търсене в сайта:
 









Николай Теллалов
Короната на мравките
Беше ранна пролет. През прозореца на хола се виждаха панелните блокове на микрорайона, но се нуждаех от по-различна гледка. Затова излязох на кухненския балкон. Оттук под облачното небе нямаше Град, той свършваше отвъд парапета. Блокът отрязваше и шумовете му – виенето на тролеите, скрибуцането на трамвайното обръщало, ревът и бученето на камиони и леки коли. В следобедните часове полето се огласяваше от детски викове, но засега хлапетата не бяха се върнали от училище и бе тихо, тоест достатъчно тихо, за да се откъсна, да се отърся от присъствието на цивилизацията. Почивах си и пушех цигара.

Нещо ме погъделичка по ръката и чак се стреснах, толкова се бях отнесъл.

Беше мравка. Крилата принцеса на своята дребна раса. Заразглеждах я. След трудния си полет тя се чистеше – приглаждаше антенките си, бършеше прах от главицата си, оправяше крилцата. Приближих китката съвсем до очите си. Мравката беше тъничка, изящна, черна като капка смола, а в крилете ù преливаше бледа дъга, въпреки пълната липса на слънце.

Тъкмо се зачудих не е ли подранила да излети и дори се запитах каква ли съдба очаква малкото създание. Ще загине ли, клъвната от птица, смачкана от нечия обувка, удавена в замърсена с бензин и машинно масло локва? Или ще избегне инсектициди, автомобили и паяжини и ще основе своето малко кралство, което току-виж подир някое друго лято се разрасне до велика мравешка империя, за която никой човек няма да научи... Взирах се в мравката, толкова нищожна и крехка, беззащитна и изоставена от родния мравуняк и си мислех, че природата всъщност е безпощадна и равнодушна към чедата си, но ето тази шестокрака крилата принцеса има своя шанс и достатъчно сили да се справи с какво ли не и даже да постигне неща, които в света на хората са невероятна рядкост... иначе империи и велики държави биха никнали като гъби след дъжд... дъжд... навярно един дъжд би бил сега катастрофа за Нея. Някак съвсем неочаквано аз силно пожелах тъкмо тази мравчица и никоя друга от милионите ù посестрими да оцелее и да успее да извърши това, заради което е полетяла – за първи и последен път в живота си.

И тогава Тя ме погледна.

Наистина. Принцесата обърна главица и черните точки на очите ù се спряха върху лицето ми. Осъзнавах, че това е глупост, че нейните фасети никак не приличат на нашите очи, но не можах да се отърва от убеждението, че в този момент Тя ме различава... и дори ме преценява. А сетне реши и ме избра... и ме призова при себе си.

ІІ
Стоях в рядка гора от невиждано могъщи дървета, корените им излизаха от земята като пипала на кракени с груба и набръчкана слонска кожа. Дънерите литваха в някаква главозамайваща висина, а долу оставаха цели пещерни лабиринти от пръст и огромни корени с провиснали мъхове. Всъщност доста по-късно разгледах тези дървесни чудовища, защото първото, което грабна погледа ми и го задържа незнайно колко време, беше Тя.

Кралицата.

изтегли целият разказ в

Александър Карапанчев
Александър Бурмов
Адриан Лазаровски
Атанас П.Славов
Валентин Иванов
Велко Милоев
Георги Малинов
Григор Гачев
Димитър Ленгечев
Елена Павлова
Ивайло П. Иванов
Иван Попов
Иван Хаджиев
Кънчо Кожухаров
Любомир Николов
Мартин Петков
Николай Теллалов
  Да пробудиш драконче
  Короната на мравките
  Пълноземие: Втора глава
  Царска заръка (фрагмент)
Росица Панайотова
Христо Пощаков
Янчо Чолаков
Атанас П.Славов
Валерия Димитрова
Васил Иванов
Вълко Дамянов
Димитър Янков
Емил Вълев
Калин Николов
Петър Литов
Пламен Аврамов
Стефан Лефтеров

webmaster@sf-sofia.com