брой: 1 2008
Краят на една история
Мартин Петков

Всичко започнало в древни времена. И това е толкова ясно и безспорно, както и че слънцето изгрява само след като е залязло и никога преди това. Другата основателна причина, която не може да бъде подмината с лека ръка е, че всички интересни истории задължително започват в древни времена, в противен случай те биха загубили цялото си очарование и прелест. Та и тази история, за да не бъде обречена на забвение от потомците, започнала някога, някога, много отдавна, в една отдалечена галактика, на една отдалечена планета, наречена с нищо незначещото и същевременно многозначително име Земя.
Неизвестно от къде и незнайно как (историята мълчи по този въпрос, но тя по принцип си знае, кога да мълчи) на тази планета се били заселили хора с изключително богато въображение и неестествено малко проблеми и тревоги. Всеки от тях сам избирал начина си на живот и правел това, което му харесва. Последното, обаче задължително трябва да се разбира не само в сексуалния, а и във философския смисъл на думата. Което ще рече, че тези хора умеели да получават удовлетворение от работата си дори тогава, когато тя на пръв поглед изглеждала безсмислена. А безсмислени работи нямало. Имало такива, които веднага дават резултат и такива, за които било необходимо време, за да може да се осъзнае тяхната значимост и съответно – приложимост. И едва ли на някой ще се стори странно, ако кажем, че тези хора наистина били
щастливи.
Те имали свой Говорител, който притежавал рядко срещаното качество да приема чуждото мнение и да изразява не само общите, но и индивидуалните настроения. Говорителят на щастливите хора бил мъдър и справедлив, нещо характерно за героите от древността, а добре известно е, че когато героите са мъдри и справедливи, тогава и краят на историята не може да не бъде добър. Но...както е още по-добре известно, почти всяка история съдържа поне по едно превратно “но”, което трансформира реда в хаос, преобръща каруцата, променя хода на събитията и се получава така, че накрая представителите на човешкия род са до фантастична степен зашеметени от обрата и могат само да седят, да се гледат с умни погледи, да цъкат с езици и съкрушено да шепнат с отчаяние : “Ех, ако знаехме, че ще стане нещо такова.”
Затова сега ще прескочим безбройните интересни случки, съдържащи се в нашата история и ще преминем направо към характерното “но”. За любознателните ще отбележим, че повечето от историите са описани в небезизвестните Ефоремовски хроники. Също така доста жълти историйки са събрани и в Ханиборейския апокриф, който щеше да бъде жалък пасквил, ако не ни разкриваше една не толкова позната страна от Епохата на Говорителите. Лично аз предпочитам и ви препоръчвам Камненските летописи, отличаващи се с яснота на езика и висота на литературния стил и ви заклевам да не протягате ръка към Записките на дебелия монах. Последните съдържат само безкраен низ от несъстояли се битки и глупави истории за мечове и магии, а е добре известно, че в епохата на Говорителите никой не си е губел времето с изработката на оръжия и считал за обидно дори да си помисли думата магия. Тези, които имали неблагоразумието да се подсетят за скверното слово, били настигани от страшното проклятие на глухите уши, слепите очи и изсушения мозък. Тоест - гледали, но не виждали, слушали, но не чували, мислели, но не измисляли нищо.
Та така – стига толкова библиография, нека направо преминем към края на тази древна история. Това се случило в годината на Големите промени, даващи малък резултат. След цели тридесет лета и също толкова зими всеотдайна служба Говорителят се уморил да приема чужди мнения и да изразява общото настроение. Той решил да се откаже от позицията си на Говорител, да отстъпи мястото на друг и най-накрая да може да си почине. И не просто да си почине, Говорителят не обичал бездействието, а да се заеме и той с работа, която да му доставя удоволствие и да изобрети нещо велико, кой знае, може би перпетуум-мобиле, а може би поне някоя машина на времето от среден клас. Събрал той хората от своята земя и им казал, какво си е наумил. Настъпило объркване. Всички били свикнали със своя Говорител. Сякаш преди него нямало други Говорители и като че ли не било нещо съвсем нормално един Говорител да бъде сменен от друг. Или времената вече не били същите, сигурно епохата на Говорителите отминавала и колкото и да били всеотдайни всички, не се намерил нито един, който да притежава необходимите качества, за да замести последния Говорител.
Дълго си шепнали объркано хората, цели дни продължило тяхното събрание, ала нищо не се получавало. Накрая един млад мъж, който още си нямал конкретно занимание и поради тази причина се занимавал с много неща, се изправил и с леко пресеклив глас заявил:
-Щом не знаем, кой да бъде новият ни Говорител, тогава трябва да си изберем такъв.
-А как ще го изберем?-попитала една жена на средна възраст, занимаваща се с реакциите на неживата природа при избухване на концентрации от антиматерия.
-Ами ще проведем избори.-казал друг.
-Е, как избори?-провикнал се трети-Не можем. По какви правила ще ги проведем тези избори?
-Ами ще си направим държава.-намесил се четвърти-Държавата ще създаде закони и ще проведем изборите, според закона. Там, с предизборна програма, PR-кампания и всичко друго, както си му е редът. Все пак, когато е законно, значи ще има повече тежест и прочее.
От тук нататък редът на изказванията се загубил, но те били приблизително в следния дух:
-Ами да, ТРЯБВА да си създадем държава. И без това сме изостанали много.
-Така де, я ги вижте онези от Плешивите хълмове. Те от кога са си създали ДЪРЖАВА. И цар си имат, и въобще...а ние.
-И ще си изберем не Говорител, ами...нещо друго. Например Триумвират, или пък Император. Е-х-а-а!!!
-Онези от Долната земя отвъд морето също са си направили държава, имат си и граници, и министри, и въобще всичко, както си му е редът.
Е, да, имало и несъгласни с това преобладаващо настроение, но какво можели да направят те, след като, щом се опитвали да кажат нещо, веднага им се задавал страшния диалектико-исторически въпрос : “Значи ти не искаш да допринесеш за общото благо, така ли?”
И започнала да се създава държава. Което всъщност е и краят на историята. Защото всички знаем, какво идва след това – феодализъм и монархии, капитализъм и демокрация, комунизъм и социализъм, авторитаризъм и тоталитаризъм. Не задължително в този ред или в тази връзка, но нима това има някакво значение. А както е известно от съвременния фолклор – ако изборите променяха нещо, тях със сигурност щяха да ги забранят.



 
Разкази
   Войникът и царската
   Краят на една ...
   Генералът и гущерите
   Приказка за Калей...
   Если украдешь драк..
   Покушение
   Покушение (финал)
   Миссия на Землю
Стихове
   През окото на въобр
Портрети
   Орфеус спускаеться..