брой: 2 2009
СРЕЩА В РАДИО „ФЕП”
Наталия Маринова

Не, не, изобщо не го търсете насам-натам по пъстрозвучната стълбица на мегахерците! Защото то е и радио, и не съвсем, но нека да разясня този казус подир минутка, когато му дойде редът.
„Ей, кога изтече това време, бе?!” – възкликна Александър Карапанчев, щом го поканих на кратко интервю за новия ни Фентернет. А поводът наистина беше сериозен: двайсет години от гостуването му на „Аелита” в Свердловск (сега Екатеринбург), където тъкмо той, българинът, става първият чуждестранен гост на тоя фестивал и го превръща, тъй да се каже, в международен.
Малко необщителен, но пък без капка звездомания в жилите, Ал. К. отказа да го интервюирам. Бил много зает с други, по-интересни проекти. Обаче ми предостави един реликтов машинопис-заготовка за неговата среща в радио „Христо Ботев”, състояла се наскоро след завръщането му от „Аелита”. Тогава той разговаря в ефир с журналистката Ваня Кубадинска, която в продължение на година-две води предаването си „Радио „ФЕП” 1*. Уви, нейните въпроси не са запазени, а аз не видях смисъл да ги възстановявам със задна дата.
Още същия ден Карапанчев ми помогна да разширя моя материал с няколко вметки извън линия, които събудиха шарени искри в очите му.

В ъ п р о с № 1: – – – – – – –
О т г о в о р: Спомняте ли си великолепния съветски белетрист Павел Петрович Бажов? Една от неговите уралски приказки се нарича „Малахитовата кутийка”, друга – „Господарката на Медната планина”, трета – „Сребърното копитце”, и тъй нататък. Та ето, от Свердловск – града, където се провежда най-големият2 в Стария свят празник на фантастиката – аз донесох малка вълшебна кутийка със спомени. Какво ли няма между нейните блещукащи като руда преградки!
Спомням си ароматната бяла пяна на цъфналите черьомухи и магазините за декоративни камъни, с които е толкова прочут Урал: в искрящите им витрини лежат аметистови огърлици, подобни на ябълки серпентинови мастилници, обеци от розов родонит и вулканично стъкло. Спомням си плеядата уникални музеи на Свердловск – къщите на писателите Мамин Сибиряк и Павел Бажов, четириетажния Геологически музей, може би най-богатия по рода си в Съветския съюз, твърде оригиналния Музей на комсомола3, подреден по принципа на художествените асоциации.
В моята малахитова кутийка със спомени влизат още посещението ми на най-източната граница между Европа и Азия, където (не се изпуска такъв шанс, нали?) стъпих едновременно на два континента; пищните уралски пелмени с говеждо месо или пък алената клюквена салата; вестникът „Вече” – младежки дайджест на съветската и международната преса, чийто първи брой излезе тъкмо по време на празника „Аелита”4.
И все пак най-живите ми, най-вълнуващите мои впечатления са свързани с хората – тоест с гостите и домакините на Свердловск, който доскоро е бил закрит за чужденците град.

В ъ п р о с № 2: – – – –
О т г о в о р: Преди всичко нека поднеса няколко цифри за любителите на статистиката – на „Аелита” присъстваха единайсет писатели и около 1000 любители на жанра, бяха връчени трите най-високи съветски отличия за фантастика5, а пък в литературния семинар за млади автори се изявиха 29 души. Тук веднага се подсещам за чудесния мотор на празника – това е списанието „Уральский следопыт” с главен редактор Станислав Мешавкин.
Журналист с почти енциклопедична ерудиция, завидно чувство за хумор и непресекваща, сякаш вълшебна енергия, през тия дни той успяваше да бъде навсякъде.
Особено интересна бе срещата ми с космонавта герой Георгий Гречко, току-що завърнал се от Съединените щати, където е съдействал за размяната на скафандри. „Братята” американци са дали на съветските специалисти скафандъра на Майкъл Колинз, с който през месец юли точно преди 20 години Колинз участва в първото кацане на Луната. Гречко е виден популяризатор на фантастичния жанр, с любопитство разгледа нашето списание „ФЕП”6 и пожела първият в света непрофесионален космонавт да бъде – какъв, мислите? – непременно запален почитател на научната фантастика!
Не мога да забравя и срещата си с майстора каменорез Виктор Саргин, изработил по собствени проекти всичките 14 досегашни приза за лауреатите на „Аелита”. Може би ще попитате: а какво по-конкретно представляват тези призове? Това са изящни композиции на въображението, които съчетават фантастичните форми на декоративни камъни и метали. Например наградата за принос във фантастиката включва Земята, издялана от яспис и разположена в полусфера от бляскав черен обсидиан, символизиращ бездните на Космоса. Композицията се допълва от неизвестна планета от бял халцедон и една ниобиева звездичка – „като надежда”, подчерта Саргин.
Той ме заведе в ателието си7, където експресно ми показа обработката на скъпоценни камъни. Взе един ахат, разряза го, полира го няколко пъти с различни по сила абразиви и за моя изненада появилите се върху гладката му повърхност шарки очертаха... картата на България! Разбира се, това беше някаква случайност, ала тя още по-силно ме привърза към тайнствения свят на минералите.

В ъ п р о с № 3: – – – – – – –
О т г о в о р: Карнавалът на „Аелита” е свободна творческа изява на многобройните фенове на фантастиката, дошли в Свердловск от над 100 клуба из огромната страна. Най-напред посетителят бива „грабнат” от оформлението на фоайето, грамадно като пещерата на Али Баба. Тук пъстреят импровизирани изложби; там примамват стенвестници с много хумор и гейзери въображение; шумят като малки гари щандове за любителски значки8, печатни издания, маски от всевъзможни подръчни материали. И докато човек вдъхва аромата на фантазията или получава покана да повтори далекоизточните маршрути на Иван Ефремов, във внушителната зала вече се редуват „гвоздеите” на карнавала – лотарията и конкурсите.
На сцената се качват момчетата от групата „Сепулка”, участници в Клуба на веселите и находчивите, които се състезават в три категории: „Шоу интермедия”, „Интервю с извънземен пришълец” и „Звездни войни”. После идва най-колоритната част на карнавала – конкурсът за костюми. И тук съветските приятели на фантастиката бяха пръснали с пълни шепи вдъхновението си.
Имаше награди за най-фантастичен костюм (получи я приказната муцуна на новосибирски сфикс), за най-смешен костюм, за най-изкусно приготвен, за най-оригинален и дори за... за най-настойчив (този приз спечели „невидимят” мистър Грифин на Хърбърт Уелс – елегантно сако, вратовръзка и панталони, които сякаш сами се движеха по подиума и под дъжда на аплодисментите).
Жалко, че лотарията се проточи свръх мяра и така не остана време за танци и за избор на „Мис Аелита-89”. Е, вярвам, че догодина почитателите на хубавите карнавални изненади ще се постараят повече, за да наваксат пропуснатото...



Няколко вметки извън линия:
1/ „ФЕП (Фантастика, евристика, прогностика)” е преди всичко първото БГ професионално списание в жанра, излизало през периода 1988–1991 година. Именно то е командировало Ал. К. тъй надалече.
2/ Естествено тук не става дума за древния Египет, за Омировата Елада или Хетия, а за съвременна Европа, която някога е дала на Америка... американците.
3/ По-късно се разбра, че в тази сграда на музея, наречена Дома на Ипатиеви, през 1918 година е било разстреляно царското семейство. Боже мой, би казал човек за кой ли път, колко и какви непредвидими контрасти се крият из необятната Русия!
4/ Към това изречение могат да се добавят две неща. Границата между Азия и Европа е обозначена с пунктир от бронзови тухли, а тъй като тогава в СССР не се е разрешавал алкохол на обяд, хората пийвали коняк от чайници и чаени чаши – нали все пак порядъкът си е искал своето, поне външно погледнато?!
5/ По онова време тези награди са били три: „Аелита” – всъщност най-престижната, „Иван Ефремов” – за принос в развитието на жанра, и „Старт” – за най-добра книга от млад автор. В по-нови години се прибавят двата приза, носещи имената на големите руски изследователи на жанра Виталий Бугров и Игор Халимбаджа.
6/ Един братовчед на Карапанчев му пошушва, че за момента в СССР има недостиг на сапун. Ал. К. взема в куфара си десетина тоалетни калъпчета, подарява ги на няколко човека в Свердловск и те са от доволни по-доволни. Хубаво, ама докато той интервюира Гречко в спецхотела, където са отседнали и двамата, наоколо нервозно се навъртат главните фактори на списание „Уральский следопыт”: „Хайде, хайде, Саша, давай по-накратко!” После се изяснява, че те много се притеснявали... да не би българинът да връчи някой сапун на два пъти героя на страната Георгий Гречко. Брей, какъв скандал щял да стане за едната бройка!
7/ Ателието на каменореза се оказва просторно подземие, из което в артистичен безпорядък лежат най-разнообразни декоративни камъни. Нашият кореспондент е особено впечатлен от серпентина – подобен на замръзнала змийска кожа, и от авантюрина – светлочервен като вино и обсипан със златисти слюдени искри... Авантюрин, авантюрин: каква красота със символично име!
8/ В едно чекмедже на тавана си Ал. К. е затворил цяла рота от значки. Повечето от тях са съветски – рядко черно-бели, предимно разноцветни като коралови рибки, и фентъзи, и научнофантастични. Има клубни в тесния смисъл на думата или пък общо- значими с посланията си в широкия смисъл (например „Фантастиката – на всички!”). Къде ли другаде човек ще докосне толкова богата колекция от тези почти магически късчета въображение?
9/ На следващата „Аелита” българската група вече включва седем души. Големият сюрприз, който те поднасят там, е брой 1 на чудесната „Орфия” – първия в света англоезичен дайджест за славянска фантастика. За него самият сър Артър Кларк ще каже по-късно: „Ставам на крака пред това списание!” За разлика от нас, българите, които всячески гледаме да не ставаме на крака пред родните си SF & F успехи...

 
Руски
   В РАДИО „ФЕП”