брой: 2 2009
ФРАГМЕНТИ ЗА ЕФРЕМОВ
Генадий Прашкевич

Писателят Генадий Прашкевич е от Новосибирск. У нас дълго време беше известен като преводач на българска поезия и съставител на стихотворни сборници. Днес той е автор на десетки книги и уникални фантастични разкази в антологии, на фантастологични трудове и носител на множество литературни награди, между които "Аелита" и "Интерпрескон". През 2008-а бе определен за "Сибиряк года" (Сибиряк на годината). За влиянието на Иван Антонович върху развитието му той разказва в два източника: в своята статия "Краят на петдесетте – писмата на И. А. Ефремов" и в обзорната си монография "Червеният сфинкс".

Откъс от статията "Краят на петдесетте – писмата на И. А. Ефремов":
„Оказа се, че съвсем не е задължително да търсим тайните в Индия или пък в Африка (въпреки че те там са достатъчно) – тези велики та-йни са винаги около нас. Прочетете отново "Върхът Подлунний" или "Езерото на пла-нинските духове", или "Диамантената тръба", или "Сянката на миналото", тази мъничка повест, в която е концентрирано такова поразително чувство за необичайност... Зашеметен, покорен от прочетеното, още повече като научих, че Ефремов освен всичко останало е и един от водещите палеонтолози на страната (ние с моите приятели се увли-чахме от тая наука), аз без всякаква стеснителност изпратих до писателя голямо писмо. В него между другото разказвах за варовиците, надиплящи бреговете край малката сибирска река Яя, варовици, изпъстрени със загадъчни вкаменелости. Размиваните от водата брегове се рушаха, загадъчните вкаменелости изчезваха, а на мен никак не ми харесваше една такава безстопанственост към природата.
Времето минаваше, ала отговор не идваше. Бях писал до издателство "Молодая гвардия", пускащо книгите на Иван Ефремов, писмото би могло да се загуби... Започнах вече да го забравям, увлечен от романа "Мъглявината Андромеда", който тъкмо тогава се печаташе в списание "Техника – молодежи", но ето че на моето име пристигна пакет с книги и приложено към него писмо..."

Така между Ефремов и ученика Гена Прашкевич се подхваща многогодишна дружба, която преминава през експедиции и дълги задълбочени беседи. Половин век по-късно в своята книга "Червеният сфинкс" писателят Прашкевич раз-казва следното:
"Аз също запомних Иван Антонович като широкоплещест, красив, пълен и малко заекващ. Поканил ме в Москва след полевия сезон (аз бях още ученик), той ми разреши да нощувам в Палеонтологичния музей, от време на време споделяше с мен разходките си по Болшая Калужская и ми задаваше странни въпроси. Като напри-мер какво се е случило в нещастното семейство на Каренини? Аз отвръщах, че, струва ми се, всичко им се е разминало, наистина Ана Аркадиевна не издържала сполетелите я изпитания, така че напразно старецът Толстой е наченал втората част от романа, можел е изобщо да не я пише. Иван Антонович само загадъчно се усмихваше. Навярно се досещаше, че някога аз ще започна да се връщам към "Ана Каренина" именно заради тази част на романа..."

И отново фрагмент от "Краят на петдесетте...":
"Сборникът "Румбовете на фантастиката" е ново явление, досега не са ми известни негови аналози. Всяка публикация тук е пътешествие в неизвестното, обръщение към онзи Читател, за когото мечтае всеки пишещ. За съжаление такива творци като Ефремов в нашия свят не се появяват често – днес, пак за съжаление, далеч не на всеки писател можеш да пратиш писмо – просто няма да ти отговорят... От тази гледна точка "Румбовете..." са онова писмо до света, в който живя и твори И. А. Ефремов. Човек с шлифован ум и мощна енергия, той формира не една личност около себе си с напрежението на своето силово поле. И нека тези сборници (надявам се, че от тях ще излязат множество) организират съдбата на най-различни литературно надарени хора, за-щото всеки такъв човек е макар и неголямо, но звено от Великия (духовен) пръстен, за който мечтаеше знаменитият съветски фантаст...”

В "Червеният сфинкс" авторът възпроизвежда и един разказ на самия Иван Антонович за срещата му с великия Алексей Толстой:
"Веднъж ме покани в Кремълската болница Алексей Николаевич Толстой. Той умираше от рак на белите дробове. Това стана два месеца преди кончината му. Помня, че заемаше две или три стаи и обстановката по нищо не прили-чаше на болнична. "Разказвайте как станахте писател! – обърна се към мен Алексей Николаевич веднага щом прекрачих прага. – Как успяхте да си изработите такъв изящен и студен стил?" – "Вие ме ласкаете с такова мнение за моя стил – отвърнах аз. – Ако в него наистина има някакво качество, то идва от науката. Та нали непрекъснато ми се налага да описвам изкопаемите, условията на разположение на пластовете, околния ландшафт, утаечните породи, да въвеждам в своите научни статии най-разнокалибрени описания. Професията на геолога и палеонтолога изисква точни наблюдения и умението да се фиксира всичко, което вижда окото..."

Преведе: Атанас П. Славов

 
Книгосъбития
   сборник "С името ...
   Алманахът “Фантаstik
Писатели
   Фрагменти за Ефре...
Бълг. автори
   Непубликувана изпов.
Прочетохме вместо вас
   Пресата за алманах..
   Афоритми