологът й го беше препоръчал, защото изненадващо откри, че коефициентът на реалност при Анета беше прекалено висок. Това не беше нормално. Не и при такъв объркан свят. Не и при момиче с такова високо обществено положение.
- Анета, какво става с теб? – беше попитал ужасено психологът.
- Защо, какво да става с мен? – попита учудено Анета.
- Коефициентът ти на реалност е прекалено висок! Да не би да си мислиш за реалните проблеми на човечеството? – попита разтревожено психологът
- А защо не? – попита на свой ред Анета.
- Анета, шегуваш ли се! Не трябва да мислиш прекалено много за проблемите на човечеството. - Всъщност не трябва да мислиш за тях въобще. Защото са нерешими. Защо трябва да хабиш младостта си, енергията си и нервите си за неща, които не можеш да се промениш? Не разбираш ли, реалността не е полезна. Та само създава фалшивото чувство на информираност. Но в действителност не те информира, а само те обърква.
- А какво трябва да правя? – попита Анета учудено.
- Как какво? Да я игнорираш! Да я забравиш. Да гледаш позитивно на живота. Виж какво Анета! Учените отдавна са доказали, че човечеството ще изчезне. Ще се съгласиш с мен, нали?
- Да! – замисли се Анета. – Рано или късно ще изчезне.
- Именно! – възкликна възторжено психологът. – Има ли значение дали това ще стане след 200 години или след 200 000? За теб не, нали?
- Да, като че ли е така – замисли се Анета. – аз при всички случаи ще съм умряла.
- Абсолютно – каза психологът. – Дори и в най-песимистичният случай няма да доживееш края на човечеството. Тогава какъв е смисълът да се вълнуваш от реалността. Има толкова много неща, които са много по-важни от реалността. Има толкова много неща, които са по-интересни то реалността.
- Май си прав – замисли се Анета.
- Разбира се, че съм прав. Анета, не мога да гледам толкова хубаво и младо момиче да се изхабява, мислейки за нерешими проблеми. Отиди вкъщи, изкъпи се, прави секс с приятеля си и си вземи един домашен любимец. Гледай някой сериал ако искаш. Това е страхотна имитация на реалността и не е натоварваща. Ще си прекараш страхотно. Но си избий реалността от главата. Тя няма да направи живота ти по-лесен. Просто се откажи.
- Значи викаш да си взема домашно животно, а? – попита несигурно Анета.
- Ооооо, да! Вземи си някоя животинка, която да те спасява от реалността. Сега не казвам каква трябва да е тя. В никакъв случай не искам да поемам отговорност. Има си хора за това. Но идеята ми е, че трябва да бъдеш свободна. А реалността не може да те направи свободна. Мисленето не те прави свободно. Нещата, които изискват усилие не те правят свободна. Абстрахирай се от тези глупости и се наслаждавай на живота.
- Прав си. – Така ще постъпвам вече. – Възкликна напълно убедена Анета.
- И повече не искам да виждам Коефициент на Реалност по-висок от 0,1, нали?
- Да – каза Анета и реши да промени живота си.
Отиде при майка си и попита какъв домашен любимец да си вземе, като премълча факта, че е мислила, стараейки се да не се дискредитира пред майка си.
- Оооо, Анета. Идеята да си вземеш домашно животно е страхотна. Аз съм изцяло “за”.
- А какво домашно животно трябва да си взема според теб – попита Анета с надеждата, че ще избегне опасността от избор и ще си спести куп главоболия.
- Ами има две основни възможности. За дама с твоето положение естествено. От една страна животно от Земята – да речем бяло зайче, което е класическият избор. Който правят дами с вкус. Дами, които знаят какво искат от живота. Дами изискани и елегантни и най-вече ухажвани дами.
- Звучи много добре – ентусиазирано каза Анета – Сигурно това ще взема.
- А другото е извънземно домашно животно. Това е изборът на напредничавите, на момичетата, които са устремени напред в бъдещето. Това е изборът на новаторите, на мечтателите, на момичетата, които нямат граници на въображението. На момичетата, които не могат да бъдат спрени от бариерите на традиционализма. Това кое ще разбереш зависи от теб. Естествено сигурно се досещаш, че ако вземеш земно домашно животно ще бъдеш жестоко подигравана от притежателите на извънземни домашни животни, а ако вземеш извънземно – ще бъдеш жестоко подигравана от притежателите на земни. Вярвам, че ще направиш верният избор и няма да разочароваш семейството – каза майка й, като отказа категорично да й подсказва кой е правилният избор.
Анета беше силно разстроена. Беше изправена пред истински избор. Трябваше да избира и то между две възможности, като решението й можеше да се окаже съдбоносно за бъдещето й. Ако избереше извънземен домашен любимец съществуваше сериозната опасност майка й да реши, че Анета е прекалено своенравна и че може би хойка с всякакви пройдохи и нехранимайковци и кой знае какви работи прави с тях в тъмните доби. Да не говорим как пък щяха да й се подиграват традиционалистите. Ако пък избереше земен домашен любимец имаше сериозна опасност майка й да реши, че тя е прекалено голяма традиционалистка и в нея няма капка живец и новаторство. Щяха да решат, че е прекалено обикновена за момиче от нейната класа. Въобще решението й можеше да бъде катастрофално от всяка възможна гледна точка. Точно затова психолозите помагаха на хората, опитвайки се да ги спасят от всеки възможен избор, който щеше да им навреди. Всъщност учените установиха, че хората винаги са бягали от вземането на решения и от поемането на отговорност. Това, разбира се, е съвсем естествено. За всяко нещо си има експерти. Нека те си блъскат главите. И те, който са професионалисти не вземат решенията лесно, пък какво остава за необразованите хора. Та хората винаги бяха бягали от отговорност и щяха да го правят занапред. Защото бягането от отговорност е по-лесно, а най-естественото нещо за човек е да търси лесното решение. А избирането на лесното трябваше да се поощрява. Затова и изборите бяха отменени официално. Това беше цивилизационният избор, който направи човечеството. Това естествено не значеше, че човек не можеше да участва в партийни избори или да избира измежду хилядите стоки, който го примамваха непрекъснато. Разбира се, че той продължаваше да го прави. Но вече не се нуждаеше от себе си и само от себе си, за да го прави. Вече можеше да използва Частният Избирател, позиция на човек, който можеше да поема отговорност срещу много високо заплащане. Защото носенето на отговорност изисква висока цена. Направо огромна. Защото ако човек сбъркваше фатално вследствие на съвет на Частният Избирател, този който попадаше под ударите на закона беше Частният Избирател. А и работата на Частният Избирател не беше лесна, защото той трябваше да избира за кой трябва да гласува клиентът му, какво да яде, как да се облича, с кои приятели да излиза, как да мисли, как да изглежда, как да говори, какво да мечтае и всякакви други умопобъркващо много избори. Затова Частният Избирател беше най-скъпо платената позиция на Земята.
Анета нямаше Частен Избирател все още. Майка й и беше обещала, че ще има чак след като докаже, че не може да бъде самостоятелна. А сега Анета беше в много затруднено положение – трябваше да избира. И сякаш положението нямаше изход.
Анета прелисти замислено вестник “Лична Мелодрама”, мислейки си за прекалено високият й Коефициент на Реалност, както и за нелекият й избор. В този момент попадна на страниците за лична изповед. В този момент решението на нейният проблем вече беше готов в главата й. Ами, да. Щеше да публикува нейният проблем в “Лична Мелодрама” и щеше да помоли читателите да кажат своето мнение, при това без да вземат каквото и да било решение и без да поемат каквато и да било отговорност. Накрая щеше да избере преобладаващото мнение и щеше да избегне каквато и да била отговорност за своето решение. Защото решението щеше да бъде взето от друг.
Днес Анета се наслаждава на своят извънземен домашен любимец, много е щастлива и изобщо не се вълнува от истинските проблеми на човечеството. Майка й също много се гордее с хитростта на дъщеря си и то дотолкова, че с радост се съгласи да и наеме Частен Избирател.
Колкото до домашното животно, то наистина е много изостанало в развитието си. Поставено в лабиринт то все още избира накъде да тръгне и изследва всички възможни пътища, с което доказва за пореден път теориите на учените, че именно това разделя животните от хората в тяхното развитие досега – правото на избор.
 
Разкази
   Домашен любимец
   Труден избор
   Ивънземен любимец
Портрети
   Hans Verner Sahm