търсене в сайта:
 









Къде ще победи бъдещето?
Йордан Янков
Следващите десетилетия ще бъдат време на изключително драматични промени в глобален мащаб, които ще засегнат дори самата основа на представите ни за човешкото у нас. Възможно ли е да се предполага къде точно тези промени ще започнат и къде ще прогресират най-бързо? Всъщност това са два въпроса, които могат да имат съответно два различни отговора.

За да си отговорим на първия въпрос, къде ще започнат промените, трябва накратко да разгледаме тяхното естество и механизма по който ще се реализират в човешките общества. Промените засягат начина по който човечествто обменя вещества, енергия и информация между себе си и околната среда. Засягат се основите на неговото самовъзпроизвеждане като система. И доколкото човечеството е разумна система, т.е. възпроизведжда се чрез самосъзнание, то това означава че този нов тип на взаимодействие с околната среда задължително трябва да почива върху науката като знание за природата и закономерностите на самия разум и на неговите условия за възпроизводство. Оттук може да се посочи извода, че очакваните промени ще настъпят, там, където науката има най-добри условия за развитие. Условията за развитие на науката са:
- наличието на добри научни кадри и добра информационна обезпеченост
- финансиране, което да възпроизвежда учените като агенти за откриване на ново знание
- инвестиции в оборудване, което може да моделира и осъществява технологии базирани върху новото знание.

Първото условие е налице в много от т.нар. периферни зони на човешката цивилизация. Развитието на комуникациите допълнително подсилва въздействието на това условие. В същото време обаче, отсъствието на другите две условия в тези периферни зони прави малко вероятно реализацията на промените, за които говорим.

Къде ще прогресират най-бързо очакваните промени е другия въпрос. Тъкмо съвремените комуникации и нарастващата мобилност на капиталите, правят възможно откритията, напарвени в т.нар. централни зони на човешката цивилизация, бързо да се разпространяват и в периферията, където те могат да получат там своя собствена специфика на внедряване и развитие. Основна пречка за това ще е стихийността на тези миграции на технологии. Дали една съвременна технлогия ще може да оцелее и да бъде развита в една социална среда, която разчита на традиционната борба за оцеляване на новите идеи, е основния въпрос. Различни културни, политически и икономически фактори могат да блокират развитието на една технология за дълъг период от време. Всичко това прави реализацията в периферията на мащабните промени, за които говорим, случаен и непредсказуем процес, който дори и да се осъществи в една отделно взета страна от тази периферия, тази страна ще бъде подложена на силен натиск както от своите съседи, така и от т.нар. център, който логично има инстинктите за съхраняване на своето лидерство.

Друг фактор, който би затруднявал разитието на новите технологии в периферията, е социалната ситуация в болшинството страни, които спадат към тази периферия. В общи линии, навсякъде в тези страни има местни специфични проблеми, които имат вековна давност и които се отнасят към по-ранните стадии на развитето на човешките общества. Например, преходът от патриархални схеми на поведение и мислене, към осъзнато индивдуалистични ще бъде почти невъзможен. Дори може да се каже, че най-вероятното новите технологии ще причинят в тези периферии сериозни негативни реакции.

От друга страна, центърът има още едно съществено предимство при реализацията на промените, които се очакват. Както казах, самата природа на тези промени изисква съзнателното контролиране на процеса. С други думи самото бъдеще трябва да бъде моделирано съзнателно. Тъкмо процеса на моделиране на бъдещето е принципно нова технология, която е достъпна само за развития център, който има предпоставките и инструментите да я осъществи. В хода на реализацията на тази технология – моделиране на бъдеще, - съвсем ествествено ще се идентифицира и неутрализиарат факторите, възпрепятстващи реализирането на новите технологии и промените, които те ще причинят. Колко ефектовно и колко бързо ще става това обаче, е друг въпрос. Но самата съзнателност на процеса предполага бърза обратна реакция и ускоряване на промените.

Една аналогия: съзнателния процес за осъществяване на полети в Космоса е отнел на човечеството около половин век; несъзнателния, стихиен процес на развитие на човечеството за да достигне стадия на съзнателната реализация на космически полет е отнел няколко милиона години. Макар тази аналогия не е съвсем корректна, тя посочва възможностите за развитие на нещо, което е съзнателно контролирано, от нещо което се саморазвива стихийно.
Информационните клетки
Къде ще победи бъдещето?
  Иван Попов
  Йордан Янков
Разумната Вселена
Краят на обществото
Системен анализ
Бъдещето на енергетиката
Информационната икономика
Разгром на хуманизма
Иван Попов
Прииждащото време

webmaster@sf-sofia.com