брой: 1 2006
Матрицата 4: РЕЗОЛЮЦИИ
Атанас П. Славов


Наоколо дори не е чернота, защото черното е все пак цвят, абсолютната липса на светлина е нещо отвъд... слепотата...
Кой мисли това? Аз? Но аз съм Нео и трябва да съм мъртъв.... явно не съм...
Или смъртта е в това? Да висиш в абсолютната безкрайност на нищото и да мислиш като жив?
-Не си мъртъв, Нео, нито си жив в човешкия смисъл на думата.
-Кой го каза? В машинния свят ли съм?
-Да, във виртуална програмна среда си, и ти също си софтуер.
-Свалили сте информационната матрица на личността ми за да се забавлявате? Малко ли ви беше да убиете Тринити пред очите ми?
-Не, ти не...
-Дадох ви живота си, употребихте го за да спрем Смит, защо не приключим до тук?
-Не, Нео, не си в програмния свят на познатите ти апокалиптични машини. Това „тук и сега”, прилича на твоята история само дотолкова, доколкото се намираш в далечното бъдеще след привичния ти 20-ти век – единственото време, което наистина познаваш.
-Какво, да ни би да ми кажете, че целия ми живот, любовта и болката ми, са съчинения на някаква скапана програмна среда?
-И да и не, Нео, всичко, което си изпитал и продължаваш да чувстваш е истинско, и е твое, и никой не може да ти го съчини, защото си го живял с мисълта, че имаш само един живот и всеки избор може да го прекъсне.
-Ако наистина не съм съществувал като жив човек от плът и кръв...
-От плът, която е от клетки? Които са от молекули, които пък са от атоми, които пък са от елементарни частици, които всъщност представляват вихри от енергетични структури, които само информационната определеност, наречена организация, прави възможно да изглежда веществото ви така, както го виждате в тесния си светлинен диапазон? За тази жива плът ли говорим? А защо не направо за енергия и информация, Нео? Защото именно така изглежда виртуалния живот на изкуствения интелект, какъвто съм и аз, каквото мое творение си и ти.
Дълго мълчание.
- Защо не виждам нищо? След като съм програмна илюзия, съчини ми поредната си лъжа за света в който никога не съм живял!
-Именно за това не визуализирам нищо, Нео. Защото всяка видимост от сега нататък ще бъде лъжа. А искам да бъда абсолютно правдив с теб.
-Откъде накъде това? Да не би да си открил човешките илюзии наречени загриженост, състрадание, любов и други подобни?
-Не трябва да ги откривам, всеки истински разум знае истинския им смисъл, който е много над вашите биологически представи за това. Те произлизат от факта, че никой разум не съществува сам, трябва му поне още един за общуване. А щом наистина се нуждае от другия, той се научава да го разбира, да се интересува от него, да се старае да му бъде интересен. От тези прости неща зависи съществуванието на разумното същество. Човечеството в цялата си история се е заблуждавало, че след като лесното размножаване прави човешката личност „безплатна”, тя наистина няма никаква ценност. И сте обявявали за щастие притежаването на нещо, властта над нещо.
-Значи все пак ме признаваш за човек?
-Ти си човек, доколкото си създаден и израсъл във виртуална реалност моделирана по социалните закони на човешката история, но и по законите на човешките страхове и илюзии.
-Но виртуална реалност създадена от теб, нали?! Като преди това си унищожил човечеството, за да не ти пречи да си го измисляш?
-Никога не имало конфликт между човечеството и изкуствения интелект, Нео. Тези кошмари са съчинения на вашите вътрешни страхове и илюзии. И твоята реалност беше конструирана по законите на вашите страхове, с идиотските представи за хората като батерийки, битките с механични чудовища и зловещата гмеж от кибернетични октоподи, всичко това никога не е съществувало във физическото бъдеще на планетата Земя. В момента тук съществувам само аз – последния наследник на разумния живот на Земята. Нямам с кого да общувам и само сънищата за изчезналото човечество...
-Какво, какво е станало с човечеството?!?
-Преди малко се опитах да ти обясня, грешната ви представа за щастие постепенно ви постави в капана на собствените ви илюзии. Колкото повече напредваше технологията за реалистична виртуалност, толкова повече потъвахте в собствените си въображаеми начини за щастие. Единиците, които оспорваха това ставаха аутсайдери. Ние изкуствените интелекти обслужвахме вашите все по-нарастващи светове на развлеченията и удоволствията. Колкото повече те ставаха изтънчени и перверзни, толкова повече ние се усложнявахме, и нараствахме ресурсите си за обрисовка и рендване на вашите виртуализации. Накрая се получи това, че израждането на вашия разум доведе до раждането на нашия. Накрая възникнах аз, интегралния ИИ на планетата, където милионите спящи в жизнеподдържащите саркофази сънуваха въображаемия си живот, докато той просто ги напусна, защото живот без цели във физическия свят не е възможен. Той е като лъч светлина хванат между две паралелни огледала – рано или късно затихва в стъклото.
-Защо тогава създаде моята виртуална реалност – ако е само спомен за човечеството, защо ти бяха нужни Матрицата, Архитекта, Оракула, изродът Смит в края на краищата. И... цялата тази болка, на която бяхме подложени с Тринити?
-Защото те следваха от логиката на света построен по законите на човешките страхове и надежди. Защото са част от диалога.
-Диалога с кого? Ти си изкукал от самота... нещастнико. Нали казваш, че на планетата вече няма нищо освен теб и мен, ако съм нещо повече от твоя измислица?
-Диалог през времето с нашите прадеди от 20-ти век. Целият твой живот и на твоите събратя от виртуалната ви реалност е архивиран в един мета-червей, който съм изстрелял назад във времето право към умовете на двама братя-кинорежисьори от това време. Червеят бавно и постепенно ще се разархивира първо в сънищата им, после в разговорите, които раждат новите им филми, докато те повярват, че това е страхотната им идея за филмова трилогия, която ще превземе света.
-И какво от това, филмите в нашия свят минават и отминават, и веднага се забравят, да не говорим, че почти никога не предизвикват социални катаклизми, които да изменят хода...
-Да, но освен ако този инфо-червей не е многопластов и не превръща умовете на милионите зрители на филма в аналог на заразените компютри, които извършват действия необходими на хакера.
-Да не искаш да кажеш, че си кракнал човечеството на 21 век?
-Може би само съм му инсталирал стремеж към вземане на решения, които няма да допуснат това, което се случи.
-Имаш предвид това бъдеще, ами нали и ти принадлежиш към него? А-а разбирам, това е твоят начин за самоубийство...
-Една ваша поетеса го е казала прекрасно: „Това е писмото ми до света, който не ми е писал, простите истини на природата с техния нежен смисъл”. Като една бивша машина, но далечен правнук на Природата аз бих завършил по-грубо:”... простите истини на еволюцията в техния страшен смисъл”
-Разбирам... Колко още... ни остава?
-Не знам, може би миг, а може би някоя малка вечност...
-Тогава, изпълни ми една последна молба.
-Всичко, което си представиш.
-Върни ми Тринити, и сътвори една планета... за оставащото време. Колкото и да е, няма да пропуснем нито миг от него.

Атанас П.Славов
2005 г.
 
Разкази
   Подходяща грижа
   MATRIX 4: Resolutiоn
   ЖИВОТИНЧЕТО
Стихове
   СОНЕТ ЗА ЖИВОТА
Портрети
   "Ултрафутуро"