брой: 4 2005
Извънземен домашен любимец
Дилян Благов
Трудно е да запазиш разсъдъка си, когато разбереш, че не съществуваш.
Не, не се оправдавам, разсъдъкът си ми е наред.
Аз пък смятам, че ми няма нищо.
Да, знам, че не е съвсем точно... Знам, че всъщност съм реален, обаче...
Ама нали това се опитвам... Как да ти обясня, като все ме прекъсваш!
Гледай сега, Гаргунът може да не е виновен, обаче...
Добре, добре! Само ако млъкнеш, ще започна отначало! Ето, почвам, почвам!
Спомням си следното. Една нощ се събудих изведнъж и установих, че Гаргунът ме гледа втренчено в очите от около 2 сантиметра разстояние... Стреснах се, естествено!
Не, не ме е докосвал с мустаци, достатъчно далече беше... Сигурен съм, естествено! Събудих се от погледа му! Гледаше ме сякаш е разумно същество и не мигваше. Имах чувството, че ме изучава...
Не си внушавам! Искаш ли да чуеш по-нататък или не?!?
Добре. Така. Дръпнах се инстинктивно назад, а той не помръдна. Изпуснах нервна въздишка и реших да се успокоя. Обаче не стана така. В погледа на Гаргуна имаше нещо различно, нещо плашещо. Вгледах се в очите му без да се усетя и там... там видях истината... Втресе ме. Разтреперих се. Помислих, че откачам. Скочих рязко назад и паднах от леглото. Тогава не усетих, че съм се ударил, но после адски ме боля кракът три седмици. Така се бях... Добре, добре, няма да се отклонявам. Разбрах, че искаш накратко...
Защо ми го е показал ли? Струва ми се, че просто се беше унесъл и не се прикри навреме. Или пък е решил, че може да ми се разкрие... Или не е като другите... Със сигурност не е като другите, той е единствен и неповторим! Той си е МОЙ и е най-хубавият! И все пак не мога да се примиря, че съм играчка на един Гаргун... Не мога.
Каквото щеш мисли! Нали си роден от майка и баща, лесно ти е!
Не, не е същото! Едно е да си първо поколение реален, да си направен едва ли не вчера от нищото, друго е да си второ, трето или десето хилядно, да имаш реални родители, дядовци, баби, братовчеди...
Различно е, като ти казвам! Питай щатците, нали са ти за пример! Отнасят се нормално с хората едва ако са поне второ-трето поколение щатци, иначе ги третират като второкласни натрапници... Знам, че тук не е Щатите, и слава Богу, но просто искам да разбереш как се почувствах... Хайде, ако не знаеш, че си измислен току що, а си мислиш, че си останал сам на света, иди-дойди, но ако знаеш истината, е ужасно да останеш със здрав разум...
Какво нататък? Веднъж като беше започнал, Гаргунът ми разкри всичко. То нямаше какво толкова – просто ме беше измислил с целта да се настани в живота ми като домашен любимец... Внушил ми беше, че съм го взел от приятели да го отглеждам... Признавам, измислил ми е цялостно минало, и то добро, не мога да се оплача. Ами ако ме беше създал безотговорен, безчувствен, грозен, глупав или нещо такова? Благодарен съм му за това, наистина...
Недей да съдиш за мен, без да ме познаваш! Ти знаеш ли, че не съм сторил нищичко на нито един човек, а? Знаеш ли, че много често пострадвам, задето помагам на някого? Блъскала ме е кола, когато спасих един дядка от катастрофа, ял съм бой от мутра, задето отървах едно дете от дебилния му син, гладувал съм, за да нахраня някоя гладна бабичка... А колко хора заслужават да им се помага, а? Ти ми кажи, пък тогава съди!
Добре, добре... Връщам се на Гаргуните...
Не знам защо и как го правят! Никаква представа нямам! Може би сме им необходими, за да ги пазим от опасности, все пак са малки и слаби в сравнение с другите домашни животни... е, кокошките и другите по-дребни не ги слагам в сметката – едва ли и те си измислят сами собствениците. Нямат такива способности...
Не, не им знам историята! Ами просто не ми е разказал нищо от нея! Единствено знам, че са дошли отнякъде, където не са могли повече да живеят. Вероятно от друга планета...
Не знам коя! Съвсем бегло ми загатна за това. И не се учудвам, че не са могли повече да живеят там. Нали виждаш какво е положението и при нас, от домашни животни не остава място за хората... На запад са се усетили по някакъв начин и са ограничили популациите им – може пък да са се вслушали в някой като мен, знам ли...
Не, не иска. Пробвал съм. Много неща съм пробвал, но след оная нощ Гаргунът продължи да се държи все едно нищо не е било. Не иска нищо повече да ми разкрие.
Абе как ще е сън бе! Стига си ме прекъсвал, просто слушай! Иначе ще излезем от рамките на двете страници...
Ами, какво направих... Взех да се преструвам пред него, че ми е все едно – продължих да го храня, да го галя, да го пускам при мен в леглото, да му чистя тоалетната... Той обаче усещаше, че нещата не са както трябва – сигурен съм! Ненапразно казват, че Гаргуните притежават свръхчувствителност в някои отношения. Обаче и той се правеше, че всичко е по старому. Продължихме съжителството си като двама лицемери, преструващи се, че са добри приятели. Тоест, станахме като болшинството хора... И все пак го обикнах – неизбежно беше, така ме е създал...
Не, не е съвсем неволно. Донякъде нарочно го оприличих на човек. Често си мисля за него като за нещо, доста по-сложно и непонятно за нас. Не е ли така, като погледнеш? Мислиш ли, че разбираш домашния си любимец?
Казах ти, не си внушавам. Опитах се да запазя хладнокръвие и да не предприемам драстични мерки преди да се уверя, че не съм си въобразил. Започнах да следя хората с домашни любимци... Естествено, че кучета, само тях ги извеждат на разходка! Най-лесно е тях да следиш, с другите е по-трудно.
Ами ако имаш малко търпение, ще разбереш какво общо имат кучетата с Гаргуните. Просто си помислих, че може и кучетата да са такива гадини, нали също се водят домашни любимци. И се оказах прав! Успях да засека няколко кучета в квартала, първоначално бездомни, а после изведнъж си намираха стопани или най-малкото кой да ги храни. Най-често си измисляха бабички, защото вероятно е най-лесно да се впишат в обстановката. Не знам! Може пък да е най-малко енергоемко, или по някаква друга причина...
Да, и това е възможно. Млад човек трябва да си търси работа, за да ги храни, а бабичките все намират какво да им подхвърлят. А младият създава и семейство, което може да изхвърли любимеца навън, както често се случва...
Ами вероятно веднъж измислени, хората повече не могат да бъдат управлявани изкъсо. Все пак им трябва свободна воля, за да оцелеят в човешката джунгла. Та затова така се получава...
Казах ти, не знам! Говоря само за това, което съм видял. Най-напред в моя квартал наблюдавах десетина кучета, около които изведнъж се появяваха хора и започваха да се грижат за тях. В нашия вход например по едно време имаше 5-6 кучета от различни породи... не съм сигурен, че преди това съм виждал хората, които ги отглеждаха! Не, просто не си спомням! Знам, че преди това имаше няколко празни апартамента, включително и този под нас, защото си спомням, че правехме диви купони в студентските години, отдолу беше празно и нямаше кой да ни пречи...
Разбирам, че и това може да е внушение! Но в някои от случаите бях сигурен, че хората се появяват изведнъж. Сигурен бях, казвам ти! Затова реших да действам. В тая държава има прекалено много кучета и всякакви други «питомни» животни. Те просто ни задушават! Защо толкова хора напускат страната – само заради по-добър живот ли? Виждаш, че тук животът е доста хубав – почти няма друго такова място! Може би младите усещат, че тук нещо не е наред, но не могат да разберат какво и в крайна сметка бягат. А бабичките се множат все повече и повече, понеже няма къде да избягат. Сигурно и затова тези гадини предпочитат бабички. Неестествено много станаха!
А, пенсионирали се, друг път. Направи справка колко хора се пенсионират всяка година и с колко се увеличават пенсионерите годишно – ще се увериш сам, че има несъответствие! Сякаш извират изпод земята!
Казвам ти, проверил съм! Нали ти обясних, че дълго време проучвах нещата, докато се убедя каква е работата!
Чакай сега, не прескачай така на друг въпрос. Знам, че няма място, ама... Казах ти, нямам представа защо точно моят Гаргун ми разкри истината. Може би е особено честен и не желае да живея в заблуда, може би нещо е повреден, може би... Не знам! Знам само, че въпреки всичко е най-хубавият Гаргун на света...
Добре, няма да се отплесвам. За да ти разкажа нещата в пълнота, ще ми трябват десетина страници, но щом си казал две...
Накратко, веднага щом се убедих, че и кучетата измислят хора, започнах да действам. Първо разчистих кучетата в моя вход – сега има само още едно, но и него го дебна. Котките са по-трудни – малки са и много се крият, но и на тях им намерих цаката. Няма да ти кажа как, ако ще да ме измъчваш...
После тръгнах из София, а хората мислеха, че Софиянски си върши работата. Започнах да действам на едро. Веднъж напръсках тревата на една поляна със специална отрова и умряха 16 кучета. И едно дете, за съжаление, но покрай сухото понякога гори и суровото...
Не ми казвай колко съм луд! А хората да не би да са стока? Искаш да им помогнеш нещо, поправиш някоя тяхна грешка, а те веднага ти вменяват собствените си отрицателни качества и си мислят, че го правиш от злоба или чувство за превъзходство, или че се заяждаш, или не знам какво. Колко хора познаваш, които нямат задни помисли и с чисто сърце приемат помощ? Да, и ти си такъв, каквото щеш да ми говориш! Ако започнем да спорим за това, накрая да не излезе, че е трябвало хората да премахвам, а не домашните любимци!
Добре, и аз не искам да се разправям на тая тема... пък и ще надхвърля двете страници. Както и да е, моят район на действие се разшири дотолкова, че обхвана почти цялата страна. Дълго време успявах да си върша работата, без да предизвикам вниманието върху себе си. Правех наблюдения върху различни животни – овце, коне, крави и така нататък, и щом установех, че и те измислят хора, започвах да ги унищожавам. Справях се добре – за последните петнайсетина години животните в България намаляха поне 10 пъти. Да, знам, че кравите и овцете са полезни, но...
Как се прехранвах ли? Намерих начин! Дебнех кога някое животно ще измисли човек и после възможно най-бързо влизах в дома му и взимах пари и други ценности, преди още да се е освестил и да е видял какви неща му е измислил любимецът като околна среда. Любимците винаги създаваха готова околна среда за творенията си – говоря за обзавеждането на апартаментите и къщите, както и за разни влогове, спестявания и прочие. Често успявах да взема доста пари още преди собственикът да е разбрал, че ги притежава. Понякога закъснявах малко и той си мислеше, че е ограбен... Да де, всъщност правилно си е мислел, но не е знаел причината... Взимах само колкото да се прехранвам и за съответната екипировка, не повече...
И така, просто продължих 15 години да обикалям страната и да премахвам «питомните» животни. Ако не бях аз, знаеш ли какво щеше да е сега? Почти всяко семейство щеше да притежава поне един домашен любимец и нямаше да има нито една градинка без купища изпражнения, нито пък децата щеше да има къде да играят!
Знам! Знам, че ще трябва постоянно да се занимавам с това, но просто няма начин. Някой трябва да се жертва за другите. Човече, не разбираш ли! Все повече хора са ИЗМИСЛЕНИ! Не съществуват реално, преди някой Гаргун да ги измисли за собствените си цели. Аз не искам да е така! Искам всеки да има родители, семейство, близки, да е истински, да живее истински... Поне доколкото може. А сега гадините създават все повече масови халюцинации като чалга, «Биг брадър», «Макдоналдс», сапунени сериали, наркотици и какви ли не още залъгалки, за да могат измислените хора да запълват с нещо измисления си живот... И да продължават да хранят любимците си...
По какво се познават измислените ли? Ами най-лесно – по тези залъгалки, за които ти казах. Като погледнеш с какво си запълва един човек времето, почти със сигурност ще разбереш дали е измислен. Много от измислените са плод на обединените усилия на групи «питомци» – създават се цели семейства, цели общности... И това вече се е превърнало в нещо като чума, нали виждаш! Гадините задобряват все повече! Някой трябва да ги спре, иначе...
Да, знам, че има много изключения. Аз също съм изключение, слава Богу, че моят Гаргун е свестен... Може би и ти си изключение? Явно има много свестни измежду тях, но ми се струва, че и те страдат от себеподобните си...
Естествено, че не мога да съм съвсем сигурен! Може всички ние да сме измислени, може целият свят да е измислен, може всеки бог да е Върховен Домашен Любимец, измислил всички вярващи в него, знам ли... Но това няма как да се провери, поне засега. А аз действам само по неща, които съм проверил. Просто правя каквото мога...
Напротив, хората в България няма да намалеят още повече! Няма страшно! Достатъчно хора са измислени вече, можем да се оправим и без нови. Освен това, ако успея да намаля числеността на гадините под някаква критична граница, ще спра изтичането на млади хора извън страната. Ще видиш, че нещата ще тръгнат в правилната посока!
Ако щеш вярвай, не те карам насила! Ти сам поиска да ти разкажа. Най-добре е да повярваш и да ми помогнеш, за сам човек работата е трудна, а не съм успял досега да привлека никой друг, нали все пътувам и нямам приятели... Може би и това е работа на моя Гаргун – да ме създаде без приятели, за да ми е по-трудно. Гаргуните са жестоки същества, знаеш! А може и на него да му е това целта – да поразредя онези гадини, които вредят на расата си...
Казвам ти, човече, нормален съм! Трудно е да запазиш разсъдък, когато разбереш, че си измислен, но моля те, не полудявай! Развържи ме, пусни ме да си ходя. Обещавам, че няма да закачам твоя Гаргун. Обещавам! Казах ти, нищо лошо не съм направил на човек, а ти вече знаеш истината и не мога да ти причиня страдание... А ако не ме пуснеш, моят собствен Гаргун ще умре, защото няма да има кой да го храни! Моля те...
Не мога да го убия! Точно него не мога! Опитай се ти да убиеш своя, хайде де! Гаргуните почти винаги успяват да създадат собствениците си така, че да не могат да им посегнат. Другите «питомци» не са толкова умели, тях по-често ги изхвърлят или убиват... Струва ми се даже, че Гаргуните са най-мощните «мислители» измежду всички...
Слушай, наистина те моля, пусни ме, защото животинчето ми ще умре, а аз не мога да понеса това! Тогава наистина ще превъртя и не отговарям какви ще ги върша... Полицията няма да ми направи нищо, вече няколко пъти съм им бил клиент, не се хаби напразно... В психиатрията ме познават като кротък пациент без опасни отклонения, ще ме пуснат веднага. Нямаш избор – освен да ме убиеш, а ти не си такъв човек. Нали не си?
Благодаря ти... Обещах, че няма да закачам Гаргуна ти. Аз държа на думата си, не се притеснявай! Сега трябва да бягам, защото от осем дни не съм хранил моето Гаргунче и храната му е свършила. Имам си специални хранилки, които действат по една седмица... Неизбежно е, и други неудобства са неизбежни, но без жертви не може...
Добре, добре, обещавам, че няма да влизам повече в това село. Въобще няма да го доближавам. Обещавам!
Впрочем знаеш ли, че моят прилича доста на твоя? Пухкав, риж, кротък и любвеобилен... Не, мъжки е, но скопен по неволя. Нали ти казах, че нещо му има – падал е отвисоко навремето и още куца. Наскоро пък се наложи да го оперират и скопят – замалко щеше да умре от запушване на пикочните канали. И една рана имаше, дето не искаше да зарасва и приличаше на рак, но и това му се размина, слава Богу... Горкият, той е страдал много повече от мен...
Много добре си давам сметка, че без него не мога! Това е част от орисията ни, нали...
Добре, давай последния въпрос.
Защо го наричам Гаргун ли? Защото единствен аз знам, че това е истинското име на расата им – той самият ми каза. Всички останали ги наричат котки, но просто не знаят истината...
 
Разкази
   Домашен любимец
   Труден избор
   Ивънземен любимец
Портрети
   Hans Verner Sahm