Прочетох за вас: Мартин Еймис и "Стрелката на времето"

[Yu_S]

“Стрелката на времето”(Time's Arrow) , роман, 1992, Мартин Еймис

Още един любопитен експеримент с идеята за време, течащо в обратна посока (reversed time), след “Counter-clock world” на Филип К. Дик, “Прозрение” от Майкъл Суонуик (има бълг. превод) и “Все начинается с молчания” на В. Михайлов. Съзнанието на героя се пробужда (възкръсва) от мрака в тялото на заобиколен от лекари старец. През следващите дни силите му постепенно се възстановяват и постепенно той забелязва странен феномен – животът тече наопаки като пусната наобратно лента и всички действия следват обърната посока “следствие-причина” (от мръсните чинии в умивалника и съдържанието на стомаха си героят произвежда храна, която грижливо пакетира в хладилника, а сетне отнася в магазина, където с помощта на количка разнася по щандовете, след като за това са му платили на касата). Посещението в тоалетната е не по-малко интригуващ ритуал – когато влиза вътре е пречистен и освободен, но го посреща неприятна миризма и потъмняла вода в клозета. Следва неизменното дърпане на верижката, лека болка и усещане за пълнота отдолу, което не след дълго преминава. Други подобни примери ни убеждават, че времето наистина тече в обратна посока, макар само Тод Френдли (ТФ – героят) да го забелязва. Той обаче е само ням и безпомощен наблюдател на предопределен процес. Диалозите също се подават в обратен ред, макар играта на думи да е толкова умела, че и така да придобиват своеобразен смисъл (нерядко обратен на първоначалния). Няма да изпадам в подробности с лекарската кариера на ТФ, който – изпреварвайки събитията и обръщайки техния ход, ще разкрия - е нацист, работил в експериментален отдел в Аушвиц през Втората световна война, а после прехвърлил се в Америка под фалшива самоличност. В обратно течащия ход на времето, където хората (както и ТФ) постепенно обедняват, колите стават по-тумбести, а дрехите – по непрактични и грубовати – идва момент, в който той отпътува (връща се) за Европа, където в навечерието (разбирай края) на Втората световна война заживява в Португалия, а после и разрушена Италия. Тук ТФ преминава към активна дейност, закупува (продава) злато, което отнася за да зарови на тайно място, а после изравя и отнася към вътрешността на Германия. Най-сетне се появява в Аушвиц, където неочаквано (за себе си) започва да говори на немски и предава златото в склада. В Аушвиц той се озовава в самия център на необичайна по своя характер дейност – производство на евреи от дим и въздух. След обработката на тези вещества в специални пещи, върху скарите се появяват мъртви и гологлави тела, които по-късно биват съживявани в газовите камери. От кожно-преработвателни фабрики в цяла Германия се докарват коси, кожи и зъби (тук в работа влиза и златото) за да бъдат доокомплектовани телата . На евреите предстои да се отплатят за това “благородно дело” с няколкомесечен труд в цехове (Работата ще те направи свободен), след което ги товарят на влакови композиции и ги разкарват из цялата страна. Там с тях се заемат бригади, които ги разквартируват по временно построени гета. Междувременно ТФ продължава да се подмладява, войната приключва и руснаците са прогонени на изток, а евреите се завръщат по родните си домове и постепенно получават все по-широки права. ТФ и приятелите му обедняват и той с негодувание наблюдава как съществата, които са създали с толкова труд и усилия се превръщат в богати и охолно живеещи буржоа, докато той и сънародниците му мизерстват. През 22-ра година, почти момче, ТФ посещава за последен път района на Аушвиц, но там вече няма нищо, освен голо поле и две затлачени реки. После навлиза в детската възраст, появява се баща му, накрая започва и подготовката за връщането в утробата на майка му.

Както споменах по-горе това е поредното произведение, третиращо тази тема. Докато при Суонуик (“Прозрение”) обратното движение се извършва на фона на отделни и краткотрайни, течащи в нормална посока пасажи, при Еймис и Михайлов процесът обхваща всичко, дори говорът. В “Стрелката на времето” обаче за пръв път обръщането на причинно-следствената връзка се използва за да се придаде ново морално значение на действието (героят възприема като благородна и човеколюбива дейност производството на хора от въздух и дим, или сглобяването им в неговата собствена лаборатория от отделни части и органи, в края на живота си той е декаденстващ лекар, който приема пациентите си здрави, а ги изпраща след няколко дневно лечение болни – за което, естестевно им заплаща, докато по-късно, на младини, се оказва въвлечен във величествен процес на създаване на цял един народ). Ще добавя само, че Мартин Еймис е син на Кингзли Еймис, познат у нас с романа “Един тлъст англичанин” и носител на наградата “Джон Кембъл” през 77-ма за романа “Промяната”.

[Nasko]

Браво Юли, това се казва включване! ,[s]:-)[/s]Ако можеше по често да става подобно нещо... Направо си спомням старата клубна традиция да си разказваме един друг прочетени произведения. Благодаря ти братко![s];-)[/s]

[Valuo]

Za s&zhalenie njama tolkova mnogo interesni knigi, che da se vkliuchva chovek chesto.

[Yu_S]

Няма въобще, или няма напоследък? Лично аз много обичам да предъвквам теми за стари, но хубави книги. Човек като ги отвори след време все намира по нещо пропуснато.

[Valuo]

Ima i sega, no ne gi znaem po s7shtata prichina, po kojato ne sme znaeli starite navremeto - tova ne sa komersialni knigi, koito se nabivat v ochi.

scifi.com/sfw ima rubrka Classics, k&deto ot vreme na vreme popada po neshto podobno. Naprimer chetoh za star roman na Paul Anderson - The Brain Wave (Moz&chnata v&lna). Tam stava duma za slednoto - edin hubav den vsichki zapochvat da poumnjavat. Kato sepochne ot geniite, koito stavat napravo super genii, kato se mine prez poluidiotite i se stigne do domashnite zhivotni. Prichinata e prosta - do sega Zemjata, dvizhejki se po orbitata si v Galaktikata, e minavla prez oblast na "podtiskashto pole", koeto e smushtavalo moz&zhnata dejnost. I sega izliza ot taja oblast. Ne s&m siguren za tova objasnenie, zashtoto edna orbita na Sl&nceto okolo cent&ra na galaktikata e 200 hiljadi godini, a maj dosta ot vidovete za koito stava duma v knigata (vkl. nasijat :) sa po-stari, no tova ne e tolkova s&shtestveno. Evoliucijata e kompensirala tova podtiskane s razvitieto na supetmoz&ci, samo che do sega tehnijat kapacitet e bil zaet s prev&zmogvane na podtiskashtija efekt. I v edin moment nie, kakto i vsjaka zhivotinka na Zemjata, zapochvame da se naslazhdavame na preimstvata na toja superkapacitet.

V knigata ne se razkazva za supergeniite - makar che javno i te se spomenavat, - a za edin rabotnik ot zhivotinska ferma, bivsh pouidiot, kojto se sprijateljava s inteligentnite zhivotni i im pomaga da ustrojat zhivota si v toja nov svjat.

T&rsja ja dosta vreme veche taja kniga, vidjah che na amazon ja ima kato e-book i maj shte seftosam novata medija...