търсене в сайта:
 









Къде ще победи бъдещето?
Иван Попов
"Това, което за хората означава край на света, за историята е знак, че настъпва бъдещето" - отбелязват Сергей Переслегин и Андрей Столяров. И наистина, бъдещото винаги идва "с взлом", с катастрофа. За да преминат от лов към земеделие, първобитните хора е трябвало първо да изтребят дивеча и да почнат да мрат от глад. За да премине Европа към капитализъм и индустрия, е трябвало да свърши свободната обработваема земя и "овцете да изядат хората" (Т. Мор). При това, което е интересно, мощните обществени движения от онова време - най-вече Реформацията - са имали за цел съвсем не индустриална революция, а по-скоро настъпването на царството Божие на земята. Но в резултат на всичко господстващ в Европа става най-мразеният в Средновековието човешки тип - лихварят...

Вероятно нещо такова ще стане и при идващата цивилизационна криза. Ще се водят някакви борби по някакви направления (надявам се, борбите няма да са чак толкова жестоки); властите от всички страни и народи - естествено, всяка по своему - ще се мъчат да приближат "светлото бъдеще" (= края на историята?), а в резултат ще се възцари, да речем, киберпънк. И господстващ човешки тип ще стане някакво днешно "дръпнато копеле" в облика, да кажем, на мнемохакер с куп импланти в главата.

Да отбележим, че идващата цивилизационна криза вероятно няма да засяга екологията или "реалната" техносфера. Тя се очертава да бъде криза на информационните обвивки - и по-скоро криза на способностите на човека да се справя с тези обвивки. (А може би обратното - обвивките да не могат да се справят с човека? Сигурно ще го има и едното, и другото, в зависимост от човека...)

Да отбележим още, че "положителният" изход от цивилизационните кризи по правило се открива не в културите-лидери (предкризисни лидери), а в периферията. Причината се крие във факта, че водещите страни, като правило, имат мощни регулаторни системи, и в антикризисната еуфория "положителните" тенденции (които, да припомним, изглеждат като отрицателни!!!) биват зарегулирани до смърт. В нашия случай това означава, че ще се контролират и информационните обвивки, и човешката психика - включително до принудително лечение ("подгонване на човешкия материал"). Докато някъде на периферията регулаторната система ще се окаже твърде слаба, и "пипалата, които бъдещето е пуснало в настоящето" (А. и Б. Стругацки, "Грозните лебеди") ще останат неотсечени. Но коя е тази периферия? Кризата е криза на европейската, или по-точно на евроамериканската цивилизация; нейната периферия - това са и Латинска Америка, и Русия, и Балканите... Значи киберпънкът може да настъпи първо при нас!

Тук може да предложим едно интересно умствено упражнение - да се докаже, че днешният обществен строй у нас е "исторически по-прогресивен" от оня, който е в Европа. При това, естествено, "исторически по-прогресивен" не значи нито по-богат, нито по-"духовен" (понятията "духовен" и "бездуховен", ако се съди по всичко, са производни от "свой" и "чужд"). Прогресивността трябва да я търсим като проява на изброените психоеволюционни тенденции: от силна към слаба внушаемост, от силна към слаба връзка с общността и пр. При това трябва да помним, че критериите за прогрес от днешна гледна точка ще се виждат като симптоми на разложение...

(На мен лично ми идва наум изключително ниското ниво на доверие в обществото, стигащо според Андрей Бунджулов чак до "криза на самите механизми на възпроизводство на социалното". Доверието обаче е параметър, който в социалната еволюция постоянно е намалявал: най-високо е то в първобитните племена, където мисленето е магическо, лъжата - невъзможна, а самото племе наподобява тоталитарна секта с вожда и шамана начело... Така че ако недоверието и разрушаването на обществените връзки у нас са стигнали по-далеч, отколкото на Запад, излиза, че ние сме исторически по-прогресивни от него! Впрочем и на Запад, ако говорим за политиката, доверието към правителствата спада постоянно почти навсякъде - от 40-60% средно през 60-те години до 10-15% в края на 90-те, с едно единствено изключение - Холандия. И още нещо интересно: Холандия е изключение и в онова изследване, където се зафиксираше световно нарастване на коефициента на интелигентност! Аз лично много се изкушавам да свържа тези две неща - растежът на КИ и на недоверието, - но кой знае...)

Впрочем спокойно може да се окаже, че всички тези съображения нямат значение. Тоест не че няма да има прогрес, а обратно: прогресът може да се окаже много по-бурен и да промени човека много по-радикално, отколкото си мислим. Столяров и Переслегин предполагат, че по-нататъшният социален и технологически прогрес ще се изразява не в смяна на обществено-икономически формации, строго разделени от "революции", а в "...извънредно бързо и постоянно обновяване на всички социокултурни конфигурации". Историкът Агоп Назаретян направо твърди, че цивилизацията "на изхода" на XXI век ще бъде радикално различна от тази "на входа" - примерно както XX век се отличава от неолита. Според него човешката история завършва и започва постчовешката - на Homo Sapiens Autocreator, Самосъздаващия се човек. И също както навремето кроманьонците са изтласкали и унищожили неандерталците, така сега щафетата на разума може да бъде поета (изтръгната?) от някоя нечовешка или човекомашинна форма на разум. Но това вече е съвсем друга история.

Изложението е част от статията на Иван Попов В ТЪРСЕНЕ НА БЪДЕЩИЯ ЧОВЕК (януарска концепция с елементи на априлска линия)
Информационните клетки
Къде ще победи бъдещето?
  Иван Попов
  Йордан Янков
Разумната Вселена
Краят на обществото
Системен анализ
Бъдещето на енергетиката
Информационната икономика
Разгром на хуманизма
Иван Попов
Прииждащото време

webmaster@sf-sofia.com