брой: 2 2009
сборник "С името на Иван Ефремов" посветен на 35 г. клуба
Атанас П. Славов
Предстои излизането на юбилейният сборник "С името на Иван Ефремов" посветен на 35 годишнината от основаването на нашия клуб и 100 г. от рождението на Иван Антонович. Сборникът има три части. Ще представя всяка една от тях с избран фрагмент:

І част: Клубът Иван Ефремов:
Винаги съм смятал, че фантастиката и мемоаристиката не могат да се сливат по никакъв начин. Няма пенсиониран фантаст, фантастът или е сърфист върху вълната на времето или е удавник в дълбоките му води. Нищо, че тези води днес се разляха в крайбрежни блата, където подути трупове продължават да печатат многотомни опуси за Нищото, което изпълва душите им. Много ми се иска този сборник да не бъде възприеман като мемоар, защото спокойното доживяване на дните не е присъщо нито за Ефремов, нито за неговите съидейници. Сражението за ценностите, на които посвети живота си Иван Антонович, продължава, ще продължаваме и ние, старите ефремисти, докато продължава еволюцията...
Атанас П. Славов

ІІ част: Ефремов и България:

ЯРКИЯТ МЪЛВЕЖ НА СЛЪНЦАТА
Александър Карапанчев

Няма да открия Америка, ако кажа, че фантастът Ефремов съчетава в себе си множество блестящи качества. Поразителен размах на въображението и енциклопедичен поглед върху света. Крилат прогностичен дар, научен лиризъм и забележителен усет за грани-цата между усмивката и сълзата. Неслучайно във фантастиката му работи цяла Академия на тъгата и радостта... И все пак у Иван Ефремов пулсира едно чувство, един копнеж на интелекта, пред които се прекланям най-ниско – поривът към звездите!
Мисля, че у никой друг писател от световната литература няма такъв страстен стремеж към далечните слънца на Вселената. Даже заглавията на някои от най-известните му творби са посипани с горещ астрален прах: „Обсерваторията Нур-и-Дещ”, „Звездни кораби”, „Мъглявината Андромеда”, „Сърцето на змията”... Този копнеж води Ефремов в древните геологични епохи, където откопава следи от космически пришълци. Същият копнеж води екипажа на пулсационния звездолет „Телур”, полетял да разгадава енергетичните тайни на огромна въглеродна звезда. И отново той е сюжетен стожер, двигател на индивида и на обществото, съкровен химн в „Мъглявината Андромеда”.
Дори суховатите индекси на планети и светила в тоя роман – като К-2Н-88 например, са обвеяни с поезия, имат собствено излъчване. А колко призивно звучат имената на звездоле-тите, кръстосващи страниците на Майстора! Много от тях са вдъхновени направо от звездните атласи: да си спомним „Алграб” или пък „Лебед”... Да, от звездите идва най-хубавото. Оттам пристига новината за цивилизациите, обединени във Великия пръстен – и тази идея е рожба на порива да се сближат слънцата и слънчевите постижения на разума. Оттам долита и приказното послание, заради което Земята дръзва в Тибетския опит.
И когато му е тежко, един от геро-ите на Ефремов вдига очи към „сияещата слава на Космоса”, дано почерпи от нея нови сили за борба. Иван Ефремов, струва ми се, цял живот е черпил енергия за работа от яркия мълвеж на безбройните слънца. Навярно малцина знаят, че докато е пишел „Мъглявината Андромеда”, той е наблюдавал с морски бинокъл звездите чак „до насълзяване” и после е създавал образ след образ своя шедьовър.
И ако трябва да има подводница „Жул Верн” и лунна ракета „Хърбърт Уелс”, то на съветския фантаст подхожда да се кръсти звездолет. Звездолет с непробиваемо тяло и с безсънни като природата двигатели. Защото този писател е притежавал щастливия талант да издига човечеството към звездното небе. Той е сякаш поет, дошъл от бъдещето, за да ни нашепне колко прекрасен може да бъде нашият земен свят и какви чудеса на сърцето и на ума ни очакват в космическите бездни.

ІІІ част: Вместо послесловие, или коктейл по руски:

Скъпи колеги! Обръщам се към вас така, тъй като аз самият съм участвал в клубното движение от самото му начало – 1982 година. И още тогава си задавах въпроса, на който и до днес не съм получил отговор: защо тъкмо фантастиката, а не друго, непреодолимо тласка хората да се събират, горещо да обсъждат прочетеното, да споделят впечатления, да се опитват самите те да творят? Ако си спомняте, някога много аспекти от дейността на клубовете – преводи, самиздат, разпространение на забранена литература, общуване с чужденци – предизвикваха раздразнение от страна на държавата, обаче ние пет пари не давахме, защото имах-ме висока цел, която просто не можехме да формулираме. Какво ни даваше фантастиката? Интелектуална и духовна свобода? Да, но не само това. Усещането за общност, разбирането, че не единствено ти "желаеш странното"? Да, но не само това. Съзнанието, че фантастиката е последният остров на нормалното в нашия ненормален свят? Да, но не само това. В нея имаше и, разбира се, още има нещо неизразимо, което довежда душата до състояние на тих празник. А какъв ще е този празник, ако приятелите не са край тебе? Поздравявам клуб "Иван Ефремов" с прекрасната зряла възраст и ви желая да сте живи, здрави и цветущи. Добра ви фантастика, момчета!

Андрей Лазарчук



 
Книгосъбития
   сборник "С името ...
   Алманахът “Фантаstik
Писатели
   Фрагменти за Ефре...
Бълг. автори
   Непубликувана изпов.
Прочетохме вместо вас
   Пресата за алманах..
   Афоритми