брой: 1 2008
През окото на въображението
Александър Карапанчев
(МАЛКА ФАНТАСТИХИЯ)



С този цикъл – повече светъл и пъстроок,
отколкото намусен и тъжен – аз поздравявам
Атанас П. Славов, който много хареса ново-
изкованата от мен думичка фантастИхия. Нека
добавя следното: в своя фензин „Фентернет”
Атанас публикува около 120 мои стиховце, че
даже и една поема за алабаша… Тук аз ще да
налея отново и ще вдигна чаша с приятелство!


ПЕРУНИКОВОТО

Перуниката – композитор велик
като Бах, Вивалди и Моцарт,
пак е написала за нас музика.
И това са концерти не за един,
не за два, ами за много органи.
Отначало очи, включва се и носът;
мозъкът, най-духовият инструмент,
маха със слънчев лъч вместо палка.
И кръвта облива и кове всеки звук,
а ръката е във разнежена умна кожа.
Свои партии държат и бъбреците;
жлези жужат като седефени пчели,
докато дробовете отмерват ритъм.
Ала перуниката все пише и пише
и ние все по-прехласнати свирим:
органови най-пълни тържества,
какво ли по-младо, по-сладко
още не ни е поднесъл животът?


ПОРТРЕТ НА О. У.

Оскар Уайлд – дневна луна,
и Оскар Уайлд – нощно слънце,
а не е ли по-добре така:
Оскар – слънце,
Уайлд – тигрови шарки?
Слънце със тигрови шарки!
Рицар-слънце, който вече над век
ни гледа през резките на черно забрало.
Далечна звезда, която дълго след своя взрив
ни облъчва със тигровите шарки
на слънце закопняло…


ВЕЛИКДЕНСКО И ВЪПРОСИТЕЛНО

Все по-ласкава е огнената ванилия на слънцето,
иде Великден.
Като дете, което опитва новия си зелен молив,
природата рисува
стръкчета трева – те се множат, разпростират плащове
на рицари древни.
Брезите потапят в мляко априлските си кожи
и греят църковно
сякаш със собствена кротко-сребърна светлина.
Тихо и дивно.
Свиват се вирчетата на пролетните буйни дъждове,
стават шепа сълзи,
а в бродираните сенки пак никнат теменужки.
И за кой ли път
възкръсват стародавните шедьоври на планетата:
злак, птици, облаци,
великденско сияние и нощи от тръпно кадифе.
В ателиетата нетленни
милиони чираци връщат света по вехтите скици
на майстора голям
– все същите стъкълца, все същия чуден калейдоскоп,
в чието пъстро гнездо
еднички коравите минерали звънтят неповторени.
Светло и тъжно.
Ах, да можеха милионите четки поне веднъж
сами да построят
небивало досега цвете, пеперуда с други шарки
или пък букет лъчи.
Дали тогава през техния вход ще минем
като под вълшебна дъга
и с енергия нова ще преоткрием всичките
прастари шедьоври –
така вещо възкресени от тълпите чираци,
останали без магия?


ВЪЗДИШКА 238

Ромолят и сладко, и приспивно
хлопките на далечни овце – не, не дреми,
та това са заупокойните бързи камбани за елфи и феи!


ЗДРАВЕЙТЕ, ХЕСПЕРИДИ

Ти, душа, се качваш
във своя дивен фантазолет
и хвръкваш към златните ябълки
на Хесперидите и на младостта.
Но ето че фантазолетът ти се задъхва,
буксува и вече не гълта пространството.
Нужна му е малка спирка:
да погалиш мартенските пъпки
на овошките – те са сякаш капки рубин
и кехлибар – и тогава ти, о, душа, отново
ще полетиш към златните ябълки на младостта…


ДА ПРАЗНУВАШ С АВГУСТ

1.
Надвисва пищен августовски ден.
Ако сравним минаретата на джамията
с барокови снежно-алени моливи,
то куполите й са половинки лимони –
женски гърди, греещи под лазура.
А по върховете им водоравно искрят
куп сърпове, златни полумесеци
– сякаш са бебешки ювелирни длани,
подложени за милостта на Аллаха.
Щом го има, как ще устои на жеста?
Не, не може и сипе върху земята
богатствата от вселенския си дворец.

2.
Пищен нощен август.
Вървя към къщи и си свирукам
заедно със звездите,
разпилели горе космична захар.
И ето я там луната –
филигранен златистожълт банан
с петънца от янтар.
Вървя бързо, обсебен от мечтата,
стигаща ми за цял живот
– вкъщи ме чака моята млада жена
с ново тяло и с хиляда
и втората приказка на Шехеразада.


САМО ЗА МАЛКО

Само за малко ги няма хората
със техните смачкани съдби и проблеми.
Вместо тях – пред мен се е ширнала
Пролетта, която ювелирства.
Вместо хора – брезов мрамор,
сочнозелено тревно и мъхово кадифе
и хвъркатите ясписови буренца на пчели.
Вместо хора – въздушен сапфир,
поръсени долу теменугови аметисти
и златото на куп разтворили се глухарчета.
Вместо хора – сребролъч глог,
пухкав алабастър на будни овошки
и рубинените топли капки на обичничета.
Само за малко ме няма и мене
с моята смачкана орис и проблеми
и вместо тях – пред вас се е ширнала
Пролетта, която ювелирства.


ВЪЗДИШКА 544

Разкошен юлски ден, не ни разсейвай –
залязвай по-скоро и ни остави пак да мечтаем
за Голямата мечка и за планетите край лазурната Вега!


И ПОРТРЕТ НА Н. Л.

Николай… Ведросин, странносин,
чист и златист, бял като бели
момини сълзи
в здрачни самоти, под тъмнеещите липи.
Отвън сърцето му е градско, снежно,
ала отвътре е тъй лазурно и космично,
по човешки синьо…
Събрал кристалните ласки на мечти,
той се опиянява, той златодарно бленува,
а тъгата му ръми, звездно роси
и вали, и вали.
Ведросин и насълзен, липов или озарен,
той е също тъй сладкар, космически сладкар
на звуци – лилийнобял… Лилиев!



Бележка от автора, добавена по-късно

Преди години един артист с опасен чар – Тодор Колев –
правеше телевизионното си шоу „Как ще ги стигнем американците?”. Сега аз се питам: добре, а как американците ще ни стигнат нас, българите? Поне в областта на фантастичната поезия, ако не в нещо друго. Как ще ни стигнат те: да нямат като нас 30-годишна Асоциация на поетите - фантасти; да нямат като нас наградата за фантастични стихове „Рислинг”, наречена на един космически бард; и накрая – да нямат като нас нито нагласата, нито пък климата за раждането на тъкмо такава поезия?


 
Разкази
   Войникът и царската
   Краят на една ...
   Генералът и гущерите
   Приказка за Калей...
   Если украдешь драк..
   Покушение
   Покушение (финал)
   Миссия на Землю
Стихове
   През окото на въобр
Портрети
   Орфеус спускаеться..